Ана Бландиана е румънска поетеса, есеистка, родена през 1942 г. Носител на много национални и международни награди, сред които и наградата “Хердер” – Виена. Превеждана на английски, френски, немски, испански, руски и китайски езици.
“Светът съществува, за да попадне някой ден в книга”, казваше Стефан Маларме и аз не можех да си представя друго, по-радикално решение на спора за първенството между словото и факта, докато не прочетох някъде, че шумерите са вярвали – с една абсолютна, вече недостъпна и непозната за нас вяра, чиято тайна са изгубили още римляните, – вярвали са, че онова, което не е записано, просто няма свое място и дори не съществува. Затова шумерите са изтривали от своите знаменити свитъци с регистрите на царете имената на злите, без да се замислят не само за бъдещето, но и за миналото, напълно убедени, че по този начин възстановяват равновесието и хармонията в света, които са нарушили лошите монарси…Каква блажена, чудна вяра! И каква надежда! И какъв категоричен императив – щом като светът съществува, за да попадне в книга, то и книгата – на свой ред – съществува, за да попадне в света, нали?!
*
Четенето е изкуство на беседата без покушение над самотата. Както и любовта е доказателство, че едно плюс едно не прави две, а дава единица, висша единица, състояща се от общуване и уединение.
*
“Здравето е симетрия, а болестта – асиметрия”, казваше един знаменит лекар и философ от древността. Сигурно заради това разбиране, че поезията е болест, се е появил интересът към строгата прозодия…
*
Получих от живота толкова дарове, че не можах да си позволя да възненавидя онези, дето се опитваха да ми ги отнемат. Предпочитам да мисля, че това е опит за възстановяване на справедливостта.
*
Разлика: да се страхуваш от гоненията или да се гордееш; да искаш привилегии или да ги отхвърляш; да страдаш, когато те оскърбяват или да приемаш спокойно всичко, което е насочено срещу теб… Колко странно е, че тази невъоръжена дума – интелигент – се е появила в края на по-миналия век, деветнадесетия, по време на делото “Драйфус” и че с нея е свързана не само идеята за неприемането на несправедливостта, но и понятието за борба…
*
Пред мен, в автобуса, двама мъже се хвалят един на друг за току-що оформени гробове: “Сложих електрически фенери от ковано желязо и само електроинсталацията ми излезе две хиляди”, каза първият. “А моят е върху четири големи стъпала, излях и пейка – всичко е от бетон. Петдесет чувала цимент изсипах!”, не се дава вторият. Слушам това, развеселена, че така са говорили и фараоните.
ПРЕХОДНИЯТ МЕСЕЦ МАРТ
Страхувам се от преходните периоди: на границата между две годишни времена, две ситуации, два исторически етапа. Има ли нещо по-уклончиво и по-двусмислено от тази смес от киша и кокичета, от този месец март в града – с черните остатъци от още нестопени преспи, с наслоената смет, чрез която пролетта известява за своето явление? Има ли нещо по-нелепо като в овехтяло палто, внезапно осветено от слънцето, което безжалостно открива протритите места и дребните лекета. Има ли нещо по-трудно от това да пристъпиш прага на черните мисли, кошмари, скърби и съмнения? Прагът между самотата и любовта, този необясним вододел, тази проверка на чувствата е в състояние да пробие и най-плътната стомана…
Има ли нещо по-трудно от това да разбереш и да обикнеш?… Живеем в бетонни кутии от много етажи, вместо красиви малки къщи с тераси и градини. Носим дрехи с изкуствени нишки, вместо от чисти материи; ядем заводски хляб вместо топли домашни питки…
Да, наистина, има ли нещо по-трудно от това да преместим натежалата от мъка и обида страница между двете глави на историята?
И все пак, аз съм се родила през март, сред тази киша от кокичета; сред раздели и любови, между бетонни уроди и красиви стари сгради; сред фалшифицираните страници на историята. Избрах го сред всички тези месеци на годината, наситени с цветове и плодове, чистота и сняг, този труден преходен месец, мътен и мъглив, облачен, непостоянен, капризен и неясен, но носещ у себе си – въпреки студа и заплахите – твърдото обещание, несъкрушимата блага вест за окончателното затопляне…
Подбор и превод от румънски
Огнян Стамболиев
