Завършил e специалността педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. Д-р по философия. Занимавал се е с преподавателска работа и има публикации и разработки по социология и теория на управлението, проблеми на младежта и др. От 1990 г. във ВС на БСП отговаря и непосредствено работи по проблемите на предизборната подготовка. Бил е член на ЦИК за избиране на президент и вицепрезидент през 1996 г.
1
За изминаващите вече 14 години на прехода в България са проведени общо 11 национални (парламентарни, президентски и местни) избори. Към средата на октомври тази година, съгласно Конституцията, предстои да се проведат нови местни избори. А от много време в публичното пространство (отново!) усилено се дискутира и темата за провеждане (под “фаталния” №13) и на предсрочни парламентарни избори.
Избори, избори… спечелени ту от едни, ту от други политически партии или от различни техни “спасяващи” комбинации. Единственият, който има усещането (а вече и убеждението), че е загубил всички избори в годините на прехода, е “Негово Величество Избирателя”. По една елементарно проста и прозрачна схема – той винаги дава (и по някога изключително висок!) кредит на доверие, който досега самоопределилият се “политически елит” на България и различните политически сили, печелили едни или други избори, изобщо не са издължили (а някои може и да не са имали намерение да сторят това).
И сега политическите сили отново (и почти единодушно) обявяват своите цели и намерения – да завоюват възможно най-голям брой места за кметове и съветници. Проблемът обаче е, че зад подобни формулировки избирателят не вижда себе си като цел на дейността на политическите партии; все повече разбира, че на него се гледа като на средство за постигане на тясно партийни цели.
В очите на мнозинството избиратели “пирамидата” на интересите се появява в обърнат вид: личните интереси и цели на отделни кадри и дейци обикновено се представят като интереси на съответната партия, а партийните интереси винаги се представят като интереси на целия народ и преди всичко на “масовия” избирател.
Нека посочим, че в последно време – по много причини – на изборите все повече се гледа и като на доходен “бизнес”. Това очевидно е така в областта на социологическите проучвания, където броят както на агенциите, така и на специалистите – социолози и политолози, бележи истински бум. Подобна е ситуацията и по отношение на появилите се фирми и структури, предлагащи консултации и услуги по организиране на предизборни кампании. Вън от съмнение е, че и за електронните медии, за ежедневния и периодичния печат, наред с всичко друго, изборите се превръщат и в своеобразна надпревара за завоюване на по-голям терен в публичното пространство, за възможното по-силно влияние върху аудиторията на територията на цялата страна или в съответните региони и общини.
Особено съществено обаче е това, че в основата на силните амбиции на много кандидати да участват в надпреварата за кметските или съветническите места е също разбирането за изборите като доходен “бизнес”(което само по себе си може и да не е толкова лошо).
Проблемът обаче е и във вече формираното у мнозина убеждение, че достъпът до едно или друго изборно място в системата на властта – кмет, съветник, дори депутат и министър – е сравнително лесен. Изискванията на Конституцията и законите са пределно демократични, а механизмите за утвърждаване на кандидатите вече на всеки са ясни.
Да кандидатстваш и да постъпиш на каквато и да е друга работа трябва да отговаряш на десетки изисквания, да полагаш изпити и тестове, да се явяваш на специализирани интервюта и т.н. Да заемеш някакъв пост в управлението на страната обаче формално не се иска дори и медицинско свидетелство.
Този проблем отдавна е известен и е бил предмет на много дискусии. В момента обаче въпросът е в това дали и доколко политическите партии сами поставят необходимите “бариери” чрез формиране и стриктно прилагане на високи критерии и изисквания в собствената си дейност в тази посока.
Доколкото една партия съумее да отговори на очакванията на избирателите в това отношение, може да се надява и на тяхната подкрепа.
2
Ако политическият “елит”, политическите партии и техните лидери не се ориентират вярно в очертаващите се основни процеси и тенденции в развитието на предизборната ситуация в страната едва ли могат да се надяват, първо, на сериозен успех в изборите и още по-малко – второ, на дълготрайно и спокойно присъствие в политическия живот на страната и съответните общини след изборите.
А общо ситуацията е тревожна.
Анализът на обективните процеси, на многобройни статистически и други данни, на непредубедените и неманипулирани изследвания на общественото мнение доказва, че е налице срив в дейността на правителството и в общото състояние на управлението на страната.
Недоверието към правителството на Симеон Сакскобургготски постоянно расте с тенденция към приближаване негативните стойности на недоволство от правителството на Иван Костов през 2001 г. За годините на прехода поредното правителство не оправда доверието на народа и избирателите в Република България с всички произтичащи от това сериозни политически последици.
Не може да се пренебрегне спадащият престиж на почти всички други държавни институции (с изключение на Президента). Независимо от някои (обясними) различия в огласяваните проценти, всички изследвания доказват ускорен и категоричен спад в доверието към Парламента, Съдебната система, Конституционния съд и редица други звена от по-ниските етажи на властта.
Очевидно вече е налице сериозна криза в държавността въобще. Тя намира израз и в твърденията на огромна част от избирателите, че законите и политиката на държавата и правителството се разминават с това, което хората искат и се нуждаят; че когато мислят за държавата и правителството се ядосват и депресират.
Вън от съмнение е сериозното влияние на международния фактор и процесите на глобализация в световната икономика и политика. Местните избори ще се проведат в условията на противоречива, но подчертана тенденция към формирането и налагането на нов световен ред, към изграждането на еднополюсен свят с доминиращата роля на САЩ. Позициите на политическите партии у нас по кризата в Ирак и въобще по развитието на световните и общоевропейските процеси вероятно ще окажат съществено влияние върху поведението на избирателите.
Проблемите за мястото и ролята на България в световните и общоевропейските икономически и политически процеси и занапред ще запазят своята актуалност и значимост. Главният въпрос обаче е в това, че със своята политика и действия правителството и управляващото мнозинство инкасираха много негативи за нашата страна и в международен, и във вътрешен план; не съумяват да осигурят чрез протичащите обективни процеси всички дългоочаквани позитивни решения и промени за България и българския народ.
При очертаващата се ситуация в страната хипотезата за предсрочни парламентарни избори не може да бъде изключена. Още повече, че има и достатъчно сериозни основания в подкрепа на вероятността за нейното реализиране. При всички случаи обаче местните избори ще бъдат своеобразен индикатор и “старт” за политическите сили към бъдещите парламентарни избори.
Високомерните самопреценки на правителството и управляващото мнозинство категорично се разминават с оценките на избирателите. По мнението на около две трети от тях през последните години България се развива в погрешна или в същата посока, както по време на управлението на Иван Костов.
Тревожна е и констатацията (според множество статистически данни и системни проучвания на общественото мнение), че икономическото положение също на близо две трети от хората в сравнение с преди две години е станало по-лошо, а за една значителна част от тях се е запазило същото. И тук тенденцията е към приближаване стойностите при управлението на Иван Костов. Т.е. икономическото положение според само-
преценките на хората е останало едно и също – лошо – поне през последните четири години.
Според статистическите данни и проучванията само за около 7-10% положението се е подобрило.
Още по-тревожно е, че в общественото мнение днешната опозиция (независимо “лява” или “дясна”) не се възприема като убедителна алтернатива на сегашното управление. Преобладава разбирането, че дори и опозицията да бе спечелила парламентарните избори от 2001 г., икономическото положение на хората е щяло да бъде същото, а за някои от тях и по-лошо. Много данни показват, че по този въпрос няма никакъв оптимизъм в очакванията и за положението след една година.
Всичко това в определен смисъл е синдром на тенденция към спиране на “политическото махало”, което по принцип е пагубно за развитието и функционирането на една система. Като цяло фактите доказват много сериозна криза на доверието към политическите партии и политическия елит на страната въобще.
Всички проучвания показват доминиране на БСП пред останалите политически партии в страната (и то със значителен превес, независимо от различията в оповестяваните проценти). Общо взето е налице известен “паритет” в предпочитанията на избирателите към БСП, от една страна, и НДСВ и СДС взети заедно, от друга. Подобни са средните оценки и за дейността на местните структури на същите партии, сред които отново води БСП и особено убедително в малките градове и селата.
Средностатистическите данни за страната обаче не са достатъчен аргумент при анализа на конкретната ситуация във всяка община или за отделно населено място.
За състоянието на местната власт и местното самоуправление общо в страната са особено характерни три обстоятелства:
Първо, като цяло органите на местната власт и местното самоуправление се ползват с по-голямо уважение и одобрение сред населението в сравнение с общодържавните институции (с изключение на Президента).
Второ, дейността на кметовете на общини се ползва с по-високо доверие в сравнение с дейността на общинските съвети и техните председатели, на групите съветници и местните структури на политическите партии (дори в сравнение с депутатите от съответните райони).
Трето, общо представителите на БСП и левицата (кметове или съветници) в местните органи – макар и с някои изключения – получават по-висока оценка и признание за дейността си в сравнение с представителите на други политически сили.
Следва да се отчете обаче, че няколко месеца преди изборите нито един от многократно поставяните от БСП и левицата основни проблеми на общините не е решен от управляващите. Няма никакви изгледи това да стане и до деня на изборите. Ето защо направените анализи и изводи в тази област запазват своята актуалност и значимост и следва да се вземат предвид и в по-нататъшната работа. Главното е, че и сега общините продължават в много отношения да са лишени от възможности и права да решават реалните проблеми на хората, но същевременно върху тях се прехвърлят непосилни отговорности, които са от компетенциите и отговорностите на централната законодателна и изпълнителна власт.
За огромното мнозинство от избирателите (според някои изследвания – 70% и повече от тях) местните избори са важни, защото политическата посока на местното управление зависи от тези, които ще спечелят изборите.
Прогнозните изчисления за евентуалната изборна активност на населението в предстоящите местни избори се движат от песимистични (30-35%) до умерено оптимистични оценки (56-58 и повече процента). Подобни проценти не могат да се абсолютизират, доколкото не са достатъчно ясно обвързани с базата на изчисление – точният брой на избирателите по списък и броят на реалните избиратели в съответната община или населено място. Общо за предстоящите избори по-ясно се изразява готовността да се гласува за кмет, отколкото за общински съвет.
Според почти всички изследвания, ако изборите се провеждат сега, с листата на БСП за общински съветници биха гласували най-голям брой избиратели следвана от СДС, ДПС и НДСВ. Готовност за подкрепа на БСП изразяват преди всичко хората от малките градове и селата, по-възрастните и с по-ниско образование избиратели. Но вече се появяват и представители на почти всички социални и възрастови групи от населението, сред които и някои от по-младите избиратели, работещи в държавния сектор и частния бизнес, безработни, роми и др.
Следва да се отчете обаче, че според социологическите проучвания най-голям е броят и относителният дял на хората, които още не са решили за кого да гласуват или имат намерение изобщо да не участват в изборите (общо около 45 и повече процента).
Проблемът за състоянието и динамиката на електоралните нагласи обаче е значително по-сложен не само поради спецификата и конкретните му измерения при местните избори, но и поради някои съществени различия и особености в сравнение с всички проведени досега избори в годините на прехода.
3
Главният проблем и основната трудност пред всички партии е високата степен на неопределеност (ентропия) и непредвидимост, както в хода на подготовката, така и при провеждането (и резултатите) на предстоящите местни избори. Тази неопределеност е резултат от действието на много и недостатъчно предсказуеми фактори и причини:
– огромното разочарование от всички партии, от политиците и самоопределилите се като “политически елит” в България;
– намаленото влияние на политическите пристрастия и “чувството” за партийно-политически дълг и обвързаност;
-на практика изгубеният контрол от страна партийните централи върху поведението и действията на собствената членска маса;
– силно нарасналото влияние на личния интерес при едно или друго поведение в изборите;
– очерталата се мобилност в движението на избирателите и вероятните несъответствия в броя им по списък и като реални избиратели в съответната община или населено място;
– вероятността за големи колебания и различия в изборната активност, във възможността изборният резултат на много места да се определи от поведението на малък брой избиратели;
– вероятността от появата на голям брой и разнообразни политически субекти и независими кандидати за кметове и съветници;
– намесата в изборите на финансови и силови групировки и др.
Предимството на БСП пред основните политически опоненти СДС и НДСВ е несъмнено и уважително. Привидно като че ли в предстоящите избори БСП няма сериозен политически противник. А погледнато сериозно, първо, това предимство не показва някакъв особен превес по “оста ляво-дясно” в полза на БСП, още повече, че в дясното пространство – макар и с малко проценти – се появяват и други политически сили; второ, “от ляво” по-скоро се очертава вероятността за отнемане, а не за “прилив” на нови гласове (включително и поради амбициите за “реванш” на много бивши кадри и дейци).
Има обаче и едно трето – вече достатъчно известно – обстоятелство с много по-голямо, може да се окаже и с решаващо значение за изхода на изборите – противопоставянето на “БСП срещу БСП”, издигането под различна форма на паралелни кандидатури из средите на партията. Това “заболяване” вече придобива застрашителни размери и предполага комплекс от мерки, както на централно, така и на местно равнище.
Би било наивно самоуспокоението в БСП, че потенциалните й опоненти – и преди всичко СДС и НДСВ – вече почти нямат свои структури на територията на голяма част от страната и поради това не са особена заплаха в предстоящите избори. Практиката в някои частични избори показа, че подобни структури могат да се появят веднага дори на места, за които изобщо не би могло да се предполага. Достатъчно е да се появи подходящ неудовлетворен, но с определени качества, кандидат из нейните среди, готов да предложи своите “услуги”.
Впрочем, както е известно, подобна практика отдавна вече е позната от аналогични действия и на някои политически формации от “ляво” още в предишни избори.
В предстоящите избори много непредвидими резултати и последици могат да се очакват и по линията на издигането на голям брой “независими” кандидати за кметове и общински съветници, особено в средните и по-малките общини, в които по принцип и влиянието на БСП е по-силно.
Ако при кметовете изборът за всички все пак е мажоритарен, при съветниците той, от една страна, е пропорционален за партийните листи, но от друга – придобива “мажоритарен” характер за всички индивидуални кандидати (при това за територията на цялата община). На практика това означава, че само един независим кандидат от среди на една партия може да отнеме, “да отклони” значителен брой потенциални гласове от листата на тази партия или местната й коалиция. Нека припомним, че на местните избори през 1999 г. общо в страната бяха избрани 126 независими съветници в 74 общини или 2.4% от общия брой на съветниците – 5252. Общо 34 съветници бяха избрани с повече от половината гласове, подадени за листата на БСП (коалиция) в съответната община, а 7 независими съветници (от 6 общини) бяха избрани с по-голям брой гласове от тези за общата листа.
В стратегически план всичко това означава, първо, да не се подценява политическата работа сред партийните членове и собствения (”твърд”) електорат, който трябва да е достатъчно убеден и консолидиран около кандидатурите на партията и, второ, да се направи всичко необходимо – с участието именно на най-широк кръг избиратели – за излъчването на възможно най-добрите, най-убедителните кандидатури за кметове и съветници.
В този смисъл политическата дилема пред местните структури на партиите не е “партиен” или “независим” (”безпартиен”) кандидат за кмет или съветник. Проблемът, а и шансът за успех, е намирането и консолидирането на партията около “най-качествения” кандидат.
Утвърдените изисквания и правила за издигане на кандидатурите за местните избори несъмнено са уместни и – ако се изпълняват – вероятно ще дадат възможност за намиране на така необходимите верни решения.
Следва да се вземе предвид обаче, че едно от главните очаквания и очевидни предпочитания на избирателите за местните избори е да се доверят не само на знаещи и можещи, но преди всичко на способни практически да действат кандидати, способни да направят нещо реално за общината и нейните жители. Тъкмо поради това (и според социологическите проучвания) избирателите вече по-малко се интересуват от политическата принадлежност или “безпартийността” на кандидата.
Тази нагласа в поведението на избирателите проличава от анализа на редица други данни от изследванията, които доказват: първо, че вече няма толкова резки разграничения по политически пристрастия между различните възрастови и социално-професионални групи, както преди; второ, че вътре във всяка от групите е налице тенденция към разделение и увеличение на “разнообразието” в политическите пристрастия.
Това се потвърждава и при отговорите на редица въпроси за “положително” или “отрицателно” отношение към различните политически партии; готовността при някои случаи да се подкрепят кандидати и от друга партия; при доверието към другите (различни от собствената) партии за решаване на едни или други проблеми и т.п.
Всички изследвания доказват, че общо взето електоратът на БСП е относително по-определен и организиран (без да изключваме, разбира се, този на ДПС и от “втвърденото” ядро на СДС). Но и тук средностатистическите измерения не могат да бъдат много верен ориентир, доколкото в много общини съотношенията са твърде различни.
Ето защо е наложителен конкретен и точен анализ на ситуацията във всяка община и всяко населено място. Именно на тази основа да се определят обектът и целевите групи за въздействие. Анализът следва да бъде насочен към изясняване промените в социалната стратификация в интересите и ценностната ориентация на различните групи от населението на територията на общината. За целта е необходимо да се използват статистически и други данни, резултати от социологически изследвания, сравнителни данни за участието в минали избори и др.
Сами по себе си обаче различните данни и по-специално – от социологическите изследвания, не могат да подменят отговорността и чувството за политическа ориентация, които следва да проявяват съответният партиен съвет или партийната организация.
Специално за БСП победата в местните избори ще бъде не само по-убедителна, но и по-значима, ако бъде плод на обединените усилия на левицата. Коалиционната политика е елемент на дългосрочна стратегия в поведението и действията на БСП като политически субект. Не случайно, проблемите на коалиционните взаимодействия в подготовката и провеждането на изборите заемат централно място в досегашната й работа.
Основното обаче тепърва предстои.
4
Предизборната подготовка предполага наличието на един кратък и обобщен документ, синтезиращ политиката на една партия (в случая-на БСП) по главните нерешени проблеми в тази област, който да бъде съобразен преди всичко с интересите на хората. Този документ следва да послужи като ориентир за действие на всички (централни и местни) структури и кадри, ангажирани в предизборната работа. Подобен документ за съжаление досега още не е разработен. А именно на тази основа следва да се утвърдят и основните предизборни послания и ключови думи на национално равнище.
Това обаче не е достатъчно.
Изследванията и наблюденията показват, че при определяне насоките на действие една сериозна партия следва да се ръководи поне от две принципни съображения като “опорни точки” за успех: първо, от същността и приоритетите в очакванията на избирателите; второ, от първенствуващата роля и значение на реалните проблеми на хората (пред една или друга политическа идеология).
Т.е. – необходим е преди всичко прагматизъм, ориентация на предизборната работа главно към очакванията и проблемите на хората (действия “по вертикала”, към обекта и предмета на въздействие), а не толкова безплодни спорове с “политическия опонент” (действия “по хоризонтала”), които в повечето случаи няма да впечатлят особено и без това достатъчно изморения и обезверен български избирател.
Поредица от сериозни изследвания доказват, че сред всички тежки и нерешени проблеми в България (включително и в общините) през последните 4-5 години с изключителните си стойности в преценките на избирателите като основен нерешен проблем се очертава безработицата. Той е с 4-5 и повече пъти с по-високи стойности дори от такива тежки проблеми като престъпността, корупцията и др. Единствено в София безработицата е водещ проблем само според 8% от анкетираните софиянци. Но за всички останали общини той е проблем № 1, а за някои от тях е придобил размерите на бедствие.
Трябва да се добави, че в преценките на избирателите проблемът за безработицата е изглеждал по същия начин и през цялата 2001 г. Следователно той се превръща в своеобразен “Гордиев възел” за решаване на почти всички други проблеми на хората.
Естествено, този проблем има преди всичко своите национални измерения. Но в предстоящите избори неминуемо ще придобие и силно местно значение. По-голям шанс да спечелят доверието на избирателите ще имат онези кандидати за кметове (на общини и селища) и за общински съветници, които докажат, че се ангажират и могат да направят нещо в тази област.
На подобна логика – приоритет на проблемите на избирателите, следва да бъдат подчинени и предизборните платформи и послания във всяка община. Към това трябва да се насочи вниманието и при подбора и подготовката на кандидатите.
Очевидно и в съдържателен, и в технологичен (специфично-пропаганден) план предизборната кампания за местните избори ще има силно подчертан диференциран характер:
– първо, по отношение на двете основни равнища – национално и местно;
– второ, в големите, средните и малките общини;
– трето, по линията на “управляваща” или “опозиционна” политическа сила в местната власт и местното самоуправление;
– четвърто, по относителното разграничение на реализиран успешен или неуспешен мандат на досегашните кметове и съветници.
Дори само тези обстоятелства доказват, че универсални форми и средства на въздействие в предстоящите избори са трудно приложими. За целта очевидно са необходими и специфични методически разработки.
Проблемите и задачите на пропагандната кампания се нуждаят от специална, професионална разработка. За целта следва да се утвърдят принципен документ и съответни методически указания и препоръки за действие на местните предизборни структури. Тези проблеми специално и професионално да бъдат разисквани в провежданите обучения на предизборните щабове, а впоследствие и на кандидатите.
По принцип пропагандната кампания следва да бъде:
– позитивна и заедно с това – подчертано настъпателна;
– комплексна – обхващаща всички средства и форми за въздействие (допустими от закона и морала) и всички обекти и субекти на агитационно-пропагадно въздействие;
– ориентирана и подчинена на изискването за провеждане главно в общините и населените места;
– максимално конкретна, разбираема и насочена към отделния избирател;
– добре организирана, не многословна, скромна и икономична.
В интензивната кампания главните действащи лица следва да бъдат кандидатите за кметове и съветници.
В предстоящите избори по принцип няма да е уместно да се води “огледална” пропагандна кампания срещу кандидатите на други политически сили или независими кандидати. По-добре ще изглеждат онези кандидати, които водят кампания в “своето поле”, в постоянен диалог главно с избирателите.
Преди всичко следва вярно да бъде оценен очертаващият се силно мажоритарен характер на предстоящите избори (в сравнение с всички други избори досега) не само при избора на кметове, но и при избора на съветници. Изборът ще бъде главно между личности, а не толкова между политически партии и коалиции.
Във всички избори досега “гръбнакът” на организаторската и политическата работа са били структурите на БСП, партийните органи и организации. И в предстоящите избори очевидно отново ще се разчита преди всичко на тях.
За първи път обаче (по много причини) са на лице сериозни и по-масови прояви на разединение в партийните среди, което неминуемо ще даде отрицателен ефект върху изборните резултати. Този проблем е добре разбран и оценен и усилията за неговото преодоляване следва да продължат с неотслабващи грижи и внимание.
За съжаление дейността на някои партийни организации и структури в голяма степен е затворена в “себе си”; партийните обсъждания и дискусии в много случаи се превръщат във форма за нервно-психическо разтоварване, но слабо въздействат за реалната промяна на ситуацията или практическото решение на един или друг проблем.
Очевидно по-сериозна помощ и в тази насока занапред могат да окажат формираните предизборни щабове и активи в областите, общините и населените места и самите кандидати.
В предстоящия период следва значително да се активизира дейността на предизборните структури (щабове), както на национално така и на местно равнище в областите, в общинските и основните партийни организации. В дълг към тяхната работа са и повечето от формираните работни групи по области от членове на ВС на БСП, депутати от ПГКБ и др. политически дейци.
Уместно е да се възстанови практиката на провеждане с тях на периодични оперативни срещи – съвещания по хода на предизборната работа.
Специално следва да се обсъди въпросът за ангажирането на депутатите от ПГКБ в подготовката за местните избори, както в парламентарната, така и в извън парламентарната дейност.
Като най-неотложна задача се очертават проблемите, свързани с промените в изборното законодателство, с подготовката и аргументираната защита на съответен проект, както в парламента, така и в публичното пространство. Въпросът става още по-сериозен, ако се наложат и спешни промени в Закона за избиране на народни представители.
В предизборната работа по принцип се очертават три основни етапа:
– Първи етап – предварителна подготовка (до насрочването на датата на изборите); това е етапът, в който се намираме и сега;
– Втори етап – непосредствена подготовка (от насрочване датата на изборите до официалната регистрация на кандидатите);
– Трети етап – предизборната пропагандна кампания (по закон – след регистрацията на кандидатите).
Би следвало да се опишат характерните особености и задачи по всички направления през всеки един етап, които да се конкретизират в Хронограма на кампанията,както на национално, така и на местно равнище.
За работата в изборния ден и при провеждане на втори тур на изборите би следвало да се утвърдят отделни оперативни планове.
Разположението на дейността по време следва да се свърже с политическия, културния и спортния календар; с други възлови събития с национално и местно значение в периода до изборите; да отрази евентуални действия и събития в живота на политическите опоненти и др.
Всичко това определя и целесъобразността от подготовката на своеобразен “Растер” на събитията и действията особено за периода на същинската предизборна кампания след утвърждаване листите на кандидатите.
Естествено, че подобна Хронограма и “Растер” на дейността ще бъдат и динамична система, която може и следва да се актуализира, когато условията налагат това. Още отсега е ясно например, че след окончателното утвърждаване на промените в изборното законодателство те задължително следва да бъдат отразени в подобни оперативни документи.
Уместно да се предяви изискване подобен подход да се приложи и в областите и преди всичко в общините като им се окаже и необходимата методическа помощ за целта.
Естествено, съобразно постигнатите договорености, действията по организацията и управлението на предизборната подготовка и тяхното разположение във времето следва да се синхронизират и с коалиционните партньори на централно и местно равнище.
* * *
Има предпоставки местните избори да дадат шанс поне за малко по-голям оптимизъм на избирателите. Дано!
