СТИЛЪТ “ПИНДАРЕВ” СЪТВОРИ ПРАЗНИК

0
137


85 години от рождението на Теню Пиндарев

Наскоро големият художник, карикатуристът Теню Пиндарев, навърши 85 години. Роден в града на художниците, Казанлък, отрано се увлича по карикатурата. Заслуга за това има и писателят-художник Димитър Чорбаджийски – Чудомир, с когото в ония ранни младежки години дружи Пиндарев. Той е първият зрител на изрисуваните от Чудомир първенци на града и други чешити. Влечението му естествено го отвежда в София, където Теню Пиндарев кандидатства в Художествената академия и мечтата му да стане студент се осъществява. Учи при известния художник и педагог проф. Илия Петров. Теню Пиндарев се ползва със заслужена популярност като карикатурист, но не бива да забравяме, че освен карикатурите и дружеските шаржове на известни личности значимо място заемат в цялостното му творчество и графичните, и живописните му произведения, които също впечатляват със своя стил, и няма да бъде преувеличено, ако се каже, че това е пак “стилът Пиндарев”. На този стил се удивиха отново, за кой ли път, известни хора на изкуството, негови колеги, интелектуалци от различни области на науката и културата. Това се случи в Столичната галерия на последната изложба на известния художник през април т.г.

Теню Пиндарев признава, че се е захванал с карикатурата, защото отрано е почувствал, че при тази професия ще има рискове. Той си спомня, че като ученик е бил на крачка от изключване от Казанлъшката гимназия, защото е нарисувал карикатурно целия учителски съвет, а на въпроса ми, дали е трудно на човек да бъде художник-карикатурист, той ми отговори: “По принцип няма нищо лесно в човешкия живот. Може на някои да им е лесно, но на мен ми е било трудно.” Все пак е интересно да се разбере след такава успешна творческа биография как той оценява по принцип характера или качествата, които трябва да притежава един карикатурист. Отговорът е – на първо място критично да мисли. Да има своя позиция и оценка на явленията в живота. Умение и нагласа да намери веселите измерения на нещата, макар тези явления да са и негативни. Според случая карикатуристът използва леката критика, иронията и сатирата, когато е нужно. Едно много важно качество трябва да е винаги налице – допълва той – трябва да се чувства добронамереността. Карикатурата, хуморът въобще, са истински, когато са сътворени с добро сърце, добронамерено.

Някак естествено дойдоха и въпросите дали карикатуристът не вижда само отрицателните страни на живота и не крие ли това опасност да се промени и неговият собствен характер? Отговорът му илюстрира още веднъж неговия собствен характер и талант. “Карикатуристите като хора на изкуството имат всякакви възприятия от живота, но професионалната им нагласа ги държи нащрек, да бъдат преди всичко критични. Те, разбира се, не са с черни очила, а имат широко отворени очи и за красивото около нас.”

Нека пожелаем на маестрото безброй красиви празници на неговия дух и перо, а на почитателите му – още много вълнуващи срещи с неговите творби!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук