Доцент, доктор по икономика. Роден 1947 г. Завършил УНСС, специалност “ Международни икономически отношения”. Работил е като научен сътрудник, директор на Информа-ционния център на МВТ, ген. директор на Института по търговия, съветник в посолството на РБ в РФ и ген. директор на Центъра на промишлеността на РБ в Москва. Преподавател в УНСС, ВСУ и други университети. Зам.-председател на центъра за политологически изследвания “ЕВРАЗИЯ”.
Реномираното рейтингово списание “FORBES” през февруари 2004 г. публикува списъка на най-богатите хора в света. Методиката за оценка няма да коментираме, защото сто млн. долара над или под не изменят съществено картината. А критерият е над един млрд. долара. Така че преброяването на “зайците” се отнася за милиардерите в света. Това, което изненада, е, че Русия зае трето място в ранглистата по брой на милиардери, отстъпвайки само на САЩ и Германия, оставяйки след себе си Япония! Руските милиардери са 25. Двадесет и шестият, Леонард Блаватник, е руснак по произход, но с американски паспорт! През 2003 г. са преброени 17 руски милиардери. С това темпо на нарастване на бедна Русия не й мърда световният рекорд след няколко години! В публикувания списък освен 25-те милиардери в зелено има още петима, чието финансово състояние се оценява между 950 млн. и 985 млн. дол. Т.е. те са вече милиардери! Москва е на втора позиция по брой на милиардери – 23, след Ню Йорк – 31, и преди Хонконг – 16, Париж – 10. Първото място обаче по брой на милиардери, които са в реален конфликт с руското правосъдие, е без конкуренция. Двама са в затвора като следствени, трима са в чужбина и са обявени за национално издирване.
Руският рейтинг (сп. “Финанс”) също е показателен. В него са включени 154 милиардери в рубли. Защо точно толкова? Защото един млрд. рубли по миналогодишен курс в общи линии е равен на 35 млн. дол. Последният в списъка има тази сума. В долари, освен 25-те, всички останали са милионери. Милионерите са много повече, но е очевидно, че е трудно да се уловят милионите под 35 млн. А тези с над един млн. дол. сигурно са хиляди.
Най-младият доларов милиардер е Олег Дерипаска – 35-годишен! Най-младият милионер се казва Николай Смоленски – 23- годишен! Средната възраст на милиардерите и на милионерите е 44 години! И това е възрастов статус към 2004 г.
Двата полюса
Руският олигархически корпус е фундаментален полюс в изграждащото се капиталистическо общество в Русия. Без олигархия няма капитализъм! На другия полюс обаче е по-фундаменталната държава Русия с претенции да се превърне в модерна капиталистическа страна, но с национално мотивиран олигархически капитал. В нейните рамки, на нейна територия, с нейните богатства се ражда руският олигархизъм. Логично е, даже по бегла аналогия с американския олигархизъм (да не говорим за японския или немския), че общата цел ще обедини и интересите. Нищо подобно! Руският олигархически корпус се разширява и просперира. Русия като държава е в икономически колапс. В същия период, когато руските олигарси трупат несметни богатства, Русия губи катастрофално своята геополитическа и геоикономическа мощ на световна сила. От втора икономическа сила в средата на 70-те години в света (след САЩ), изпреварвайки Япония, Германия, Англия, Франция в пъти, днес Русия с труд удържа позицията си на регионална сила. Достигнала тогава почти 60% от промишленото производство и БВП на САЩ, понастоящем тези цифри са съответно 4 и 6%. Делът на Русия в световното промишлено производство сега е 1-2% срещу 20% на САЩ. За другите измерения на изоставането – социални, демографски, технологични, да не говорим! Своеобразен връх в руската стопанска депресия е август 1998 г. с настъпилата тогава сериозна финансово-икономическа криза. Т.е. годината, в която руската олигархия постигна също връх, но само че на финансов просперитет. Същата година, през която фалираха почти всички банки, създадени от олигархията.
След тази година в икономическото развитие на Русия постепенно започна процес на стопанско оживление. Растежът на БВП е впечатляващ – между 6 и 8 процента годишно. През последните две години 5-6%. Наистина този сравнително висок растеж се дължи на високите международни цени на петрола и други минерални суровини. Но и на постепенното избистряне на руската стратегия за икономическо развитие. Около 80% от руския износ се пада на природните ресурси. Нефтът и природният газ осигуряват над 55% от експорта. Приходите от тях осигуряват до 37-38% федералния бюджет.
Положителните тенденции в секторите на реалната икономика са факт. Намали се рязко вносната продоволствена зависимост, която през 90-те години на миналия век беше достигнала критичната точка (над 50%). Един от двигателите на икономическия растеж е Военно-промишленият комплекс (ВПК). За щастие на Русия отечествените им олигарси не успяха да се доберат до него! За военни цели се отделят вече 2,6% от БВП (2003 г). В абсолютни стойности разликата със САЩ обаче е над 30 пъти. Продукция на ВПК се изнася за над 80 страни на стойност 5,5 млрд. дол. Това са реални приходи! В съветско време износът възлизаше на повече от 20 млрд. дол., но по- голямата част на кредит или по бартери с братски страни.
И така, надеждите за спасяването на Русия, осигуряването на стабилен икономически растеж, икономическа независимост и просперитет в глобалния свят са ВПК и суровинните ресурси. Засега това е реалността! Първата област е носител на високите руски технологии. Втората гарантира чрез износа приходите и намалява зависимостта на руската икономика от външните донори. През 2003 г. бе фиксиран завиден положителен външнотърговски баланс – над 60 млрд. дол. (скромният принос на България в този баланс е ежегодно 1,2-1,4 млрд. дол.?). На представителите на МВФ преди няколко месеца в Москва бе заявено, че Русия не се нуждае от грантовете на фонда, но не би отказала “консултантско съдействие”? Може би малко пресилено, но факт!
Третият фактор са чуждестранните инвестиции. Става въпрос за естествен процес (макар и по-бавно) на привличане на капитали отвън. А това, което има отношение към олигарсите, е процесът на изтичане на капиталов ресурс от Русия. В огромни мащаби, около 500 млн.дол. месечно доскоро!
В началото на 2004 г. рейтинговата агенция “Стандарт енд Пуърс” увеличи кредитния рейтинг на Русия във валута от “ВВ на ВВ+”. Счита се, че това е завиден спекулативен рейтинг. След него последваха и други признания, стимулиращи чуждестранните инвестиции. Очевидността на икономическото оживление в Русия е безалтернативно. Но като тенденция, защото нещата много бързо могат да се обърнат. При което факторът “олигарси” придобива знаково значение!
Руската инвестиционна привлекателност расте. И не само поради високия кредитен рейтинг, а по една друга причина. При това чисто икономическа! Чуждестранните инвестиции в Русия – няколко млрд. долара годишно, са скромни в сравнение с инвестициите в Китай (40 млрд. дол., Хонконг – 60-70 млрд. дол.). Но в сравнение с “инвестиционното прегряване” в последните страни Русия е икономическо “чисто” пространство за инвестиции.
Страните от ЕС, както Япония, Китай и други страни, тепърва ще плащат последствията от капана на американската виртуална икономика, която засмуква техните капитали с високи печалби. Такъв е случаят с Германия, в която погрешно се диагностицира пазарът на труда като основен виновник за икономическите й проблеми и висока безработица през последните години.
Безогледната инвестиционна интервенция в слаборазвити или в преход страни също може да има последствия със знак минус поради създаване на трайна зависимост от външни инжекции. Освен това инвестициите в тях са тясно обвързани от потребностите на външните пазари и на първо място на американския.
Който инвестира в Русия, там и продава основно! Икономически предпочитан вариант. Особено когато политическият риск е минимизиран. “Девственият” все още пазар на Русия е важен фактор във взаимен интерес. Огромните природни ресурси привличат като магнит чуждестранните инвеститори. Особено това важи за “мъртвите сибирски полета”! Което може да създаде неприятности на Русия.
“Третото преразпределение на света” за сметка на руското геоикономическо пространство не е утопичен, а реален геостратегически замисъл! Така че настъпва времето, когато Европа и други западни икономически колоси ще се нуждаят повече от Русия, отколкото обратно! Дали по този или друг сценарий, това е друг въпрос.
Параметрите на съвременната геоикономическа стратегия на Русия стават все по-отчетливи – връщане (или по-точно ново завоюване) на силни позиции в световната икономика. На последния форум в Давос (февруари) се обяви по-смело курсът на Русия: централистки либерализъм, включващ модернизация на производството, развитие на конкуренцията, създаване на работни места и борба с бедността. Звучи тривиално! Защото подобна формулировка може да се намери в програмите на повечето управляващи партии в източноевропейски страни. На седмия ежегоден икономически форум за Русия в Лондон през април т.г. (2000 участници) и открит от новия вицепремиер А. Жуков се поставиха открито въпросите за повишаване на конкурентоспособността на руската икономика и инвестиционния климат на фона на историята с ЮКОС.
Има и други становища. Западното тълкуване е “неоавторитарен режим, базиращ се на държавен капитализъм, преплетен с управляваща бюрокрация в среда на недоразвито общество” (“Die Welt”, 09.03.2004). И формулировката (на опозицията) като “модел на бюрократичен капитализъм, съчетан с режим на авторитарна модернизация”. Или най-крайната: “трансформиране на бившия и действащ елит на КГБ в политическа формация, оторизирана с широкообхватни управленски функции”. Счита се, че този процес на придобиване на “политически статус” е започнал още от времето на Ю. Андропов.
Но една по-неемоционална и реална оценка може да прозвучи по друг начин: балансирана стратегия между геополитика и геоикономика + военна мощ, ядрена и конвенционална. Без идеологически догми, с които да се обременяват отношенията със западните страни. В никой случай тези отношения не се възприемат като идеологически императив, а като средство за модернизация на Русия. Една стабилна и модерна Русия, идеологически необременена, това вече е друг международен имидж през ХХI век. Сложна задача, като се има предвид, че в началото на този век срещу Русия реално са открити не един или два геополитически, геостратегически и геоикономически фронта. Това, което засега гарантира независимостта на Русия, е нейният ядрен потенциал! Строго специфичен вътрешен фронт (без проблемите на юг и на Кавказ) представляват действията, поведението и позициите на руския олигархически корпус. При това не само с вътрешни, но и със значими външни последствия за Русия като държава!
Как се правят милиарди?
Ако някой си въобразява, че успехът на руските олигарси се крие във формулата “една ябълка +”, ще се разочарова! По тази формула ще са нужни едно-две столетия за правеното на първия милиард. Не е и българската формула за “спестените левчета от банички” или “взетият кредит от 1000 лв.”
Руската схема поразява със своите мащаби и дързост! (Не че нашата не заслужава адмирации.) В най-силния кипеж на “перестройката” (около средата на 80-те години) току-що дипломираният инженер-химик Михаил Ходорковски, активен комсомолец, регистрира частна банка. В същото време 21- годишният студент Роман Абрамович регистрира частна фирма “Уют” за производство на гумени патета и футболни топки! Може би защото в Русия не се отглеждат ябълки! Патетата се продават на тогавашните битпазари. Следва бизнес с фалшив коняк “Наполеон”, внос на кубинска захар – нещо по-сериозно и което не може да става без височайша закрила! По-късно на новооткрита стокова борса (в този период те започват да никнат като гъби) той започва много по-сериозен бизнес с нефт и нефтопродукти. Още тогава го свързват с “изпаряването” на 55 цистерни с нефт!
През средата на миналото десетилетие на тогавашния руски президент му предстои втора предизборна кампания. Мозъчният тръст на бъдещите милиардери решава, че е ударил звездният час. На президента се предлага проста, но гениална схема за решаване на проблема за финансиране на кампанията. А на олигарсите – осигуряване на вечен финансов и материален просперитет за сметка на грандиозно и невиждано по мащабите ограбване на руския индустриален потенциал. Риторичен ще остане в историята въпросът, знаел ли е тогавашният президент!
Схемата: създават се частни банки (от които само “Алфабанк” оцелява след кризата през 1998 г.), които …кредитират държавата да покрива финансовите си потребности! Банките се създават естествено с държавни средства! В замяна получават право да “акционират”, купувайки едва кретащи гиганти на руската промишленост. А те са преди всичко в сферата на естествените монополи – нефт, природен газ, алуминий, никел, черни и цветни метали. Разбира се, медийното пространство, телекомуникациите, но тогава по-скромно, основно за обслужване на набиращото скорост либерално-демократично движение и, разбира се, за предизборните цели на президента.
Единствено ВПК не се пипа. Може би крилатата фраза на цар Александър III “Русия има само два надеждни партньора – армията и флотът” е придобила генетично-патологичен смисъл за руския дух и душа. А олигарсите са руснаци, макар повечето с еврейско потекло и мислене! С височайши укази се създават концерни, които след това се приватизират за грошове! Колко прилича на българската действителност. Очевидно либерално-демократичният модел дава еднакви рецепти за присвояване (приватизация) на държавното имущество в страните в преход.
В един хубав за олигарсите ден по препоръка на Б. Березовски (чрез зетя на президента) в Кремъл се появява млад, добре облечен мъж с идея от взаимен интерес. Това е станалият по-късно известен олигарх Роман Абрамович, а идеята е да се създаде мощна нефтена компания на базата на потъналия в дългове към държавата сибирски нефто-преработвателен завод, като се акционира с никому неизвестна дребна фирма в същия регион. Новият нефтен концерн с авторитетното название “Сибнефт”естествено трябва да се приватизира! И случайно това става три месеца след президентския указ за неговото раждане. Естествено на търг, както е по закона. Първоначална цена – 100 млн. долара.
Б. Березовски наддава с 300 хил. дол. И печели търга! Другият кандидат (както се твърди), който е предложил 100 млн.дол. отгоре, е имал благоразумието да оттегли офертата си броени минути преди търга. И е жив и до днес.
Оценката на концерна впоследствие е над 13 млрд. дол. В действие влиза схемата на вътрешнокорпоративните цени, които са поне три пъти по-ниски от тези на официалния пазар, например за нефт, газ, метали. Затова пък данъчното бреме се намалява четири пъти. Активно се използва руската измислица (схема) на т. нар. взаимни разчети (нещо като вътрешни натурални бартери между неплате-жоспособните региони).
Общото благо се сегментира според целите и заслугите. За финансиране на предизборната кампания и покриване на максимално медийно пространство в тази връзка + включване на членове на президентското семейство в големия бизнес. Б. Березовски – за финансиране на телевизионния канал ОРТ, който е под негов контрол + основен акционер на новия концерн.
Но най-важното – с един подпис тогавашният президент дава старта на грандиозния замисъл за разграбване на Русия по схемата “кредити срещу акции”. Схемата се мултиплицира и ятото на руските милиардери бързо се оформя. И така за по-малко от десет години руският олигархичен капитал стъпи на световната арена, но как? Предимно в световната ранглиста на персоналните милиардери, а руската икономика в световното подреждане – като най-изостанала.
Младежът, за когото стана дума, освен че става сивият икономически кардинал (дълго време в сянка) на президентското обкръжение, е и вторият основен акционер в “Сибнефт”. Не много дълго след това (през 2000 г.), когато Б. Березовски реши, че лондонския климат е по-здравословен от московския, съдружникът Р. Абрамович “купува” акционерния му дял за 1,3 млрд. дол. И делът му в ОРТ за 80 млн. дол. При което постъпва много “патриотично” (благоразумно) – предоставя, така да се каже, на държавата телевизионния канал за “медийна експлоатация” в полза на новия управляващ екип. Защото след това един друг канал просто бе закрит! Няма държава в света, в която се управлява без контрол върху СМИ! Но така или иначе даде да се разбере, че не възразява да бъде в кръга на олигарсите, толерирани от новия глава в Кремъл. За разлика от Б. Березовски. Цената е ясна: влизане в крак с времето на президента Путин! Докога обаче?
Олигархическият триумф
Той се постига “нежно”, без да се пише нова книга “Десет дни, които разтърсиха света”. Затова пък западняците все по-уплашено гледат на новите руснаци (само в Германия са над 300 000), които забравят да се върнат в родината. Харченето на новите руснаци (за разлика от българите) в чужбина срина капиталистическата им представа за богатство. И разбраха колко са бедни! “Руснаците идват”- не е мит, а реалност!
Тогава, в какво се състои “нежната революция” на руските олигарси? Затова е нужен отраслов подход и изясняване на корпоративната принадлежност на олигарсите. Проследяването на схемите на конструиране на руския олигархичен капитал е сложна задача и за най-добрите професионалисти. Затова ще си послужим с отделни примери, защото материята е необятна.
Бъдещите руски милиардери действат по описаната по- горе схема в няколко стратегически отрасъла или отделни производства, които по мащабите си надхвърлят и най-диверсифицирания отрасъл. 15 олигарси са свързани с производството, вътрешната дистрибуция и износа на нефт и нефтопродукти. С черната и цветна металургия – 9 милиардери. Останалите – с природен газ и само един с теле-комуникациите. Набират скорост за преминаване на бариерата от един милиард и бизнесмени в енергетиката, въгледобива, химията, авиацията и финансите.
По западни данни 20 руски икономически групировки контролират 40% от промишлеността на Русия! И то най-доходоносните и най-перспективните. Според последно изследване на Световната банка 23 бизнесгрупи реализират над 30% от продажбите на руския пазар. Известната “Евразхолдинг” (А. Абрамов и О. Бойко – 23-ата и 24-ата позиция в листата на милиардерите) е собственик на четирите най-големи стоманопреработващи завода и по този начин контролира 22% от производството на стомана в Русия.
В класациите на “FORBES” 12 руски концерна фигурират в списъка на първите 2000 корпорации в света. “Газпром” заема 87-о място, “Лукойл” – 184, ЮКОС – 213. Следват “Сибнефт” и т.н. Какво прави впечатление – собствениците на руските фирми в качеството си на милиардери са далеч на по-предни позиции, отколкото техните фирми. Налице е някакво странно разминаване, което има своето обяснение!
И така, свръхконцентрация на минерални ресурси и на финансов акционерен капитал в ръцете на малка група олигарси поражда и обяснява феномена на руския олигархичен капитализъм. В действие влизат нови подходи – схемата на “вътрешните офшорки”. Така се намалява чувствително данъчното бреме. Бедата е по-голяма, защото в тези зони, обвързани с големите концерни, действат стотици търговски фирми, които също ползват данъчни преференции. Така се мултиплицира държавният грабеж в невиждани мащаби. Само богатството на Р. Абрамович е по-голямо от годишния военен бюджет на Русия! Но неговата дъщерна фирма (на “Сибнефт”), “Ноябърскнефтгаз” продава цялото си производство на нефт на фирми например в Чукотка и Калмикия, които след това го препродават на самата “Сибнефт”?
Схемите, по които се развива процесът на “нежната революция”, са многотомни издания. И защо не, след като съдебното дело на М. Ходорковски и съдружника му, Платон Лебедев, съдържа 164 тома, всеки по 300 страници. Затова в нашето изложение ще се спрем на най-типичния пример. Той е свързан с мощния нефтен концерн ЮКОС. Първо, защото от него произлизат петима милиардери и второ, защото неговите босове са в затвора и ги очаква съдебен процес. С много шум през есента на 2003 г. се обявява сливането (втори опит) на ЮКОС и “Сибнефт” (същата, която Р. Абрамович купи от Б. Березовски). Така на международния пазар щеше да се появи четвъртата по мощност нефтена компания. При втората позиция на Русия в световното производство на нефт е очевиден стратегическият замисъл. Но на кого?
Да се върнем към механизма на олигарсите, който има отношение към износа (изтичането) на капитал, създаден в Русия. Типичен случай е “Group MENATEP Ltd”. Компанията е регистрирана в Гибралтар. Като генезис има общо с банка “МЕНАТЕП”, която фалира през 1998 г. Основни акционери към 10 юни 2002 г. са М. Ходорковски – 9,5%, Л. Невзлин – 8,0%, П. Лебедев – 7%, и още трима по 7,0%. Но най-големият дял е на т.нар. Специално тръстово съглашение – 50%. В началото на 2003 г. (февруари) ситуацията е друга. Компанията управлява активи за над 30 млрд. дол. Собствениците като имена и акционери се “изпаряват”и на тяхно място се появяват осем офшорни компании – седем на известните Виржински острови и една на Нормандските острови! Зад специалното тръстово съглашение застава нормандската офшорка “Palmus Trust Co.” Интересите на затворника М. Ходорковски са представени от “Pavo Nomines”, на другия прибран в ареста – П. Лебедев, от “Auriga” и т.н. Но най-важното – всички офшорки се явяват номинални акционери в полза на нормандската компания “ Risaffe Trust”. Една седмица след ареста на М. Ходорковски за едноличен директор на “Menatep “ е назначен Стивън Ленгфорд-Кертис.
Who is Кертис? Адвокат във Върховния съд на Англия, близък приятел на Б. Березовски, главен юридически консултант при първия опит (вероятно и при втория през есента на 2003 г.) за сливане на ЮКОС и Сибнефт. “Risaffe Trust”е регистрирана през 1982 г. на Нормандските острови. Клиент на фирмата е компанията “Chelsea Vilage”, собственик на футболния клуб “Челси”, който Р. Абрамович купи, същевременно продавайки на ЮКОС “Сибнефт”? Твърди се, че бившият собственик и на двете фирми през 2002 г. е обявен от американското ФБР за издирване за мошеничество, неплащане на данъци и грубо нарушаване на правилата на Английската фондова борса в интерес на “привилегировани клиенти”. Както се казва в поговорката “Кой с какъвто се събере, такъв става”.
И така, с тези ходове преди и малко след арестуването на М.Ходорковски, който чрез гибралтарската компания МЕНАТЕП контролира над 50% от акциите на ЮКОС, се прострелват няколко “заека”: постига се анонимност на акционерите (законно макар, че се знаят), замитат се следите по изтичането на свръхпечалби (чистата печалба на ЮКОС през 2003 г. е 2,5 млрд. дол.), защото печалбата се формира в офшорките и най-важното, блокира се възможността за безпроблемна промяна на собствеността. Обявеното сливане между ЮКОС и “Сибнефт” е забулено в мистерии.
Така или иначе през септември миналата година ЮКОС придобива 92% от акциите на “Сибнефт” срещу 3 млрд. долара. Р. Абрамович съответно … става съакционер с 26,01% на ЮКОС. Една от версиите (много вероятна) е чрез Абрамович да се придобие основният пакет акции на ЮКОС за по-нататъшно развитие на събитията в нужната посока. Факт е, че сливането се мотивира и от руски и от американски интереси. Преди да започнат неприятностите на М. Ходорковски, той е правил чести “совалки” за разговори с Chevron British Petroleum. Купуването от западни фирми чрез офшорки на капитализирани активи на руските естествени монополи придобива застрашителни мащаби. Така “Сибнефт” продаде своя дял в “Оренбургнефт” на английската ТНК! Интересът на западни петролни гиганти към ЮКОС и “Сибнефт” (обединени още по-добре) е силно геостратегически мотивиран.
Но да се върнем на темата. Всяка война се нуждае от повод. В случая това са неплатени данъци в огромни размери. ЮКОС се обвинява в скриване на данъци за повече от 3 млрд. дол., “Сибнефт” – за над 1 млрд. дол. само за периода 2000-2001г. На форума в Давос бившият вицепремиер А. Кудрин включи в разширяващия се списък на евентуалните данъчно задължени колоси за всеки случай и ЛУКойл! Нейният бос, Вагит Алекперов, фигурира в списъка на милиардерите с 2,7 млрд. дол.
На ЮКОС са блокирани всичките активи с изключение на производствените мощности. Все пак тя е втората по производство на нефт в Русия – 80 млн.т нефт годишно. Швейцарската прокуратура блокира в швейцарски банки почти 5 млрд. дол.в банкови сметки на МЕНАТЕП, респективно на нейните акционери.
И така битката продължава!
Кой кого?
Руските олигарси са плод на опита да се внедри в най-новото руско развитие либерално-пазарният модел на капитализъм. Най-изявените руски демократи-либерали (Гайдар, Чубайс, И. Хакамада, Б. Немцов и др.) дадоха старта към атлантическата ценностна система. През 90-те години те действаха изключително активно на отговорни постове в най-горните етажи на властта. Споменаваме това, защото последните събития около олигарсите засягат пряко този атлантически кръг и по-точно неговата идеология и стратегия на поведение и действия. Тоталното им поражение на последните парламентарни и президентски избори, разногласията помежду им, разривът, който настъпи между тях и “потърпевшите” олигарси, изобщо не кореспондира с техния възход по времето на Б. Елцин. Това говори или за прекомерни амбиции, забравяйки в коя страна живеят, или за “престараване” при изпълнение на функциите си като външна геополитическа агентура.
От затвора “Матроска тишина”, където бе прибран преди няколко месеца, най-богатият от ЮКОС – М. Ходорковски (над 8 млрд. дол.), изпрати две послания в руското медийно пространство. Две писма, за които имаше съмнения, че не са негови, но след второто (18.04. 2004 г.) те отпаднаха! Първото, озаглавено “Кризата на либерализма в Русия”, разбуни духовете в руското политическо пространство и особено в дясното. Всяка част от него реагира различно. Управляващият елит – пълно мълчание. Знае се, че мълчанието е знак на одобрение! Предполага се, че се е знаело предварително? Мравките от дясно се развълнуваха и реагираха кой уместно, кой неадекватно, защото не очакваха, че олигарх може така да се отплаща на идеолозите -от съмнения, че авторът не е Ходорковски, а някаква група демократи, стоящи зад него, че е написано под натиск (дори физически), до сравнения със сталинските репресии, квалификации за “садомазохистични отношения на затворника с президента” (Б.Немцов), “спасяване на кожата” и пр. И въпроси – защо Р. Абрамович не е в затвора? Че президентът е поел ангажимент да го “пази” и го е поставил в неговата сфера на протекции (най-вероятно е така) и.т.н.
Постепенно от емоционалните реакции се стигна до открити обвинения за преразпределение на собствеността (като че ли олигарсите правеха нещо по-различно!), за национализация (пълна глупост) и пр. От чужбина (Запада) също ревнаха, къде под сурдинка, къде с удряне на юмрук по масата и дори с политически актове (предложението на американския парламент да извади Русия от Г-8 по друг повод, разбира се). И има защо. Не е приятно, когато ти измъкват “дойната крава” из под носа! И че трябва в бъдеще да се пазариш с друг неин собственик, който едва ли ще е така ларж да се разграбват руските богатства в интерес на отделни личности и западни корпоративни и геостратегически интереси! Обикновеният руснак реагира най-адекватно: мястото на крадеца е в затвора!
За какво се самобичува М. Ходорковски? Руснакът може да се жертва съзнателно, но не е склонен на показно харакири. А случаят е точно такъв! От първото до второто писмо има “еволюция”. Първо, че се е подписал (в първото) като частно лице, гражданин на РФ, че не изразява позицията на другите олигарси и на либералите-демократи. Че възнамерява да продължи политическата си кариера (която странно започна преди парламентарните избори). Но най-много впечатлиха и “просълзиха” мнозина неговите слова на разкаяние – че това, което е правено през 90-те години (от олигархизма), не е бил правилният път! И “за да се оправдае пред лицето на народа …трябва да се застави едрият бизнес да подели с народа”. Че е нужно по-стриктно данъчно облагане, да няма свръхпечалби и т.н.
Че ще се наложи по-голямата част от олигарсите да “поделят”, като че ли става неизбежно, но чак пък с народа? Но така или иначе предизвикателството е хвърлено – “лошите” са олигарсите и техните идеолози от старата гвардия либерали-демократи! Във второто писмо вече се конкретизира в седем пункта идеята за “ново либерално движение”. И мъдрото прозрение, че “нов либерализъм” в Русия могат да строят хора, несвързани със “стария либерализъм”. Тук нещата поне се проясняват. Да, президентът Путин се нуждае от либерално-демократично движение, за да спре граченето отвътре и отвън. Защото плурализмът е неотменен атрибут на демокрацията. Кой как го използва – по американски, английски, български или руски начин, това е друга тема.
Но така или иначе действията на държавата срещу олигарсите са напълно закономерни и се посрещат с одобрение от народа. Да – на радикалните реформи, да – на едрия, средния и всякакъв друг бизнес, но в интерес на Русия, на руския народ. Да – на реформите, на плурализма, но в интерес на Русия. Тук има “пълно съвпадение на позициите” на затворения вече олигарх и на управляващите! В името на взаимния интерес вече може да стане преразпределение на заграбеното.
Как действа противоположният полюс – държавата и управляващият елит? В този лагер също всичко става еволюционно! Непосредствено след първото му избиране президентът В. Путин по разни поводи даде да се разбере, че не е наложително да се преразглеждат резултатите от дивата приватизация, стига да се работи по “неговите” приоритети. Тогава те още не бяха ясни, но критерият бе подсказан – лоялност в различни, най-важни измерения. И да се работи наистина с подобаващ руски патриотизъм за изграждането на нова модерна Русия!
На среща в руската Търговско-промишлена палата (04.12.2003 г.) руският президент заяви: “….. никакво преразглеждане на приватизацията няма да има. Но това е за тези, които са спазвали действащото законодателство”. Ако има нарушители, ще има углавни дела! Ръкавицата е хвърлена смело с една забележка, която мина някак си незабелязано – възможен е селективен подход, зависи от спазване на определени критерии. Какви точно – остана недоизказано. Основния го отбелязахме – лоялност! Сигурно ще влезе в Книгата на Гинес онзи руски бизнесмен, особено от едрия бизнес, да не говорим за олигархичния, който в онези мътни времена, когато се ковеше “стоманата” (като у нас) и новото (още по-нагласено) законодателство на прехода, го е спазвал!
Тъй като се проточи престоят в затвора на няколкото олигарси (без тези, които се търсят, но своевременно се изнесоха зад граница), имаше нужда от “нови гвоздеи в ковчега”. Това го направи новият премиер на Русия М. Фрадков. На форум в Съюза на руските промишленици и предприемачи (08.04.2004г.) посланието към едрия бизнес бе вече под формата на съвет:”… пари имате и те трябва да се използват…”. Според него “ситуацията в страната е благоприятна за развитие на икономиката, определени са приоритетите, има и политически ресурс”. И още – ”Вие готови ли сте като крупен бизнес да работите за реализация на решението за ефективно използване на ресурсите, за търсене на оптимални пътища за развитие на икономиката.” Дотук нищо страшно няма. Това, което смути (а някои и смрази), бе шеговитата реплика от рода на тази, че “като шеф на Данъчната полиция е имал срещи с много от присъстващите”. Добавката “в добрия смисъл” едва ли е подействала много успокояващо!
Още по-откровен е ексминистър-председателят С. Степашин, председател на руската Сметна палата. На кръгла маса с тревожното за мнозина мото “Резултати от приватизацията и стратегия за развитие на икономиката на Русия” (19.04.2004 г.) той без заобикалки заяви, че по конкретни сделки и за такива, за които в прокуратурата има материали, ще се разглеждат случаите на грубо неспазване на закона. А в Главната прокуратура такива материали колкото искаш! Освен това нейното становище е ясно: “примитивен грабеж на държавни средства в особено големи размери”! Във връзка с ЮКОС и “Апатит” (предприятие, собственост на Менатеп) той квалифицира руската приватизация като “пиратство”. Обяви впечатляващи данни – през 2003 г. руските туристи в чужбина са оставили 9,7 млрд. дол. – толкова, колкото е получил федералният бюджет от приватизацията на 145 хиляди предприятия (“резултати”, сходни с българските).
Заключението му, че в края на тази година ще се постави точка на проблема с олигарсите и че това е “политическо и икономическо решение”, не се нуждае от коментари.
Битката за преразпределение на руското икономическо пространство и стратегически ресурси е към своя край. С политически средства – икономически резултати. Между другото Степашин спомена, че е дошъл часът “Х” и за други олигарси, като визира директно Роман Абрамович. Вероятно доверието към него е снето. За което на президента щели да бъдат предоставени съответни доказателства. А такива бол! На В. Путин руските СМИ приписват крилатата фраза: “Абрамович се легализира и с това навреди на всички. Те там, на стадиона (на “Челси”), пеят “Калинка”, а ние тук седим в мръсотията”! Отборът е купен от него за 210 млн. евро. Олигархът вече е най-богатият човек в Англия.
Часът на истината!
Кои са основните измерения на казуса президент – олигарси?
Първо. Истинската проекция на конфликта е Русия- олигархически корпус. Отпуснатият лимит от време (без илюзии за кредит на взаимно доверие) за преосмисляне на новото време от придобилите невероятна финасова мощ новоизлюпени руски олигарси, изтече. Изтича обаче и лимитът от време и на новия (вече стар) президент, стратег на най-новата руска история.
Второ. На приключване са и поетите морални ангажименти към бившия президент, неговата фамилия и обкръжение, представено предимно от олигарси. В. Путин вече не си прави юлизии, че е възможно добронамерено “приобщаване” към неговата кауза. Напротив, парламентарните и президентските избори бяха своеобразен изпит за това! Дясното пространство се оживи и постави главната цел – спечелване на президентските избори през 2008 г. Финансовият ресурс естествено е осигурен от олигархията. А той е колосален! Политизацията понастоящем на олигархическия капитал и курсът към противостояние преля чашата на търпение. В тази връзка оставката на бившия премиер М. Касянов бе повече от логична. Неговият политически ресурс в тази ситуация е изчерпан. Още повече че той е лобист (още от времето на Б. Елцин) на стратегическите суровинни отрасли, в които действат основно олигарсите! Преди оставката той се обяви против “начина на третиране на М. Ходорковски”.
Трето. За президента Путин като стратег на сегашния модел на реформиране на държавата, икономиката и армията (не по аршина на либералния модел на антлантизма) нещата са ясни. Глобалният свят, който сега се контролира по схемата на еднополюсния модел на САЩ, рано или късно ще се разчупи. В новия многополюсен свят Русия трябва да генерира необходимата геополитическа, геоикономическа и кратополитическа мощ, за да заема подобаващо (водещо) място в него. Затова сега незабавно трябва да се полагат такива фундаменти в развитието на Русия, които да гарантират и сегашния, и бъдещия просперитет на страната. А това означава решаването на две стратегически задачи:
а) от природни ресурсни фактори постепенно да се премине към предимно иновационни и високотехнологични фактори (не само във военната област) на икономически растеж;
б) да се отговори на предизвикателството на виртуализацията на световната икономика, налагана от САЩ, с мащабно финансово присъствие в световните геоикономически пространства, мрежи и системи с прагматична стратегия.
И в двата случая се опира до огромния капитал, генериран от руските олигарси. Въпросите са свързани не толкова с неговия произход, как е придобит, а в интерес на кого се използва този ресурс. Далеч сме от мисълта, че това ще стане в интерес “на народа” в директния смисъл! Системата на олигархизма е задължителен атрибут на капитализма и неговите правила изобщо не са “народни”! Но има национални приоритети!
Четвърто. Това, което не познава историята на капитализма, е, че е възможно в кратък исторически срок (по-малко от десетилетие) да се персонифицира капитализирането на такива огромни природни богатства. И да се използват огромните свръхпечалби изключително за лично материално облагодетелстване в смайващи мащаби. Това обезкръви най-важните източници на икономически растеж в Русия за този период. Другата беда е ускореният процес на капитализиране на нови, също така важни стопански сфери от олигархическите групировки, което също не работи във вярната посока. Но най-голямата беда е източването на минералните ресурси, а генерираните капитали се трансферират в чужди банки. Там те поемат своя виртуален път, обслужвайки не руски интереси. Нещо повече, от описаната по-горе схема е очевидна крайно опасната за Русия тенденция – губене на руската идентичност в експлоатацията на естествените монополи и най-важното – тяхната собственост. Контролът върху тях чрез руския олигархически корпус отива в ръцете на американски, английски и други транснационални корпорации. А те едва ли ще защитават руските стратегически икономически интереси!
Пето. За президента Путин и неговия екип транснационалните корпорации не са само абстрактно понятие на политикономията. Единствено мощни транснационални компании, в които преобладава руският национален капитал и са контролирани геополитически и геостратегически от държавната машина на Русия, биха могли да осигурят желаните позиции в световната икономика и политика. Друга алтернатива няма! Именно те ще осигурят тила на бъдещата руска геополитика и геоикономика. А не надеждата за толерантни междудържавни отношения в глобалния свят! Особено ако той е еднополюсен! Затова се бърза да се навакса изгубеното ценно време за Русия в т. нар. преходен период. Да, “руснаците идват”, но това ще става по друг начин.
Шесто. Относно съмненията за “путинизация” на процеса на трансформиране на олигархическата система на Русия. Подобни опасения съществуват! Но защо в Русия този процес трябва да става по социалистически (с беден президент), а в САЩ, Германия, Англия – по капиталистически (с кого е свързан американският президент!)? Руският президент определено конструира нова конфигурация на руския олигархически капитал (корпус). Ще има кръгове, групи и интереси! Но този път се предполага, че те ще бъдат изключително национално идентифицирани, мотивирани и ориентирани. И ако се допусне те да работят само за себе си (както предишният президент) или за чужди интереси, ще последва нова трансформация. Руската история не прощава! И руският президент е напълно наясно с това!