ИТАЛИАНСКАТА ЛЕВИЦА СЛЕД ИЗБОРНИЯ НОКАУТ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ

0
178

 

Поражението на Франческо Рутели (кандидат на италианската левица – бел. авт.) в изборите за кмет на Рим (след поражението на левицата в парламентарните избори две седмици преди това – бел. авт.) отваря нова глава в историята на италианския левоцентризъм. Резултатът от подадените гласове – 46% за Рутели и 53% за Джанни Алеманно (победилия кандидат на десницата – бел. авт.) ще се тълкува и като провал за досегашния кмет на Рим, секретар на Демократическата партия и съперник на Силвио Берлускони в парламентарните избори Валтер Велтрони. Няма съмнение, че поражението в Рим ще предизвика сътресения по върховете на Демократическата партия. Реално е очакването да започне уреждане на сметки, което неизбежно ще предизвика нестабилност в ръководните й среди.

Засега без равносметки

Тази прогноза след обявяване на резултатите от вота в италианската столица е на директора на списание „Панорама” Маурицио Белпиетро. Откъм Демократическата партия обаче в първите часове след поражението не бяха дадени сигнали, които да потвърждават очакванията на Белпиетро. Въпреки признанието, че резултатите от гласуването са много тежки, Велтрони се опитва да гледа бодро в бъдещето. „Демократическата партия се роди преди шест месеца, наследявайки тежка действителност от политическа и електорална гледна точка. Свършихме много работа и ще бъде много грешно, ако се върнем назад. Засега обаче в партията равносметка не се прави”, бяха първите му коментари след изборната загуба. Въпреки това по думите му въпросът за снемането на доверие от него като ръководител на партията не е бил поставян. Убеждението му е, че партията му трябва да върви към обновяване и обвързване със социалните проблеми. „Да запретнем ръкави и да вървим решително напред.” Това е посоката за развитие на сегашната най-голяма италианска партия от левия сектор, посочена от нейния лидер. Но идеята му за извънреден партиен конгрес през октомври т.г. е била посрещната хладно и този въпрос остава висящ.

Бодрото му настроение обаче не се споделя от политическите наблюдатели. И те като директора на „Панорама” очакват, че Демократическата партия и лидерът й преживяват труден момент, който може да постави началото на дълъг период на уреждане на вътрешнопартийни сметки. Истина е, че Демократическата партия не е така единна, както при учредяването й през октомври миналата година, отбелязват местните политически наблюдатели, изтъквайки, че са много теченията в нея, които не са в мир помежду си.

Твърди унитаристи, унитаристи символисти и сепаратисти символисти

Един по-комплексен поглед върху състоянието на левицата, направено от Джорджо Корателли, политически коментатор на двумесечното списание за политически анализи и дискусии Postpol.it, откроява три основни тенденции в италианското ляво: твърди унитаристи, унитаристи символисти и сепаратисти символисти.

Твърди унитаристи са представителите на левицата, които искат да запазят единството на левите политически формации и които поставят началото на този процес на събрание във Флоренция на 19 април. Стремежът им е отправна точка за това единство отново да бъде формацията „Синистра Аркобалено” (Sinistra Arcobaleno – Левица Дъга), която при създаването си в края на миналата година включваше партиите „Комунистическо реформиране”, Партията на италианските комунисти, Федерацията на Зелените и „Демократичната левица”.

Унитаристи символисти са привържениците на проекта за Обединени комунисти, който се пръкна веднага, след като станаха известни изборните резултати. Целта на този проект се състои във възстановяване на комунистическата политическа формация, обединена около символа на Сърпа и Чука. Идеята, която бе лансирана от Партията на италианските комунисти, бе разкритикувана от повечето партии.

Сепаратисти символисти са привържениците на партиите „Критична левица” и на Комунистическа партия на трудещите се (към тях може да се добави и партията „Комунистическа алтернатива”). От документите на тези партии, публикувани след изборите, се разбира, че те нямат намерение да започнат диалог с останалите леви формации, като ги обвиняват, че са предали страната в ръцете на Берлускони и на Умберто Босси (лидер на партията „Лега Норд” – Северна лига, която претендира Северна Италия да получи автономия или независимост – бел. авт.). Целта, която си поставят сепаратистите символисти, е да се върнат отново към площадната борба. Относно термина „площадна борба” коментаторът Джорджо Корателли прави някои уточнения:

1. Представителите на левицата, обединени около наименованието „сепаратисти символисти”, възнамеряват да подновят борбата си по места, което, както изглежда, неизбежно е предпочитано и от останалите леви групи – площада или територията. „Да тръгнем отново отдолу и по места” е лозунгът, който най-често бе повтарян на събранието във Флоренция, изтъква Корателли. Сиреч ясно е, пояснява той, че в политически план освен проблема за представителствата става дума да се поднови „площадната опозиция”. Това според него е интересен елемент, за който ще трябва да се държи сметка при осъществяване на италианската управленска политика (сиреч на дейността на правителството) и на политическата дейност на левицата.

2. В политически план според Корателли погледът се фокусира върху проблема „Комунистическо реформиране”. Срещата на ръководството на тази партия, която се състоя в Рим на 19 и 20 април, не донесе повече от очакваните новини: ръководната група, оглавявана от Франко Джордано, е на път да подаде оставка; групата в малцинство, оглавявана от Паоло Ферреро, се очертава да стане новата ръководна група. Но всичко това се отлага за конгреса на партията през юли. И тук според цитирания вече коментатор възникват някои интересни проблеми и съмнения. Не е напълно изяснено как да се тълкува разбирането за единна левица на оттеглящата се група на Джордано и схващането за съюз на комунистите на групата във възход на Марко Ферреро. Декларациите по тези въпроси и най-вече относно проекта за преустройство на левицата са по-скоро двусмислени, особено от страна на Ферреро. Всъщност, както отбелязват различни представители, всички разсъждения за бъдещето на обединената левица изглеждат второстепенни в сравнение с истинския проблем, който занимава ръководните групи на „Комунистическо реформиране” – завземане на вътрешнопартийната власт.

3. Тази вътрешна борба в партията може да се отрази на всеки неин опит да предизвика политическа активност в партийните групи. Вярно е, че „Комунистическо реформиране” е най-представителната формация в обединението „Синистра Аркобалено”, но този факт не дава право нито на борещите се за власт групи, нито на печата да фокусират вниманието си само върху събитията, които засягат „Комунистическо реформиране”, смята Джорджо Корателли.

4. Въпросът, който може да се окаже решаващ, но който още не е изкристализирал в хода на различните изказвания и коментари, е свързан с разликата и дистанцията между ръководните групи и членската маса в общността „Левица”, отбелязва коментаторът на Postpol.it. В политически план е нужно, изтъква той, да се покаже ясно разликата между „политическо представителство” и „политическо действие”. Това разграничение от своя страна препраща към необходимостта да се прави разлика между „представителна демокрация” и „действена демокрация”. Защото става дума за разграничение, което отдавна чака своето решение в общността „Левица”. Преди всичко трябва да се разбере какво е значението на това разграничение. Дали става дума за конюнктурно разграничение, наложително сега след изборите, като се има предвид, че в дадено място лявото няма да има вече политическо представителство поради факта, че няма да има избран негов депутат; или става дума за същностно предизвикателство.

„Загиваме, ако не се променим”

С поглед в бъдещето на италианската левица драматично звучи констатацията на формацията „Демократична левица”, която е част от „Синистра Аркобалено”: Парламентарните избори от 13 и 14 април представляват тъжен край на историческия цикъл, който води към все по-дълбока криза италианската демокрация, пише в сайта на партията Sinistra democratica.it. Освен за победителя тази констатация се отнася и за профила на новия парламент. Годините на празнословие доведоха до изчезване на исторически и социално ангажирани сили, които няма да са в парламентарната зала, за да представляват своите избиратели. Не е за вярване, че бе възприета измамната логика, подкрепена от влиятелния печат, на полезното гласуване и използвана подадените гласове да се съсредоточат в Демократическата партия и в партията ”Народ за свобода” (дясната партия на Силвио Берлускони и Джанфранко Фини, победила в парламентарните избори – бел. авт.). Налага се модел на партия, моделирана според вкуса на своя шеф, който не може да се оспорва. Модел, при който властта се съсредоточава в един център, без редовите членове да могат да упражняват демократичен контрол. Междувременно все повече се задълбочава пропастта между избирателите и политическата класа и расте недоверието към институциите, пише Sinistra democratica.it.

Демократическата партия на Велтрони не успя да направи пробив и плати за кампанията си, концентрирана върху лидерството, която не беше по сърце на избирателите. Затова резултатът от гласуването за Демократическата партия е разтърсващ.

„Синистра Аркобалено” и социалистите бяха пометени и нямат представителство в парламента. След това цунами, на италианската левица й е нужен дълбок размисъл. Най-големият парадокс е, че италианската левица изчезва в момент, когато Италия регистрира най-широко разтворената социална ножица. Както сочат последните данни на Националната банка, 10 процента от населението на страната притежава 45 процента от движимото и недвижимото национално богатство. За хората с ляво мислене само символите вече не са достатъчни, защото е нужна преди всичко прозрачност на процесите за взимане на решения. Днес повече от всякога левицата се нуждае от обновление и за да го започне, трябва да тръгне от възстановяване на правото за участие в политиката, като преосмисли из основи образуванието партия. Има ли пълна вътрешна демокрация и свободно движение на идеи, обменя ли се опит, има ли усет за конкретните проблеми на гражданите и по места. Левицата в Европа дава отговори на обществото или най-малкото се опитва да го прави, пише в сайта на Демократична левица.

Ако Италия имаше своя Сапатеро

Благородна завист прозира в разказа на Sinistra democratica.it за настроението сред група младежи. Видимата им възраст е 25 години. Половината от тях се момичета. Вечерта след парламентарните избори те разменят мисли за победата на Берлускони. Насока на разговора дава репликата на един от тях: „Жалко, че в Италия няма политик като Сапатеро”. По този повод Sinistra democratica.it отбелязва, че ръководителите на Демократическата партия и на „Синистра Аркобалено” би трябвало да се замислят, защо младите мислят така. Да се запитат защо в колективното съзнание на прогресивните избиратели личността на испанския премиер се е запечатала като синоним на добра политика и на перспектива, с която си струва човек да се ангажира. Да си спомнят за дъщерята на убития от ЕТА няколко дни преди изборите испански политик социалист, която с гняв крещеше: „Идете да гласувате за социалистите – най-добрият начин да почетете баща ми!” В Италия нито един родител на дете, загинало в трудова злополука, не е отишъл да извика от телевизионния екран: „Идете да гласувате за Велтрони или за Бертиноти”, защото хората от левия спектър не се отнасят с голямо уважение към своите ръководители, заключава Sinistra democratica.it.

Коментарите на неангажираните партийно експерти

Демократическата партия зави към центъра, но го намери вече зает. Тази отправна точка избира Джузепе де Рита, директор на Изследователския център за социални проучвания (CENSIS), в разсъжденията си за неуспеха на тази партия, която, както се изразява той, се опита да спечели електората, който осигурява победата. Ала се оказа, че не успя да привлече нито разпръснатите гласове на крайната левица, нито избирателите от центъра, който по правило е плаващ. Защото центърът, обяснява Де Рита, беше зает от местните групи на интереси и от обичая, който внесохме от Съединените щати, да се гласува за лидер.

Италианското общество е разпокъсано, индивидуалистично, но което се отъждествява с личност и „тази личност трябва да бъде бляскава като Рейгън, а не някой си като Буш”, обяснява Де Рита. Но от оценката му личи, че Берлускони е далече от представата на Де Рита за политик като Рейгън. Според него успехът на италианския милиардер се дължи главно на факта, че италианците са му простили провалите на неговото управление, защото това на лявоцентристката коалиция на Романо Проди е било по-лошо и защото Демократическата партия и нейният лидер не са осъзнали, че успешният политик трябва да познава местните групи на интереси и да е информиран за проблемите им, а не като Велтрони да се задоволи да обиколи с автобус 110 провинции. Затова съветът на директора на CENSIS към Демократическата партия е да започне отсега работа по места с оглед на местните избори през 2010 година.

Три основни причини за изборната загуба

„Трябва да мине време, за да се анализират задълбочено резултатите от изборите, казва преподавателят по история на икономиката в Миланския университет Джулио Сапелли, но смятам, че победата на десния център се дължи на три основни причини: провалът на правителството на Проди, програмната и политическата немощ на новата Демократическа партия на Велтрони и активността и по-успешната кампания на Берлускони и Босси главно в Северна Италия.”

Според Сапелли първата причина за изборната загуба на левия център е, че правителството на Проди се солидаризира с десницата в съпротивата срещу либерализацията и че левицата се оказа неспособна да реформира социалната сфера. Велтрони от своя страна не можа да получи достатъчно гласове, защото не успя да схване извършващите се реални промени и отправи неадекватни послания, като отдаде предпочитание на сътрудничеството между социалните класи, вместо да обърне внимание на производителността и на мениджмънта, подцени федерализма, а в етически план се опита да постигне невъзможното, като включи в листата си представители на социалистите либералрадикали и на демократите католици. Беше очевидно, че с такъв подход не можеше да постигне нищо и можеше само да обере плодовете на отдавна зародила се криза, която прегази идеологиите, отбелязва Сапелли.

Левицата се оказа неспособна да разбере икономическите и социалните промени в Северна Италия след кризата на големите промишлени предприятия и да излезе с ясно предложение за модернизация с национална характеристика и с европейско значение.

След това заключение на Джулио Сапелли възниква въпросът какво ще става в Демократическата партия. Мнението на историка е, че в национален план няма да липсват разгорещени препирни и центробежни тенденции, но за да се даде окончателен отговор, трябва да се изчака, за да се види доколко ще бъде възможно тези сътресения да бъдат компенсирани от властта и от средствата, които Демократическата партия запазва на местно равнище.

Що се отнася до бъдещото управление на Берлускони, Джулио Сапелли смята, че то няма друга алтернатива освен да е във възход, защото икономическата и финансовата обстановка в страната е трудна и това налага управлението да бъде добродетелно. В центъра на политическия дневен ред отново ще бъдат поставени икономическите теми. Ако формацията център-дясно иска да покаже, че е способна да тласне Италия напред поне в рамките на правителствените компетенции, трябва да обърне внимание на либерализациите и на инфраструктурите и да положи всички усилия да привлече чужди капитали, от които страната има голяма нужда. С една дума, да каже „да” на федерализма и на модернизацията и „не” на протекционизма, заключава професорът по история на икономиката Джулио Сапелли.

По италианския печат
Превод Методи Кръстев

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук