ЕВРОСКЕПТИЦИЗЪМ: НЕДВУСМИСЛЕНО ЛОШ ЛИ Е?

0
195

 

„Евроскептицизъм” е модерният термин, отнасящ се до общата склонност на хората да гледат на Европейския съюз със съмнение и скептицизъм. Европейският съюз свободна и демократична институция ли е, или в действителност се ръководи от някакъв елит? Склонността към евроскептицизъм произхожда от различни фактори в различните държави. Макар че са правени някои статистически проучвания върху евроскептицизма, няма много теоретични проучвания върху произхода и случайните фактори. Може да съществуват най-различни причини за подобно отношение. Освен това причините може да са различни за бедните и за богатите, както и за по-старите и по-новите страни- членки на ЕС. Съществуват, обаче, някои по-общи причини, които са еднакви за всички страни-членки.

Първо, съществуващите различия между нивата на икономическо, политическо, социално и културно развитие на страните членки оказват въздействие върху начина, по който отделните личности гледат на ЕС. С други думи, всяка страна-членка има своите уникални история, култура и политическо и икономическо положение и всички заедно оформят едно уникално общество, което моделира възгледите на индивида.

Втора причина за възникване на евроскептицизма са съществуващите различия в интересите на отделните страни-членки или на някои групи в тях. Тези различия са главно в средносрочните интереси на страни или групи и на невъзможността им да постигнат бързи компромисни решения, които да са приемливи за всички. Освен това някои групи от населението не са в състояние да пренебрегнат сегашните си интереси в името на бъдещи дългосрочни интереси. Това не се подпомага и от факта, че политическите елити често са неспособни да подкрепят бъдещи цели, които си заслужават усилията им, но чиято същност изглежда негативна на избирателите.

Трета причина за появата на евроскептицизма е фактът, че големите социални системи губят своята гъвкавост и ефективност в процеса на разрастването си. С течение на времето те все по-трудно се управляват и саморегулират. В определен момент това ги прави по-малко привлекателни и те губят обществената подкрепа в една демократична среда. Тази теория често води до песимистични схващания за структурата на ЕС като институция. Тя загатва предположението, че постоянно разрастващата се сложна бюрокрация на ЕС изисква непрекъснато увеличаване на разходите за нейното съществуване и поддръжка и я прави по-малко популярна и ефективна. Освен това, в система като ЕС нивото на „отчуждение” и „автономия” на политическия и административния елит на ЕС по отношение на населението на отделните страни-членки е значително по-голямо от присъщото „отчуждение” и „автономия” на националните елити. Това често води до ниски нива на участие, ангажираност и взаимодействие на националните експерти и авторитети в процеса на създаване, разясняване и прилагане на политиката на ЕС. Допълнително се създава страх, че ще се прилагат общите правила и решения за сметка на местните интереси и че местното самоуправление ще бъде ограничено.

И накрая, друга обща причина за възникване на евроскептицизма се корени в историята на отделните страни-членки. Векове на международни и религиозни конфликти и войни, като например двете световни войни, довели до опустошението на Европа през ХХ век, са поставили началото на трайни негативни чувства в общественото съзнание на някои части от населението.

След като разгледахме общите причини за появата на евроскептицизма, е необходимо да се вгледаме по-дълбоко и да посочим специфичните причини за съществуването му в отделните държави. Важно е да се спомене, че някои от най-очевидните причини се отнасят както за богатите, така и за бедните страни-членки на ЕС. Страхът от загуба на национална и културна идентичност до степен на асимилация е основната причина. Съществуващите исторически сантименти за национално величие и уникалност пораждат скептични колебания между страните. Страхът от загуба на национален суверенитет също е сред причините, отнасящи се до всички страни- членки.

Има смисъл да разгледаме най-напред по-богатите страни- членки, тъй като в повечето случаи те са и по-старите. Съществуват четири основни причини за евроскептицизма на богатите страни- членки. Общият страх от загубата на работни места за средно и висококвалифициран персонал в полза на източноевропейската конкуренция. Това е свързано и с втората причина, която е страх от свръхувеличение на относителния брой на емигрантите и от промяна в качеството на обществената среда. Скептицизмът допълнително се подсилва и от контрола по границите и сигурността, които възникват от свободното движение на работна ръка и капитали. Третата причина за евроскептицизма на богатите страни-членки е страхът от пренасочване на бюджетни средства на ЕС от богатите страни- членки, с които да се финансира развитието на бедните страни. Четвъртата причина може да се разглежда като резултат от третата. Съществуващите скандални случаи на злоупотреба на средства от ЕС и постоянната корупция в бедните страни-членки пораждат огромен скептицизъм сред богатите членки към справедливостта и ефективността на ЕС.

Обръщайки се към бедните страни-членки, срещаме пет основни причини за евроскептицизъм. |Най-съществената може би е страхът от икономическа експанзия на богатите страни-членки и мултинационални компании под флага на ЕС и на принципите на свободната конкуренция и свободното движение на хора, стоки и капитали. В допълнение, бедните страни членки се страхуват от експлоатация от страна на тези компании. Второ, съществува страх от политическа зависимост и обвързаност с решения, които може да не са популярни за местното общество. Трето, новите и бедни страни- членки се боят от загуба на своите свободи поради натиска и контрола от страна на старите и богати страни-членки. Четвърто, скептицизмът се поражда от всеобщото схващане, че бедните членове на обществото ще бъдат манипулирани. И най-накрая, разрастващата се корупция и невъзможността да се използват фондовете на ЕС, като се избегнат съществуващите корупционни практики, допълнително подсилват скептицизма.

След като изтъкнахме причините за евроскептицизма, възниква въпросът „Евроскептицизмът непременно лошо явление ли е?” Може да се поспори, че това не е единствено негативна тенденция. Той служи като коректив на излишъка от еврооптимизъм. С други думи, той служи като естествен баланс на европейската система, за да я предпазва претоварване и бързо надценяване. Освен това, евроскептицизмът позволява взимане на по-прецизни дългосрочни решения с цел приспособяване. Едно дългосрочно решение включва избора на модел и степен на интеграция, централизация и хармонизация на политическите, икономическите и социалните системи на страните членки, съблюдаване на баланс между сегашните, средносрочни и дългосрочни цели и интереси на страните членки. И последно, той позволява вземане на дългосрочни решения за адекватни политически и социални реформи на световните технологични и икономически тенденции, които напълно реорганизират предмета, средствата и продуктите на човешкия труд и комуникация.

В заключение, Евроскептицизмът е понятие, което се използва, за да се опише общото чувство на съмнение и загриженост към ЕС от някои групи в обществото. Той съществува поради различни причини в различните страни членки, но той най-общо изразява недоволството и недоверието на определени групи или страни. Досега не са правени много изследвания по този въпрос, а съществуващите такива разглеждат евроскептицизма в негативна светлина. Може би, като се разгледа позитивната му страна, евроскептицизмът може да бъде използван като ефективно и полезно средство в процеса на европейската интеграция и изграждане на европейската държава.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук