СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА – ЩО Е ТО?

0
187

Уважаема редакция на сп. “Ново време”,

Много хартия изписвате, но върху страниците има всичко друго, но не и главното – социалистическата идея за новата обществена уредба като система и средствата за постигането й.

Социалната държава (нима има несоциална държава) и принципите свобода, солидарност и справедливост са общоприети като термини както от десницата, така и от левицата. А щом е така, не намирате ли, че социалистите би следвало да изложат отчетливо, от собствена гледна точка как изглеждат те и да подчертаят принципните си различия по отношение на десницата, та и другите леви да се ориентират къде им е мястото – вляво, или вдясно от нас.

Не е ли крайно време да знаем с какво ще се замени капиталистическата система и как ще се постигне преодоляването й. Така ще знаем какъв ще е утрешният ден, та да се захванем с постигането му в борба срещу десния проект. Някой би казал, че социализмът е обществен проект. Дайте ни го най-сетне този социалистически обществен проект!

Аз, без да поднасям цитати, само като се позовавам на собствените си знания и опит, в тук приложеното есе предлагам разсъждения на тема: Социална държава – що е то? Вероятно то ще предизвика снизходителни усмивки, но все пак публикувайте го, та и други корифеи на социалната мисъл да се позабавляват.

гр. Дупница
22.04.2004 г
С почит Йордан Чочов

Мъчително изживяване е да гледаш и да слушаш как лидери на БСП и левицата гузни мънкат, когато трябва да отговарят на въпроси от рода на:”Щом твърдите, че социалната политика на правителството е безотговорна, на десницата – несъстоятелна, то БСП какво по-различно и отговорно, с по-голяма полза за обществото и за изпадналите в беда би направила?” Как ли биха могли да отговорят, щом като БСП не е разработила в програмните си документи нито идеите, нито реформите, нито политиката по осъществяването им, за да я има социалната държавност – сега и в развитие.

БСП няма научно обоснован, принципно различен от този на десницата, обществен проект за развитие, чрез реформи на социалната държава с нова обществена система и не е наясно нито тя, нито обществеността, какво е то социалното в социалната държава, за която тя и обществеността би имало смисъл да се борят. БСП, левицата и обществеността в България се нуждаят от ляв, ясен, впечатляващ, научнообоснован (доколкото може) обществен проект за развитие на държавността и обществената система, открояващ се с принципните си различия от този на десницата.

Трябва да се изхожда от това, че историята не познава несоциална държава. Всяка държава е социална, защото поддържа с властническо насилие изгодни за господстващата класа обществени отношения, при които да може да реализира експлоататорските си нагони. Но в съвременната информационна епоха класическата капиталистическа система е достигнала върха на експлоататорската ера (не съм напълно убеден – нека си кажат думата корифеите на обществените науки) и настъпва ерата на обществените системи, при които е в ход процесът на намаляване до евентуално отмиране на експлоататорските възможности. Това е чудесно само по себе си, но значимостта му е в това, че разкрива нови простори за ръст на производителните сили и подлежащите на разпределение и преразпределение блага.

Ето защо вече може да се говори и прави нещо за социалната държавност от нов тип, да бъде дадено определение на социалната държава Република България примерно така: “Република България е единна държава със силно местно самоуправление и е неделима част от европейската общност, която съдейства и покровителства процеса на създаване и функциониране на свободно и солидарно гражданско общество върху основата на справедливостта за всички и във всичко и на първо място при разпределение и преразпределение на благата и всичко това, за да има бурен ръст на сътворяваните блага, което е и същностният смисъл на съществуването й, на социалните (обществените) й усилия.” В това примерно определение на същността на българската държава са вплетени органично принципите свобода, справедливост и солидарност. И пак там е видно, че водещо начало в социалната държава от нов тип е и трябва да е принципът справедливост. А това е така и трябва да е така, защото без справедливост са невъзможни нито свободата, нито солидарността.

За хода на процеса по установяване и утвърждаване на социалната държавност и гражданското общество има първенстващо значение прилагането на принципа справедливост. Неговото прилагане е мярка за съществуване и зрелост на социалната държава и гражданското общество. Социалната държава от нов тип и гражданското общество трябва да се грижат за съгласуване интересите на всички общности и гражданите въз основа на справедливото им задоволяване. Мярка за тази справедливост е доколко задоволяването на противоречивите интереси е съобразено с това кои и доколко от тях са обществено полезни или вредни.

Обществената полза или вреда от задоволяването или незадоволяването на противоречивите интереси е единствена мярка за справедливост. И тъй като противоречивостта на интересите се подклажда от винаги ограничените за разпределение блага, то справедливостта следва да се материализира предимно в сферата на разпределението и преразпределението на благата.

Тук ще вметна и твърдението си, че и свободата трябва да се ползва справедливо, т.е. само тогава, когато и доколкото това е обществено полезно или поне да не е вредно. А за да е така, държавата и гражданското общество трябва съобразно условията и изискванията за справедливо, обществено полезно ползване на свободите и правата да изработят и прилагат норми за премерено, с оглед правата и отговорностите на гражданските общности и гражданите тяхно ползване. Те трябва да предвиждат и санкции при нарушаването им.

Справедливостта при разпределяне и при ползване на права и свободи може да се нарича обществено изгодна (полезна). Тя поначало трябва да се реализира от гражданското общество, а социалната държава, доколкото и когато то не е в състояние свободно, самоуправно и солидарно да прави това, трябва с властнически усилия да защитава обществения интерес да има справедливост.

Всяка дейност на държавата, партиите и гражданските общности е винаги социална, защото касае обществените отношения. И когато питат някого за това какво би предложил и направил в социалната сфера, би следвало да излага идеи и намерения за реформи (промени) във всички области на обществените отношения и предимно отнасящи се до справедливостта при разпределение на благата, а не само до преразпределението им. И за да не се изродят тези идеи и намерения във волунтаристичен прагматизъм, каквато социалдемократична мода сега е налице, ще са необходими идейна, управленска и политическа програма (обществен проект), включващи и подходящите същностни, при това впечатляващи, целенасочени към реализацията им реформи.

Подчертавам отново, че само изработеният час по-скоро, добре обмислен, научно обоснован, като идеи, реформи и политика обществен проект на БСП, в който са заложени принципите свобода, справедливост и солидарност, не само ще предотврати угнетяващото мънкане на лидерите, но и ще даде възможност на всички членове и симпатизанти високо, с гордост да провъзгласят намеренията на БСП сега и в бъдеще, за което си струва да бъде всестранно подкрепяна.

Е, ще продължаваме ли да мънкаме?

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук