ЕДИНСТВОТО НА ЦЕННОСТИ, ИДЕИ И ПОЛИТИКА – ОСНОВНО ИЗИСКВАНЕ КЪМ НОВАТА ПРОГРАМА НА БСП*

0
192

Георги Пирински е роден на 10.09.1948 г. в Ню Йорк. Има висше икономическо образование. Експерт по икономическа и външна политика. Бил е зам.-министър, вицепремиер, министър на външните работи. Народен представител в VII ВНС, 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото НС. Председател на 40-ото НС. Зам.-председател на ВС на БСП и председател на Комисията за разработване на нова програма на БСП
БСП е изправена пред историческото предизвикателство да отговори на очакванията на днешните и утрешнитe поколения български граждани за достоен живот в прогресираща страна. Това предизвикателство налага партията да разработи и докаже пред обществото цялостна политика в изпълнение на тези очаквания.

От решаващо значение за успешна политика на партията е нейната програма като оценка на обществото, анализ на алтернативите и избор на стратегия. За да бъде основа за успешна стратегия, програмата трябва да представлява същностна спойка в единство между ценности, идеи и политика.

От изработването и приемането на сегашната програма на партията изминаха повече от десет години, през които БСП претърпя провал в управлението си и остана в опозиция в течение на два пълни парламентарни цикъла. Оценявайки реалистично сложните политически и социално-икономически процеси в света, в Европа и в България, 46-ият конгрес реши да се даде реален тласък на работата по нова програма на партията.

Реалностите и предизвикателствата

В света
През изминалото десетилетие процесите на глобализация придобиха качествено нови измерения и днес навлизат в нов етап на интензивност и всеобхватност. Внимателните наблюдатели са на мнение, че на практика едва сега настъпва същинското разгръщане на тези процеси, когато технологиите буквално ще преобразят всички аспекти на бизнеса, на ежедневието и на обществата.

Сърцевината на глобализацията като обективен закономерен процес на световното капиталистическо стопанство е помитането на всякакви прегради и бариери за свободното движение на капитали, стоки и услуги в гонитбата за максимални печалби. И до днес няма по-проникновена характеристика на този процес от тази в Комунистическия манифест:

“Постоянни преврати в производството, непрекъснато разтърсване на всички обществени отношения, вечна несигурност и движение отличават буржоазната епоха от всички други епохи. Всички застинали, заръждавели отношения заедно с придружаващите ги осветени от векове представи и възгледи се рушат, всички новосъздадени остаряват още преди да се вкостенят. Всичко съсловно и застаряло се изпарява, всичко свято се осквернява и хората най-после са принудени да погледнат с трезви очи своето положение в живота, своите взаимни отношения.

Нуждата от все по-широк пласмент на нейните продукти гони буржоазията по цялото земно кълбо. Тя навсякъде трябва да проникне, навсякъде да се настани, навсякъде да установява връзки.

Чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията превърна производството и потреблението на всички страни в космополитически. За голямо огорчение на реакционерите тя изтръгна изпод нозете на индустрията националната почва. Старинните национални отрасли на индустрията са унищожени и се унищожават с всеки изминат ден. … На мястото на старото местно и национално самозадоволяване и затвореност се появява всестранна размяна и всестранна зависимост на нациите една от друга. Това важи както за материалното, така и за духовното производство.

С бързото усъвършенстване на всички средства за производство, с безкрайно улеснените съобщения буржоазията въвлича в цивилизацията всички нации, включително и най-варварските. Ниските цени на нейните стоки са тежката артилерия, с която тя събаря всички китайски стени, с която принуждава да капитулира и най-упоритата омраза на варварите към чужденците. Тя принуждава всички нации да усвоят буржоазния начин на производство, ако не искат да загинат; тя ги принуждава да въведат у тях си така наречената цивилизация, т.е. да станат буржоа. С една дума, тя си създава свят по свой образ и подобие…

Необходима последица от това беше политическата централизация. Независими, свързани почти само със съюзни отношения области с различни интереси, закони, правителства и мита бяха набутани в една нация, с едно правителство, с едно законодателство, с един национален класов интерес, с една митническа граница.

През време на своето едва стогодишно класово господство буржоазията създаде по-масови и по-колосални производителни сили, отколкото всички минали поколения, взети заедно… – кой по-раншен век е могъл да подозира, че в недрата на обществения труд дремят такива производителни сили.”

Отношението към тази всепоглъщаща закономерност бе (и остава) диаметрално противоположно. Печелещите от глобализиращия се пазар безкомпромисно преследваха по-нататъшно премахване на бариери и препятствия, докато губещите се вдигнаха на пролетарска революция.

Днес от дистанцията на столетие и половина е ясно, че нито безконтролното помитане на прегради за реализацията на свръхпечалби, нито насилственото разрушаване на икономическите основи и политическите структури на нациите и обществата могат да предложат на поколенията на ХХI столетие работеща и перспективна стратегия.

Именно във формулирането на такава стратегия, която да съчетава производителните стимули на глобалната пазарна конкуренция с демократична политика за човешко развитие въз основа на генерираните от тези стимули непознати досега ресурси се заключава и основното предизвикателство пред съвременните политически течения и семейства, пред всяка сериозна партия.

В България

Обществата на авторитарния социализъм, като това в България, изведоха своите страни от вековна икономическа и социална изостаналост, но не успяха да осъществят по-висока степен на свобода и демокрация; гарантираха социалните, обаче допуснаха сериозни нарушения на личните права на човека. В основата на техния провал стоят принципни слабости на създадената политическа и икономическа система за реализиране на социализма, а също така тяхното вкостеняване, липсата на развитие съобразно новите условия и предизвикателства.

БСП определи същината на прехода като преминаване към пазарно стопанство и създаване на демократична политическа система. При това още в Програмата си тя заяви, че най-категорично се противопоставя на усилията на крайно десните политически сили у нас да върнат България в периода на дивия капитализъм.

Политическата платформа на БСП, приета на 45-ия конгрес на партията, съдържа оценката, че резултатът от прехода в България е капитализъм в неговите най-уродливи форми, което доведе до упадък – социален, икономически и духовен. Независимо че вярно отразява дълбоката криза в живота на милиони българи, тази оценка е едностранна, не включва постигнатото в стабилизацията и демократизирането на икономиката и обществото, като по такъв начин отнема почвата за формулиране на перспективна стратегия за посрещане на предизвикателствата на новите реалности.

Както се отбелязва в същия документ, голямото завоевание в началото на прехода бе приемането на новата Конституция на Република България като основа за по-нататъшното развитие на страната като демократична, правова и социална държава. Големият дълг на БСП пред българското общество е да предложи стратегическа алтернатива за успешно изграждане на такава държава, здраво стъпила именно на основата, която Конституцията предлага.

Алтернативите и отговорите

Либералните и консервативните партии и формации, независимо от разликите в пропорциите, предлагат отговори на глобализацията по линия на повече свобода на пазара и по-малко държавна намеса, т.е. – още по-неограничен простор за реализацията на транснационалния капитал. Като защита срещу моралните сътресения, придружаващи растящата либерализация, се лансира обръщането към религията.

Новите дълбоко кризисни процеси, обхванали най-богатите западни държави през последното десетилетие, показват, че либерално-консервативната алтернатива не само не преодолява, но на практика води до качествено изостряне на базисните противоречия на съвременния капитализъм. Така например масовите и крайно остри протести, залели през последните месеци някои от тези държави, всъщност изразяват реакцията на хората срещу политиката, която в условията на глобализация пренебрегва човека като пълноправен субект на обществено-икономическия живот.

Резултатът от разтърсващите процеси на глобализация и неспособността на либерално-консервативната алтернатива да ги овладее по приемлив за хората начин има твърде сериозна последица – кризата на политическото представителство. Едно от отраженията на тази криза е подмяната на проблемната същност на политиката с манипулативни кампании чрез електронните медии около персоналните характеристики на публичните личности.

Другото не по-малко опасно отражение на кризата на представителството е разрастването на политиката на омразата – откровения популизъм, расовата ненавист, войнстващия шовинизъм. В условията на дълбоко разочарование, растяща несигурност и чувство на безизходица и безпомощност съвременният популизъм е в състояние да се представи като автентичен изразител на общественото недоволство с крайно рисковани, но напълно предвидими последици.

От казаното може да се изведе едно съждение – че политиката и представителството са в сегашната си дълбока криза в крайна сметка защото са обезсмислили или брутално потъпкват базисните хуманистични ценности на съвременния човек, станали сърцевина на мирогледа му от Просвещението насам с корените си от античността. Следователно, за да бъде успешна като демократичен регулатор на глобализацията, политиката е длъжна да възприеме в основите си и да бъде подчинена на реализацията на основните човешки права – от личната неприкосновеност до обществено-политическата и социално-икономическата свобода и сигурност.

Именно в това се състои и историческото предизвикателство пред съвременната социална демокрация. Въпросът е дали социалистическите и социалдемократическите партии ще съумеят да осмислят дълбочината на промяната, която е нужна за човешкия прогрес и устойчивото развитие, и да предложат адекватна политическа алтернатива, последователно изградена и подчинена на ценностите на демократическия социализъм.

Социалдемократическите партии днес усилено актуализират и конкретизират програмните си разбирания за базисните ценности свобода, справедливост и солидарност в светлината и на света, в който живеем, и на света, в който искаме да живеем. Целта, която си поставят, е така преосмислените ценности да послужат за носещи опори на дългосрочна политическа алтернатива, основана на морални императиви и ориентири и следователно способна да овладее и хуманизира съвременния глобализационен процес.

При това добре съзнават, че тази цел неимоверно се усложнява от новата фаза на глобализацията, водеща до нови неравенства и механизми на изключване и разтваряне на ножицата на доходите в национален и международен план, до всепроникваща комерсиализация на общуването и публичността. Сложността на задачата се удвоява и от паралелните процеси на ерозия на регулиращата компетентност на националната държава, на инструментариума на данъчната политика, колективното договаряне и социалната сигурност.

Социалдемокрацията далеч не е сама в лявото пространство. Друга съществена част от него са партиите от европейската и световната левица, които се стремят да лансират своя програмна визия за алтернативна политика в интерес на социалистическата перспектива.

Друга важна съставка са формациите на алтерглобализма, обединени в Световния социален форум. Напоследък партиите от Социалистическия интернационал развиват връзки с него чрез Глобалния прогресивен форум.

В светлината на глобалните реалности и на многообразието на леви проекти неизбежно възниква въпросът до каква степен е реализуема програмната постановка на съвременната социалдемокрация за примат на политиката над икономиката и за политическо регулиране на растежа и технологиите, ако политиката разчита просто на моралните си стойности и послания. Такова разбиране за политиката неминуемо става носител на тенденцията на задълбочаваща се пропаст между основните ценности на социалдемокрацията и света, в който живеем.

Следователно се изправяме пред въпроса за съотношението между ценности и закономерности, между свобода на избора, на конструиране на бъдещето и обективните ограничители и детерминанти на такава свобода. Чисто ценностният възглед за събитията и процесите заплашва да остане затворен във всекидневието или морализаторството; същевременно наблягането на примата на обективни обществено-икономически закони води до илюзорните очаквания за т.нар. закономерно и предопределено движение към социализъм.

От казаното дотук следва, че обективните процеси на глобализация, налагайки все по-драстични ограничители и тежести на човека като съзнателна личност и пълноправен гражданин, същевременно пораждат не по-малко императивната потребност от демократична алтернатива – носител на основополагащите ценности на хуманизма. И по-нататък – че за да бъде успешна, политиката, носител на тази алтернатива, задължително следва да изработи и разполага с методи и средства, адекватни на обективната мощ на силите на съвременния глобален пазар.

Спойката ценности – идеи – политика

Единството на ценности, идеи и политика като определящо програмно изискване следва да се разглежда през призмата на определящата задача на новата програма на партията. В четвъртия раздел на Направленията на работа по програмата, утвърдени от комисията за нейната разработка в средата на февруари т.г., тази задача е формулирана като защита на интересите на труда, демокрацията и социалната справедливост чрез дълбоки промени в обществено-икономическите структури по еволюционен път.

Ценности

БСП, съгласно своята Програма, възприема класическата ценностна триада на демократичния социализъм, кристализирала в програмните документи и в практиката на социалдемократическите партии и на Социалистическия интернационал: свобода, справедливост и солидарност. Заедно с това в нея са подчертани и особеното значение и актуалност на ценностите мир, екологична сигурност, ново качество на живота, нова хуманизация на обществото, реализиране на всяка човешка индивидуалност.

И все пак определящи за същината на социалдемократическата алтернатива остават трите възлови ценности, доколкото трите в единство открояват нейната специфика, а сега актуалните ценности могат да се разглеждат като производни от тях. Дори жизнено важната ценност на мира не може да се разглежда откъснато от свободата, от справедливостта и от солидарността, възприети като разбиране в рамките на отделна общност или в световен мащаб.

Затова от особено значение е като първа стъпка към нова програма да си изработим възможно най-точна представа за актуалния смисъл и значение на съставните ценности на основната триада. При това в контекста не само на общия за света процес на глобализация, а преди всичко на реалностите и особеностите на България днес.

Свободата. Съвременната социална демокрация разширява разбирането за свободата далеч отвъд индивидуалната свобода на избора, като акцентира върху политическия смисъл на свободата като политическо самоопределяне чрез съпричастност към обществените дела и блага. Обсъжда се също и добавянето на понятието за лична отговорност в представата за свободата – т.е., че всеки отговаря сам за себе си, но се счита, че без акцент и върху отговорността за другите, това би било едностранчив либерално ориентиран аспект.

Справедливостта. Тази ценност днес далеч не се дефинира просто чрез възможно най-голямо равенство, а като гарантирано равенство на шансовете, съчетано с ограничено неравенство на достъпа до резултатите като катализатор на индивидуалните и обществените сили и потенциал. Същевременно, стъпвайки на разбирането, че пазарът не е последна инстанция, определяща разпределението, се потвърждава непреходната важност на гарантираното равенство спрямо жизнено необходимите предпоставки за достоен живот, както и на публичното определяне на критериите за обществено полезните приноси.

Солидарността. Като точката, на която се закотвя социалдемократическата програматика, солидарността се разбира като човешка съпричастност, чувство за съотговорност към хората, насочена към общото благо и следователно надхвърляща груповата солидарност. Тази ценност остава за социалдемокрацията основното различаващо я послание, етичното ядро на нейния проект, противопоставящ се на доминиращия дух на комерсиализацията и абсолютизираната конкуренция.

Един възглед, акцентиращ върху еманципацията на човека, отдава примат на свободата като определяща за политиката, основана на ценности, но като по-обосновано се приема гледището за равнопоставеността на основните ценности, доколкото различните логики, заложени в тях, взаимно се допълват и модулират. По такъв начин се обособява ценностно ядро, което предлага качествено по-хармонична основа за формулирането на успешна политика, същностно превъзхождаща различните конструкции, базирани на консервативните и либералните разбирания за свобода и основни ценности.

Идеи

Днес социалдемократическата алтернатива и в Европа, и в България трябва да отчете нарастващото негодувание в обществата срещу липсата на справедливост и погазването на закона. За да могат базисните ценности да заговорят на съвременния човек, те трябва да заживеят чрез ясни идеи, които са достоверни и реализуеми в сегашните условия и следователно могат да генерират широка подкрепа и масова политическа активност като отговор на разочарованията и надеждите на хората.

Свободни граждани

Абстрактното назоваване на свободата като определяща ценност остава мъртво понятие без приземяване на смисъла и реализацията й в сегашното ежедневие на отделния гражданин. Такова анимиране може да се търси чрез идеята за свободни граждани – носители на пълния набор човешки права така, както са фиксирани в универсалните и европейските харти и отразени в българската Конституция.

Днес понятието за човешки права е предмет на непрекъсната употреба, но твърде малко се осъзнава както пълният обхват на права, заложени в основополагащите харти и конвенции, така и конкретното им съдържание съгласно основния закон на страната. Припомнянето на този обхват и конституционни текстове дава достатъчно ясен отговор на въпроса що е то свободни граждани, както и дали поначало тази идея има почва у нас.

Комплексът човешки права, образуващи съдържанието на разбирането за свободата на съвременния гражданин, обхваща пет групи права:

• правата на личността – на лична неприкосновеност, сигурност срещу посегателства към живота и достойнството на човека;
• граждански права – на информация, на сдружаване и участие в публичния живот;
• политически права – на избор и да бъде избиран;
• икономически и социални права – на работа и достойно заплащане, на почивка и социално осигуряване;
• културни права – както на достъп до културните ценности, така и за съхраняване на културната си идентичност.

От особено значение днес е социалдемократическото разбиране, че свободата на гражданите се нуждае и от материални предпоставки, че човек не може да бъде истински свободен, без да има достойна работа и необходимата социална сигурност. Конституцията съдържа ясно разписан подробен набор и от граждански и политически, и от икономически и социални права на българския гражданин – въпросът е те, осмислени чрез идеята за свободни граждани, да бъдат възприети като нормативни опори на практическата политика на БСП и българската левица.

Справедлива държава

Сам по себе си наборът от права обаче ще убеди малцина, че едната идея за тях е достатъчна за осъществяването им. Тяхната реализация минава през конкретизацията на другата базисна ценност – справедливостта.

Тя също се нуждае от идея-носител в съвременните условия – такъв носител може и следва да бъде идеята за справедлива държава. Както изтъква и съвременната социална демокрация, реализацията на свободата на гражданите предполага и изисква пълноценно дееспособна държава, която обаче се нуждае от качествено преосмисляне като отговорности и функции в условията на ускорено разгръщаща се глобализация.

Справедливата държава не може и не бива да се разбира като държава, предлагаща всеобща осигуреност и защита срещу всички рискове и предизвикателства. Но държавата следва активно да търси и насърчава работещия баланс между свободата на инициативата и икономическата ефективност, от една страна, и поддържането на необходимото равенство на достъп до основните публични блага, необходими за достоен живот на всеки гражданин, от друга.

Ясно е, че в съвременния свят подобна задача не е по силите на отделна държава, още по-малко на българската – затова е от такова решаващо значение присъединяването към Европейския съюз и активното включване в усилията за обновление и развитие на европейския социален модел. В този контекст става възможна и реализацията на конституционната постановка за изграждане на България като демократична, правова и социална – т.е. като справедлива за своите свободни граждани държава.

Солидарно общество

Солидарността като ценност също следва да намери практическа реализация чрез идеята за солидарно общество. В условията на глобализиращ се свят тя изисква особена обосновка, доколкото обществено-икономическите закономерности в него неумолимо действат за фрагментация на обществото.

Независимо от това има достатъчно не по-малко обективни предпоставки за активното развитие на форми на солидарно съжителство. Такива са общността на интересите за осигуряване на достойна работа, на отговорно управление и достъп до властта, на работеща държава, способна да осигурява социална справедливост.

Политика

Разбира се, изпитанието за ценностни постановки и идеи за реализацията им е практическата политика. Този тест е особено тежък за социалната демокрация, защото тя е призвана да формулира политика, която да предлага преориентация и ограничители на обективните процеси на глобализация.

Първото условие за успех е детайлната разработка на технологични решения, водещи до осъществяване на ценности и идеи. Те следва ясно да назовават методите и средствата за постигане на набелязаните цели.

Също толкова важно е намирането на адекватните форми за комуникация на политическите решения с обществото като цяло и избирателите в частност. В съвременните условия на електронна комуникация се препотвърждава максимата, че медията на практика се превръща в самото послание.

Качествената разработка и комуникация на политиката са необходими на първо място за спечелване на максимална електорална и оттам парламентарна подкрепа. Тя на практика е решаващото условие за алтернативно управление.

Същевременно в съвременните условия остро актуално значение придобива въпросът за компромисните решения по отношение на коалиционни партньори и управленски програми. Обективна почва за тях са допирните точки по отношение на разбиранията за свобода на избора, демократичен процес и национален интерес.

Що се отнася до съдържанието на съвременната политика на социалната демокрация, то днес пръв неин приоритет е достойна работа за всеки и спойка на обществото около възстановената етика на труда. Всъщност това означава възстановяването на примата на интересите на личността и на общото благо като цел и смисъл на политиката.

*

Разработката на програма, основана на работеща спойка на ценности, идеи и политика, е възможна само чрез детайлно изследване и формулиране на всеки от компонентите й, както и на взаимовръзките между тях. Същевременно е необходимо теоретичната работа да се съчетае с достатъчно практически насочени концептуални разработки, основани на предварителните виждания за ценностно-ориентирана политика, като например:

1. Бюджетно разпределение. Сегашната бюджетна политика е подложена на двойно ограничение – до 40 % от БВП и за нулево/положително салдо. Първото може да отпадне, доколкото не играе ролята на основно бюджетно правило.

2. Преструктуриране на собствеността.
Следприватизационният анализ дава достатъчно основания за мерки за надлежно изпълнение на договорните задължения на приватизаторите. Наред с това възниква въпросът за по-работещ баланс между частна, държавна и кооперативна собственост.

3. Европейско планиране. Очевидно е, че качествена промяна на политиката към реализацията на ценности е невъзможна само с национални сили. Затова е нужно пълноценно да се оползотвори възможността, която предлага Националният план за развитие в контекста на членство в Европейския съюз.

Същевременно не по-малко актуални са три непосредствени задачи:
• изготвянето на програмен текст за Устава на партията;
• изработването на законодателни приоритети на БСП;
• подготовката на платформа за предстоящите избори.

Очевидно е, че работата по новата програма на партията следва да съчетае активна теоретична работа с практико-приложни разработки. Независимо от съмненията относно интелектуалния потенциал, с който разполагаме, работата трябва да продължи и се организира на достатъчно солидна основа.

БСП следва да остане и да се утвърди като програмна партия в новите реалности, защото само така може да реализира успешна алтернативна политика. Но това съвсем не означава да се стреми просто да следва постановките на веднъж приети програми, а напротив – постоянно да работи върху актуализирането на програмните си документи едновременно с разработката на ценностно базирани практически управленски решения.

* Доклад, изнесен на съвместния семинар на Центъра за исторически и политологически изследвания (ЦИПИ) и фондация “Фр. Еберт”, 12 април 2006 г., София

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук