Завършил е Техническия университет в Дрезден, Германия. През 1944 г. за антифашистка дейност в Германия е арестуван от Гестапо и изпратен в следствен наказателен лагер, а оттам – в концентрационния лагер “Бухенвалд”, откъдето на 13 април 1945 г. се спасява чрез бягство. Съавтор на книгата “Път през Бухенвалд”, автор на книгата “Воплите на Ада”, и на готовата за печат “Драмата Етерзберг”. Вицепрезидент на Интернационалния комитет Бухенвалд – Дора и Командоси.
Цитат от статията на проф. Николай Мизов “Ислямът, Израел и кюрдите” (сп. “Ново време”, бр. 11/2003 г.):
“Междувпрочем трябва да се спра на отношението на нацистка Германия към еврейския въпрос. В периода 1933 -1938 г. нацистка Германия по-скоро симпатизира на ционизма и не му пречи да изкупува палестински земи и да формира еврейски групи (главно от Европа), които да емигрират в Палестина и подготвят създаването на държавата Израел. След 1938 г. обаче нацистка Германия въвежда своя политика по еврейския въпрос, която налага и на своите европейски съюзници. От една страна, търси поводи и причини за физическото изтребване на немските и европейските (като цяло) евреи, което се врязва и продължава да има място в съзнанието и самосъзнанието на европейските народи. В същото време нацистка Германия долавя, че нито ционистката политика, нито политиката на физическото изтребване могат да дадат бърз и плодотворен за нея и европейските й съюзници резултат. Поради това тя изработва своя политика за “окончателно решение на еврейския въпрос”.
Горният текст съдържа редица неистини, които бих изложил накратко чрез следните пояснения:
1. Отношението на Европа към евреите.
2. Отношението на Хитлер към т.нар. еврейски въпрос.
3. Окончателното решение на “еврейския въпрос”.
Кратко въведение
Към страховитите престъпления на Хитлеровия фашизъм принадлежат преследванията и физическото унищожаване на милиони евреи. На пръв поглед е трудно да се разбере защо едно политическо движение, което по собствените думи на Хитлер има за цел изкореняване на световния мироглед на марксизма, може да се обърне срещу хора, за които многократно трябваше да се доказва, че не са от арийски произход. При това неведнъж се внушаваше, че в основата си фашизъм означава антисемитизъм. За да разберем защо Хитлеровият фашизъм прави хората от еврейски произход прицел на неговата омраза, трябва да хвърлим бегъл поглед в миналото на този народ:
1. Отношението на Европа към евреите
След разрушаването на Йерусалим от римляните евреите се разпръскват по целия свят, подхвърляни на всевъзможни забрани. Те не само са принудени да живеят в гета на определени места в градовете, но и са лишени да упражняват много професии. Изкарвали са прехраната си с дребна подвижна търговия, както и със занятия, които в Средновековието са смятани за недостойни. Отделни евреи, добрали се до благополучие, предизвикват лесно раздухване на омраза, което пораждало усещане на народен гняв срещу тях. От много векове един обичаен метод на господстващите бил при непоносими условия за живот да се клеймят евреите като изкупителна жертва и да подстрекават възмутените народни маси към антиеврейски погроми. Като идеологическо основание служела мнимата вина на евреите за разпятието Христово.
В Средновековието в много страни на Европа имаше повече или по-малко изразен антисемитизъм. В Кайзерова Германия обаче антисемитизмът пуска по-дълбоки корени. Там даже той се използва за политически цели чрез антисемитистка демагогия да се завладяват цели избирателни райони за избор на депутати и се води неприкрита пропаганда срещу евреите. Във Виена антисемитът д-р Карл Люгер, кмет на Виена по време на Хитлеровите младежки години, е използван за раздухване на омраза срещу евреите.
2. Отношението на Хитлер към еврейския въпрос – антисемитизъм
Следователно антисемитизмът не е никакво откритие на Хитлеровия фашизъм! В Германия се случи нещо друго. Хитлер, използвайки отношението към евреите в Средновековието, прие най-варварската форма на антисемитизма за поголовното физическо унищожаване на евреите, като това стана официална политика на нацистката партия и на фашистката държава – Третия райх.
Междувременно германският народ е манипулиран, че евреите са една ниска и разбойническа раса с тенденция да замърси “чистата арийска кръв на германския народ”. Гьобелс в своята брошура “Наци-соци” пише: “Съдбата на германския народ зависи от борбата му срещу евреите.” Твърдението на проф. Мизов (сп. “Ново време”, с. 48), цитирам: “В периода 1933 – 1938 нацистка Германия по-скоро симпатизира на ционизма и не му пречи да изкупува палестински земи и да формира еврейски групи и пр. …) не отговаря на историческата истина и е абсолютно погрешно. Нацизмът в Германия не беше епизодично движение, а прогресивно разрастващ се скокообразен процес, който причини огромни жертви и страдания на еврейския народ.” Още през септември 1935 г. се приема Нюрнбергският закон, който оспорва германското гражданство на евреите и ги подхвърля на нечувана дискриминация. Под заплаха от смърт евреите са принудени да мълчат, за да не станат обществено достояние нацистките престъпления.
За илюстрация на събитията от това време ще си позволя само един пример: Лео Кредъл, 25-годишен, от еврейски произход, сътрудник на берлински вестник, е нападнат в дома си от есесовци и отвлечен в една немска казарма, където е пребит до смърт и тялото му е подхвърлено пред еврейските гробища. Майка му получава писмо да посети сина си в моргата. С огромна скръб тя успява да идентифицира обезобразеното лице и нарязаното навсякъде тяло, на което е обгорен пречупен кръст, символ на нацизма. Такива случаи бяха масово явление в нацистка Германия в периода 1933-1938, който проф. Мизов фиксира на с. 48.
Само страхът от бурно разрастващата се реакция в чужбина възпря хитлеристите от окончателната разправа с евреите, което беше отложено за изпълнение във военното време.
Възниква въпросът, след като основната задача на Хитлеровия нацизъм е изкореняването на комунизма, защо Хитлер се захвана с антисемитизма. Случайно ли беше това? Отговорът е определено НЕ! Хитлер ползваше антисемитизма за определени политически цели. За доказателство ще си послужа с цитата от книгата му “Моята борба” (Mein Kampf), откъдето произлиза престъпната мисъл, цитирам: “Първата световна война би била спечелена, ако още при започването и по време на войната дванадесет или тринадесет хиляди израилтяни – народни престъпници, биха били отстранени, като едно въведение за действие.” (Този вид неща би било възможно още при Ваймарската република да бъдат отпечатани и разпространени, говори Бенде). Хитлер издигна враждебната пропаганда срещу евреите като свое лично изповедание и в своето послание към германския народ изискваше от него строго спазване на расовия закон и последователно поведение към антисемитизма. С това си послание той даде тласък на нечувани погроми срещу еврейския народ, макар това да не съвпадаше с концепцията на господстващата класа в Германия.
Неприятелите на революционното движение в Германия също обслужваха антисемитизма чрез претърсване регистъра на познати работнически водачи и постоянно доказваха, че Карл Маркс и други големи пионери на пролетариата са от еврейски произход. Според нуждите антисемитизмът обслужва хитлеризма за преследване на различни цели. Погледнато назад във времето, през 1914 г. Хитлер твърдеше: “Само познанието за еврейството предлага ключа да се разберат вътрешните и с това действителни намерения на социалдемокрацията.” Болшевизмът важеше винаги като дело на евреите и се отбелязваше като световен феномен от Моисей до Ленин (при това се знаеше, че Ленин няма никакъв еврейски произход).
Антихитлеровата коалиция през Втората световна война в нацистката пропаганда изглеждаше винаги като еврейски световен заговор на плутократичния Запад и болшевишкия Изток срещу арийския светъл образ на Третия райх. В продължение на 15 години навсякъде и при всички случаи пред трудовите маси хитлеристите представяха евреите като неописуемо чудовище, виновно за всичко – и за капитализма, и за революцията и бедността, и за богатството, за да оправдаят с това собствените си престъпления.
3. Окончателното решение на еврейския въпрос
Налага се за по-голяма яснота да цитирам отново проф. Мизов: “След 1938 г. нацистка Германия въвежда своя политика по еврейския въпрос, която налага и на своите европейски съюзници. В същото време нацистка Германия долавя, че нито ционистката политика, нито физическото изтребление могат да бъдат бърз и плодотворен за нея и европейските й съюзници резултат. Поради това тя изработва своя политика за окончателното решение на еврейския въпрос” – край на цитата.
Тук нещо съвсем не се връзва. Хем е осъзната вредата от “физическото изтребление на еврейския народ, хем се изработва нова политика за окончателното решение на еврейския въпрос”. Ами нали това “окончателно решение” реши физическото унищожаване на всички (милиони) евреи в Европа. Истината е, че нова политика не е имало, а окончателното решение беше само отложено за военно време, което стана на 20 януари 1942 г. в Берлин – Ванзее.
Относно: Померания – еврейска държава
Този въпрос е по-скоро любителски, защото от 1948 г. съществува държавата Израел.
Померания е пруска провинция, разположена на двата бряга на р. Одър – гранична река между Германия и Полша.
На левия бряг е разположена Германска Померания с главен град Щетин, а на десния – т.нар. Полски коридор с главен град Гданск (Данциг) – морско пристанище, дадено от Полша с Версайския и Сенжерменския договор (1918 г.) за излаз на Балтийско море.
Ако се вгледаме внимателно в историята на страните, населяващи този район, и хипотезата на проф. Мизов – “Померания – еврейска държава”, то безусловно ще възникнат непреодолими интереси от страните, населяващи района, които правят такава възможност илюзия.
Първо – ще въстане Полша за Полския коридор. Второ – отнемат се територии от двете съседни държави Полша и Германия (която и през двете световни войни воюваше за ”жизнено пространство”). Трето – променят се установените граници на държавите в Европа. Сигурно Русия и Австрия ще се намесят (те заедно с Германия в по-далечната история на три пъти поради интересите си са ставали причина за подялбата на Полша помежду им).
Поради тези непреодолими причини вероятно този въпрос никога не е стоял в дневния ред на Европа.
