Роден през 1954 г. във Велико Търново. Завършил е психология и българска филология. Народен представител от БСП от 1994 г. Член на ИБ на БСП. Председател на комисията на ВС на БСП за разработване на нов устав на партията, заместник-прецедател на комисията за разработване на нова програма на БСП. Владее немски, английски и руски.
* Обсъждане в дискусионен клуб “Предизвикателство” към РС на БСП – “Слатина”, 5 април 2006 г. Редакцията на сп. “Ново време”, помествайки на страниците си тази дискусия, напомня на всички клубове в страната, които имат подобни изяви, че те биха могли да станат достояние на много читатели, ако ги споделят с нас.
Вие сте първият клуб, пред който ще поставя основните дискусионни въпроси за новия Устав на БСП. Проведохме серия от заседания на комисията, на които обсъдихме отделни проблеми от концепцията за новия Устав. Първият въпрос, който искам да поставя, е
за кризата на идентичността
в която партията се намира от един немалък период от време. Когато говорим за криза на идентичност, вземаме за основание процесите, настъпили в партията след 1996 г., изпълнението на нашите програмни постановки, приети през 1994 г., и разминаванията, получили се между програма и реализация.
Кризата на идентичност е свързана със същността на партията като социална, като социалистическа, като ориентирана пряко и непосредствено към онези социални групи, чиито интереси е поела отговорността да защитава.
Имайки предвид днешното управление на страната, проблемът с идентичността стои открит. В тристранната коалиция ние сме изправени пред предизвикателството за провеждане на една политика, която не може да е изцяло ляво ориентирана. Стремежът към реализиране на един социално-либерален модел среща изключителни трудности и вие се убеждавате в това. Либералната част се реализира по начин, който е продължение на управлението от предходния мандат, докато социалните елементи не могат да се откроят достатъчно ясно. Затова, когато говорим за криза на идентичността, тя е свързана точно с необходимостта от реализация на наши програмни намерения в една реална политика, която партията предлага. Не можем да разглеждаме нашите основни документи – програма, платформа, декларации и резолюции, извън реалната политика, която осъществяваме в управлението. Ето защо проблемът за идентичността е открит.
Важно е конкретно и ясно да акцентираме върху социалната същност на БСП като социалистическа партия, една партия на демократичния социализъм,отстояваща социалните принципи в управлението на страната. Това е същността, която трябва да намери място в първата част на Устава, и се надявам, че ще открием добрата формула. Но проблемът е да намерим и пътя за реализацията на тази политика, и доказателството, че тя може да се осъществи.
Тук се открива един голям политически въпрос. Той е свързан с конкретните политики, които ние предлагаме в отделните области и с това доколко те отговарят на нашата социална идентичност. Отделни понятия, свързани с основната същност на партията в стогодишната й история, като че ли се загубиха от нашия речник – понятието социализъм и демократичен социализъм, понятия като свобода и справедливост, солидарност и равенство.
Когато говорим за тази първа, основна част на Устава, за същността, ценностите и целите на БСП, не можем да не обърнем специално внимание на ценностната ориентация. Ценностите и тяхната интерпретация сега, в новите условия, не можем да приемаме по начина, по който ги приемахме в един отминал вече период. Но по никакъв начин БСП не е дала знак досега, че се отказва от основните ценности за свобода, справедливост, солидарност и равенство.
Опитахме се в два поредни документа – в Програмната декларация и политическата платформа “БСП – партия на промяната, БСП – партия на бъдещето” – да направим анализ на промените, които настъпват в основните ценности, запазвайки същността на БСП като социалистическа партия.
Друг въпрос, който очаква отговор, е за
развитието на демократизма в партията
така че членовете на БСП, дори съмишленици и симпатизанти, които стоят много близо до партията, да имат възможност да участват във вземането на важни политически решения. Защото имаме случаи на разминаване, понякога сериозно разминаване, между решения на ръководството на БСП и позициите на членовете на партията в основни партийни организации, дори в средния ешелон – общински и области партийни съвети. Развитието на демократичните процеси е свързано точно с това. Някои разглеждат развитието на демократичните процеси единствено и само свързано с номинацията, с избора, с представителството.
Когато говорим за нарушаване на връзките между ръководствата на различни нива и членовете на партията, съмишленици и симпатизанти, става дума за нарушаване на част от основните демократични принципи, които сме заложили в Устава. Така че трябва да търсим допълнителни възможности, с които да преодолеем тези процеси и да не създаваме условия ръководството да се отделя от своите членове и симпатизанти и да взема решения, които понякога не съответстват на техните интереси.
Много важен е въпросът за политическото представителство и за преодоляване на
кризата на политическо представителство
Обикновено в развитите демократични общности се излъчват представители, които защитават техните интереси. Оказва се обаче, че механизмите, с които сега работи партията, в недостатъчна степен обслужват точно този принцип. И на практика се получава, че има представители на различни нива – общински съветници, кметове, народни представители, които в недостатъчна степен отстояват точно интересите, които са поели като ангажимент към избирателите на партията. Невинаги отговарят на очакванията на общността, която ги е излъчила.
Възниква големият проблем за номинациите на различни равнища. На отделните етапи решавахме този проблем по различни начини. Опитвахме се да се демократизираме. Имахме период, в който основните организации първи излъчваха кандидати, след това се стигаше до районните и областните съвети, които подреждаха листите като цяло. След това се мина на друг вариант, при който след промяна в Устава ВПС определя водачите, местата на коалиционните партньори, а районните и областните съвети подреждаха останалите в листата за народни представители. Но това не е само технология.
При френските социалисти например всеки може да се номинира като кандидат и не е задължително да бъде предлаган от някого. Разбира се, добре би било да се приемат всякакъв род номинации: от организации, от висшестоящи и редови членове, и пр. Важно е, че цялата процедура завършва, като се дава право на кандидатите, след като вече са номинирани, да се срещнат с организациите и обществеността по тяхна преценка. Съответната партийна структура е длъжна да им осигури тези срещи с избиратели и партийни организации. След като приключи този едномесечен срок на представяне на кандидатурите по организации, следва общо събрание на съответната партийна структура, например в мажоритарния район. Там кандидатите представят своята позиция и се минава към таен избор. В тези събрания могат да се включат и съмишленици, и симпатизанти.
Това е един подход, ние имаме друг във връзка с пропорционалната ни система. Възможно ли е да разширим демократичния подход при номинациите за изборни длъжности? Да. Трябва да намерим по-верния демократичен механизъм, с който да излъчваме нашите представители в бъдеще, така че да не създаваме вътрешнопартийни противоречия и проблеми. Отговорността за номинациите трябва да се носи от по-широк кръг членове и симпатизанти, за да се създаде по-стабилна политическа база на номинираните.
Искам да обърна внимание на трудностите, свързани с номинации на кметове на общини и населени места. Ние даваме различни възможности в Устава. Даваме възможност и на конференциите, и на общите събрания, и на общинския партиен съвет да излъчат кандидатите за кметове. На практика в зависимост от конюнктурата в отделната община общинският партиен съвет преценява кое е по-изгодно – дали конференция, или общински партиен съвет. Но тук невинаги се изхожда от принципа за по-широка представителност за излъчването на кандидати. Мога да дам примери как общински партийни съвети в съвсем ограничен състав (10-15 души), при една община от 10 000 – 15 000, излъчват кандидата за кмет, което е крайно нежелателно с оглед на необходимостта от по-широка представителност.
И оттук възникват серия от противоречия относно начина, по който номинираме – между отделните кандидати, в процедурата на излъчване и т.н. Възниква и друг проблем. Кандидатите, които не са излъчени, след това се кандидатират като независими. Тогава какво е нашето отношение към тях? За съжаление нямаме принципен подход към всички случаи. Вземете например някои от големите областни центрове, които бяха спечелени от независими кандидати, преди това кандидати на БСП. Понякога ние сме принципни и изключваме тези, които са играли като независими, а в други случаи преценяваме, че те са били прави, когато са се кандидатирали като независими. Не може подходът да бъде различен, в зависимост от това дали независимият кандидат е спечелил изборите, или не ги е спечелил.
Тези противоречия трябва да се опитаме да преодолеем. Няма универсални формули, защото политическият процес е сложен. Но този процес рефлектира и води до политически последствия с дълготраен характер. Избраните вече кандидати формират екипи и политика, развиват политически действия, които се отразяват на позицията и влиянието на партията като цяло. Така че проблемът с номинациите стои открит. Говоря за публичните държавни длъжности, въпрос, на който новият Устав трябва да намери възможните решения.
Другият дискусионен проблем е разделението на функциите и постовете в партията. В немалко случаи благодарение на възможностите, които изгражда едно ръководство, то може да се възпроизвежда в серия от вътрешни избори. Ще ви дам пример с областните управи. Изпълнителното бюро на ВС на БСП взе решение, с което препоръча областните управители и техните заместници от квотата на БСП да не заемат партийната длъжност председател на областния партиен съвет. По този начин ръководството потърси възможност да реши някои от въпросите, свързани с развитието на кадрите, с промяната, която трябва да се направи в много областни и общински партийни съвети, но това бе изкуственият начин за решаване на проблема. Важно е това да бъде заложено в Устава, така че да не търсим други решения. И тук възниква въпросът за мандатността.
Ще въведем ли мандатност за партийните длъжности
или ще запазим това състояние? Има становища за и становища против. Имаме структури на партията, които срещат трудности в кадрово отношение. Преди 2000 г. правехме конгрес на две години. За един пълноценен мандат минимумът е 3 години, а два мандата от по 4 години са пълноценната мандатност, която е необходима в една партийна политическа работа, за да се разгърне ръководителят на различните нива в партията. Не трябва да задържаме кадри повече от 8-10 години ръководители на едно ниво и това е научно доказано.
Възниква въпрос и за начина, по който избираме членовете на нашите пленарни състави, членовете на ВПС и съответните контролни комисии. Ще посоча тук една аномалия: не може да се говори за нормален демократичен избор, когато ти представят списък от 650-700 кандидати и от тях трябва да избереш сто. Ясно е на всички, че едва ли има и един делегат на конгреса, който познава всички, за които гласува. Аз, който имам претенции, че познавам партията, си дадох сметка, че познанствата ми се отнасят едва за половината. Ние трябва да постигнем демократичност при номинациите за членове на ВПС, но и със съответните правила, които правят този избор обективен.
Да, конгресът предприе още едно действие, което беше твърде радикално в този момент с избора на квоти – младежка квота и квота от жени. Имаше дискусия около този въпрос. Да, това е практика, която съществува в немалко европейски леви партии. Тук въпросът е за начина, по който формираме тези квоти. Не може в квотите да попадат случайни хора. Като пример ще посоча как бивш член на СДС (и то само допреди 6 месеца) може да стане член на ВПС. Когато става въпрос за висшите органи на партията, ние трябва да сложим някаква бариера. Необходимо е поне година или две да си бил член на партията, недопустимо е да си член от един месец и да станеш член на ВПС. Ето защо се нуждаем от по-ясна регламентация в Устава, която да не позволява подобни действия. Когато говорим за вътрешните номинации в партийните структури, също има серия от въпроси, които трябва да решим, за да може демократизмът да има реални политически измерения. Когато формираме един орган, стремежът е в него да влязат най-добрите, които партията би могла да излъчи. За да нямаме след това и другия голям проблем за разминаването между ръководството на партията и нейните членове.
Връщам се отново към политическото представителство, защото това са двата фундамента – идентичността на партията и представителството й в различните органи. Тези две опорни точки правят политиката на партията и я представят пред обществото.
С навлизането на съвременните комуникации се появи и нов проблем – за параметрите на
електронното членство
Има немалко гласове, които в момента искат директно да наложим членство по електронен път. Въпросът е можем ли във виртуалното пространство да приемаме членове, да правим организации и да вземаме решения. Предстои ни една трудна дискусия за това. Проблемът е, че модернизирането на партията трябва да бъде с мяра. Мяра, която да осъществява баланса между централизма на партията по отношение на нейното ръководство и развитието на демократичните процеси. Недопустимо е демократизмът да води до хаотични действия. Понякога наши членове заявяват позиции, които след това се възприемат като позиции на партията. Като пример ще посоча хомосексуалиста Ивелин Йорданов, който във всички медии обясни, че е член на БСП, и въпросите, по които дискутира, се възприемаха като позиции на БСП. Затова не трябва да допускаме процеси, които могат да доведат до дестабилизиране на партията в структурно и организационно отношение.
Нужен е ясен регламент по отношение на електронното участие. Свързвам този въпрос, защото е необходима персонална идентичност. Зная, че има защити, които могат да осигурят тази идентичност, но са необходими гаранции, че реални хора стоят зад електронното участие. Въпросът опира и до решенията, които се вземат и пр.
Кадровият въпрос естествено е между най-важните за БСП. Необходимо е да осигурим възможности на кадрите в БСП да се развиват тогава, когато са достатъчно подготвени и имат политически и организационни възможности за това. Въпросът с формирането, развитието, утвърждаването на кадрите и тяхното съхраняване стои открит пред нас. Във връзка с това поставихме проблема и за политическото образование. Имаме вече идея за нова система и се надяваме тя да намери място в Устава. Един устав не се прави за пет години, а за дълъг период. Могат да настъпят промени в него, но той има своето фундаментално значение за партията по отношение на кадрите.
Така че проблемът с развитието на кадрите, с утвърждаването им на различни нива в публичната или партийната власт стои открит.
Особено важно е съхраняването на кадрите
Понякога възникват сложни политически моменти, които налагат един или друг кадър да се оттегли. В този момент трябва да мислим за съхраняването на тези дейци, защото не може отделни политически грешки да влияят пагубно на политическия живот на един или друг. Спомням си един от немските социалдемократи в разговорите, които имахме, казваше, че политиката е като асансьор. Има моменти, когато се качваш нагоре, и такива, когато слизаш. За съжаление в БСП асансьорът върви само в една посока – или нагоре или надолу. Трябва да създадем механизъм, който да открива възможността по демократичен път кадрите да участват активно в политическия живот, независимо от определена политическа конюнктура, която се създава.
Много важен е и въпросът за структурите на партията и тяхното позициониране. Първо, по отношение на ОПО – формулата, която предлагаме за тях, и начина, по който ги формира ме. Спомняте си варианта с клубовете по интереси, след това всички ги направихме ОПО по интереси, на териториален принцип, направихме и някои федерации. Спомняте си различните идейни течения. Ние ги съхранихме и те отшумяха сами във времето, но този идейно-политически плурализъм в БСП трябва да се съхрани. И не трябва да търсим механизми за ограничаване. Възниква и друг въпрос.
Ще приемем ли колективно членство в БСП?
Някои европейски леви партии имат такава практика. Има резерви по този въпрос. Дали членството да не остане индивидуално и всеки да заяви своята воля. Аз мисля, че когато влизаш в една партия, трябва лично да изразиш волята си. Има и още по-широк подход към членството – да няма процедури по него. И пак повтарям, да постигнем мярката и баланса в новия устав, без да отиваме към крайности, които ще се различават сериозно с нашия опит и традиция. Когато започнахме да работим по новия Устав, заложихме на няколко неща. Първо проучване на традициите, които има партията. На второ място проучихме опита през последните 15 години. Имаме 4 по-цялостни промени на действащия устав. Идеята беше да видим точно къде и защо сме правили промените.Третото е проучване на уставите на европейски сродни партии. Обсъждаме нови интересни идеи, които могат да намерят приложение и при нас.
Например в ПАСОК, която управлява повече от 18 години, са стигнали до извода, че в техния върховен политически орган, идентичен на ИБ на БСП, участниците в изпълнителната власт могат да бъдат не повече от една четвърт от членовете. Такива примери биха били полезни и за нас.
Трябва да помислим доколко са ни необходими областните съвети в този вариант като междинно звено, защото те са хибрид и се формират и на избираем, и на делегиран принцип. Трябва да сме наясно дали ще формираме организации на изборен принцип или продължаваме с това междинно звено, каквито са областните и районните партийни съвети.
Пропуснах въпроса за
младежките организации
Необходимо е да прекратим практиката с няколко организации. Смятам, че трябва в новия Устав да заложим една младежка организации. БСМ в момента е член на младежкия европейски интернационал, така че това трябва да го съхраним. Убедил съм се, че БСП дава път на млади хора. Направихме два пъти много сериозни промени в БСП, които откриха възможности за много млади хора. Но имаме нужда като цяло от обновление и това се разбира на различни нива. Не съм срещнал съпротива от по-възрастните по отношение на това младите хора да се развиват.
Миглена Иванова: Казахте, че Уставът на БСП се изготвя за години напред. Бихте ли споделил времето, за което той ще е напълно завършен? Какво предвижда новият Устав по отношение на квотния принцип и броя на делегатите?
Бойко Великов: Повече от три години комисията под ръководството на Васил Калинов работеше специално по подготовката за нов Устав. Последният конгрес на БСП имаше важни политически задачи и преценихме, че приемането на новия Устав се нуждае от специално заседание. Надявам се до края на 2006 г. да сме приключили.
Трябва да запазим квотния принцип. Но когато включваме в квотата жени и младежи, това трябва да става на състезателни начала. Те също трябва да са участвали в партийния живот, а не да попадат случайни хора в ръководството на партията. Аз съм “за” да се увеличи броят на жените и младите хора в органите ни.
Въпрос: Ще има ли по-широка представителност на конгресите на БСП?
Бойко Великов: По отношение на броя на делегатите на конгресите. Да се надяваме, че партията ще се увеличава. Димитър Дъбов съобщи, че има 15 000 молби за членство. Според мен решенията относно представителството на конгресите трябва да се вземат от ВС на БСП тогава, когато се готви конгресът. По-добре би било да има по-широка представителност. Но това затруднява и самата дискусия. Имам предвид конгрес на ПАСОК с участието на 5000 души преди време. Мисля, че на нашите конгреси делегатите могат да се увеличат до 1200 души. И това е нормално. Иначе се създават трудности от организационен характер.
Решението обаче, от което не трябва да отстъпваме, е конгресът да бъде постоянно действащ орган, защото при необходимост можеш веднага да го свикаш и той да вземе съответните решения.
Тук не се спрях на дискусионните клубове и тяхната значимост. Те могат да дават предложения така, както е при вас. В електронния сайт на БСП има такава възможност. Идеята е да привличаме повече съмишленици и симпатизанти, които ще бъдат съпричастни към нашата работа.
Въпрос: Ангажиран ли е Стратегът на партията др. Лилов в изработването на Устава?
Б.Великов: Др. Лилов е член на Комисията за изработване на нова програма на партията. Концепцията за новия устав ще представим в двата центъра – за стратегически изследвания и за исторически и политологични изследвания, които ще дадат своите становища. Те имат свои представители, които идват на наши заседания. Когато изработваме тези два фундаментални документа, искаме да използваме целия научен и кадрови потенциал на партията.
Въпрос: Какви пътища ще се търсят за преодоляване на кризата на идентичността?
Бойко Великов: Един от важните дискутирани сега въпроси е за социалната идентичност на БСП. Важно е да няма разколебаване в твърдото ядро на партията, това ядро, което пренесе партията в най-сложните ситуации преди години. Оттук възниква въпросът за политическия компромис, свързан с решенията на органите, които се избират на различните нива. Можем да посочим примери за нарушаване на устава, водени от политическа целесъобразност. Колкото повече се нарушават принципите и нормите, толкова повече се губи същността на организацията. Когато в организацията не действат правилата, се превръщаме в нещо друго. Битката за компромисите трябва да бъде политическа.
В уставните норми ясно ще заявим същността на партията. В управлението ние трябва да се опитаме да реализираме социална реформа и да помагаме там, където има стремеж към такъв социалреформизъм. Ще има сериозна критика към някои от нашите министри по отношение на един либерализъм. Ако направим анализ на доклада на Ахмед Доган на последната им национална конференция, има няколко неща, които заслужават специално внимание. Едно от тях е по отношение на политиката. Той продължава да твърди, че е нормално и естествено да водим дясна политика. Последните социологически изследвания показват, че хората преценяват, че политиката, която се води в момента, е продължение на политиката на НДСВ и ДПС.
Привидната стабилност в момента на управлението на тристранната коалиция генерира социално напрежение, и то расте. За съжаление основният субект, към който се насочва това социално напрежение, е БСП. Правилна беше позицията на С. Станишев, който заяви, че не можем да приемем по никакъв начин толерирането на фирми в управлението на страната под каквато и да е форма. Доган прехвърли на практика проблема върху нас и НДСВ. Той казва, че това е практика в България. И ако не се разграничиш в този момент, значи поемаш ударите по нататък.
Въпрос: Ще има ли промени в размера на членския внос и начина на финансиране?
Бойко Великов: Трябва да запазим 10% членски внос за всички, които избираме и получават заплати над 500 лв. Така че финансирането, от една страна, е от държавата, от друга, от членския внос, за да може да се отделят средства за местните структури. Досега сме отделили средства за местните структури в смесените райони. Там, където искаме да възродим организациите и да възстановим загубените структури. Следващата стъпка ще бъде според потребностите, но големите структури в София и Варна, в сравнение с по-малките райони, могат по-лесно да намерят финансиране. Има повече възможности за спонсорства. Финансирането трябва да става поетапно, но е недопустимо да оставим райони без организации.Стремежът е към пълна прозрачност по отношение на финансирането на партиите.
*****
АНКЕТА
Захари Георгиев: БСП няма проблеми с идентичността. Партия на 115 години, която принципно и последователно отстоява интересите на социалната справедливост и солидарността, на свободата, едва ли е толкова объркана. Това, от което има нужда, е периодично осъвременяване на устава според условията, в които живеем. Уставът е основополагащ документ, който регулира реда в партията. При положение че конгресът възложи да работим по осъвременяване на програмните ценности, логично е да се пристъпи и към осъвременяване на устава, на основните правила в партията. Още повече че като пълноправни членове на Социалистическия интернационал, на Партията на европейските социалисти няма как да не сверяваме часовниците си с документите, които имат световната и европейската организация на социалистите. Във връзка с това поръчката от конгреса ще трябва да се изпълни и да се отстояват тези нови моменти в организацията на самата ни партия.
Във връзка с устава има много и най-различни въпроси. Един от тях е за женската и младежката организация. Моето лично мнение е, че всяка организация и структура трябва да следват своя йерархичен характер. Ние не сме организация с нестопанска цел като организациите на гражданското общество, а сме политическа партия, и трябва да има достатъчно ред и порядък в това отношение. Според мен по-добрият вариант е да има по една организация на тези представителни групи в партията ни – младите хора и жените.
Поставя се и въпросът за електронното членство. Без съмнение трябва да се запише това в устава, за да се даде възможност за признаване на легалността на комуникацията по електронен път, както и взимане на решение в определени случаи. И сега никой не ни пречи да обменяме информация в диалогов режим и онлайн в това число, но когато се касае за взимане на решение, това трябва да е уставно регламентирано.
Освен на Комисията по устава, аз съм член и на Комисията по работа с кадрите. И на двете места обсъждаме и въпроса за мандатността. Моето мнение е, че ако не се регламентира уставно този въпрос, винаги ще се намират механизмите и причините дадени функционери да стават незаменими. Това обаче смятам, че не е полезно за развитието на една организация, която и да е тя. Заради това при вариант тригодишен период между отчети и избори моето мнение е, че два мандата последователно са напълно достатъчни, за да може човек да се прояви и да даде всичко от себе си за организацията. След това, прескачайки, примерно, един мандат, ако има този потенциал и тези качества, да бъде отново избран, никой не му пречи да опита пак.
Апостол Димитров: Проблемът с идентичността на БСП не е само въпрос на устава, а преди всичко на програмата на партията. Разбира се, между тези два документа трябва да има еднопосочност в цели и принципи. При всички случаи предвид новите реалности трябва да настъпят промени както в програмата, така и в устава на партията.
Уставът обаче решава предимно вътрешноорганизационните проблеми. Лично аз смятам, че в него сега трябва много по-ясно да се очертаят функциите и отговорностите на различните нива на политическо ръководство. Сега има сериозно противоречие между някои структури, които се създадоха впоследствие. В БСП беше възприета тризвенната структура. В някои градове с районно деление, на областни съвети, настъпват структурни промени и им се дават определени функции, които са в разрез с устава.
Членството в партията също е много интересен момент от промяната. Защото, ако ние искаме да съхраним същността на БСП като партия, а не като движение, не можем без определени критерии да попълваме състава. Сега се поставя и проблемът за електронното членство. Моето мнение е, че трябва да се търсят съвременни форми. Въпреки това съм малко по-резервиран, може би по-консервативен, защото когато възприемаш една идея и влизаш в политическа структура, която трябва да я реализира, най-важен е живият контакт. Човек трябва да носи вътрешно мотивирано тази идея, а не по конюнктурни причини. Оттук идват моите основни опасения. Ако не сложим точни правила и критерии за членство в партията, тя може да се размие. Това няма да е добре за БСП – да се размие дотолкова, че да се превърне само в едно движение.
Застъпвам идеята, че в социалистическата партия трябва да съществува мандатност. В устава трябва да отчетем това. Два последователни мандата са достатъчни за всеки ръководител. Казвам последователни, което не изключва, ако човек се оттегли на резервната скамейка за един мандат, след това отново да има право да кандидатства. Нека това да стане, ако той е завоювал личен авторитет, доказал е с практически действия, че има още потенциал за партията и има какво да й даде.
По въпроса за женската и младежката организация мисля, че трябва да се даде възможност, особено на младите хора, да имат право на избор и да се обединяват и асоциират по тяхно предпочитание в една или друга младежка организация. Искам да кажа, че не трябва да вписваме в устава това – да има само по една организация.
