Германия, Великобритания и Франция. Ролята на транснационалните връзки
Ислямът в днешно време започва да се превръща в западна религия не в резултат на военните завоевания или масовото приспособяване към съвременните глобални норми на живот, а вследствие на нарастващото и доброволно преместване на милиони хора, търсещи работа в Европа. Второто и третото поколение емигранти вече са се установили в приелите ги европейски страни. Резултатът е възникване на големи мюсюлмански малцинства в немюсюлмански страни.
Като направим кратка историческа справка, може да кажем, че ислямът прониква в Европа на три вълни. Прието е, че първата вълна е станала посредством Османската империя и е започнала от XІV в. Тогава са се образували първите европейски ислямски нации – албанци и босненци. Втората започва след арабското нахлуване в Испания през 1711 г. Третата, последна вълна, датира вече от ХХ в. и представлява разпространение на исляма чрез придвижване на имигранти от бившите европейски колонии. Например, голяма част от френските мюсюлмани са потомци на пришълци от арабския Магреб. В същото време германските, холандските, австрийските и датските мюсюлмани в основната си част са турски имигранти. За разлика от тях болшинството от британските мюсюлмани са от Индия.
В тази връзка, основавайки се на различни сведения, може да се каже, че в настоящия момент в Европа живеят между 15 и 24 млн. мюсюлмани, появили се на континента не по-рано от 70-80те години на миналия век. Освен тази категория мюсюлмани на географската територия на Европа мюсюлмани има в Кавказ, Поволжието, Албания, Босна и Херцеговина и частично в България и Македония. В момента ислямът е втората религия в Европа след християнството по брой на своите последователите.
По-малки по размер общности са разхвърляни във всички, без изключение, западноевропейски страни, включително Финландия и Ирландия, но точният брой мюсюлмани в Европа е трудно да бъде определен, тъй като много от тях пребивават нелегално.
Очертава се тенденцията, че ако немюсюлмани в Европа продължават да приемат исляма, че големите културни центрове като Великобритания, Франция, Германия, Италия могат да започнат да се обезличават и на тяхно място да дойде една транснационална мюсюлманско-християнска идентичност, обединяваща Европа, Северна Африка, Тюркския регион и др. мюсюлмански елементи. Специалисти посочват, че факторите за това тревожно събитие са два:
– дехристиянизирането на ЕС го превръща в постхристиянско общество, чиято връзка с традициите и историческите корени се стопява. През последните години рязко е спаднал броят на вярващите християни, които живеят според канона на вярата. Всяка седмица в британските джамии се събират повече хора, отколкото в катедралите и църквите;
– вторият фактор е ниската раждаемост. Явни са тенденциите, че европейците намаляват. Според едно изследване, ако демографският срив продължи и имиграцията спре, сегашното европейско население от 375 млн. ще падне на 275 млн. до 2075 г. ЕС се нуждае от 1,6 млн. емигранти годишно, за да поддържа работната си сила, а за необходимото равнище на съотношението работещи-пенсионери, съюзът се нуждае годишно от 13,5 млн. емигранти. Голяма част от празнината се запълва от мюсюлмани. Важно е да се отбележи, че докато християнството отстъпва, ислямът е енергичен, настъпателен и амбициозен. Докато в Европа преобладава възрастното население, в мюсюлманските държави мнозинство са младите. Само за десетилетието между 1989 г. и 1999 г. мюсюлманите в Европа са се увеличили със 142%. Тяхното количество във Великобритания официално е 1,48 млн., във Франция е 5,98 млн., в Германия е 3,06 млн., в Италия е 1,37 млн., в Холандия 870 000 хил. Ако преди половин век в Западна Европа почти е нямало джамии, сега във всяка от големите страни има с хиляди. В момента 5% от населението в Европа се идентифицира като мюсюлманско. Поддържането на демографския състав на населението предполага всяко семейство да има средно по 2,1 деца, а реално в ЕС общата стойност показва равнища, по-ниски с около една трета – средно 1,5 на семейна двойка. Близостта с региони с висока раждаемост, каквито са Северна Африка, Турция и Близкия изток, означава, че Европа ще става все по-мюсюлманска. Ако настоящата демографска тенденция продължи, и без Турция да е влязла в ЕС, мюсюлманското население в него към 2020 г. ще бъде 10%.
Специалистът по исляма в Европа Йорген Нилсен изтъква две причини в различията между наличните официални статистики:
Първо, подчертано светският характер на западноевропейските държави води до това, че религиозната принадлежност се пренебрегва при събирането на данни от всякакво естество, като попада в графата “личен живот”. Изхожда се от презумпцията, че държавата няма право и не е заинтересована (с малки изключения) да събира от своите граждани информация от личен характер.
Втората причина произтича от проблемите около “дефиницията” на религиозните общности в Европа. По-отдавна установените християнски и юдейски общности в Европа разполагат с форма на организираност и принадлежност, които позволяват на изследователите по-ясно да определят броя на членовете на дадена религиозна общност. В същото време за много имигранти идващи от регион като Близкия изток например, се смята, че са мюсюлмани, без това да е установено със сигурност.
Дискусиите, които се разгърнаха във Франция по въпроса за носенето на забрадки (хиджаб) в държавни учебни заведения очевидно са само началото на възможни публични конфликти. Франция е най-характерен пример за конфликтен потенциал в Европа с типичния си светски либерален модел. Въпреки че в Париж е създаден първият ислямски университет в Европа, приетият от Националното събрание в Париж закон през 2004 г., забраняващ пόказни религиозни символи, беше насочен срещу забулването на мюсюлманските жени. В Германия същата тема се разгледа в Конституционния съд, след като учителка мюсюлманка упорито продължаваше да носи своето було по време на учебни занятия. Поради възникналия широк медиен интерес и предприетите политически действия, някои провинции забраниха забулването на учителките по време на занятия. В допълнение могат да се дадат още примери като религиозната забрана на мюсюлманки да останат насаме с мъж, било той и преподавател, проблемите с носенето на тюрбан и кама на обществени места от страна на сикхите във Великобритания, възпрепятстването на евреи и мюсюлмани да убиват животни без упойка. В търсене на решение на подобни казуси възниква въпросът дали тези действия “са религиозно необходими или трябва да се възприемат като културно наследство”.
През 1968 г. британският политик Инък Пауъл предрича в реч, че Великобритания си копае гроб с нарастващата имиграция. “Ислямската заплаха” е доразвита от Ориана Фалачи и Даниел Пайпс, който е директор на аналитичния център “Близкоизточен форум” и “Близкоизточен тримесечник”. През 1973 г. французинът Жан Распел публикува новелата „Станът на духовете”, в която описва как Европа ще рухне от масираната и неконтролируема имиграция от Индийския субконтинент. Той казва, че мирната трансформация на цял континент от една цивилизация в друга би било нещо небивало в човешката история.
Британските мюсюлмани, които в по-голямата си част са от южноазиатски произход, са главно барелуи, които следват своите пир (ирански еквивалент на шейх) и са мистически ориентирани, но не са пълни противници на политическата дейност. Техните основни съперници са деобандците, които проявяват склонност към дословно придържане към свещените книги и духовните дела. Те са особено ловки при разпространяване на посланието си, благодарение на енергичността и организационните умения на Таблиги Джамаат. В организацията джамиите и религиозните училища представляват плодотворна почва за проповядване на религиозни учения, защото едновременно осигуряват мост между външния свят на южноазиатския ислям на деобандците и вътрешния свят на британския ислям, между миналото на родното място и бъдещето на техния нов дом. Може да се твърди, че далечният ислям е тук и тукашността на съвременна Великобритания е дълбоко свързана и преобразувана от далечния свят.
В резултат на горните твърдения може да се направят някои изводи: имиграцията променя състоянието на Европейския съюз и създава нови проблемни ситуации. Досега съществуващият опит показва, че ако една имигрантска общност е под 10%, по принцип е възможна нейната интеграция и отчасти дори асимилация спрямо съществуващата общност. Когато са повече обаче, това се оказва невъзможно. Традиционно християнска Европа е изправена пред предизвикателство на ислямизация, която е по-бърза от всеки друг регион в света.
1. В глобален план съществува тенденция за нарастващата роля на религиозния фактор в политиката и в обществения живот като цяло. Не само в ислямските страни, но и на много други места в света се засилва значението, отдавано на религиозната идентичност. Може да се твърди, че "ХХІ век започва като век на религията." В Европа изборът на новия папа Бенедикт ХVI се тълкува като опит на католицизма да наложи отново идеята за християнска Европа, за обръщане на процеса на секуларизация и за по-активна позиция спрямо исляма.
2. Емигрантските общности се обособяват в свои територии със свой начин на живот, отделени от останалите, бедни и създаващи напрежение между тях и приемащото мнозинство. В Европа нараства броят на ислямското население, водещо след себе си различен бит и култура, създаващо специализирани мюсюлмански магазини, строящо джамии, облечено със специфично облекло. В сърцето на Европейския континент възникват анклави с арабска и мюсюлманска традиция и вяра. На много места в големите градове в Европа се оформят цели квартали-гета. Чувството за социална изолация и недостигът на граждански права е хранителна среда за нарастващо недоволство. Има тенденции за засилване на ислямската идентичност сред това население. Сред огромното мнозинство от мюсюлманите има и периферно малцинство, вдъхновявано от радикалния фундаментализъм. Равнището на живот на мюсюлманите е значително по-ниско в сравнение с местното население. Всичко това благоприятства за разпространение на радикални настроения сред младите хора. Така ислямът се разгръща като идеология на унижените и оскърбените, възпламенявана допълнително от подема на религиозността в арабския свят. Поради това и сред младите мюсюлмани е много популярна есхатологията (религиозно учение за края на света, за задгробния живот), че времето е тяхно и "мюсюлманите и ислямът са бъдещето на Европа".
3. В ход е процес на коригиране на европейската идентичност, в която мюсюлманският елемент става все по-силен. В Испания, която в продължение на векове е фронт на битката между християнството и исляма, десетки хиляди испанци приемат исляма през последните години. Много по-активно протичат обаче тези процеси във Франция, където през 2002 г. около 100 хиляди души приемат исляма. Във Великобритания през същата година в тази група влизат 50 хиляди души. Най-бързо се увеличава броят на приелите исляма в затворите.
4. Ислямските общности в цяла Европа се самоорганизират, създавайки плътна мрежа от организации на локално, национално и общоевропейско равнище. Част от тях са легални, други полулегални, трети образуват силни структури. През последните години е във възход подкрепяната от "Ислямски братя" легална "Федерация на ислямските организации в Европа", която се опитва да установи контрол над всички мюсюлмански общности на континента, да създаде единен фронт, да бъде като чадър над по-малки групи, да създаде транснационална ислямска общност, чрез която да оказва влияние върху избори и да влияе върху политическия живот. Всъщност федерацията създава държава в държавата със строежа на джамии, образование за проповедници и създаването на училища. Ключов елемент на нейната доктрина е Ислямската европейска харта за отношения с немюсюлманите, в която е формулирано изискването живеещите в европейските страни мюсюлмани да привличат към исляма нови вярващи, да се молят и проповядват, разпространявайки своето влияние и върху неислямски региони. По същество идеята е да се създадат условия за ислямизация на обществото, която трябва да предшества ислямизацията на държавата.
Възниква въпросът какво да се прави? Най-общо са възможни два крайни и алтернативни сценария за бъдещето на ЕС при това положение.
Първият сценарий е на основата на развитие на "теорията на разлома" и нарастващия сблъсък и изолация на ислямското население, които ще се подсилват от глобалния тероризъм на ислямска почва. Противопоставянето от едната страна ще засилва съпротивата от другата страна и обратното. Всичко това може да се засилва от типичните за глобализацията процеси на маргинализация на големи слоеве от населението и създаване на независими от разстоянието религиозни културни мрежи, които допълнително ще обособяват мюсюлманите в Европа от останалото население. Това е по-вероятният сценарий.
Вторият възможен сценарий е развитието на европейски ислям или евроислям, който засяга поведението на отделния индивид в обществото, така както протестантството и католицизмът, но би се проявявал ограничено или няма да се проявява изобщо на равнище държава, политика и гражданско общество. На равнище политика и държава, на равнище публични институции може да се запазва секуларният характер на европейското общество и евентуално да се утвърждава общ набор от ценности. Стремежът би бил да се запази светският живот в обществената сфера. Тази идея особено активно се лансира в Германия през последните години, след като там бе забранено на молли от Турция да идват да обучават и проповядват на турците мюсюлмани и така държавата пое контрола над този процес с реформи в образователната система.
Едно от нещата, които могат да се направят, е да се осъществят промени в Европа, които да възродят християнската вяра, да засилят раждаемостта на континента и културното приобщаване на имигрантите. Теоретично тези варианти са възможни, но не е ясно още точно как ще се задвижат. Другото, което трябва да се направи, е мюсюлманска модернизация, която да доведе до драстично намаляване на раждаемостта в мюсюлманските страни. Никой не знае как биха настъпили тези промени – чрез повече и лесно достъпно образование за жените, разрешаване на абортите или ограничаване на раждаемостта. Има обаче една закономерност в модернизиращите се мюсюлмански държави – намалява желанието за имигриране в Европа. Решението за имиграция от други части на света, например Латинска Америка, където нейното население е християнско и ще позволи на Европа в по-голяма или по-малка степен да запази идентичността си, също остава неприложимо. Може да се приемат индуси и китайци, които нямат желание за надмощие, срещано в ислямския свят. Освен това тези два етноса ще допринесат за културното богатство на континента. Налице са фактите, че Европа е постигнала безпрецедентно високо равнище на развитие. Демонстрирала е и уникална способност да се съхранява. Европа нито има намерение да променя дългия и с усилия извоюван либерален модел на обществено устройство, нито пък има юридическите и моралните обосновки да прогонва мюсюлманите. ЕС от друга страна отдавна разработва амбициозни цели и стратегии в областта на увеличаване на раждаемостта и асимилирането и приемането на емигранти, включително и в рамките на европейската политика на съседство.
Започва да се говори за това как мюсюлманите да преодолеят своята маргинализация и гетоизация в европейските общества. Въпросът е как да се изградят връзки с мюсюлманите в Европа, без да се налага да изоставят религиозната си идентичност, за да бъдат приети в нея.
Опитвайки се да намери механизъм за диалог и взаимодействие с мюсюлманите, министърът на вътрешните работи на Франция създаде през 2003 г. Съвет на представителите на френските мюсюлмани, който да способства за разпространение сред мюсюлманите на идеите на "умерения ислям", като казва, че всеки от тях е "първо французин и след това мюсюлманин". Проблемът обаче е, че при избора на този съвет около 40% от местата бяха спечелени от радикали, открито заявяващи, че тяхната конституция е Коранът и поставящи законите на шариата над светското законодателство. Факт е обаче, че през август 2004 г., когато в Ирак "Ислямска армия на Ирак" отвлече двама френски журналисти и поиска вдигане на забраната за носене на забрадки, дори онези френски мюсюлмани, които протестираха срещу тази забрана в училищата и университетите, заклеймиха похитителите. Трудно е да се каже дали това ще увеличи религиозната и етническата търпимост и ще помогне за изграждане на мултиетнически и мултирелигиозни общества. Но без специална образователна и социална политика, насочена към съответните малцинства, те ще продължават да се превръщат в огнища на социално напрежение.
Древните култури не са статични и имунизирани от глобалното влияние. Когато се говори за традициите на малцинствата, се търси какво е реконструирано от първата генерация емигранти като тяхно собствено минало, когато трябва да обясняват специфични социални практики като организиране на бракове или защитаване на определени обичаи в съда. Обръщането към традицията спомага за поддържане на връзката между имигрантите и родината, която може да послужи като политически лост в приемащата страна, като канал за капитал в двете посоки или като база за бизнесотношения. Младите, които спорят с другите поколения за използване на чужд език, носене на западен стил облекло, ходене на срещи и танцуването, се конфронтират с образа на древната култура. Връзката между западните мюсюлмани и мюсюлманските страни вече не е диаспорична. Например във Франция магребийците или берберите не отговарят на древните идентичности. Някои групи, разбира се, остават повече от други с диаспорични величини като анадолските турци в Германия или силхетските бенгалци във Великобритания.
Способи и методи за религиозно влияние:
В Европа се говори за „пост-миграционно религиозно малцинство”, което е предприело т.нар. тиха революция. През 60-те и 70-те години на ХХ век има значителни разлики в имиграционните мотиви на мюсюлманите, които отивали в Америка, и тези, които са се премествали в Западна Европа. Хората са пътували през океана, за да се установят окончателно там, докато тези, които са отивали в стария континент, са правили това, за да спестят средства и впоследствие да се завърнат в родината си. От 90-те години на миналия век, обаче, съществува постоянна „американизация” на имиграцията в Европа.
Както християнската Реформация през ХVІ в. е уместно наречена „дъщеря на книгопечатането’’, защото последното направи възможно разпространяването на християнските идеи, така масовото образование и масовите комуникации в съвременния свят допринасят за осъзнаване на новото и оригиналното. Чрез тях обаче се създадоха мюсюлмани, които се стремят да наложат своята визия за исляма като коректив на християнските практики в Европа. Този стремеж включва определена степен на протест, демонстриран по различни начини, срещу преобладаващото политическо и социално статукво и утвърдените порядки в Европа. Най-бързо нараства количеството на книгите, наречени ислямски – евтини, привлекателно оформени книги, достъпни за аудиторията. Както движението Нурсулук, което започва в Турция в началото на двадесети век, днес има последователи в Германия и другаде, учението на неговия основател Саид Нурси е събрано в брошури със заглавия като „Чудесата на Мохамед” и др.
Аудиокасетите, които са лесни за пренасяне и размножаване, започнаха да заместват брошурите като форма на религиозна пропаганда. Най-голямото предимство на касетите е, че осигуряват достъп до развитието на ислямския протест извън собственото общество. Проповедите на ливанския шейх Фадлалла, египетския шейх Абд ал-Хамид Кишк и малайзийския Хадж Хади Ауанг са широко достъпни отвъд границите на техните страни и често могат да се открият в Европа сред мюсюлманските студенти.
Друг пример за разпространение на исляма чрез съвременния информационен бум са: Middle East Broadcasting Centre (MBC), със седалище в Лондон, излъчващо предавания в Европа и Близкия изток; саудитска версия на Cable Network News; Arab Radio and Television, което предава от Кайро и Рим, бахрейнската ал-Джазира. Саудитското влияние върху пресата е също така силно, като кралството притежава поне десет вестника и периодични издания, предназначени за международно разпространение. Информационни технологии като факса и електронната поща, с често базирани сървъри в САЩ, разпространяват информация и идеи по целия свят, които се използват особено от мюсюлманските студенти.
В Западна Европа рапмузиката става еквивалент на нашид (химни). Някои рап и хип-хоп групи в Европа използват песните си, за да изкажат и да протестират срещу расовата и социална дискриминация, която мюсюлманите чувстват. Изпълнителите привличат младежка публика от мюсюлмански и немюсюлмански произход, като последните обикновено са от расови и етнически малцинства. Групата Cash Crew, например, изразява едно особено резонантно послание на протест срещу „Тачърова” Великобритания, водена от консерваторите: „Аз те питам, Кой е твоят господар? Ислямът казва, време е да се събудим, В това място, наречено Англия…Слънцето ще изгрее на запад, и ще ги отведе при единия Бог, Аллах Великолепния, Истински Милостивия…’’ Има и много други подобни групи.
Каква може да бъде реакцията от страна на ЕС на постепенната ислямизация на Европа? В дадения момент опити за борба с това явление има само в големите страни от ЕС, където ислямският въпрос е особено остър. Например, във Франция съществува закон № 1945 за депортиране на чужденци, представляващи заплаха за държавната сигурност или призоваващи към дискриминация, ненавист и насилие. През юни 2004 г. в него бяха внесени допълнения, според които на депортиране може да бъдат подложени чужденци, забелязани да призовават към дискриминация и насилие по отношение на един човек или група лица. По време на погромите и палежите в Париж през 2005 г. бившият вътрешен министър Никола Саркози се възползва от този закон и депортира почти хиляда мюсюлмански имигранти. Но, както показва практиката, депортирането няма да разреши проблема с ислямизацията на Европа. Още повече че европейската коректност и уважението на правата на човека не позволяват да се използва напълно този инструмент.
В Германия и Белгия са приети аналогични закони, а в много от страните-членки на ЕС въпросът се разглежда от националните парламенти. Един немски изследовател казва: “В отношенията между мюсюлмани и християни не се налага да правим някакво разграничение между ценностните системи, защото ние имаме една и съща ценностна система и тя се нарича конституция. Всеки, който живее на територията на Германия, трябва да живее съгласно този основен закон. Това означава, че всеки трябва да настоява за толкова права, колкото е в състояние да му даде демокрацията. Една демокрация, в която всеки се стреми да получи 100% от полагащите му се права, вече няма да е демокрация, защото такава демокрация просто няма да функционира. Това не означава, че демокрацията е враждебна спрямо исляма или че хората тук са враждебно настроени спрямо мюсюлманите, а това, че мнозинството в крайна сметка налага начина на съвместно съществуване в обществото.”
Предмет на изследване, проведено от базирания в Берлин Германски институт за човешки права, цитирано от директора на института Хайнер Бийлефелд: „Германската конституция гарантира съществуването на религиозна свобода. Основният закон дава право на публично изразяване на религиозните убеждения и религиозния начин на живот. И това важи не само за християнството, но и за всички останали вероизповедания. И все пак трябва да разберем и хората, които се страхуват от исляма.”
От всичко казано дотук може да се направи извода, че без да се има предвид ислямът, в Европа е невъзможно сериозно да се прогнозира бъдещето на страните от ЕС. Очевидно е, че правителствата и обществата на страните от ЕС се сблъскват с едно от най-сериозните цивилизационни предизвикателства в най-ново време и ако не му отговорят, ще бъде изключително сложно да следват контурите на “единния европейски дом”.
БИБЛИОГРАФИЯ
Валтер Шилинг, Епоха на решението: кризата в Близкия изток, списание „Европейска сигурност” (Europäische Sicherheit), № 10/2006 г.
Айкелман, Дейл. Мюсюлманската политика. Издателство Праксис, Велико Търново, 2002
Чуков, Вл. Ислямския фундаментализъм. Издателство Изток-Запад, 2004
Евстатиев, Симеон. Религия и политика в арабския свят: ислямът и публичната сфера. СУ „Св. Климент Охридски”, Център за източни езици и култури, Катедра по арабистика и семитология, Хабилитационен труд, София, 2005
Ислямът – кратък справочник, София, 2005
Мирчева, Хр. История на межд. |отношения в най-ново време. Кн. 2, С., 2004
Чомски, Н. Хегемония или оцеляване – американският стремеж към глобално господство, 2004
Roy, Olivier. Globalized Islam – The search for a new ummah, Columbia university press, New York, 2004
ИНТЕРНЕТ СТРАНИЦИ
Ислямът, Балканите и проект за европейска съседска политика
http://www.policy.hu/evstatiev/researchproposal.html
Европа и исляма – тревожно бъдеще или…?
http://ide.li/article285.html
Проданов, Васил. Ислямизацията на Европа
http://www.duma.bg/2005/0605/020605/obshtestvo/ob-5.html
Pipes, Daniel. Muslim Europe
http://www.danielpipes.org/article/1796
Evstatiev, Simeon. Public Islam on the Balkans in a Wider Europe Context, Open Society Institute, 2005/2006 http://pdc.ceu.hu/archive/00003105/01/simeon_evstatiev_final.pdf
Van Bruinessen, Martin. The Production of Islamic Knowledge in Western Europe
http://www.isim.nl/files/announcement_eui.pdf