ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И АНТИГЛОБАЛИЗЪМ

0
54

 

Юрий Борисов е главен редактор на сп. "Ново време". Доктор по философия. Автор на книгите "Психология на подсъзнанието", "Приказка за Буда", "Войната на Мърфи", "Христос на возкресе", на редица статии в периодичния печат.

Във всяка епоха от Средновековието насам всяка официална пропаганда старателно, амбициозно и с голяма настойчивост изгражда образите на фундаменталното Добро и фундаменталното Зло.

Днес фундаменталното Добро се нарича глобализация, а неговото отрицание – антиглобализъм.

Глобализацията, твърди господстващата пропаганда, е новото въплъщение на равенството. Равенството се утвърждава там, където падат граници, където се рушат стени. Благодарение на революцията в информационните технологии всеки има или би трябвало да има достъп до океана от информация, който циркулира в Мрежата. Аз, българинът, мога да чета “Ню Йорк таймс” преди американците да са се събудили. Мога да поставя света на дланта си благодарение на стотиците вестници и списания, които с няколко движения на ръката “пристигат” в дома ми. Мога да се разхождам във виртуални библиотеки. Мога да общувам с мъдростта на вековете и с исполинската енергия на днешния ден. За части от секундата мога да отправям своите въпроси до всеки от всяка точка на света, така както да предлагам своите отговори. Равенството пред информацията ми дава шанс да получа това образование, което желая и което съм способен да усвоя. Равните шансове в областта на образованието са равни шансове за развитието на интелекта ми в един свят, в който интелектът е абсолютен господар.
С информация и интелект мога, стига да мога, да произвеждам тези стоки и услуги, които ще ме направят богат. След като информацията събори границите пред себе си, паднаха границите и пред стоките и пред услугите и пред парите. С това светът престана да бъде феодална сума от национални държави и се превърна в “голямото село”, в общата родина на всеки, който има енергията и амбицията да бъде равен сред първите.

Равенството в шансовете е висша справедливост за всеки, който разчита на себе си; за всеки, който не търси патериците на своя произход или на уникална божествена благословеност.

Това равенство и тази справедливост са стълбовете на солидарността. Една солидарност, която далеч надхвърля елементарните битови или класови взаимно разбиране и взаимопомощ. Солидарността е глобална. Толкова глобална, колкото и всичко останало в “общото село”. Светът е солидарен с мен. Този свят, който ми е дал равни шансове с всички останали.

Кой би могъл да бъде срещу този процес? Кой би могъл да бъде враг на глобализацията?
Ето и образът на “Злото”.

Това са всички, които се страхуват от конкуренцията. Които не желаят да напрегнат ум и воля, за да получат заслужено място във все по-динамичния и все по-справедлив свят. Това са хора, покварени от защитата на социалната държава. Хора, които желаят да получават благата наготово. В крайна сметка, това са хора, които разполагат с привилегии и желаят да ги запазят без да полагат усилия затова. Противници на глобализацията са относително задоволени граждани на богати страни, които дължат своята задоволеност на страните си, а не на себе си. Противници на глобализацията са и бедни, за които богатството е грях, доколкото то по принцип, казват, не може да се добие по честен начин. За последните справедливостта изисква всички да бъдем равни в бедността си при положение, че богатите не позволяват да бъдем равни в богатството си.

Как се борят тези хора с глобализацията? Като чупят витрини на банки. Като разрушават символи на преуспяването като сгради на “Макдоналдс”. Като обръщат луксозни коли. Като палят контейнери с буклуци. Като създават всевъзможни пречки пред форумите на тези, които търсят начини от плодовете на благоденствието да вкусят всички.
Тази съпротива е очевидно обречена. Толкова обречена, колкото обречено е било чупенето на машини от лудитите. Глобализацията е един естествен социален процес и да си срещу нея е толкова смислено, колкото е смислено да си против земното претегляне.

* * *

Нека да погледнем това фундаментално “Добро” през погледа на негови интелектуални отрицатели.
Няма техническа революция, която сама по себе си да олицетворява прогреса. Всичко създадено от човешкия ум и човешката ръка е средство. Как ще бъде използвано, зависи от ценностите. В едно общество, в което пазарът е безспорен господар, в което човекът е средство за реализацията на неговата стихия и това велико нещо, наречено информационна революция, положила основите на глобализацията, се превръща в оръдие на егоизма.

Кои граници всъщност са рухнали? С едно натискане на копчето милиарди долари могат да бъдат преместени от една точка на земното кълбо в друга. И те се местят с една единствена цел – своето умножение. Пред тази цел нямат никакво значение местните икономики, местните интереси, местните хора. Огромни страни и цели региони за броени дни изпадат във фалит без да са променили нищо, което зависи от тях самите. Социалните отношения са същите, ресурсите са същите, призводителността е същата, а съдбата на стотици милиони за часове е преобърната. Този факт никой не го отрича. Вчера са били Мексико и Русия, днес са Аржентина и Уругвай, а утре ще бъде този, когото посочи богът Златен телец. При тези случаи пропагандната теза на свръхбогатите, че всеки в крайна сметка получава това, което заслужава, се пука като балон. Капиталът, решил, че му е по-изгодно да бъде в точка Y вместо в точка Z оставя след себе си невинни жертви. Невинни, защото те не разполагат с никакви средства да защитят съдбата си.

И за кой капитал става дума? За този, който произвежда стоки и услуги? За този, който създава блага? Нищо подобно. Днес светът се управлява от спекулативния капитал. Неговият оборот за четири дни е толкова голям, колкото е оборотът на стоки и услуги за една година. Това е паразитен капитал, чиито главни средства за набъбване са борсовите игри и интриги.

Най-силният аргумент срещу глобализацията в този й вид е фактът, че огромните богатства на планетата продължават да съжителстват с ужасяваща бедност. Коя бедност е ужасяваща? Тази, при която 840 млн. души в света страдат от недохранване.

Тази, при която повече от 880 млн. нямат никакъв достъп до медицинско обслужване. При която 1,3 млрд души се мъчат да оцелеят с по-малко от 1 долар на ден. При която тримата най-големи милиардери на планетата притежават богатства равни на вътрешния брутен продукт на най-бедните страни с население от 600 млн души. Тази, при която близо три милиона души умират от болести, причинени от замърсяването на въздуха и повече от 5 милиона – от употреба на негодна за пиене вода.

Пропастта между бедни и богати се увеличава. И тя се увеличава, не защото богатите са станали по-работливи и по-находчиви, а бедните – по-мързеливи. Тя се увеличава, защото именно падането на границите за капитала прави експлоатацията по-лесна. Както е казал Алфонс Але: “Винаги съм твърдял, че парите трябва да бъдат търсени там, където те са – при бедните”.И е прав, защото парите се движат от труда към капитала, от бедните към богатите, от Юга към Севера. Това са факти. Както е факт, че 7 млрд щ.д. български пари обслужват богати икономики. Изчислявано е също така, че за обучението на българите, които отидоха да живеят и работят на Запад, същият този Запад щеше да вложи над 100 млрд. Прав е Алфонс Але да твърди, че парите трябва да бъдат търсени при бедните – защото аз, бедният, не мога да спечеля от Кока-кола, но Кока-кола със сигурност може да спечели от мен.

При рухването на стените източниците за обогатяване на богатия стават по-много и по-сигурни. Той ще спечели от това, че лесно може да се добере до евтиния труд на бедния. От това, че гладната за инвестиции страна няма да бъде придирчива към условията на труд, които поддържа.От това, че същата тази страна, с извити от международни институции ръце, няма да създава проблеми с протекционистична политика. От това, че евтино може да си купи “мозъци”. От това, че мобилността на капитала му позволява да държи в шах определена икономика.

Има едно равнище на стандарт, под което никакво чудо на новите технологии няма съществено значение. В една страна, в която 20% от населението е болно от СПИН, едва ли се впечатляват от възможността да посещават чрез Интернет виртуални библиотеки. Ако за седмица-две си загубил спестяванията си поради срив на националната валута, ако си изхвърлен на улицата без реална перспектива да си намериш работа, ако не можеш да осигуриш образование и лечение на децата си, няма никакво значение, че можеш да четеш вестниците на другата половина на земното кълбо. Ако живееш с един долар на ден, нито Шенген, нито анти-Шенген ще имат някакво смислено звучене за теб.

Ако всичко изброено е “Злото”, кое е това, което му се противопоставя?

Срещу този вид глобализация въстават сили, чиято борба е все още твърде аморфна и емоционална. Тя обаче е забележима по време на всички форуми на Г-8, на МВФ, СБ и СТО. Тази борба създаде и собствен форум в бразилския град Порто Алегре, чиито последователни издания показват значим интелектуален ръст и за които “Ново време” не-колкократно писа.

Мотото на тази борба може да бъде наречено “глобализация на солидарността”. В нейно име противниците на неолибералната глобализация водят редица конкретни битки.
Битка за въвеждането на таксата “Тобин”. Експерти изчисляват, че чрез облагането на финансовите трансакции могат да бъдат акумулирани между 300 и 700 млрд щ.д. годишно, с които да се решават световни проблеми, свързани с бедността.

Битка за унищожаване на данъчните “райове”, които изсмукват капитали от реалните икономики и обслужват едно паразитно обогатяване на съответните “райски” места.

Битка за въвеждане на световни клаузи, които да защитават обществата, при които се инвестира: задължение част от печалбата да се реинвестира, задължение част от стоката да се продава на местните пазари, задължение да се съблюдават определени трудови и екологични норми.

Битка за опрощаване на дълговете на бедните държави. Специалисти изчисляват, че при съществуващите условия за кредити, те многократно са върнали взетите пари, без да са намалили задълженията си.

Господстващата пропаганда нарича тази борба антиглобалистка. Все по-често напоследък тази борба нарича себе си алтерглобалистка. Борба за друг тип глобализация.
За да я определя, ще си послужа с думите на Жак Никоноф, член на научния съвет на АТТАС и президент на движението “Работа за всеки”: “Аз съм за глобализация на пълната трудова заетост, за глобализация на културата и образованието, за глобализация на икономическото развитие и на социалния прогрес”.

* * *

Кой от начертаните образи е верен и кой е плод на манипулация, на кривото огледало на един или друг социално-групов егоизъм?

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук