На проведените през февруари 2008 г. избори във федералните провинции Хесен, Долна Саксония и Хамбург се потвърди възходът на новата Лява партия на Оскар Лафонтен и Лотар Биски във ФРГ. И в трите федерални провинции на територията на Западна Германия още с първото си участие в избори в локалните парламенти влязоха представители на този нов социален проект и силно объркаха сметките на досегашните етаблирани партии. Впечатление прави, че на тези избори с изключение на социалдемократите в Хесен, ръководени от г-жа Ипсиланти, представителка на лявото крило в ГСДП, останалите партии претърпяха сериозни загуби. Най-тежък е сривът на християндемократите в Хесен – с 13%. Тяхната дясна изборна пропаганда бе изградена върху ксенофобски популизъм, който отблъсна голяма част от гласоподавателите и Християндемократическия съюз, който имаше пълно мнозинство на предишните избори падна до нищожната преднина от само 0,1% спрямо социалдемократите. В момента десните формации в тази провинция дори не са в състояние да сформират и коалиционно правителство, защото мнозинството от гражданите гласуваха в ляво от тях. Но въпреки че социалдемократите, партията на „Зелените” и новата Левица въз основа на изборните резултати биха могли без проблем да съставят управляваща коалиция, ГСДП, ръководена от самоопределилата се за ляв социалдемократ госпожа Ипсиланти, отказва да сформира правителство с участието на партията на „Левицата”. По този непонятен начин социалдемократите проиграват гласуваното им доверие и изкривяват волята на избирателите.
Във връзка с това развитие на събитията след конгреса на ГСДП в Хамбург предлагаме на българския читател анализа на Кристоф Зайлс от ежеседмичника „Die Zeit” на бившия социалдемократически канцлер на Германия Хелмут Шмид.
Иван Аладжов
Кристоф Зайлс, в. "Ди Цайт"
Дилемата на социалдемократите
Местните избори от февруари т.г. в Хесен, Долна Саксония и Хамбург показаха, че ГСДП е попаднала в стратегически капан. Само с отварянето си към "Левицата" тя може да излезе от него.
Вътрешнопартийният дебат за коалиция в цветовете „розово-червено-зелено” (т.е. между ГСДП, новата „Левица” и партията на „Зелените” – бел. прев.) най-после започна, колкото и това да не се харесва на председателя на ГСДП Курт Бек, и колкото г-жа Андреа Ипсиланти да отказва какъвто и да е диалог с „Левицата”. Подобни табута естествено не се отнасят до кмета на Берлин Клаус Воверайт, който от години успешно управлява столицата на Германия с „отхвърлените” леви. Председателят на ГСДП в Саарланд, Хайко Маас, също обяви, че след изборите за парламент в провинцията, през есента на 2009 г., ще започне евентуално сътрудничество с „Левицата”, за да спечели поста на министър-председател. Дори в Хесен се множат гласовете на онези, които настояват най-малкото да се води диалог с новосформираната партия на левите.
Всичко това се очакваше. Защото, колкото по-дълго продължава политическият шпагат в Хесен, толкова по-силно се чува гласът на тези, които не желаят да следват линията на партийното ръководство на социалдемократите. Ето защо не може да се изключи и възможността рано или късно и г-жа Андреа Ипсиланти да промени решението си. В края на краищата едно правителство в „розово-червено-зелено” може да се окаже единственият начин, по който тя да успее да заеме поста на министър-председател на провинцията. Особено, ако партията на „Свободните демократи” (СДП) продължи да отхвърля всички покани за сътрудничество от страна на ГСДП и на „Зелените”.
Всичко това не се харесва на председателя Бек. Той желае да стане канцлер на Германия през 2009 г. А коалицията на „светофара” (т.е. „червено” – за ГСДП, „жълто” – за „Свободните демократи” и „зелено” за партията на „Зелените” – бел. прев.) според него е единственият път към канцлерския пост. Той основателно се опасява, че една лява коалиция във Визбаден (столица на провинция Хесен) ще разцепи партията, ще отблъсне много избиратели от центъра и ще торпилира преждевременно политическите му амбиции на федерално ниво.
ГСДП, и това се усеща от мнозина, продължава да е в капана. Доброто настроение от вечерта на изборите в Хесен отлетя и отстъпи място на обърканост.
Най-честата интерпретация на социалдемократите за изборния резултат е, че партията е успяла да спре своя упадък. Отказът от политическата програма „Агенда 2010” на Шрьодер се отплати, Курт Бек заздрави позициите си след вътрешнопартийните борби на конгреса на ГСДП в Хамбург миналата есен. Преди всичко Хесен доказа, че предизборната борба може да бъде спечелена с темата социална справедливост от една определено лява кандидатка и с мотивирана членска маса. Или казано накратко, в Хесен фундаментът на „лявата масова партия” ГСДП бе заздравен.
Подобно тълкувание има няколко съществени козметични дефекта. Например, голямата загуба на ГСДП в Долна Саксония, минималната победа на християндемократа Роланд Кох в Хесен и най-вече влизането и в двата парламента на представители на „Левицата”. Но блестящи победи за социалдемократите би трябвало да изглеждат съвсем по друг начин. Към парадоксите на избора в Хесен принадлежи и фактът, че ако ГСДП бе успяла да удържи „Левицата” под бариерата от 5%, в местния парламент щеше да има управление с мнозинството на обичайните партии коалиции.
Всъщност и двата избора, независимо от достойния за уважение резултат от Хесен, за пореден път разкриха по драстичен начин тройната социалдемократическа дилема.
Най-напред ГСДП е притисната в програмно отношение и от ХДС, и от „Левицата”. Изборът в Долна Саксония показа какво може да се случи, когато ХДС успее да прикрие слабата си социална политика и да излъчи в пространството същите послания, както социалдемократите и когато успоредно с това „Левицата” се окаже на необходимото ниво в предизборната битка (тук Новата лява партия спечели 7,5% – бел. прев.). В Хесен, от друга страна, след като кандидатът на ХДС пое силно конфронтационен стил на предизборна борба, ГСДП получи подарък от него – необходимото политическо пространство, за да профилира своята кандидатка и да отправи чуваемо своите обръщения към избирателите.
Интерес представляват и данните за преливане на гласове между политическите партии. ГСДП успя да привлече в Хесен 92 000 гласа от ХДС, като загуби само 32 000 избиратели в полза на „Левицата”. В замяна на това, в Долна Саксония тя отне едва 13 000 гласа от ХДС, но загуби цели 79 000 от „Левицата”. Ако се разгледат по-внимателно изборните анализи, ще се установи, че ГСДП е получила допълнително гласове главно от държавните служители, от хората, упражняващи свободни професии и от младите гласоподаватели. За повечето избиратели на ГСДП от решаващо значение не бяха любимите на Бек и Ипсиланти теми от конгреса на 29 октомври 2007 г. за минималната работна заплата и за продължителността на помощите за безработица, а въпроси около училищната и образователната политика. Тук ГСДП спечели от грешките, допуснати от досегашното правителство на християндемократите. В замяна на това по-възрастните работници, които трябваше да се радват на издействаното от Бек удължено време за получаване на помощи за безработица, бяха всъщност най-ревностните избиратели на „Левицата”. В крайна сметка ГСДП получи в Хесен по-малко гласове от работниците и безработните от очакванията.
На второ място анализите сочат, че в центъра има повече избиратели, които могат да бъдат спечелени за ГСДП, отколкото в лявото пространство. От друга страна, гласоподавателите за „Левицата” не са от тези, които лесно биха се върнали обратно. Най-често това са дълбоко разочаровани бивши привърженици на социалдемократите, убедени избиратели на протестния вот, както и огорчени граждани, които са обърнали гръб на обичайните партии. Кризата на доверието им е толкова дълбока, че е необходимо продължително време и дълготрайно положително усещане за социалната държава, за да могат да бъдат върнати отново към социалдемократите. Но това не става само с няколкото конгресни лозунга и решения, особено като се има предвид, че посланията от Хамбург бяха отправени повече към членския състав на партията и към профсъюзите (които масово обръщат гръб на ГСДП, през последните 3-4 години над 250 000 членове на социалдемократите напускат партията – бел. прев.), отколкото към избирателите.
Естествено възниква въпросът, не беше ли по-добре на конгреса да не се пипа „Агенда 2010” и да се продължи курсът на реформи на Шрьодер? Може би! Но, не бива да се отричат и някои важни постижения в Хамбург: Бек обедини разединената партия и я направи отново годна за предстоящите изборни битки.Това заздрави позициите на ГСДП на федерално и местно ниво. Ако преди няколко месеца някой би се осмелил да предрече, че социалдемократите и тяхната кандидатка Андреа Ипсиланти ще могат и след изборите в Хесен да се мерят с досегашния министър-председател Роланд Кох, подигравателно биха го нарекли фантазьор. Но когато накрая липсваха само 3600 гласа, за да може ГСДП с основание да претендира в рамките на една голяма коалиция за поста министър-председател, болката е голяма. Но това е демокрацията, болшинството си е болшинство, а превъзходството е превъзходство.
Това формира третата дилема на социалдемократите: в ранглистата на вече петте политически партии на Германия ГСДП остава затворена в ролята на младши партньор на ХДС и засега не разполага с други реални опции. Тя има достъп само до „Зелените”; „Левицата” е обявена за табу, поне в Западната част на страната, а „Свободните демократи” не желаят коалиране с ГСДП. Така че на ГСДП няма да й се размине изясняването на отношенията й с „Левицата”. Защото едва след разрешаване на тази стратегическа дилема, тя ще може да се освободи от програмния капан, в който е заклещена и да спечели избиратели и от центъра, и от лявата периферия. Ще е мислимо дори разпределение на политическите ангажименти между коалиционните партньори.
Но може би това е реалната възможност – в едно плуралистично, хетерогенно и силно социално поляризирано общество наличието само на две масови партии отдавна вече не е в състояние да обхване всички различия от интереси на съставящите го прослойки. Вероятно това е причината, която извън рамката на обичайните политически съображения най-много притеснява християндемократите. Защото наличието вляво от него на две конкуриращи се, но коопериращи леви партии ще обхване значителна част от населението и по този начин ще копира същия модел, който ХДС в комбинация с баварската си посестрима ХСС (Християнсоциален съюз) успешно използва в продължение на повече от шест десетилетия.
За кратко време социалдемократите могат да раздразнят някои свои избиратели с намерението си да сътрудничат с „Левицата”. Възможно е и Бек да не стане канцлер през 2009 г., въпреки че шансовете са твърде ограничени. Но в средносрочен план това ще разкрие пред партията нови перспективи, включително и за коалиране с цветовете на светофара (ГСДП, „Свободните демократи” и „Зелените”). Най-късно след отварянето на ГСДП на ляво, „Свободните демократи” ще се откажат от нежеланието си за коалиране, тъй като и най-заклетите от тях не биха искали да продължат да мухлясват в положение на вечна опозиция.
Ако пък ГСДП не се освободи от табуто за отваряне на ляво, ще остане притисната между ХДС и „Левицата”. Едновременно с това рискува да повтори грешката, която направи в началото на деветдесетте години в новите провинции на бившата ГДР. През 1994 г. ГСДП взе решение за несъвместимост, след като бе позволила да бъде толерирана на регионално ниво от „Партията на демократичния социализъм” (ПДС) в провинция Саксония-Анхалт. Това й създаде ненужни проблеми с липсата на лоялност и засили конкуренцията от ляво (има се предвид ПДС, която е едната от партиите, предшественички на новата „Левицата”- бел. прев.).
Естествено, „Левите” в старата Западна Германия и „Левите” в източните провинции на бившата ГДР са две различни партии, въпреки обединението между партията „Изборна алтернатива, труд и социална справедливост” (ИАТС) и ПДС. Първата е хаотичен сбор от бивши социалдемократи, профсъюзни деятели и разпръснатите комунисти, а другата се състои от добре организирани, опитни прагматици. Едната е малка група с 16 000 членове, а ПДС е истинска масова партия (с над 60 000 членове, предимно в Източна Германия – бел. прев.). Но има ли нещо, което да говори срещу подлагането на новата „Левица” на реално политическо изпитание в практиката на съуправлението? С този тест тя или ще се развие до политическа сила, както някога се получи със „Зелените” и ПДС на Изток, на която може да се разчита и ще стане постоянен партньор на ГСДП, или проблемът нова „лява партия на протеста” ще се реши от самосебеси в течение на няколко години.
Какво ще се получи, се вижда от бившата Източна Германия. В провинциите Саксония и Тюрингия със затварянето си ГСДП се самоизключи от политическата игра. В Саксония със своите едва 9-10% тя участва в Голямата коалиция само като коалиционен придатък към ХДС. В Тюрингия ГСДП е също толкова слаба. И в двете провинции „Левицата” се класира далече пред социалдемократите (с близо 30%).
Там, където ГСДП поддържа прагматични взаимоотношения с новата Лява партия и управлява или е управлявала с нейната предшественичка ПДС, както например във федералните провинции Берлин, Мекленбург-Предна Померания или Саксония-Анхалт, позициите й днес са по-добри. И това доказва, че табутата вредят преди всичко на тези, които ги издигат.
Превод Любен Аладжов
