ЗА ОБЕКТИВНА ОЦЕНКА НА ПЛЕХАНОВАТА ПОЗИЦИЯ

0
165

О. з. полковник, журналист. Участник в антифашистката съпротива, доброволец в Първата фаза на Отечествената война. Завършил НШЗО “Хр. Ботев” и Военнополитическата академия в София. Като офицер е на политическа работа в полка, работил е в ГПУ на НА, направление “Пропаганда”. Бил е преподавател по обществени дисциплини във ВПА и НШЗО “Хр. Ботев”. Шест години е в отдел “Пропаганда и агитация” на Коларовски РК на БКП – София. В Главна редакция “Пропаганда” на радио София работи 14 години. Има множество публикации в ежедневния и периодичния печат. Член на СБЖ.

Днес, когато у нас едва ли не е грях да се говори и пише за историята на социалистическото движение в Европа, включително и в Русия и България, статията на проф. Ангел Веков “Бащата на руския социализъм Г. В. Плеханов срещу Октомврийската революция”, поместена в книжка 12 на сп.”Ново време”, 2002 година, е едно положително явление. Една лястовичка, която известява за връщането на научната мисъл към социализма като теория и практика. И едно предизвикателство към старото поколение социалисти, които още живеят с убеждението, че по въпроса за Октомврийската революция Ленин е прав, а Плеханов не е. Но, както сам Ангел Веков казва, напомнянето за отрицателното отношение на Плеханов поставя въпроса КАК и ЗАЩО бащата на руския социализъм се обявява срещу социалистическата революция в Русия.

Аз съм от старото поколение социалисти. И трябва да призная, че проявих голям интерес към статията на проф. Ангел Веков. Защото, като много други, се мъча да намеря отговор на въпроса – защо рухна роденият от Октомврийската революция Съветски съюз, който през годините на най-активната ни възраст беше наш идеал и кумир. По чието подобие беше изграден социализмът в България и други европейски страни. Но който и там претърпя крах.
Надявах се в статията да видя едно дълбоко проникване в позицията на Плеханов, в което може би се съдържа отговорът на вълнуващия ме въпрос. Ако не това, да се докаже отново, че бащата на руския социализъм не е прав. Такъв прочит на Плехановата позиция днес, от дистанцията на времето, е много необходим.

Вместо това, професор Ангел Веков само напомня за онова, което десетилетия сме учили в кръжоци и семинари. Тъкмо поради това от статията лъха и старото твърдение – прав е Ленин, а не Плеханов.
Твърдо съм убеден, че колкото и да е болезнено, належащо е към Октомврийската революция, към това историческо събитие, под чийто знак протече двадесетият век, да се подходи по-задълбочено. Да се направи преоценка на тази революция, не толкова като акт за завземането на политическата власт, а като наличие на условия за изграждането на социализма, който както знаем от теорията, представлява по-висша от капитализма социално-икономическа и политическа система. Като казвам условия имам предвид както вътрешните, така и външните, необходими за формирането, функционирането и оцеляването на тази нова обществена система. И ако така се подходи днес, 85 години след октомври 1917 година, при това със задълбочен и обективен анализ към степента на зрелостта на дооктомврийска Русия, по-добре ще се разбере дали тя е узряла или още не е за построяването на социалистическия строй. Необходимо е така да се подходи и към международните условия, да се оцени обективно дали те са благоприятни или не особено за оцеляването на Съветския съюз. Като се има предвид главната характеристика на тези условия – капиталистическото обкръжение.

Когато става дума за мнението на Г. В. Плеханов по въпроса за Октомврийската революция именно като възможност за построяването и оцеляването на социализма в Русия имат се предвид вътрешните и международните условия. Трябва обаче да се отчита и ролята на субективния фактор в лицето на партийното и държавното ръководство на Съветския съюз. Във връзка с това следва да се даде отговор на няколко много важни въпроса, а именно: 1. Това ли е най-добрият модел на социализма, който беше създаден? Що се отнася до моя отговор той е отрицателен. 2. По най-добрият ли начин беше изграден този социализъм? И тук отговорът ми е отрицателен. 3. Каква е основната, определящата линия в отношенията между Съветския съюз и капиталистическия свят, преди всичко с неговите най-развити страни? И какви са били главните им цели в тези взаимни отношения? Отговорът може да се разкрие в не малко изказвания на В. И. Ленин. Ето само две:
Едното. “По силата на редица обстоятелства, между другото, във връзка с изостаналостта на Русия и нейното необятно пространство и поради това, че тя служи за граница между Европа и Азия, Запада и Изтока – ние трябваше да вземем върху себе си цялата тежест – в което ние виждаме голяма чест – да бъдем инициатори на световната борба срещу империализма. Ето защо целият ход на предстоящите в най-близко време събития предвещава още по-широка и упорита борба с международния империализъм и неминуемо ще бъде свързан с борбата на Съветската република против силите на обединения империализъм на Германия, Франция,Англия и Америка”.

Второто. Имайки предвид държавите от Антантата, Англия, Франция и Америка по време на интервенцията Ленин казва: “…..те ясно разбираха, че болшевиките имат за цел международната революция. А ние никога не сме скривали, че нашата революция е само начало, че тя ще доведе до победоносен край само тогава, когато ние запалим целия свят със същия огън, и напълно ясно разбрахме, че капиталистите бяха бесни врагове на съветската власт”.
Следователно борба и само борба, между двете обществено-политически системи, до пълното ликвидиране на едната от другата. Защото са несъвместими и взаимно се изключват, отричат се. Така гласеше комунистическата философия, която навремето изучавахме. Но същият възглед господстваше и в буржоазната идеология.

Тази борба след Втората световна война придоби названието “Студената война”. Тя се водеше на ръба между мира и истинската война. Стремежът за военно превъзходство бе една от главните й черти. Иначе и не може да бъде щом двете обществени системи взаимно се отричат.
Едва през 1956 година Н. С. Хрушчов провъзгласи идеята за възможността от мирно съвместно съществуване между двете социално-икономически и политически системи. Но и това не промени по същество положението. Борбата продължи, в резултат на която се стигна до рухването на Съветския съюз и неговите сателити. И до победата на високо развития капитализъм. Икономическото му превъзходство, неговата по-жизнено способна икономика решиха изхода на борбата. Икономиката на съветския социализъм не издържа в тази борба. Този факт печално напомня за предупреждението на Ленин: “Капитализмът, ако го вземем в международен мащаб, и сега си остава не само във военно, но и в стопанско отношение по-силен от съветската власт и от съветския строй. От това основно положение трябва да се изхожда и то никога не трябва да се забравя”.

Изложеното до тук е достатъчно като доказателство за правотата на Плехановата позиция относно Октомврийската революция и вярно, че създаденият в резултат на нея социалистически строй не издържа на времето. Но това не означава, че тя не е оставила дълбок отпечатък върху развитието на света. Въпреки краха й в Русия, който настъпи eдва, когато навърши 75 години, тази революция е най-голямото историческо събитие на ХХ век, което оказа коренно влияние върху хода на историята. Въпреки неговите зигзаги, в редица аспекти на историческото развитие революцията изигра ролята на мощен стимулатор, например на национално-освободителното движение в различни райони на света. В резултат рухна колониалната система на капитализма. Октомврийската революция показа възможността от провеждането на една по-добра социална политика в сравнение със съществуващата дори и в най-развитите капиталистически страни. Да не говорим, че в лицето на своята рожба – Съветския съюз – изигра решаваща роля за победата над фашизма през Втората световна война. С тази победа беше ликвидирана надвисналата над света фашистка опасност. Иначе той не би бил такъв, какъвто е днес. И още. СССР престана да съществува, но благодарение на него Русия днес е една от великите ядрени държави. Това нейно положение я прави надежден фактор за опазването на света от нова световна, и то ядрена война, привърженици на която все още има.
А на социалистическото движение Октомврийската революция остави много ценни поуки.

Да се признае за правилно отношението на Г. В. Плеханов към Октомврийската революция не означава, че тя, като историческо събитие със своето влияние върху света, може да се отрече, да се зачеркне, дори да се премълчи.
Историята, станала вече такава, каквато е, не може да се пренапише. Но от дистанцията на времето може и трябва да й се направи нов прочит и обективна преоценка. Разбираемо е, че за не малко социалисти, особено от старото поколение, не е лесно да се подходи по този начин към Октомврийската революция. Още повече пък да се признае за правилна позицията на Плеханов към нея. Но трябва да се има предвид, че от един такъв подход социалистическата идея не само няма да загуби, но ще спечели още повече.

Историята показа, че Октомврийската революция не е единственият, при това неуспешен, път към социализма. В своя бъдещ ход тя ще преоткрие нови пътища за неговото тържество.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук