КОРУПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ? ДАЙТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА!

0
151

Юрий Борисов е главен редактор на сп. "Ново време". Доктор по философия. Автор на книгите "Психология на подсъзнанието", "Приказка за Буда", "Войната на Мърфи", "Христос не возкресе", на редица статии в периодичния печат.

Ако човек прояви интерес към българската приватизация и съответния следприватизационен контрол ще научи твърде любопитни неща.

Към много от приватизационните договори са подписани поредица от допълнителни споразумения. Чрез анексите, сключени само от Агенцията за приватизация и Министерството на икономиката през 2003 г., инвестиционните задължения на купувачите са намалени с над 280 млн лв.

Чрез въвеждане на компесаторни инструменти в допълнителните споразумения реалните пари от първоначално договорената цена са намалени от 65 до 85%.

Пак с анекси Министерството на земеделието премахва редица клаузи за санкции при неизпълнение на програмата за трудова заетост.

Пак с анекси значително са намалявани обезпечения там, където ги е имало. Например за “Плама” Плевен гаранциите за обезпечения от 6 млн лв стават на 6 хил лв.При “Мадара” Шумен гаранцията е намалена от 200 хил долара на 20 хил долара.

Некоректните платци (след създаването на Агенцията за следприватизационен контрол през април 2002 г.) са 359, а дължимите суми са в размер на над 103 млн лв и близо 14 млн щ.д.

В резултат на предприетите мерки през 2003 г. големите длъжници намаляват с 137 купувача и сега състоянието е следното:
Приватизационните сделки, при които се наблюдава системно неизпълнение на договорените задължения по цена са 222. От тях 104 купувача спират да плащат след първата вноска. 553 са просрочените годишни вноски по тези сделки и то със закъснение от договорения срок на плащанията от 2 до 6 години. Общият размер на задължението е над 50 млн лв и близо 12 млн щ.д.

Общо неизправните купувачи в края на 2003 г. са 389, т.е. те са повече от 50% от купувачите със задължения по разсрочено плащане на цената. В резултат на неизпълнението на задължението на купувачите по проверените 680 сделки през 2003 г. държавата е ощетена с над 84 млн лв и близо 15 млн щ.д.

Дължимите неустойки и лихви за забавяне върху просочените задължения са съответно над 38 млн лв и близо 12 млн щ.д.

Според отчетите на АСК договорените инвестиции са за над 810 млн лв, а отчетеното неизпълнение е за над 268 млн лв. Начислените неустойки са за над 132 млн лв. Процентът на събираемост на неустойките е 0,11.

АСК е завела дела само за 10% от констатираните от самата нея задължения за плащане на цената и за неустойки за забавяне.

Въпреки законовото изискване, Народното събрание не е обсъждало годишните отчети на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол за 2002 и 2003 г. (1)

Картината може да бъде обобщена с едно ясно и просто изречение: сключване на приватизационни сделки, масово неплащане на договорени суми и неизпълнение на инвестиционни задължения, при очевидна безнаказаност в голям брой от случаите.

Едва ли са много хипотезите, които биха обяснили “щедростта” на българския чиновник, мощно субсидиращ предприемчивия частник за сметка на целокупното население. Мудност? Немарливост? Некомпетентност? Работа “до шия”? Интересни хипотези, особено на фона на държавната енергичност, принципност и безкомпромисност, когато на някоя закъсала баба трябва да се приберат задълженията за ток и парно.

Какво означава с допълнителен договор, тогава когато вече е преодоляна конкуренцията на другите потенциални купувачи, на някой да бъдат намалени задълженията?

Какво означава някой с години да не се издължава на държавата с десетки милиони левове?
Какво означава някой, на който са начислени неустойки, бодро и необезпокоявано да не ги плаща?

Какво означава държавен орган, който е наложил глоби за огромни суми, да не си ги търси?

Май искаме да внушим хипотезата за възможно най-мащабната корупция днес у нас. Нищо подобно. Няма доказателства. Няма и да има. Съвременните пари се движат в пликове и куфарчета само когато са малко на брой и когато са предназначени за кокошкари и глупаци. Когато става дума за важни и интелигентни персони съвременните пари с натискане на електронен бутон се придвижват към анонимни сметки в любимите на всеки богат човек офшорки. И да се пазим да назоваваме имена, защото клеветата е мерзко, недостойно нещо.

Нека обаче оставим подозренията в корупция и обърнем бегъл поглед към едно друго явление.

Днес държавата разпродава електроразпределителните си дружества. Защо го прави? От гледна точка на общия български интерес не е ясно. ЕРП – тата са естествен инфраструктурен монопол. Те са вън от притесненията на конкуренцията и печалбата им е гарантирана. Купуват тока от НЕК примерно за 5 стотинки и го продават на населението примерно за 10. Цената не се определя от пазара, а “от горе” – като се начислят разходите и печалбата. За 2003 г. ЕРП – тата са с печалба за над 122 млн лв.

И на кого смятаме да ги продадем? Четирима от сегашните кандидати са държавни фирми. Значи тук дори не става дума за приватизация, панацеята на неолибералните папагали.

Българската държава е склонна да ги продаде примерно на гръцката или чешката държава. А защо Гърция иска да купи нашите ЕРП – та, а своите ги държи държавни? Защо Франция, светъл пример и за демокрация и за пазарна икономика, не ще да си продава електроразпределителните дружества? “Защо нашият НЕК не закупи например ЕРП в Мюнхен или Виена? Парите явно ги има. А българският инженер едва ли е по-лош от, да речем, италиански или чешки държавен служител?”, да изплачем и ние след д-р Иво Ковачев, мениджър на фонд в американската инвестиционна компания DCM, управляваща инвестиции в цяла Европа (вж в. “Пари” 18.05.2004 г.).

Да продължим с наивните си въпроси. Защо българският капитал е отстранен от надпреварата при тази продажба? За руския няма да питаме, за да не ни обвинят в параноя и липса на съвременни евро-атлантически ценности.

Защо на бъдещия купувач държавата ни обещава след няколко години да продаде миноритарния си дял на днешни цени?

Тук и да има условия за корупция, не е толкова важно. Тук със сигурност има продажност. Продаваме, защото Световната банка го иска. Продаваме, защото в дискетите, които раздават от Вашингтон и които съдържат програмите за управление и добро поведение, така пише.

Между корупцията и продажността има съществена разлика. При корупцията се чувстваш ограбен. При продажността разбираш, че си продаден, ведно с децата си.

Бележки:
1 – (Използваните данни са от експертна разработка на Никола Койчев и Руси Статков – "Оценка за действията на правителството в приватизацията и следприватизационния контрол)

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук