ИКОНОМИЧЕСКИЯТ РАСТЕЖ – ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ

0
164

Професор доктор на икономическите науки

Главният изразител на развитието на производителните сили е икономическият растеж, измерен с нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението. Това означава да нараства главната съставна част от БВП – новосъздадената брутна добавена стойност (БДС), състояща се от платената работна заплата и от печалбата. Растежът на новосъздадената стойност осигурява и нарастване на възможностите за по-голяма заетост, за по-високи заплати, за заделяне повече средства за инвестиции и разширено възпроизводство, повече данъчни постъпления в държания и общинските бюджети, в осигурителните фондове, а чрез тях и за пенсии и др. Затова високият и устойчив икономически растеж е необходим на всяка страна и трябва да е приоритет в програмата и дейността в управлението на всяка партия. Той има неотменими свои икономически и социални същностни страни и проблеми. Някои от тях се разглеждат тук.

Необходимо е възможно най-пълно да се използват двата фактора за постигане по-голям икономически растеж (ИР) – нарастване на броя на заетите и на производителността на труда (ПТ). Увеличаване на броя на заетите има голямо значение, особено при наличието на много безработни. То означава заетост, сигурни доходи и социално осигуряване, повече доходи в домакинството, по-високо жизнено равнище и по-голямо самочувствие на заетия като полезен член на обществото. Нарастването на ПТ обаче предполага да се произведе същата или по-голяма продукция с по-малко хора. т.е. повече продукция на зает. Нарастването на ПТ чрез използване на нова техника и технологии води до намаляване броя на заетите или по-бавното им увеличаване от произведената продукция. То изисква и хора с по-високо образование и квалификация, които са и по-добре платени. Това, особено в съвременния етап, по-силно или по-слабо задържа увеличаването на броя на заетите, макар да осигурява по-висок ИР и ефективност на производството. Пазарната икономика със своите икономически механизми, каквито са конкуренцията и борбата за повече печалба, осигуряват икономически растеж. Постигането му изисква и повече финансови средства, и ефективното им използване за развитие на науката, за технологизиране на нейните постижения, за подготовка на кадри със средно и висше образование, които да могат да ги прилагат в практиката.

Не бива да се абсолютизира ролята на ИР, че автоматично решава всички назрели икономически и особено социални проблеми. Данните на МОТ показват, че ИР сам по себе си намалява, но не премахва безработицата. В доклад на Международното бюро по труда от края на 2005 г., като се използва показателят за „еластична заетост“, се разкрива, че за всяка точка от 1 процент на допълнителен растеж на БВП, общата численост на глобалната заетост нараства само с 0.30 процента точки между 1999 г. и 2003 г. Това е спад с 0.38 процентни пункта спрямо периода 1995 – 1999 г. Установяват се различни зависимости, проявени в отделни региони и се отбелязва, че глобалният икономически растеж не успява да осигури и по-добри работни места, което води до задълбочаване на бедността. Понастоящем половината от работниците в света не печелят достатъчно, за да прескочат – те и техните семейства – прага на бедността от 2 долара. Социалните неравенства се задълбочават. Промените и в света, и у нас, макар и със специфика, потвърждават тази тенденция. Лестър Търоу в книгата си „Бъдещето на капитализма“ прави констатацията: „От 1973 до 1994 г. американският БВП на глава от населението нарасна с 33%, обаче реалните часови ставки спаднаха с 14%, а реалните седмични заплати – с 19% за неръководните работници (мъже и жени, които не са шефове на никой друг). Към края на 1994 г. реалните заплати се върнаха на равнището от края на петдесетте години.“ (1) Подобна тенденция се констатира и в Ирландия. За едно десетилетие ирландската икономика нараства с 88% и в същото време населението, което живее с доходи под 60% от средните за страната, се увеличава от 25 на 35 процента, а най-богатите 20% повишават своя дял от националния доход от 46.7 на 52.5 процента. (2) Подобни тенденции се разкриват и в Германия, Франция, Финландия и други, в т.ч. и в България. Лестър Търоу анализира и една от причините. Въвеждането на новите технологии освобождава работна ръка и тя се насочва към услугите, но оказва силен натиск и върху размера на работната заплата. Освобождават се не само работници – „сините якички“, но и служители и мениджъри – „белите якички“. През рецесията 1980-1981 г. са уволнени по три сини якички на една бяла, а през рецесията 1990-1991 г. – съотношението пада на две към едно. При съкращенията през 1990-1992 г. остават без работа около 1 200 млн.души, от които 71% са наети повторно. От тях на 31% работните заплати са намалени с 25% и повече, при 32% намалението е от 1% до 25% и само 37% не са си загубили от заплатите. (3) Влияние оказва и наличието на много имигранти, търсещи работа и за по-ниски заплати и непълна заетост.

Периодът 2000-2006 г. за България е период със сравнително устойчив икономически растеж – 4-6%. За 2007 г. той е 6.2%, и ако не бе слабата реколта в селското стопанство, щеше да достигне над 8%. Анализът на ИР у нас разкрива неизползваните възможности, икономическите и социалните проблеми, промените в социалната структура на заетите, а с това и на населението.

Икономическият растеж у нас в периода 1999 – 2006 г. е изчислен чрез данните за брутната добавена стойност (БДС) по базисни цени и населението през двете години. БДС нараства за периода с 18 767 млн.лв. – от 21 205 млн.лв. на 39 972 млн.лв., а населението намалява с 512 000 – кръгло от 8 191 000 д. и 7 679 000 д. Осигурява се икономически растеж на БДС на човек от населението от 2 589 лв. на 5 205 лв., или нарастване с 2.01 пъти (4). Това е добра предпоставка за решаване на назрели икономически и социални проблеми. Целесъобразно е да се види и влиянието на двата главни фактора за ИР – нарастването на ПТ и увеличаване на броя на заетите.

Нарастването на ПТ в този период, изчислен общо и в трите сфери – селско, ловно и горско стопанство, индустрия и услуги, като отношение на БДС към броя на заетите в икономическите дейности, е дадено в таблица №1. (5) Данните от таблицата разкриват зависимостите на икономическия растеж и на нарастването на ПТ от промените в броя на заетите и във величината на БДС. В селското стопанство остават почти неизменни и БДС, и броят на заетите и ПТ. В двете години – 1999 и 2006 г. Тук зад ниския относителен дял на БДС, което се смята за положително, се крият резерви и проблеми. Ниската ПТ се съпровожда с много заети, със силната разпокъсаност на земята. Едрите производители в лицето на кооперациите са пред разпад, а частните арендатори трудно се утвърждават като пълноценни, високо ефективни, едри производители. Все още има изоставени годни за обработване площи, непълно използване на поизоставените напоителни системи. Ако се използват тези резерви, ще нараства и създаваната БДС, ще има по-голям икономически растеж. В индустрията има увеличение на масата на БДС, намаление на броя на заетите и нарастване на ПТ на 220.3%.Едва в последните години се засилва влиянието на нарастването на ПТ от прилагане на нова техника и технологии. За 2007 г. се отчита 14% прираст на БВП. В услугите масата на БДС нараства по-бързо от броя на заетите и осигурява увеличение на ПТ на 165.4%, което общо за страната е 173.9%. Тези цифри разкриват тенденциите, зависимостите и проблемите. Трябва да се има предвид: в обема на БДС са включени и приносите на неотчитаната заета работна сила, с цел прикриване на доходи и неплащане на данъци; влиянието на субсидираната заетост на около 70-100 000 д. от безработни, главно без или с ниска квалификация, при ниска производителност на труда. Доколкото в БДС главни елементи са заплатата и печалбата, нарастването й създава добри предпоставки и за по-високи доходи и за по-големи инвестиции.

ИР е съпроводен с определени промени и в социалната област, в социалните разслоявания по хоризонтала и по вертикала, в броя и структурата на заетите. По хоризонтала броят на заетите от 4 102 000 през 1988 г. спада на 2 798 000 през 2002 г. и започва да нараства до 3 349 000 през 2006 г., при силно променена структура на производството и по статус на заетост. През 2006 г. заетите лица по статус на заетост средно за годината са 3 110 000, в т.ч. работодатели – 122 700, самостоятелно заети лица – 246 100, наети лица – 2 701 500 (1 841 700 в частния сектор и 859 800 в обществения), неплатени семейни работници – 39 800 (6). Броят на заетите лица за периода 1999-2006 г. се е увеличил само в определени отрасли с кръгло 418 000, в т.ч. в услугите с 284 000 и в материалното производство със 134 000, включващи и 1200 д. в селското стопанство. Заетите в услугите от 55% стават 60%, което се приема с положителна оценка. Но 42% (119 225 д.) от увеличението в услугите е в отрасъл „Търговия и ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за дома“, 16% (45 424 д.) в „Държавно управление и задължително обществено осигуряване“, въпреки широкото прилагане на компютри, 28.1% (79 680 д.) в „Операции с имущество и бизнесуслуги“, 10.8% в „Хотели и ресторанти“. Само 28% са свързани с новите информационни технологии. В материалното производство увеличението е в отрасъл „Строителство“ – 50 485 д. – 37.8%, в „Производство на текстил и облекло“ – 56 039 д.- 35.5%, в „Производство на дърво и дървен материал и изделия от него, без мебели“ – 4615 д.- 3.5%, и др. Нарасналият брой на заетите не е в отраслите с най-висока заплата и като размер, и като темп на нарастване, и с най-съвременни технологии, каквито са отраслите „Производство на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво“ с 212% увеличение на средната заплата, и „Добив, без добив на енергийни суровини“ – с 217%. (7) Нарасналият брой е главно в икономическите дейности, изискващи все още ниско или средно квалифицирана работна сила, с предимно ръчен труд, в предприятия, работещи на ишлеме, на чуждестранни инвеститори, привлечени главно от ниските заплати.

Протичат значими промени в социалните отношения и по вертикала. В общия процес на обедняване на мнозинството от населението у нас в последните 18 години хората с високо образование и квалификация минимизираха загубата си. При икономическия растеж те са най- търсените и заплатите им нарастват силно. На тази основа се формира ново, главно вертикално социално разслоение, изразено като социална диференциация. За периода 2000 – 2006 г. по данни от НСИ заплатите на заетите в предприятията от нефинансовата сфера, са нараснали общо за заетите на 155%, на ръководните кадри – на 228%, а в частния сектор на 257%, на аналитичните специалисти съответно със 198% и 233%, на приложните специалисти – на 181% и 189%, на помощния персонал – на 178% и 192%, на квалифицираните работници със 174% и 162%. Всички други са под тези проценти. Изменят се и съотношенията между най-ниските и най-високите заплати през 2000 и 2006 г. – общо за всички заети коефициент нараства от 3.13 на 4.61 общо за цялата икономика, от 2.84 на 3.61 в обществения сектор и от 3.13 на 5.49 в частния сектор. Силата на социалната диференциация е и в това, че ръководните кадри, аналитичните и приложните специалисти са 35.5% през 2000 г. и 27.8% през 2006 г., а усвояват съответно от средствата за работна заплата – 45.4% и 46.2%. Засилването на тази социална диференциация има двояко значение. От една страна, тя разкрива дълбоки различия в рамките на наемните работници – хората, които са сключили договор и са продали своята работна сила на работодателите. От друга страна, високите възнаграждения на посочените категории заети извежда на върха на социалната йерархия и техните семейства. Доходът на член от домакинствата при тях е значително по-висок в двете години, сравнен с другите социални групи, което предопределя и нивото на жизненото им равнище, и задълбочаването на социалната диференциация.

Таблица 1. Брутна добавена стойност, заети и производителност на труда през 1999 и 2006 г.

Заслужават внимание и други процеси. На посочените три категории заети заплатите са най-високи и в обществения, и в частния сектор, което е оправдано и заслужено. Това са хората с голяма сложност на работата, изискваща високо образование и квалификация и с най-голям принос за успеха на целите производствени и други единици. Заплатите на останалите категории заети – около 70%, са значително по-ниски от средната за страната – от 90% за квалифицираните до 60% за ниско квалифицираните заети в частния сектор. На тези категории заети заплатите в частния сектор са по-ниски от тези в държавния сектор, което често се обяснява само със скриване на действително изплатените заплати. Главен фактор са и установените ниски заплати след започналия преход, което привлича и чуждите инвеститори, които трудно повишават заплатите на мнозинството (68%) от заетите в техните предприятия. Проблемът за намаляване на различията в заплатите е не в намаляване или изкуствено задържане на високите заплати, а в основателното повишаване на заплатите и на тези 70% от наетите, и то не само ежегодно в обществения сектор, а и в частния сектор.

Голямата част от социалните разслоявания и у нас са станали с активната намеса на държавата, главно чрез приеманите закони в т.ч. за прилагането на т. нар. плосък данък. Намаляването на корпоративния данък (данък печалба) на 10% има основания – да се привлекат чужди капитали и се постигне по-голям икономически растеж. Въвеждането на 10% пропорционален данък за всички доходи на физическите лица за и след минималната заплата от 220 лв., вместо действащото прогресивно облагане според размера на дохода, за което много се писа, има друго значение. При този подход всички с доходи до около 400 лв. са ощетени, а те са около 60-70% от наетите. С предвидените добавки към заплатите им, техните доходи се задържат на досегашното ниво, а на останалите се увеличават със сумата от намаления данък. Така се засилва формиралата се социалната диференциация. Странно прозвучаха оправданията, а не основанията, за този резултат. Чуха се мнения, първо от хората от Стопанската камара, а после и от хора от правителството, че така се премахвала една несправедливост, ощетяваща досега хората с високо образование и квалификация, защото плащали по-висок данък и никакъв стон на съчувствие за тези, които продължават да живеят със същите доходи, при равни други условия за всички. Ако се бе вдигнал необлагаемият доход на 400 лв. или повече, щеше да се подпомогне да се утвърдят или включат и нови слоеве от населението към средната класа, което е много по-важно от довода, че възприетият начин в този му вид е силно технически удобен. Вярно е, че средно за страната реалните доходи са нараснали през 2006 г. на 129% спрямо 2000 г. Но при по-бързото нарастване на номиналните заплати и други доходи на хората с доходи над и много над средните, социалната диференциация се задълбочава, защото увеличаването на цените най-силно се отразява на хората с ниски доходи.

Национално отговорно, хуманно и социално справедливо е всички социални групи и слоеве да ползват постиженията от икономическия растеж, което да намери израз в нарастване на доходите на всички и не се получава задълбочаването на социалната диференциация, водеща към социална поляризация. Засилването им е присъщо на неолибералната пазарна икономика. Преодоляването им е по силите само чрез разумната, обоснована намеса на държавата. Тя трябва да държи сметка кои от мерките подпомагат икономическия растеж и кои засилват или намаляват социалната диференциация. Трябва да споменем, че в последните 2-3 години се приеха от управляващите и национално отговорни и със значение за бъдещето на нацията, мерки. Такива са увеличаването на помощите при раждане на 200 лв. за първо дете, вече 600 лв. (2.4 пъти по-високо) за второ дете, удължаване на отпуската при майчинство на 45 седмици, при 20 в ЕС, през което време получават 90% от заплатата си, по-силното увеличаване на ниските пенсии, на минималната заплата, полаганите големи усилия за ограмотяване и даване на квалификация на увеличаващите се досега, неграмотни и нискограмотни, които са мнозинството от безработните, за получаване на компютърна грамотност и знаене на чужди езици и др. Макар и плахи тези стъпки са в вярна насока. Образованието и квалификацията стават неотменим фактор за заетост и повишаване жизненото равнище на населението

Повишаването на образованието и квалификацията на населението и намаляването на социалните различия, не са капризи, а необходимост, наложена на настъпателното развитие на обществото. Те са осъзнати от форумите на ООН и са формулирани като същностни страни на устойчивото развитие на обществото (УРО) т .е. икономическият растеж да е съпроводен с намаляване на социалните различия и недопускане увреждания на природата. УРО е изискване заложено и в решенията на Европейския съюз. В решенията на сесията на ЕС от Лисабон 2003 г. се заявява: „Съюзът си поставя следната стратегическа цел за следващото десетилетие: Да стане най-конкурентоспособната икономика в света, основана на знанието, способна да постигне устойчив икономически растеж с повече работни места, по-добри трудови условия и с по-голяма социална еднородност“. На сесията в Гьотеборг стратегическата цел се допълни, като се записа, че „устойчивото развитие е фундаментална цел на съюза съгласно неговия основополагащ договор. Това изисква обединяване на икономическата, социалната и екологичната политика по взаимно подсилващ се начин.“ Следователно, приетата теза за УРО, съвпада с национално отговорната, хуманна, комплексна политика на всяка държава, ако тя се съобразява с тези международни изисквания. Тя не противоречи и на лявата политика, която в своята същност предполага това. Остава да се приемат конкретни мерки за спазване на тези изисквания, което правят вече много страни и големи градове чрез приетите и прилаганите програми за УРО. Така и България ще се включи в борбата за намаляване и преодоляване на сегашната бедност и у нас, и в света. Ще се помогне да се преодолее противоречието между наличието на ИР и на „социален песимизъм“ у мнозинството от населението и гласоподавателите, намиращ израз и в големия брой негласували, и в неверието в политическите партии, и в търсенето на някаква силна личност, която да ги забележи и направи нещо и за тях. А те са „работещите бедни“, със заплата под 70% от средната, които са около 30% от заетите, около 60% от пенсионерите и други, или около 2 млн. от гласоподавателите. Над тези икономически и социални процеси, свързани и с наличието на ИР, трябва да се замислят и вземат съответните мерки и управляващите, и работодателите, които получиха немалко като облекчения на задълженията към държавата и синдикалните дейци, в името и просперитета на България и всички социални слоеве и групи в нея.

(1) Търоу, Лестър. Бъдещето на капитализма. Изд. „Весела Люцканова”, 2000 г., с. 44.
(2) Проданов, Васил. сп. Понеделник, брой 7-8, 2007 г. (с.33, 46).
(3) Търоу, Лестър. Бъдещето на капитализма. Изд. „Весела Люцканова”, 2000 г., с. 46, 47, 50.
(4) Статистически справочник 2002 г., с.10,193; Статистически справочник 2007 г. , с.15, 207.
(5) Статистически справочник 2002 г. с.193; Статистически справочник 2007 г., с. 60-62, 207 и Статистически справочник 2001 г., с. 48-50 за заетите през 1999 г.
(6) Проданов, Васил. Заетост и безработица – 2006 г. НСИ, 2007 г. с. 31.
(7) Статистически справочник 2002 г., с. 61-62; Статистически справочник 2007 г., с.78-79.

Литература
1.Търоу, Лестър. Бъдещето на капитализма. Изд. „Весела Люцканова”, 2000 г.
2. Проданов, Васил. списание Понеделник, брой 7-8, 2007г.
3. Статистически справочник 2002 г.
4. Статистически справочник 2007 г.
5. Статистически справочник 2001 г.
6. Проданов, Васил. Заетост и безработица – 2006 г. НСИ 2007г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук