Валтер Велтрони, бивш комунист и естет, замисля „Нов център” в Италия по модел на британския „Ню лейбър”
Валтер Велтрони бе човекът, който трябваше да поведе италианската левица към нови бъднини. На 14 октомври 2007 г. кметът на Рим и бивш главен редактор на комунистическия партиен вестник бе избран за ръководител на най-голямата партия от коалицията на Проди – партия, която още не бе учредена. В случая председателят се появи преди самата организация. За въпросния вот Велтрони мобилизира милиони привърженици и бе избран директно. Право на глас имаха не само партийните членове на двете сливащи се партии, но и всички италианци и чужденци с постоянно местожителство в Италия, на възраст над 16 години. Организаторите гръмко обявиха: "Един милион гласове не са ни достатъчни!" Изборът на Велтрони се превърна в политическо събитие на годината.
„Демократическата партия” (ДП), както бе кръстена новата формация, представлява съюз между „Левите демократи” и „Маргарита”, които са наследници на бившата комунистическа партия и на лявата фракция на християндемократите. В продължение на цели 12 години те се явяваха на избори в общи коалиции. Сформирането на нова масова партия на левия център бе запланувано отдавна, но междувременно левицата бе притисната до стената. Загубата на доверие към второто правителство на Романо Проди бе достигнала катастрофални размери. Накрая подкрепящата го коалиция от общо 9 партии, разполагаща с минимално мнозинство в двете камари на парламента, бе принудена ежеседмично да се бори за оцеляването си.
Водачът на дясната опозиция – Силвио Берлускони, надуши шанса си да вземе за трети път съдбините на фирмата Италия в свои ръце. В същото време загубата на доверие в политическия елит достигна драматични измерения; на политическата сцена се появиха какви ли не популисти, като напр. комикът Бепе Грило. Той се самоопредели като разрушител на партиите и обяви, че възнамерява да участва със собствена листа на следващите местни избори. Рекрутираните по интернет привърженици на Грило вече наброяват стотици хиляди.
На този фон Валтер Велтрони изглеждаше необичайна фигура за мобилизация на масите. Той е доста въздържан човек, феодалната общителност на повечето италиански политици му е чужда. Велтрони има излъчването на типичен функционер от миналото на партията, която сам погреба. И въпреки това, заедно с Берлускони днес той е най-яркият политик, който Италия може да предложи. А е и 20 години по-млад от него. За известно време преди изборите дори изглеждаше възможно Велтрони да осъществи така необходимата смяна в поколенията в управлението на страна, която единствена в Европа е доминирана от стари политици, като 80-годишния президент Наполитано, пенсиониралия се Проди и връстника му Берлускони.
Велтрони възнамеряваше да изчисти склерозиралата политическа система на Италия – да намали броя на народните представители и да замени често взаимно блокиращите се две законодателни камари с една. „Само за 8 месеца трябва да се справим с всички институционални реформи” обяви той. Дори и с промените в избирателната система, която най-после да гарантира на Италия стабилни правителства. А левият център трябваше да разшири електоралната си база. „Ние искаме да станем като Демократите за САЩ и „Ню Лейбър” за Великобритания” каза Велтрони. Визията му за Демократическата партия на Италия е тя да се превърне в широко гражданско движение. Но на немалко хора желанието за отваряне на ДП към всички определено не допадна. Това пролича, когато Велтрони покани и съпругата на Берлускони да участва в новата партия; тогава неговите съратниците не се въздържаха и му дръпнаха юздите.
За Кенеди и срещу вота за мис „Италия”
За Велтрони е известно още, че обожава Кенеди и че не одобрява излъчването на избора за мис ”Италия” по държавната телевизия. Иначе той се въздържа да заеме каквато и да било категорична обществена и социалнополитическа позиция, но левите в новата партия очакват да се дистанцира от Ватикана, който има навика да се меси в ежедневната политика на Италия и да полемизира срещу евтаназията и срещу брака между хомосексуалисти. Но никой не разбра какво точно е мнението на Велтрони по тези и много други теми. И макар да не е под влияние на политическия католицизъм, в речите си той често цитира духовници. А по проблеми на външната политика, като например италианския ангажимент в Афганистан, той не зае никакво становище.
Въпреки мъглявите му политически контури италианците хранеха големи очаквания към Велтрони. На вътрешнопартийния вот за председател на партията той спечели почти 2/3 от гласовете, като конкурентите му останаха далеч зад него. Дори шефът на Уникредито банк, Алесандро Профумо, може би един от най-успешните банкери на Европа в момента, не крие симпатиите си за този човек, чиято политическа кариера започна в младежката организация на комунистическата партия. И който днес споделя: "Моето отношение към политическия апарат винаги е било комплицирано". Прогнозите преди изборите предсказваха за Демократите дори допълнителен бонус от 15% само благодарение на Велтрони. Но явно това се оказа недостатъчно, за да се мобилизират масите.
Романо Проди, бившият министър-председател, доброволно отстъпи на Велтрони пътя към ръководното място, въпреки че Демократическата партия бе най-вече негов проект. Но накрая Проди правеше впечатление, че желае да напусне колкото е възможно по-скоро политическата сцена. Той изглеждаше разсеян и силно изнервен, изморен от отговорността на управлението и от постоянните ежби между коалиционните партньори, които ежедневно се бореха за оцеляване на своите микропартии, като използваха всяка откриваща се възможност, за да се профилират за сметка на останалите. Това, което обединява стария стратег и младия му наследник, е прагматизмът, ранното и пълно освобождаване от всякаква идеологическа обвързаност, последователното търсене на пътища отвъд конформизма и клиентелизма, толкова характерни за италианското политическо ежедневие. Както професор Проди, така и Велтрони имат духовност, простираща се отвъд сферата на властта. От 16-те книги на Велтрони, включващи както политически есета и репортажи, така и романи и дори биографията на един джазпианист, няколко са истински бестселъри. А четири дори са филмирани.
Без успех по гръцки и латински
Роденият през 1955 г. Велтрони не е възпитаник на висшето общество. Той бе принуден да напусне елитната гимназия Торквато Тасо в Рим, защото имаше проблеми със старогръцкия и латинския език. След това се премества в професионалното училище за кинотехници. Няма матура с хуманна насоченост, не е завършил и университет. Всичко това са липси на задължителни предпоставки, които в едно закостенялото класово общество като Италия означават само едно – стрелките на живота му не сочат нагоре.
Освен в политиката. Още като ученик Велтрони влиза в комунистическата партия, а другарите му скоро откриват, че синът на известния телевизионен журналист Виторио Велтрони има талант на агитатор. Малкият Валтер още на една година остава без баща. Тази толкова ранна загуба слага отпечатък върху целия му живот. Веднъж 52-годишният мъж сподели, че винаги се вълнува, когато гледа стари филми, в които главната роля е ролята на баща. Велтрони също като баща си става журналист, но за партията си. През размирната 1976 г., само на 21 г., той влиза в градския съвет на Рим, на 32 г. през 1987 г. е избран за парламентарист, а през 1992 г., на 37 г., е назначен за главен редактор на комунистическия ежедневник "Унита". Всъщност тогава той бе само компромисен кандидат за поста, временно решение, поради липсата на друг, но впоследствие се оказа щастливото откритие за вестника.
Велтрони успешно увеличи тиража на "Унита" с идея, която и до днес масово се копира от другите – той прибави към вестника и още нещо. С "Унита" днес се предлагат от албуми за футболисти до видеокасети. Един път добавката към вестника бе "Новият тестамент", в пълен разрез с антирелигиозната ориентация на неговите читатели. От този момент нататък Велтрони стана съюзник на католика Романо Проди, който го назначи през 1996 г. за министър на културата в първото си правителство. Когато 2 години по-късно правителството падна, Велтрони пое председателството на Левите демократи, но не за дълго. Неговите конкуренти го изтласкаха обратно в локалната политика. Така през 2001 г. той стана кмет на Рим, а през 2006 г. бе преизбран дори с 61%. Което е истински рекорд.
Като кмет Велтрони промени тотално облика на Рим – от заспало световно село в модерна метрополия. Културната програма, която днес градът предлага, може вече да се мери с тази на Берлин и Париж, и всяка година тук идват все повече туристи. Отдавна столицата е по-богата от Милано. Международно известни архитекти създадоха т. нар. Велтрони-сити. Този кмет ще остави след себе си траен отпечатък върху града, както едно време Митеран в Париж. Инициираният от него Римски филмов фестивал вече трета година поред изпреварва по значимост този във Венеция. Дори Франсис Форд Копола след 10-годишно отсъствие представи през есента най-новия си филм именно в Рим, както и Шон Пен и Робърт Редфорд. Според Велтрони между Рим и Венеция няма сблъсък за влияние, а "само положителна конкуренция между две културни метрополии". И вече се усеща кой от двата града ще я спечели.
Изглежда, Валтер Велтрони няма врагове. Най-много да го упрекнат понякога, че е прекалено добродушен. Приятелите от ученическите му години изтъкват неговата чувствителност, сърдечност и хумор. Все добродетели, които в политиката не спомагат автоматически за издигане нагоре.
И въпреки че след годините на постоянното вътрешно напрежение и разединение Италия силно се нуждае от ръководител, който да обединява и помирява, Валтер Велтрони не успя да се наложи над десния си конкурент на парламентарните избори, макар че Берлускони вече на два пъти доказа своята конфликтност като премиер.
Подбор и превод: Иван Аладжов и Любен Аладжов
