ЛЕВИЦАТА ПРЕДИ ИЗБОРИ

0
222


Не търсим политическа равносметка, не разчистваме лична, политическа или идеологическа неприязън. Опитваме се да живеем не със злобата на миналото, а с общата идея за ново бъдеще на България

(Стенографски протокол на дискусията, проведена в София на 25 март 2009 г.),

Захари Захариев:

Уважаеми колеги, приятели!

Знаете, че ни е събрала една изключително интересна и отговорна тема, свързана с предстоящите политически събития, може би най-големите в политическия календар на тази година – първите нормални избори за Европарламент в Република България и поредните избори за Народно събрание в нашата страна.

Тази година предизборната борба започна твърде рано, още от първите дни на януари. Но ние се намираме и в една друга годишнина – 20 години от началото на т.нар. български преход. Мисля, че тази 20-годишнина, ще съпътства не по-малко упорито и не по-малко ще оказва влияние върху политическите процеси в страната. Защото това е достатъчен от календарна и историческа гледна точка период за политическа равносметка. Това е достатъчно дълъг период, за да може да оценим политическите субекти в нашата страна и тяхната роля и място за онова, което се е случило. И е достатъчно дълъг период и за да отчетем, че България е в нова историческа реалност не само по отношение на своята собствена политическа Голгота и съдба, но и в чисто цивилизационен план. Тази нова реалност потвърждава древната максима ДПанта рей“. Или – два пъти не можеш да се изкъпеш в една и съща вода.

Ето защо, отдавайки дължимото на всичко, което маркира този 20-годишен път, най-важното е не да търсим политическата равносметка, не да се опитваме с мотиви от миналото да разчистваме лична, политическа или идеологическа неприязън, а да се опитаме (може би за първи път в най-новата история на България), да живеем не със злобата на миналото, а с общата идея за едно ново бъдеще на България, по-различно от онова, което „сервирахме“, казвам – всички, за тези 20 години на българския народ и нация.

Темата на нашата среща е „Левицата пред избори“, но ако трябва да дешифрирам, тогава ще е „Левицата пред избор – Левицата пред избори“. Защото 20-годишнината е кръстопътна както за бъдещото на България, така и за онова, което политолозите наричат „Български политически пазар“. Развиха се много сложни процеси, особено през последните няколко години, в т.нар. дясно политическо пространство – всичко в България е условно през тези 20 години. То се фрагментира, то се опитва да се преструктурира, то се опитва да намери своето равновесие в контекста на европейските реалности. Развива се също доста сложен процес и също процес на преустройство на фрагментиране и на преструктуриране и в условния политически център – едни либерали си отиват, други либерали се появяват, правят се опити по някакъв начин етнически политически структури да се модифицират като идеологически мотивирани. Но така или иначе този процес върви с пълна сила.

И идва ред на лявото – най-малко условното в българските политически реалности. Защото като се започне от Българската социалистическа партия, която е наследничка на славни традиции (аз говоря за БСП, а не за Позитано“), и в която членуват десетки хиляди честни български комунисти и социалисти (бих казал – и едното е вярно, и другото е вярно) – хора, верни на своя идеал, отдали своя живот в името на България, така както те са я виждали преди 10 ноември 1989 г., хора, които останаха верни и на надеждата, че може да има ново начало, нов старт на българския социализъм. От тази гледна точка действително Българската социалистическа партия е най-съхранена и е най-здравото звено на политическия континюитет в България преди и след 10 ноември 1989 г.

След 10 ноември 1989 г. БСП се оказа много сложен от идеологическа гледна точка конгломерат, в който си дадоха среща, както такива хора, за които току-що говорих, така и хора, които са носители – да използвам най-меката форма, на политическия прагматизъм. Някой би ги нарекъл ветропоказатели, има и други думи. Някой би казал, че това може би отговаря на тяхното социалдемократическо кредо, а социалдемокрацията винаги е била опортюнистично настроена към политическите и към икономическите реалности.

Имаше и една немалка част, която се луташе и не знаеше къде да намери себе си, а и не виждаше перспектива вън от дотогавашната политическа структура БСП, получила това име, разбира се, на базата на решенията на Четиринадесетия партиен конгрес. Тогава написах, че БСП няма да се разцепи, защото я задържат много здравни условни и безусловни политически рефлекси, но ще се топи като снежния човек през пролетта. Това се случи.

Голяма грешка е, че допуснахме през 1990-1991 г., когато имаше обективни условия за създаването на силна Комунистическа партия, да се опитаме да окарикатурим тази идея, да се опитаме с всички възможни средства да фрагментираме онова, което можеше да бъде комунистическото политическо пространство. В крайна сметка се нароиха десетки компартии, което окарикатури идеята за политически субект с ясна идейно-политическа идентификация наляво от БСП, който би могъл да бъде коректор на нейното политическо поведение, но и неин политически партньор и съюзник в отговорни моменти, свързани с бъдещето на страната.

После се роди едно много удобно, но изключително вредно и опасно политическо недоносче, аз ще го наричам „БСП-плюс“. От това загуби България, загуби българската левица.

Днес виждам, че нещата се развиват отново по формулата „БСП-плюс“. От страна на БСП няма ясен политически сигнал, че е склонна да подходи по нов начин към тази тема, да потърси реални партньори и съюзници. И не само в лявото политическо пространство, а и в национално отговорните структури – защото има патриотични организации, които не се определят като леви. Но това не означава, че не могат да бъдат потенциален партньор на БСП. Не се полагат и усилия да се потърсят устойчиви политически партньорства с политически сили, които са далече от лявото. Какво имам предвид? БЗНС-тата, които също не без наша помощ много се нароиха, имам предвид и партии като ВМРО. И всичко това в името, поне досега, на една магическа формула, на идеологически хумункулус, формулиран от бившия председател на партията – другаря Георги Първанов, социал-либералния модел. Такова нещо идеологическата и политическа история на Европа и света не познават.

Така се получава конфигурацията „БСП-плюс“ от една страна, и стратегическият партньор и съюзник ДПС. Да, но както казваше моят приятел Петко Бочаров – „Да, ама не!“, защото тази формула повече няма да работи. В личен план може и да работи, но против левите сили, против надеждата, че можем да променим нещо. А в по-дългосрочен план работи много категорично против националните интереси.

Мисля, че беше редно именно Дискусионният клуб „Политика 21“ да се опита да дискутира по тази тема, да покани представители на различни политически формации, различни по своята идейно-политическа ориентация кръгове в БСП. Нека поставим началото на сериозна дискусия, която да се пренесе, както сме го правили и досега, върху страниците на ДУМА, „Земя“, „Нова зора“, „Ново време“.

Имате думата!

Камен Тасков (Комунистическа партия на България):

Ще се обърна към вас като към другари, защото става въпрос за съдбата на лявото.

Във встъплението се правят две уговорки. Каза се ясно, че България е на кръстопът. Но се каза и да не се правят исторически, идеологически сравнения, да не се връщаме назад в миналото. След като България е на кръстопът, тя трябва да проследи какъв път е извървяла, каква е била посоката. Може да се поставят и други въпроси – левица ли е левицата в България. Правилно се казва, че в БСП членуват много честни комунисти. Но същността на една партия се определя от това чии интереси защитава. Но за да продължим напред, може би трябва да се тръгне от някои други въпроси. Първо, можеше ли в България да бъде съхранен социализмът в условия, в които Съветският съюз не беше страна? Защото автентичното ляво е социализмът. Някои страни съхраниха социализма – леви партии, леви правителства успяха, например – Куба успя.

По-добре ли беше за България да стане член на ЕС, отколкото да съхрани социализма? Можем ли да продължим по този път, по който вървим? И може ли да има автентично ляво, без едно наистина комунистическо ядро? Ако трябва да сме откровени – в България няма комунистическо движение, свързано с трудовите хора. Но и левицата се изживява като елитарна общност, опитва се да дава акъл, да формулира стратегии, и в крайна сметка от левица се превръща в оръдие на десницата. А крайно време е философите да престанат да обясняват света и да започнат да го променят.

След това, как тези дискусии ще излязат от тази зала и ще стигнат до широката общественост и ще мотивират тази общественост за определени действия? Как те ще стигнат до главните носители на интереси, които левицата отразява? Как ще стигнат до трудовите хора, да го кажа по-простичко? И да стане тяхно знаме това, което ще излезе като продукт оттук?

Всички тези неща трябва да са предмет на обсъждане.

Божидар Попов:

Юрист-икономист съм и съм автор на една еко-икономическа програма на „Нолтунс“. Преди да се тръгне напред, би трябвало най-напред да хвърлим кратък поглед назад.

Защо рухна социализмът? Ако трябва да кажем това с няколко думи, то е защото имаше порочни механизми на управление, които пречеха на използването на интелектуалния потенциал на нацията, на световния положителен опит и на благоприятните природни дадености на страната.

Следователно, ако искаме да имаме развитие напред, оцеляване и просперитет, излизане най-напред от кризата, в която сме изпаднали, трябва да преодолеем именно тези порочни механизми на управление, трябва да използваме интелектуалния потенциал на нацията, световния положителен опит и благоприятните природни дадености.

Вестник ДУМА още преди 12-13 години казваше какво трябва да се напише – да ползваме не заеми, а родния интелект. Ето, господа – казано е какво трябва да се направи, просто ние трябва да го направим. Има много хора в страната, които имат полезни идеи,предложения, творчески продукти. Ако тези хора това, което са създали, го реализират, ние бихме получили много милиарди долари. Аз съм работил в системата на външната търговия. Там имаше хора, които имаха ценни предложения. Случвало се е добри, обикновени работници да дават предложения за по 2 и 3 млн. долара, но нямаше кой да им обърне внимание, нямаше кой да ги подкрепи, нямаше кой да реализира това, което предлагат.

Тук мога да ви дам като пример моя случай. Вестник ДУМА, както и редица други вестници публикуваха, че имам проекти за милиарди долари. Тези проекти така си останаха.

Захари Захариев:

Това е друга тема. Знам за Вашите разработки. Редно е да дадем приоритет на тези, които представляват конкретни политически структури, а другите да се ограничат с по-кратки изявления.

Заповядайте!

Тодор Симеонов:

Радвам се, че колегата каза неща, които трябваше отдавна да си ги кажем. Ще ви прочета от миналата седмица само едно изречение от Сергей Караиванов. То е от ДУМА: „Русия, въпреки че не е съвсем удобно да признаем това, бе инициатор на разпадането на Съветския съюз“. Какво можеше да направим ние – партията? През 1991 г., когато взехме изборите, отиде Луканов с двама човека на среща с Горбачов, и понеже са на „ти“, каза – Какво ще правим? – Чакай, чакай, Андрей! Цитирам ви един от тримата участници – не ни занимавай, оправяйте се с американците и с турците, нас не ни занимавайте… Другият вариант беше румънският – да застрелят ръководството.

Ние сме на толкова години, защото в конкретните условия сме успявали да оживяваме. И аз съм сигурен, че ще оживеем и сега, когато имаме реална икономическа основа да правим лява политика.

Захари Захариев:

Предлагам да не обсъждаме външните фактори, а да се концентрираме върху нашите собствени политически реалности, върху това, което сме направили, и онова, което сме пропуснали да направим.

Иван Воденичарски:

Първи секретар съм на една от многото комунистически партии в България – Българската работническа партия (комунисти). Тук стоя до Камен Тасков, който е от Комунистическата партия на България. Преди 10 години бях член на Комунистическата партия на България, нещо повече – бях инициатор на една голяма група комунисти – членове на Българската единна комунистическа партия. Моята идея тогава беше да се създадем силна комунистическа партия, да се свържем с други идейни организации в България, с патриотични партии и движения и да създадем единен фронт. Аз не допусках, че може да има некоректно отношение към комунистите – да се представяш по един начин, а да вършиш съвсем друго, напълно обратното на това, което си говорим със своите другари.

Единството на левицата е въпрос, който нас, като партия, ни занимава още от самото ни създаване. Защото левицата е раздробена, от това раздробяване страда България. От разединяването страдат не само на левите, но и патриотичните сили в България – всички онези, които са способни да водят борбата за защитата на нашата Родина и нейното по-добро бъдеще.

Аз мисля, че светът прави крачки към комунистическа обществена формация. Всички говорим, че по времето на социализма бяха допуснати какви ли не грешки от нашето политическо ръководство. Да, но независимо от грешките имаше социализъм – това е мое твърдо убеждение, за разлика от убеждението на много хора, които казват, че социализъм не е имало, че това, което е било, е било държавен капитализъм. Имаше социализъм и той беше способен да се излекува, ако не бяха външни намеси.

Мисълта ми е, че революционният процес отново ще тръгне напред – има затова симптоми в света, за което ние трябва да си даваме сметка. И така въпросът за единството за левицата в сегашния исторически момент е много точно и много правилно поставен. А за единство на левицата можем да говорим, когато имаме единство на комунистическото движение в България, когато се оформи силна комунистическа партия. Правилният подход от страна на комунистите е обединението им в една партия, поставянето на тази партия на основата на класическия марксизъм-ленинизъм – не някакви модерни измишльотини, а класическият марксизъм-ленинизъм, защото няма нищо по-правилно и по-добро от класиката в идеологията.

Захари Захариев:

Ако искате тук да сложим точката, за да могат и други да се включат в дискусията.

Иван Цеков:

Заместник-председател съм на новосъздадената партия Обединена социалдемокрация – хората, които напуснаха Българска социалдемокрация на Александър Томов и други, които не можаха да си намерят място в многообразието на шестте социалдемократическите формации.

Аз ще се спра съвсем конкретно на нещата, които ни предстоят до изборите. Аз съм завършил „Философия“ и с всички представители на комунистическите партии много желая да поспоря какво е останало от трите основни съставни части на марксизма, какво е останало от ядрото на научния комунизъм за световния революционен процес и неговите движещи сили, какво е останало от политикономията на социализма. Много бих желал да го направя, но тук не му е мястото. Нас в момента не ни вълнува оценката на миналото. Оценката на миналото е противоположна. Ние правихме две такива срещи и там изказахме следното становище. За някои социалдемократи нещата на социализма са свързани с лагери, смърт и изселване. За други хора те са свързани с възход, с икономика, социална справедливост и социална сигурност. Нека не се връщаме към миналото – няма да можем да се споразумеем за нищо.

Нека първо да се обединим. Нека да говорим не с реминисценции на миналото, а с настоящето – миналото да загърбим.

Иван Воденичарски:

Няма нищо общо с миналото.

Иван Цеков:

Извинете, на нас ни трябва ясна и конкретна програма. Аз предлагам тази програма може да бъде формулирана с три ключови думи: „Нация“, „Държава“, „Личност“.

Под „нация“ трябва да изкажем всички наши опасения за бъдещето, като започнем от ислямизма и циганизацията. Нашата нация е изчезваща, проблемите на националното достойнство не се защитават нито във вътрешен, нито в международен план. Мога да дам много примери.

За държавата – всички сме убедени, че държавата ни е абдикирала от своите функции, а държавните постове са ползват за лична облага.

Трета ключова дума е личност – въпросите, свързани със социалната защита и справедливост, образованието, здравеопазването, развитието на личността.

Мисля, че това може да бъде платформа, в която да бъдат обединени широките национални и патриотични леви сили.

Разбира се, въпросът за подобно обединение е свързано и с решаването на редица други въпроси. Не може да бъде действено едно обединение, което има 7-8 комунистически парти и 5-6 социалдемократически, 20-ина патриотични движения, няколко неясни субекта, които са движения за добруването на България и т.н. Разбира се ще има атаки и отвън. Ние сме преживели тези неща – как се разцепва една партия на две…

Моите виждания за лявото са следните: Обединяване на комунистическите партии и създаване на една силна комунистическа партия с изострена социална чувствителност. Обединяване на социалдемокрацията и създаване на социалдемократическа партия от съвременен европейски тип.

Т.е. – единство в многообразието, което да роди нещо добро и за левицата, и за България.

Тихомир Стойчев:

Член съм на БСП и на Федерацията на клубовете в БСП „Открит форум“.

Създаването на „Открит форум“ преди около 11 години ни даде основание да претендираме и да се надяваме, че бихме могли да способстваме за развитието на диалог именно в лявото пространство. По обективни и субективни причини това се случваше трудно. Знаете, че изявените няколко политически субекта, които присъстват в периода на т.нар. преход, овладяха сериозни медийни позиции, а и съзнанието на наистина сериозни маси от хора, и създадоха една трудно пропусклива мембрана за диалог и за други идеи.

Аз няма да говоря дълго. Не е тайна за вас – на някои места вече бяха публикувани намеренията на хора, представители на различни политически субекти, отново да стартират подобен проект – диалог и търсене на обединение в лявото.

Всички безусловно трябва да разберем, че отново върви мащабен проект, подпомаган главно отвън, за възстановяването на СДС-2. Няколко пъти съм писал, че съвременният политически инженеринг на няколкото втвърдени и капсулирани в себе си политически субекта доведе до маргинализиране на много сериозни прослойки. Хора, които са защитавали държавността, говоря за представители на МНО и МВР, бяха извадени извън този диалог, бяха извадени извън участието в тази естествена социална група, в която са.

А свиването на държавността (на много места – буквалното отсъствие на държавата) показа, че тези хора не са били използвани като ресурс докрай и никой не се е обръщал отново към тях. Нека да си дадем сметка, че около 120-130 хиляди души от тези силови ведомства са извадени главно по политически причини, за да могат партизаните от някои твърдолинейни и крупни политически ядра, в резултат не толкова на вътрешнополитическия български инженеринг, колкото на външната мисъл и усилия, бяха създадени като ресурс за въздействие върху обществото. Пред опасността да се възпроизведе десен проект, вече се възправят и някои теоретици отвън.

На последната среща, когато се направи опит за по-ефективен диалог отдясно, там е имало и трезвомислещи лектори – информацията ми е съвсем прясна, които са посочили, че те също гледат с опасения на едно бъдещо обединение, на едно бъдещо управление, примерно на основата на популистко-лидерската партия тип ГЕРБ, с едно крайно националистическо формирование, крайно дясно формирование, и буквално са го оприличили на зараждането на фашизма през 30-те години на миналия век.

Можем ли пред опасността от неясни политически цели, от воденето на България главно по залагането на външнополитически фактори, външнополитически жалони за променянето на естественото й геополитическо място, да се възпротивим? Според мен това може да намери изражение единствено в едно безрезервно обединение, в полагането на усилие за обединение на лявото и патриотичното, което е останало аморфно, което не е очертало помежду си границите и към което смятам, че и БСП в сегашното й състояние е длъжна.

Как така се получи, че през годините на преход едни и същи проявяват претенции да бъдат представители на различните обществени прослойки? Да, програмите на всички партии много си приличат, дори като копия под индиго.

Как така едни и същи са тези, които се вписаха в понятието „елит“ – ще си позволя да го сложа в кавички? Това е процес, който и философи, и социолози, и политолози извеждат по един начин. Има естествен процес за изграждане на елит, има също толкова естествен и също толкова динамичен процес за изграждане на плутоелит. Едно такова обединение – аз смятам, че трябва да благодарим на проф. Захариев за възможността този клуб да стартира дискусията, но тя трябва да продължи и да привлича нови съмишленици и нови хора, които не толкова да теоретизираме и да сблъскваме понятийните си виждания, а да се обединим, да преодолеем различията си, за да можем да рекрутираме този естествен контраелит и да го противопоставим на по-скоро неестествените процеси, които текат.

Нищо естествено няма в това партиен апаратчик да има претенциите 20 години да бъде избиран в Народното събрание, същият свободно да привлича там някакъв капитал с неясен произход и да сочи носители на този нов капитал с неясен произход – пак подчертавам – като носител на съвременни политически идеи. Нищо естествено няма симбиозата на този партиен апаратчик с този носител на черен капитал да има претенциите да влезе активно в политиката или пък да претендира да стане министър на един или друг ресор.

Защото нашата интелигенция, която през годините се опитва да съхрани нашите символни ценности, национални и обществени, няма представителство да участва в политическите процеси, в процесите на формулирането и вземането на решения.

Научната ни общност е тотално игнорирана. Правят се опити да бъдат създадени най-различни групи за влияние, но тяхната ефективност е твърде минимализирана.

Ето, аз мисля, че нашата мисия може да се обедини около това. Тези няколко дати, сложили началото на диалога, да подпомогнат съграждането на нов съвременен политически проект, който да рекрутира контраелита, да го противопостави и да го изведе за участие в изборите.

Минчо Минчев:

Благодаря на проф. Захариев, че ми даде думата, защото рискувах да чуя всички онези неща, които сме писали в „Зора“ през последната година по различен начин.

Всичко, което се каза, е вярно. Има обаче един вечен въпрос, славянски въпрос, и той е: „Что делать?“. Трябва да ви кажа, че времето, в което ние сме се събрали тук, е наистина разделно време. Време разделно! Защото пред левите сили стои най-големият политически въпрос: ще допуснат ли реставрация, още веднъж продължение на дясната политика, която доведе България за 20 години до пълното дъно – национално и социално? Това налага императивът на обединението за обединението на левите сили. Това е нещото, което е главната политическа задача: всички леви политически сили, защото десните са изначално антинародни, доказано е с политиката, която са провеждали, трябва да се обединят в единен ляв национален фронт – всички патриоти на България, всички хора на социалната кауза, всички хора с отговорност пред нацията. Многократно съм казвал: историческият часовник на България показва дванадесет часа без пет минути. И ако ние пропуснем тази възможност, след още 4 години ще бъде абсолютно обезкостена държавността в България, последните останки от българската собственост и национално богатство ще бъдат иззети и изнесени навън по различни способи, ще бъде унищожена до голяма степен и националната енергия, надеждата, доверието и знанията на всички онези хора, които съзнават, че единственото място, единственият фактор за подобряване на националното битие е лявата кауза, социалната чувствителност, отговорността пред държавата, отговорността пред нацията, пред бъдещето на нашите деца.

Заради това трябва да се намерят хора, убедени в тази кауза. Трябва да се разясни на българския национален капитал, че следващите 4 години ще бъде намерен идеологическият мотив и правните основания, чрез които тези концентрации на българския национален капитал ще бъдат иззети, хората, които го представляват, ще бъдат изтерзани и на тези хора трябва да им се даде идеология. Ако те смятат, че ще могат „да се откупят“, както са го правили досега, ако се лъжат в тези работи, те не са наши съюзници.

Хората обаче на производството, които са успели, хора, които са постигнали с труда си, по някакъв начин концентрират национална мощ, с тях ние ще се разберем и трябва да станат наши съюзници. Иначе всички сме роднини на Иванчо Йотата.

Зонка Спасова:

Или на Андрешко.

Минчо Минчев:

Да, нямаме гръб и нямаме средствата, с които да можем, освен едно болно сърце, разбира се, да водим тази битка. Аз мисля, че не трябва да се губи никакво време, че трябва сега – тук, в близките няколко дни, да се напишат основанията за съюза на тези леви сили.

Ние в „Зора“ проведохме задълбочена дискусия: с БСП ли трябва да бъде този ляв национален фронт, или без БСП? Ние постъпихме правилно, поставяйки въпроса за единния ляв национален фонд, да се обърнем към членовете на тази партия, за да покажем нашата добронамереност и нашата привързаност към лявата кауза. Нека ръководството на БСП да обяснява защо не иска тази лява партия да оглави ляв национален фронт, за да се спре десният проект, за който бабуват и леви, и десни фактори.

Петко Тодоров:

Ние знаем защо.

Минчо Минчев:

Вие знаете защо, но има 260 хиляди души, които не знаят това.

Петко Тодоров:
Знаят.

Минчо Минчев:

Още повече групата, която Вие представлявате, „отцепвайки се“ от БСП, бяха членове на тази партия. Ние в продължение на 20 години, за разлика от вас, водим най-яростна критика за десния уклон. Тук не става дума за първенство, но искам да кажа, че тези истини, които 5 години ги подсказвате, са ми известни много отдавна.

Какво следва да се направи, според мен? Мисля, че ако се създаде ляв национален фронт, могат да се свалят картите на масата и да се каже на БСП, че до момента тя е един – с метафора ще си послужа – падащ асансьор. Ако всички ние подложим крак на този падащ асансьор, той може да не се разбие в шахтата. Никой няма интерес, аз искам да ви кажа, БСП да стане второстепенна или третостепенна политическа сила. Ако днес не се посяга на хора като нас, това е защото все пак – трябва да го признаем – БСП е част от реалната власт. Тя, не вярвам сантиментални да са причините, но си отчита поради какви причини такива групи не се разтерзават докрай. Те могат да бъдат душени икономически, могат да бъдат неглижирани, могат да бъдат скривани от общественото пространство, но на тях не се посяга, както иска например един Георги Жеков. Защото утре в тези условия на икономическа всестранна криза, когато избуяват радикалните движения, когато БСП стане второстепенна или третостепенна политическа сила, поемните жертви ще бъдат хората около тази маса.

И аз апелирам: нека да се създаде един ляв национален патриотичен, или както ще го наречем, фронт – прогресивен, или както искате. Нека да се каже откровено на БСП в какво реално положение е тя днес. И тогава ще стане ясно дали макрорамката като задача на част от ръководството на тази партия не е да води политика, която да отврати всички потенциални симпатизанти на лявата кауза. Тогава ще стане ясно дали чрез запазването на това единство, което беше в началото, не се е целяло именно това – умъртвяването на лявата кауза, на лявата идея. Ако реакцията дойде на власт през следващите 4 години, искам да ви кажа, че ще се възродят и всички маккартистки практики, и всички онези неща, които знаем от историята. Това е огромна задачата, която стои пред левите сили. Тук не става дума нито за първенствуване, нито да се изтъпаним с едни гърди напред и да кажем: „Ние сме!“. Не, трябва да се говори честно и открито и на всички симпатизанти – членове на тази партия.

Трябва да се действа прагматично и много бързо. Трябва да се напишат точките, по които този единен национален фронт ще действа. И да се избере представително ядро, да поискаме среща с БСП и да им кажем истината.

Зонка Спасова (БКП):

Много неща сме казали на БСП – и писмено, и устно. Но те не дават гласност на това, което им се казва. Исторически сме правили съюз на левите сили. Въпросът е: сега да се участва ли в изборите и как да се участва? Затова БКП обсъди ситуацията и взехме решение да ви предложим на всички, които тук сте се събрали, да приемете името: „Българска комунистическа партия и коалиция“ или „Отечествен фронт“.

Що се отнася до въпросът за по-нататъшните програми, имаме подработена. Тук виждам, че има толкова капацитети – другаря Наков, и може да се направи една кратка и ясна програма, която е и точна, която да завладее българския народ. Не случайно религията владее толкова дълго света, а някои казват, че марксизмът щял да стане религия.

А сега какво стана? Българската работническа класа е за срам пред целия свят.

Георги Николов (председател на БСМ):

За тези, които не ме познават, ще кажа, че БСМ доскоро беше официалната младежка организация на БСП. Благодаря на проф. Захариев за темата, която е подбрал. Единственото, което ме притеснява, е, че не съм се готвил за изказване. По-скоро съм провокиран от вашите изказвания. Притеснявам се, че ще говоря твърде кратко по твърде важни въпроси.

Първо, що се отнася до прехода. Тази тема като че ли не се засегна, особено след изложението на проф. Захариев. Това безспорно е един престъпен преход. Аз съм историк по образование и вероятно е рано да се дават оценки на прехода, но предполагам, че оценката би била нещо подобно. Би могла да бъде след време описана с думата „престъпление спрямо нацията, спрямо развитието на държавата“. Аз считам, че БСП също има не малка вина за случилото се в страната през тези 20 години. Основният проблем е, че той не беше честен. Българската политика не беше честна. Говореха се неща, зад които се криеха други цели и намерения.

Мисля, че преди 10-и ноември в България имаше стройно изградена държава, лишена от естествена политическа система, но стройно изградена държава. Тя се представляваше от БКП – партия, която 45 години в условията на липса на демокрация всъщност не създаваше партийци. Тя създаваше държавници.

Това е моето скромно обяснение за липсата на политика в България, каквато я познаваме в развития демократичен свят – липсата на политика в България след промените. Защото партиите в България бяха изтъкани – Българската социалистическа партия изцяло от държавници, опозицията от кандидат-държавниците преди промените, нереализирани кандидат-държавници.

Мисля, че с членството на България в ЕС лека-полека се отваря път за развитие на гражданското общество, което трябва да формира естествени механизми за развитие на страната и на обществото – естествени механизми за преформатиране на българската политика. Българските граждани не участват в политиката, защото не смятат, че срещу тях стоят политици с добри намерения или по-скоро с искрени намерения.

Мисля, че твърде много се говори за идеология. Проф. Захари Захариев направи в началото една вметка за социалдемократите като хора-прагматици. Аз по-скоро бих се определил като социалдемократ, но се наричам социалист. Аз самият не правя някаква особена фундаментална разлика между двете и мисля, че нещата не трябва да бъдат насищани с толкова много идеология.

Социализмът все още е твърде актуален, най-актуален по цял свят, именно защото социализмът е витална идеология. Социализмът умее да се нагажда към изискванията на времето. В днешно време е абсурд да си говорим за правата на работническата класа по начина, по който повечето от вас я разбират, защото работническа класа в Европа просто няма.

Иван Воденичарски: Сериозно?

Георги Николов: Да. Скоро и в България няма да има работническа класа по начина, по който я разбираме. Има фундамент, от който левицата не може да избяга. Левицата трябва да бъде защитник на интересите на хората, които работят срещу заплата, независимо при какви условия. Сега условията са други. Сега работническата класа работи на компютър, ползва интернет.

Иван Воденичарски: Значи има работническа класа.

Георги Николов: Точно затова направих уточнението. Мисля, че БСП и българската левица трябва да възприемат адекватно на времето говорене. Понеже съм член на БСП, така или иначе работя и на „Позитано“ 20 от доста години вече, ще ви дам пример. Защо трябва да наблягаме под някаква форма на пропаганда върху това, че миналата година сме осигурили на 5000 пенсионери, а тази година ще осигурим почивка на 15 хиляди пенсионери? Аз твърдя съвсем убедено и можем да спорим дълго, че това не е лява политика. В същото време правителството има добри политически постижения в сферата на образованието – и като инвестиции, и като развитие. Но това не е основното говорене на БСП. Модерната левица означава образование и равни шансове за развитие на личността, достъп до информация, осигуряване на мобилност, а не на крепостничество – поради някакви материални причини. Мисля, че в тази посока трябва да се развива левицата в България и БСП в частност. Дано времето да наложи по някакъв начин този тип развитие. Благодаря.

Захари Захариев: Има думата проф. Нако Стефанов.

Нако Стефанов:

Аз съм представител на Партията на българските комунисти и ще си позволя да говоря от нейно име. От досегашния диалог стана ясно, че много неща ни разделят. Основното разделение върви по линията на демагогията. Защото някои се наричат леви, но не са леви на практика.

Другото много голямо разделение е цивилизационното. Тук има хора, които са твърдо за НАТО и твърдо за Европейския съюз. Мисля, че има хора, които разбират, че НАТО и Европейският съюз са геополитически…

Реплика: Има и такива, които са за ЕС, но са против НАТО.

Нако Стефанов: Така че разделенията са много и са сериозни. За съжаление идва много сериозна криза, която ще радикализира българския народ. Не е толкова страшна материалната криза, не е толкова страшно разрушението. Страшна е духовната криза. Ние можем да се разпаднем като народ и държава. Тази криза може да тласне радикализацията на населението у нас, народа, към крайно дясно, към фашизация. Още повече в момента у нас в публичното пространство единствените, които имат достъп и говорят с ляв език, за съжаление знаете кои са. Преди два дни слушах нашия добър приятел Волен Сидеров. Той говори на моя език. Разбирате ли? Помислих, че е чел някакви мои статии и говори с моя език. Но аз тези хора съм ги виждал на един митинг с портрета на Хитлер – фашизмът като движение има ляв език…

Ние трябва да разберем, че първото, което трябва да направи левицата, е да престанем да говорим за себе си. В момента, в който говорим за себе си, никога няма да се обединим.

И не бих се съгласил с колегата, който каза „Държава, нация, личност“. Аз мисля, че под това ще се подпише и Бойко, ще се подпише и Волен.

Камен Тасков:

И Боян Расате даже.

Нако Стефанов:

И Расате ще се подпише, всички ще се подпишат. И Яне Янев.

Виждаме, че идва страшна опасност, идва фашизъм. А след него ще дойде пълният разпад на страната. Няма да ни има, толкова страшен ще бъде разпадът.
Това, което може да ни обедини сега, на тези избори, е една антикризисна стратегия, която може да не бъде заявявана като лява, но тя ще бъде лява. Първо, тя трябва да включи държавата, не обаче на либерално ниво. Второ, тя ще бъде лява, защото действително ще може да осигури устойчиво развитие именно със силата на държавата, със силата на една иновационна парадигма. Въпросът е същността да бъде насочена към трудовия народ. Той ще ни разбере.

Защото в момента банката в България е чужда. Разберете го – във всеки един момент банките-майки, а те сигурно ще имат нужда от ресурс, ще изтеглят тези ресурси от България и ние ще гръмнем само по тази причина.

Реплика:

Те ги теглят в момента.

Нако Стефанов:

Дайте да вървим по тези мероприятия. Това няма да ви го обещае Бойко.

Реплика:

Икономическа ефективност, социална ефективност и здравеопазване.

Нако Стефанов: Не искам да навлизам в дискусиите. Това не може да ви го обещае Бойко, това не може да ви го обещаят нито СДС, нито ДСБ. Волен може да ви го обещае, но няма да го направи, бъдете сигурни. А ние можем не само да го обещаем, ние можем да го направим. Това е реално. Това исках да кажа.

Валери Жабленов: Другари, добър вечер! Първият въпрос, на който искам да се спра, е за оценката на прехода. Защото струва ми се, че това е основното нещо, което разделя всички. Сегашният парламентарен мандат на това правителство е първият мандат, в който БСП завършва 4-годишно управление на страната. В такъв случай може би е коректно – не искам да се явявам адвокат на БСП, но може би е коректно критиките в прехода да бъдат разпределени поравно.

Петко Тодоров:

А това е бягство от отговорност.

Валери Жабленов:

Ако сме честни, тогава нашите претенции би следвало да бъдат пропорционални на участието в управлението. Поне такива са правилата на либералната демокрация, която по общо съгласие е създадена в началото на този преход.

Петко Тодоров:

Ето го модела – да се крием след изборите.

Валери Жабленов:

Ако ще осъществяваме някакъв дебат, това е друга форма.

Петко Тодоров:

Да, спонтанно реагирам.

Валери Жабленов:

Спонтанността е присъщо качество, но все пак има някакви правила на общуване. Въпросът е за левия и десния модел. Дотук – за оценката на прехода. Другари, десният проект се нарича капитализъм. И в момента в света социализъм не съществува, иначе нямаше да има световна глобална финансова криза.

Камен Тасков:

Тя е на капитализма, не е на социализма.

Валери Жабленов:

Затова казвам, че нямаше да има световна финансова криза, ако имаше социализъм. Фактът, че световната финансова криза помете целия свят и стигна до Китай, означава, че стопанството е едно и също.

Камен Тасков: Не е целият свят, Виетнам защо не го понесе?

Валери Жабленов:

Стопанството е едно и също. След като стопанството е едно и също, тогава възниква въпросът за алтернатива – левицата е алтернативата. В момента за съжаление моята лична констатация – не говоря за някакви други позиции – е, че в момента отговорът на кризата така или иначе пак се дава от десницата.

Реплика:

Не е истина, моля ви се.

Нако Стефанов:

И в целия свят не е така.

Валери Жабленов:

Момент! Отговорът на кризата се дава от десницата. И ще се аргументирам защо и как. В момента мерките, които са предприети срещу световната икономическа криза, както правилно казаха, са неолиберални, отново са неолиберални мерките…

Петко Тодоров:

Не е вярно. Хайде да спорим по теорията и практиката на редица европейски страни.

Валери Жабленов:

След това можете да спорите с когото пожелаете, нямам никакво желание. Честно Ви казвам.

Петко Тодоров:

Ето, там е проблемът.

Валери Жабленов:

Проблемът не е в това, че не искам да споря, а че не можете да ме изслушате. Извинявайте, затова става въпрос. Левицата ще представлява политическа ценност за масите, за трудовите хора, за представителите на наемния труд, когато им обясни как те ще участват в политическия процес и как може да промени тази действителност, която в момента ние познаваме. Ако преди 70 години, преди 80 години е имало обяснение,имало е модел, имало е стопанство, казвали са как ще направим планова икономиката, сега какво предлагаме? Да отидем да вземем от богатите и да дадем на бедните – това не е левица, другари! Извинявайте!

Нако Стефанов:

Това са Ваши измислици, моля Ви се!

Валери Жабленов:

Това не са мои измислици.

Петко Тодоров:

Ние живеем в различни светове.

Валери Жабленов:

Възниква въпросът, че не сме равни, в нашето общество не сме равни в момента. Тук, които стоим, също не сме равни. И никога няма да бъдем равни. Ето, тогава възниква въпроса за политическото представителство на богатите в България. Какво да правят богатите? Къде да ходят?

Реплика:

В Българската социалистическа партия.

Валери Жабленов:

Кой да ги представлява политически богатите? А богатите само на едно място ли трябва да отидат – възниква следващият въпрос. Аз може да съм милионер, но да съм дълбоко убеден, че капитализмът е вреден, тогава в коя партия да отида? Кажете! Бил Гейтс беше човекът, който преди 2 години каза в Давос, че с капитализма е свършено. Нали така беше?

Реплика:

И подари 100 милиарда.

Валери Жабленов:

Това, което ми се струва актуално, е че тук са все хора, които са емоционално, мисловно ангажирани с необходимостта от по-справедливо общество. Да си концентрираме енергията, защото тук ще се съглася с другаря Минчев, който каза, че само след няколко месеца ще ни разпердушинят. И никакви илюзии не трябва да имаме – на социалисти, на комунисти, по-леви, по-малко леви, социалдемократи – ще ни размажат. Благодаря за вниманието.

Минчо Минчев:

Случи се нещо много интересно по отношение на обединението на левицата. Прави се констатацията, че БСП е левицата в България или олицетворява левицата – нещо, което смятам, че не е точно така. БСП още на Четиринадесетия конгрес не може да се определи като една идеологическа недефинирана партия. Неслучайно колегите казаха – на кого ще защитаваме интересите: на богатите, на бедните ли? Въпросът е действително върху това – аз няма да се съглася с Нако Стефанов, че под лозунга „Държавност, нация, личност“ всички могат да се подпишат. Да, вярно е, че всички могат да се подпишат, защото съществува една неискреност в поведението на т.нар. политически елит в България. Въпросът за елита беше засегнат от другаря Тихомир Стойчев, но ако някой е гледал внимателно снощния дебат, може да си представи за какъв политически елит в България става въпрос. Говоря за и за двата отбора. Трябва да кажа съвсем откровено – ако трябва да сравняваме лидерите на двете партии, много странно защо ги поставих и двете – ето ГЕРБ априори е определен като партия, която ще управлява, и БСП. От двамата лидери Сергей Станишев бе по-подготвен, по-диалогичен, по- аргументираният. В екипа от специалисти може би единствено министър Пламен Орешарски беше на ниво. Всичко останало беше пълна скръб. И ако това е елитът на България, който се самоопредели като такъв, значи жална ни майка! Въпросът беше: защо хората от политическия, стопанския елит, бяха освободени от участие в стопанския и политически живот на страната? Аз отново ще се върна на тази прословута Програма за икономическото развитие на България, приета още през 1990 г.. Вътре в БСП имаше много спорове, и затова се бяхте разделили на лобисти и т.н. Но този модел се реализира постепенно, стъпка по стъпка в продължение на 20 години. Вярно е, че тук много пъти сме се събирали и сте ни указвали, че ние трябва да се обединяваме въз основата на нещо, тоест да бъдем не „анти“, а „про“. Но никой нищо не говори за този модел. Нещо повече, аз съм сигурен, дълбоко съм убеден, защото съм го чувал с ушите си от лидери на Българската социалистическа партия, които казват: „Свърши социализмът. Ако някой си въобразява, че строим социализъм, дълбоко се лъже“. Тук се правиха много опити за теоретизиране – какво е останало от марксизма.

Зонка Спасова:

На едни – идеите, на другите – капиталът.

Минчо Минчев: Точно така. Няма смисъл да коментираме, когато носителят – слагам го в кавички – на лявата идея, каквато има претенция да бъде БСП, се обявява категорично за капитализъм. Същото го казва и Бойко Борисов. Той казва, че в България трябва да бъдат продадени и КПП-тата. Същото го каза представителят на НДСВ – другарят Каролев. Но питам аз, независимо от това какво са изучавали нашите политически лидери – дали „Политическа икономия“ или „Икономикс“, както сега е модерно да се казва, кой им е казал, че едно общество може да се развива само чрез приватизация и разпродажби, без да има производство, без да има индустрия, без да има селско стопанство? Оттук нататък за каква социална политика можем да говорим? Никъде – нито в „Политическата икономия“, нито в „Икономикса“ се казва, че приходи могат да дойдат от небето или, както си мислим ние или нашите политически лидери, както каза другарят Чакъров, не можем да мислим, че НАТО ще ни пази, Европа ще ни дава пари, а ние ще щракаме с пръсти и ще живеем царски живот. Ето тази работа просто няма да стане. Много хора обаче си заравят главата в пясъка и си мислят, че такъв проблем не съществува. Напротив, той съществува и е изключително сериозен.

Не ме възприемайте като човек, който има нещо против останалите етно- и културно- и религиозни групи в България. Но ние говорим за реален процес на обезбългаряване на нашата територия. Направете си труда, отидете някъде, за да видите как стоят нещата с очите си. Върху какво ще обединим нашите усилия? Дали да гарантираме бъдещето на българската държава или да се стремим към създаване на политическа власт на левица или на десница?

Вече действително настъпва един пределен час за оживяването на българската държава. Иначе, образно казано, сме „вкарани“ в един влак, който се движи в една посока вече 20 години… Ако този влак не го спрем, ако ние не намерим някой стрелочник или група стрелочници, за да тръгне влакът в друга посока, значи се движим с пълна скорост към пропастта.

Аз винаги съм говорил така открито, може би малко песимистично, макар че дълбоко в себе си съм един умерен оптимист, но казвам ви, че започнах да губя и този оптимизъм, когато виждам за какво става въпрос. Защото се срещам с много обикновени хора, които или ми правят бележки или реплики, но те са отчаяни, те са демотивирани, те не виждат светлина в тунела. Има три неща, които никой, нито отляво, нито отдясно би могъл да оспори. Те са следните: България и българските граждани са най-бедните в Европа, най-бедни сме, най-болни. Отрицателен е демографският баланс, т.е. българската нация, както каза другарят Захариев, като снежна топка загива постепенно, всяка година намалява с повече от 35 хиляди души. Един средно голям, средно статистически град в България изчезва всяка година. Както каза другаря Чакъров – никой не е казал, че тази земя е наша. Всеки трябва да се бори и да отстоява това, което притежава. Защото иначе другите ще ни го вземат. Ако ние не се обединим около тази идея и да се борим и отстояваме нашата държава, ценностите на българската нация, които имахме, богатствата, които имахме – една къща много лесно се разваля.

Но ние действително нямаме време – остават 100 дни. За тези сто дни трябва да решим дали правим Обединена българска левица. Затова, приятели, аз ви предлагам да провеждаме дискусия, но тя да бъде целенасочена, а не да бъде един теоретичен спор. В България за съжаление не се получи капитализмът. Ние не защитаваме собствената си дребна буржоазия, на която днес й казват дребни и средни собственици. Дори това не защитаваме, да не говорим за няколкото души, които станаха по-богати. Разбира се, аз не говоря за бандитите. И ако мен питат, аз не съм съгласен да идват отвън и да убиват нашите бандити, за да идват други на тяхно място. Ако ние сме държава, ще ги хванем, ще ги осъдим и ще ги поставим на място. Но не може България да бъде един разграден двор – всеки да влиза и да прави каквото си иска, да прави пари, да граби собственост, да граби хора, да изнася деца за донори и т.н.

А ние сега сме се събрали и казваме – какво е това, комунистите ли са прави, социалдемократите ли, националистите ли са прави, Волен ли е прав?

Нако Стефанов:

Това е демагогия.

Минчо Минчев:

Може и демагогия да е, но му носи 10 процента. А ние се събираме и теоретизираме. И бих искал да попитам колегата Жабленов, тъй като в негово лице – той не е адвокат на БСП, но е от апарата на „Позитано“ 20, би ли се съгласил, защото така разбрах предложението на Минчо Минчев, че значи ние трябва да отидем и да кажем на БСП: „Вижте, чакат ни такива и такива събития“. Те да не са малоумни и да не виждат какво ни чака? Те са живите участници в целия този процес. Забележете, говоря за „Позитано“ 20, не говоря за членската маса. Не говоря за чичо Пешо от Долно Нанагорнище. Съгласни ли са тези хора с това, което става, или не са съгласни? Ще отчитат и грешките си, защото на тях няма да им остане друг политически партньор, освен ДПС. Имайте го това нещо предвид. Няма да им остане друг партньор, който да е стратегически сътрудник – Глава трета от книгата на другаря Лилов „Диалог и цивилизация“.

Петко Тодоров:

Уважаеми колеги и съмишленици! Благодаря на проф. Захари Захариев, че ни покани на тази среща. Аз реагирах преди малко така, както реагират редовите членове на Българската социалистическа партия. По стечение на обстоятелствата имах възможност през последните две седмици да попътувам – Монтана, Плевен, Русе, Велико Търново, Ямбол, Перник – ври в организациите на БСП, ври от недоволство, от противопоставяне открито на политиката, която „Позитано“ 20 провежда и на която еманация беше снощният телевизионен разговор. Жалко е, че там се срещнаха една партия, претендираща за властта, и една партия, толкова доволна от участието си във властта, че вместо програма за бъдещето и спасяването на България, се отчете с ехиден, ироничен смях през цялото време, а пък колегите на Илиана Йотова й направиха лоша услуга, че не й сваляха микрофона и се чуваше непрекъснато нейният смях.

Основният въпрос, който се постави от „Нова зора“ и от Минчо Минчев преди малко – лявото пространство ще спасява ли БСП и има ли нужда от спасяване? От ръководството на лявото крило в БСП излезе една група хора, повече от половината, с убеждението, че отвътре БСП не може да бъде спасена от своя апарат. Апаратът престана да носи идеи, защото забрави и се срамува от думичката „социализъм“, защото само една книжка „Защото сме социалисти“ не стига, защото не припознава истинската европейска левица, защото възприема, потвърждава и въпреки че светът отрече неолибералният модел, БСП повтаря идеите на колегата Пламен Орешарски, който какво общо има с левицата всички ние знаем.

Става дума за това, че в условията на тази криза средната класа трябва да се подкрепи, за да не спадне под линията и да стане бедна, а бедните трябва да се стимулират и Бойко Борисов го каза – отрече го Орешарски – ще видите резултата в следващите месеци, защото пазарът го показва. Потреблението трябва да роди търсене, търсенето трябва да стимулира предлагане, а то да даде резултат като производство.

Връщат се хората, хайде да не е чак към Маркс, а се връщат към Кейнс, който доказа, че от две кризи извади Европа с неговата теория и с практиката, която беше осъществена 1930-та г. и в края на Втората световна война, този, който заложи Международния валутен фонд, Европейската банка за развитие, с елементарното разглеждане на пазара, че пазарът не е всесилен. Пазарът има 3 субекта: държавните предприятия, които веднъж продават и са ролята на продавач с това, което произвеждат – стоки и услуги, и купуват работна сила и капитали за инвестиции; домакинствата, които са потребители на стоки и услуги, купувачи, и продават своята трудова сила и спестяванията си за инвестиции. И на трето място – забравеното в България, държавата само че не с две участия, а с три – веднъж като продавач на стоки и услуги, чрез държавните предприятия. Какво е съотношението на държавните предприятия и какво произвеждат те? Нулево е в България.

На второ място, купувач, чрез обществените поръчки – голямата дупка с корупцията, за която ни заклейми Европа.

И на трето място, като регулатор. Има ли я българската държава в условията на пазара? Няма я.

Ето това е, което според теорията, би трябвало да се възстанови. Това, което правят, за какъв и за каква социална идея можем да говорим, когато на амбразурата са застанали да бранят плоския данък без облагаем минимум, когато от 300 лв. на този, който му удържат 30 лв., му връщат 50 стотинки като социални блага, и на онзи с 3000 лв., от които от 300-та лева му връщат 150 лв. Като възможности и помощи за инвестиции. Ето го разделението. Ето ги двете Българии.

Много ми харесва формулата, която казаха французите, които излязоха от социалдемокрацията: „Излизаме от социалдемокрацията, за да останем социалисти“. Аз лично за себе си съм го приел като формула. Знаете ли аз кога излязох от БСП? Когато Румен Овчаров ми каза: „Петко, направи си отвод в полза на Илиана Йотова, аз ще ти го компенсирам“. Аз пред Градския съвет го попитах пари ли ще ми даде или на работа ще ме назначи. Кольо Добрев, Бог да го прости, казваше на времето за мен, че съм чешки социалдемократ, тоест много десни ми били идеите, а сега излязох комунист. Аз съм си същият, само че цялото ръководство на БСП в момента е според руската формула – „Вышли из народа и ушли“.

Българската левица, която създаваме, е дългосрочен проект. Става дума за знамето, а не за неговата дръжка. Ако успеем да спасим идеята жива, защото миналите 45 години имахме равенство, под равенството са подредени образованието, начинът на живот, здравеопазването. Нямахме свободата. Сега имаме свободата, нямаме равенството. Само от съчетанията на двете може да стане добър модел за живеене. Иначе знаете ли какво ни чака? Чака ни загуба на левицата. Вижте колко по-радикално, по-вярно и с повече леви и социални идеи говори Иван Костов в момента.

Асен Кътев:

Той е политикономист на социализма. (Оживление.)

Петко Тодоров: Не е достатъчно от БСП да влязат 45 души в бъдещия парламент, и те да станат по начина на говорене крайна левица. Не е достатъчно една група хора да си направят сметката, че следващите 15 години пак ще бъдат в парламент или в управление, защото става дума за България, защото става дума затова, че думичката „нация“ е повече от думичката „народ“, защото „нация“ включва икономически отношения, социални връзки в обществото. А ние продължаваме да сме това затворено, домодерно общество, в което гражданите сме бунтари или молители, вместо да сме страна по договора – договор с държавата, договор с политическото представителство, договор с работодателите.

Реплика:

Вие играхте на последните избори, нали знаете вашия резултат? Казвам по повод на това, че имате много последователи. Нямахте и 1 процент.

Захари Захариев:

Това е друг въпрос.

Петко Тодоров:

Аз ще ви кажа колко – 3700 души. Нали знаете кой спечели най-голям брой гласове при гласуването на това пошло предаване ВИП-брадър: „Елате пиленца при батко!“. За него гласуваха най-много хора.

Захари Захариев:

Костадин Чакъров искаше думата.

Костадин Чакъров:

Повечето хора ме познават, аз ръководя един екип, експертно движение, което се казва „Държава и воля“. Искам да подкрепя колегата от Българската социалдемокрация, който казва – не казвам, че това трябва да бъде – „Държава, нация личност“, избягахме от история, от идеологическите платформи и т.н. и трябва да ви кажа, че при нас това даде резултат. Поканил съм част от хора, в това число и хора, които са съдени след 9-ти септември. Просто всички са обединени около формулировката „Държава“.

Захари Захариев:

Говорим за политически инициативи, нека да се поясни за какво става дума. Защото другото ни плаши.

Костадин Чакъров:

Те работят по социалистически принципи, те са ангажирани с понятието „държава“. Ако им кажеш: „Това е социализъм“, ще избягат. Но като им кажа: „Чакайте сега, каква държава искаме – първо, второ, трето“, такава социална идентичност, такава национална икономика, такава външна, балканска политика. И казват: „Да, това е така“. Говоря за легионери, за хора, които тежко са пострадали от комунистическата власт. Затова трябва да се помисли – като се вдигат лозунги, много да се внимава, за да не се изпадне в плен на времето, когато се е пяла „Бандерароса“ и как социалдемократите са прибавили някои и други текстове и т.н.

В личен и политически план трябва да споделя, че аз нямам политически амбиции. Уморен съм и когато човек има доста информация, става песимист и се отчайва.

Всичко, което казахте, е много вярно. Какво се случи на 10 ноември? То си беше една криминална конспирацийка, политически бандитизъм – бандата на Кремъл на двама-трима души възложиха, те отидоха във Вашингтон. И документи имам. Даже тези дни си мислех за проф. Евгений Гиндев, понеже той е писал по тези въпроси, няколко души да заведем иск срещу Горбачов. Това е криминална история. Имаме документи за тази работа, има свидетели все още – Шеварднадзе. Не е ЦРУ, ЦРУ научиха 5 дни преди промяната. Въобще ЦРУ не се е бъркало. Всичко дойде от Москва и този негодник с двама-трима наши негодници. Всичко беше прихванато, всичко беше уточнено – живи са свидетелите, можем да ги дадем на съд: държавна измяна, повечето измряха, но Горбачов е жив. За съжаление ние трябва да зададем законния въпрос на Русия – защо и какво се случи. Те дължат отговор на този въпрос. Не може век, в който милиони хора легнаха в земята и те наложиха с кръв, с нагайка, с щик – след това имаше и много добри неща, една система. След това я зарязаха и я захвърлиха и след 60-70 или след 100 години погребаха милиони хора. Последното доказателство за това е, че когато се прие Пражката декларация и сравни фашизма и комунизма и че обявиха 23-ти август за Ден за борба или Ден, който ознаменува фашизма и капитализма и ги вкарва в едно, нито един руски вестник – може би много малко го отразиха, но когато Горбачов го наградиха през м. януари за приноса му в Берлинската стена, всички руски вестници гърмяха. Там трябва да зададем въпроса на Русия, на руската интелектуална политическа съвест – да не се крият. Защото в Източна Европа дотогава нямаше кризи. Имахме проблеми, разбира се – 30-40 процента от икономиката я сринаха с техните доставки, хаосът, който направи Горбачов, ни накара ние да увеличаваме външния дълг. Ние нямахме дълг, дългът го направихме, когато те ни спряха доставките, в резултат на хаоса, разбира се. Пазарите ни ги затвориха в резултат на хаоса, тогава дойде дългът. Ние дълг нямахме.

Първо, трябва да имаме една наистина точна диагноза, и то безпощадна диагноза.

Второ, с което ще завърша – всички се убеждаваме, че много теоретизираме, много знаем, много сме чели и това е много хубаво. Един професор в университета ни разказваше анекдот. Двама души отиват в зоологическата градина, виждат се на изхода и единият му разказва какво е видял: птиченца, бели и червенки. Друго? – Ами, човчици и перца. – А друго? – Ами, едни крачета. – А друго – слона видя ли? – Не.“ Професорът казваше: „Колеги, учете се във всяка ситуация да видите слона“. Кой в момента е слонът? Развихри се една банда кариеристи от последното поколение на Комсомола, зае командни позиции.

Реплика: Ние защо си отидохме?

Костадин Чакъров: Защото чл. 1 много ни възпита. Пак казвам за слона – БСП е единствената партия, която и за врагове, и за приятели си е лявата партия, няма какво да се заблуждаваме. Всички, които тук се напъваме, не можем да направим пред света и пред България, че ние сме лявата партия. Много време трябва да мине.

Посоката ни е да покажем, да приложим нещо различно. Защото, както казва другарят Сталин – една политика е вярна, когато се разбира от млади, стари, жени, деца и т.н. Сега ние вървим с постановки, с формули, със сложни програми, платформи. Цялата работа е, че този огромен потенциал, в лявото пространство – политически, идеологически, интелектуален, научен – той е в БСП. Не се заблуждавайте, ние не можем „да го дръпнем“. Това са хора, които много трудно можеш да накараш да отидат в друга партия. Значи трябва да си поставим по-проста задача. Не е наш противник БСП.

Наш противник, трябва да кажем и да го обявим сами, са тези, които откраднаха партията, откраднаха нейното време, ценностната система и обявиха всички, които не играят в техните редове, за противници. Дайте да опростим задачата – да не воюваме срещу БСП, а да го формулираме по-простичко: ние, простите хора, на които взехте държавата, ние, дрипльовците, си направихме държава, в която можеше да живееш достойно, да имаш лекар, да имаш учител, да имаш работа, да не те бият, да не ти крадат имуществото – един скромен достоен начин на живот. Това е било доброто, имало е и зло, разбира се – ще кажем и доброто, и злото. То се е състояло.

А лявата идея може да бъде удушена с леви ръце. Това е страшното и това трябва да го знаем. Иван Костов, Бойко Борисов и т.н. са детска, пионерска школа, ако излязат сериозните хора в икономиката, в идеологията, хората с опит. Стефанов, ако Вие излезете, ще ги разбиете. И ние всички мълчим. Ние приехме да ни наритат и да си отидем вкъщите. В този смисъл съм съгласен, че трябва да говорим с БСП, а не да говорим и водим идеологически спорове.

Завършвам с това – нека да видим слона в цялата работа. Да престанем да се обединяваме и да се разединяваме, нормалните политически процеси да се отпушат, каналите да се вентилират. Понеже нямам амбиция, ако ме ядосате и не го направите вие всичко това, ви казвам, че до края на годината ще се ядосам и ще направя една партия.

Захари Захариев:

Доктор Новаков чакаше думата.

Доктор Новаков:

От името на Национална инициативна „Социална солидарност“ ще кажа няколко думи.
Просто лявото пространство, бих казал – прогресивното пространство в България е атомизирано. Никой не иска да сложи на една маса ясната платформа – 3-4-5-10 искания, които засягат тотално целия български народ, и всички да застанат зад това, а не само левицата, Комунистическа партия, Партията на труда, Нова зора. Всички те имат идеални платформи. Аз съм ги обработил всички платформи, в момента съм събрал колкото съм могъл, и всички имат едни и същи виждания и искания, но всеки стои в своя ъгъл. И никой не отива и да каже: „Вижте какво, да се съберем“.

Реплика:

Ние какво правим сега?

Доктор Новаков:

Ето сега, това е моментът.

Реплика:

Три години говорим за това нещо.

Доктор Новаков:

Но някой събира ли се? Никой не се събира. Трябва нашето общество да види ясната платформа на тези, които искат да го изменят в положителна, прогресивна посока, да види тези личности, които могат да го направят. Имайки предвид, че изборите са след два месеца, което ще рече вдругиден, ако днес все още е рано, то вдругиден ще бъде късно. Виждам, че има достатъчен интелектуален капацитет, но трябва да има и организационен капацитет. И всички да работят за тази цел.

Какво да направим по-нататък? Единственият начин: обединявайте се в единен фронт, в единна организация. Когато тази единна организация стане факт, тогава военните ще се съобразяват с нас. Но сега, когато сме атомарни, все още не ни приемат сериозно.

Захари Захариев:
Имаше желаещи за реплики. Иван Ценов искаше думата.

Иван Ценов:

Първо, когато правим нещо общо, трябва да определим неговите цели. Ще спасяваме ли България, БСП ли ще спасяваме или лявото ще спасяваме, или всичко ще върви успоредно? По-нататък идва въпросът със стратегията – основен удар, главен противник и т.н., върви тактиката, съюзници – вероятни и възможни, също трябва да се определят. Накрая, когато правиш нещо, трябва да имаш представа и за ресурсите. Какъв е ресурсът като членска маса, като вероятни симпатизанти и съответно материалния ресурс – офиси, финанси, вестници, достъп до телевизия и т.н.

Валери Жабленов:

Аз за себе си ще кажа – от това, което чух, като че ли общото е повече. Сигурно има много сериозни различия и за прехода, и за социалните противоречия и конфликти, и за идеологическата вярност. Но ще взема повод от изказването на другаря Чакъров за слона. Децата отиват в зоологическата градина, за да видят слона преди всичко, освен всичко останало. Не може да има зоологическа градина без слон. Може да няма канарчета, може крокодилите да са умрели, може даже лъвът да не се чувства добре, обаче около клетката на слона винаги е пълно с деца. Моят призив е да си гледаме слона – да е в добро здравословно състояние. Може от време на време да не се завърта накъдето трябва. Може даже като го гледаме от едната страна, да изглежда малко грозен, плешив, може да е отишъл по-близо до носорога, може да е по-мръсен, обаче без слона няма да седим в тази зала ,другари.

Иван Воденичарски: Кой е слонът?

Валери Жабленов:

Вземам повод от изказването на другаря Чакъров. Той каза, че БСП е слонът и аз приемам, че БСП е слонът.

Що се отнася до предстоящите избори, никога не е имало по-ясно дефиниране на страните в изборите в момента, поради една проста причина. Капиталът в България се разви през тези години. Ако десницата преди 15 години беше условна, пожелателна, или, както биха казали класиците, една десница в себе си, както казват хегелианците, тя вече е десница за себе си. Тя си има всичко – вестниците, партиите, журналистите, чуждите фондации, чуждите партньори. Това не е онази десница, която ние си представяме.

Десницата в Европа, пък и в България, другари, не работи с една партия, тя не е хомогенно състояние. Днес ще има една, утре ще се закрие, ще отвори друга. Днес е генерал, вдругиден ще намерят лейтенант, по-вдругиден ще намерят някой, който се усмихва много хубаво.

Реплика:

Барак Обама.

Валери Жабленов:

Може някое ромче от Сливен да намерят, стига да им върши работа.

Реплика:

Искате да кажете, че си нямат слон.

Валери Жабленов:

За тяхно нещастие си нямат слон. Ако имаха слон, какво щяха да правят? Това искам да кажа. Благодаря за вниманиет

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук