В средата на април мисията на МВФ, която бе у нас, за първи път предупреди българското правителство и БНБ за възможен спад на БВП през 2009 г., който може да достигне до 3,5%. Предупреждението сякаш не се възприе с достатъчно внимание и на него не се погледна с необходимата отговорност. Има обаче и други прогнози от авторитетни международни институции, като ЕК за възможен спад на БВП през 2009 г. у нас. Преди това обаче е необходимо да се проследи какво е положението в ЕС към края на април 2009 г.
Очакванията на икономически експерти от Европейската комисия са БВП на Европейския съюз да спадне с 4% през 2009 г. и да се стабилизира в общи линии през 2010 г., но вече на по-ниското ниво. Това официално съобщение на Европейската комисия е публикувано на уебсайта й в началото на май 2009 г. Основните фактори, обуславящи рецесията, са влошаване на световната финансова криза, рязкото свиване на световната търговия и продължаващите корекции на пазара за недвижимо имущество в някои икономики. Очаква се обаче растежът да възвърне в известна степен динамиката си през 2010 г., след като започнат да действат предприетите мерки за данъчно и парично стимулиране. Трудовите пазари ще бъдат сериозно засегнати, като безработицата в ЕС може да нарасне до 11% през 2010 г. Очаква се също и бюджетният дефицит през 2010 г. да се покачи до 7,25% от БВП в резултат както на спада, така и на дискреционните мерки, предприети в помощ на икономиката съгласно Европейския план за възстановяване, предложен от Комисията. Мрачни са предвижданията и на еврокомисаря по финансите Хоакин Алмуня: „Европейската икономика е обхваната от най-дълбоката криза и най-широкообхватната рецесия на следвоенния период. Очаква се обаче амбициозните мерки, предприети от правителствата и централните банки в тази извънредна ситуация, да спрат спада в икономическата активност тази година и да позволят възстановяването й през следващата. За да се случи това, ние трябва да се заемем бързо с разчистване на „обезценените активи“ в банковите счетоводни баланси и да рекапитализираме банките, когато това е необходимо.
Все пак през април 2009 г. световната икономика започна макар и бавно да расте отново, но са налице свиване на световната икономическа активност и рязък спад на световната търговия и на промишленото производство през последната зима. Икономическият спад въвлече нарастващ брой страни във водовъртежа си, в това число нововъзникващи икономики и развиващи се страни. С разгръщане на мерките за данъчно и парично стимулиране и с отслабването на кризата се очаква глобалният БВП да започне отново да нараства през втората половина на 2009 г. През 2010 г. световният растеж се предполага да достигне 2%. ЕС се намира в силна рецесия, но краят й се вижда.
Започналата през второто тримесечие на 2008 г. рецесия се влоши към края на годината, като през последното тримесечие БВП намаля с 1,5% (спрямо предходното тримесечие) както в ЕС, така и в Еврозоната. Прогнозите и необработените данни предполагат по-нататъшно влошаване през първото тримесечие на тази година. Всички държави-членки са засегнати от спада, макар че техните перспективи зависят съответно от степента, в която са въвлечени във финансовата криза, от динамиката на пазара за недвижимо имущество и от степента на отвореност на икономиката. Със стабилизирането на финансовите пазари възвръщането на доверието на инвеститорите и достигането на фискалната подкрепа и паричните облекчения до действителната активност се очаква спадът на БВП да спре към края на тази година и растежът да стане положителен през 2010 г.
Сривът засяга не само всички държави-членки, но и почти всички страни на търсенето. По-специално са засегнати частните инвестиции като следствие от намалените очаквания за търсенето, резкия спад в натоварването на мощностите и все още тежките финансови условия. По подобен начин рязко се сви и износът. И докато частното потребление все още остава на сравнително добро ниво, благоприятствано от ниските цени на петрола и ниската инфлация, то реалните доходи вероятно ще се понижат в резултат на прогресивното влошаване на трудовия пазар. Единствено държавното потребление и публичните инвестиции ще имат положителен принос към растежа през тази година, благодарение отчасти на бюджетните мерки за стимулиране, взети в рамките на плана на ЕС за възстановяване.
Пазарът на труда и публичните финанси са от най-силно засегнатите сфери на икономиката. Трудовите пазари в ЕС започнаха да се „охлаждат“ още през 2008 г., демонстрирайки обичайното изоставане спрямо икономическия спад. Рекордьор е Испания с безработица около 18%. Очаква се заетостта да намалее с около 2,5% тази година и с още 1,5% през 2010 г. както в ЕС, така и в Еврозоната, като това ще доведе до 8,5 милиона изгубени работни места в рамките на двете години в сравнение с нетния прираст от 9,5 милиона през периода 2006-2008 г. Очаква се в България да се завърнат най-малко 100 000, а по-вероятно над 150 000 съкратени наши сънародници, които са работили в страните от ЕС, доскоро търсещи работна ръка.
Публичните финанси също са засегнати сериозно от рецесията, като се очаква бюджетният дефицит в ЕС да се повиши над два пъти през т. г. (от 2,3% от БВП през 2008 г. до 6%) и да продължи да се повишава през 2010 г. (до 7,25%). Рязкото влошаване на общата данъчна ситуация се дължи отчасти на самия икономически спад, тъй като автоматичните стабилизатори са сравнително силни в Европа, но отразява също и значителните бюджетните стимули, въведени в подкрепа на икономическата активност.
Междувременно ЕК ревизира прогнозите си за 2009 г. за Република България и очаква бюджетен дефицит и ръст на безработицата.
Доскоро експертите на комисията сочеха нашата страна като „остров на стабилност“. Според новите прогнози на ЕК БВП на нашата страна ще се свие с 1.6% до края на годината. За 2010 г. България отново ще отчете спад, но с по-скромните 0.1% . Очакваното задълбочаване на спада на притока от преки чужди инвестиции и ръстът на кредитиране ще окажат негативен натиск на развитието на икономиката на страната ни. Свиването на външното търсене обаче ще доведе и до понижение на износа с около 11%, колкото ще падне и вносът, твърдят анализаторите. От БНБ също коригираха прогнозата си и тя е до 2% спад на икономиката.
Най-големият риск пред нашата страна на този етап е дефицитът по текущата сметка, но опасно ще е и евентуалното наличие на бюджетен дефицит, още повече че сме и във валутен борд. Такива са заключенията и на експертите от Европейската комисия (ЕК) в редовния си доклад за икономическата среда, публикуван в началото на май 2009 г. Икономическите прогнози в сегашните условия обаче са с висока степен на несигурност и по-скоро показват тенденции. Най-вече трендът, по който се движеха очакванията за България, буди безпокойство. Според доклада на ЕК от октомври 2008 г. БВП на България се очакваше да нарасне през 2009 г. с 4.5%, докато през януари прогнозата беше занижена до 1.75%, а през май вече се очаква спад на БВП с цели 1.6%.
Наистина крайният резултат за българската икономика зависи от благоразумната фискална политика, смятат анализаторите на ЕК, според които: „Допълнителното намаляване на правителствените разходи и стриктният контрол върху плащанията ще бъдат от решаваща роля дали бюджетът ще излезе на дефицит или на излишък.“ За евентуални икономии на бюджетни разходи макар и със закъснение заговори напоследък и финансовият ни министър. Евентуални мерки според него са: възможен буфер за разпоредителите от бюджетната сфера в размер на 20%, а не 10%, както е в бюджет 2009, а също и от 1 юли 2009 г. може да няма увеличение на възнагражденията на служителите от държавната и общинските администрации.
Анализаторите, изготвили доклада на ЕК, посочват и още един потенциален риск пред развитието на българската икономика – големия дял на краткосрочния частен външен дълг, който е поне 53% от общия външен дълг на страната. Банките от Централна и Източна Европа разчитаха на ресурси от майките си, които им ги предоставяха под формата на краткосрочни депозити. В доклада се посочва: „Дълбоката зависимост от краткосрочното финансиране прави някои страни, сред които и България, уязвими при внезапно спиране на притока на капитал.“ На въпроса за стремителното нарастване на частния външен дълг, както и на междуфирмената задлъжнялост не се обръща достатъчно внимание от правителството и БНБ и засега не се посочват мерки за преодоляване на тези сериозни проблеми пред българската икономика.
На фона на противоречивите оценки на анализаторските звена на МВФ, ЕК и БНБ често задаван е въпросът защо българските банки отпускат кредити с най-високи лихви в сравнение с останалите страни от ЕС, а също и защо предоговарят лихвите по сключените по-рано заеми с кредитоискателите? Оттук произлиза и трети въпрос – как ще правиш фирмено планиране и прогнозен паричен поток при непрекъснато растящи лихви по кредитите и респективно докога българският бизнес и българските граждани-кредитоискатели ще оцелеят при тази непредсказуема финансова среда у нас? Независимо от глобалната финансова и икономическа криза банките в България отчитат печалби за първото тримесечие на годината, но при повечето от тях има понижение спрямо година по-рано. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края на март 2009 г. Въпреки кризата банките успяват да регистрират положителен финансов резултат. Това се случва и в период, в който банките по света отчитат предимно загуби. Има дори кредитни институции на пазара, които са с ръст на печалбата.
Повдигнатите въпроси са още по-актуални на фона на отчетните данни за първото тримесечие на 2009 г. През него банковият сектор у нас е реализирал печалба в размер на 271 млн. лв., въпреки усложнените пазарни условия и отчетените загуби в други банкови системи, посочват и от БНБ. Това е с 24.4% спад спрямо март 2008 г. Тази печалба осигурява 1.6% възвращаемост на активите и служи като допълнителен буфер срещу евентуални негативни процеси, обясняват от централната банка. Увеличените разходи за лихви заради високата цена, която банките плащат за привличане на депозити от местния пазар, свиват нетния лихвен марж. От БНБ посочват, че това свиване е незначително и лихвеният марж остава водещ при управление на доходността. Три са ключовите фактора за по-ниските печалби в сравнение със същия период на миналата година. С най-силно влияние е голямото поскъпване на ресурсите както на вътрешния, така и на външните пазари, което има и най-осезаемо влияние върху свиването на маржовете на печалба. Вторият фактор е увеличението на провизиите (с 13.6% спрямо края на миналата година). Това се случва заради нарастване на дела на заемите с просрочия. Третият основен фактор е, че няма растеж в икономиката. Все пак банковият сектор следва развитието на икономиката и когато тя не расте, е логично и при банките да няма растеж.
Силното забавяне на кредитния растеж е друг основен момент, характерен за банковата ни сфера през първото тримесечие на 2009 г. Предпоставки за това са намаленото потребление – от една страна, и занижената склонност към поемане на кредитен риск – от друга страна (изводите са от анализ на БНБ, април 2009 г.). За трите месеца ръстът на кредитите за предприятия и граждани е 0.9%. Според мнението на редица авторитетни български банкери голяма част – около 80%, от спада в кредитирането се дължи на липсата на търсене на заеми от компаниите. Обемът на кредитите за фирми и домакинства в края на март е 49.7 млрд. лв., като темпът на растеж спрямо март 2008 г. е сведен до 24.7%. Въпреки това делът на тези кредити в активите на системата остава висок (70%), е мнението на централната банка. На банките от втора група се дължи нарастването на заемите за корпоративни клиенти, докато растежът на жилищните ипотечни заеми е формиран основно от няколко големи банки (в първа банкова група са петте банки с най-голям размер на активите, във втора са останалите). Бизнескредитите са 32.06 млрд. лв., а за домакинствата – 17.6 млрд. лв. Намаление отчитат активите на банковата система – с 0.5% спрямо декември 2008 г., като в края на март тази година те са 69.2 млрд. лв. Намаляват и общите привлечени средства в сектора с 1.4% спрямо края на 2008 г. до 60 млрд. лв. Това е съпроводено с нарастване на депозитите от граждани и домакинства с 2.2% до 22.66 млрд. лв. Свиват се средствата от кредитни институции с 3.7% за три месеца, като обемът им в края на март е почти 16 млрд. лв. Това е основно поради падежи на предоставени на местните дъщерни банки ресурси от чуждите им централи, неусвоени в нови кредитни линии, обясняват от БНБ.
Печалба за І тримесечие на 2009 г. на първите пет по размер на активите и по пазарен дял български банки:
Банковата система в България продължава да показва стабилност и да генерира сравнително високи печалби. Сумата на активите на банковия сектор е 69.2 млрд. лв., като петте най-големи кредитни институции са с пазарен дял 56.3%, а средните и малките банки притежават 38.2% от общите активи на системата. Отчита се ръст на депозитите на гражданите. В края на март 2009 г. коефициентът на покритие е 145%, като нивото е сред най-високите в ЕС.
Въпреки усложнените пазарни условия и отчетените загуби в банковите системи на други страни, у нас трезорите реализират печалба за първото тримесечие в размер на 271 млн. лв, пише в отчета на БНБ, публикуван наскоро. Лидер по печалба за тримесечието е Българската банка за развитие с положителен резултат от 4,88 млн. лв., което е ръст от цели 326% на годишна база. Това се дължи на включването на единствената държавна банка в плана „Станишев“ за подкрепяне на икономиката чрез кредити за 500 млн. лв. по конкретни бизнеспроекти на хиляди малки и средни фирми. Сред търговските институции номер едно е УниКредит Булбанк, постигнала 58,8 млн. лв. печалба, следвана от Банка ДСК с 48,75 млн. лв. и ОББ с 28,04 млн. лв. Най-голям спад на печалбата на годишна база у нас бележи „Юробанк И Еф Джи“ (обединила Пощенска банка и Банка ДЗИ), чийто положителен финансов резултат се стопява с 62,7 на сто до 9,85 млн. лв. Най-обезпокоително от банките с отрицателен финансов резултат е положението с печалбата на гръцката банка Алфа Банк, която е реализирала загуба от цели 11,5 млн. лв. за първите три месеца на 2009 г. През последните 2 години тя разкри множество нови клонове и филиали в редица български градове. За миналта година загубата на Алфа Банк възлезе на 23 млн. лв., а в края на март 2008 г. финансовата институция имаше отрицателен резултат от едва 302 хил. лв. Налице е още един факт – наличие на негативна тенденция и при активите на тази банка, които макар да се увеличават с близо 25 на сто до 2,05 млрд. лв. на годишна база, имат спад от около 4 на сто спрямо 31 декември 2008 г. Най-голям ръст на активите след единствената държавна банка у нас – Българска банка за развитие, има Емпорики банк-България (преди 2-3 години тази гръцка банка бе закупена от френската Креди Агрикол) със 79,3% увеличение.
В дъното на класацията със спад на активите за последната година са: Райфайзенбанк, Тексимбанк и Зираат Банкасъ (данните са публикувани в уебсайта Инвестор.бг). Най-голям ръст на активите бележат Сити банк (51%), Корпоративна търговска банка (11,4%) и Общинска банка (9,9%). Сред първите пет по ръст е и опериращата отскоро у нас Банка Леуми (собственост на израелската едноименна банка, която през септември 2008 г. откри клон в София. Той формално представлява поделение на румънския й филиал т.е. собственикът на новата банка формално е от страна от ЕС, за което не се изисква да се спазва процедурата за лицензиране, предвидена в банковото ни законодателство, а е достатъчно уведомление до БНБ). В края на март 2009 г. общата капиталова адекватност на банковия сектор е 16.5% (при 14.9% в края на 2008 г.), а адекватността на капитала от първи ред достига 12.7% (при минимално изискване от 6%). В отчета си БНБ посочва, че това е позитивно явление в българския банков сектор.
Банките у нас работят сравнително отскоро в условията на променена нормативна уредба по отношение на отпускането на потребителски кредити. Законът за потребителския кредит и последвалите промени в него бяха приети неотдавна от 40-ото НС в съответствие с европейската директива в тази област. Работната група, която го изготви, бе съвместно от експерти на БНБ и на Асоциацията на банките в България. Промените се отнасят до информираността на кредитополучателите. Регламентира се и че в 14-дневен срок след сключване на договора клиентът може да се откаже от ползването на кредита. Налице е сравнително ниска такса за предсрочно погасяване на задължението, регламентирана при фиксирана лихва – един процент върху предсрочно внесената сума, а ако срокът на кредита е над една година, таксата е 0.5%. Увеличава се и максималната сума на потребителския кредит (от 40 000 тя става 146 700 лв.). На практика, с потребителски кредит, т.е. без ипотека, може да се закупи и жилищен имот, но е въпрос на преценка на Кредитния съвет, респективно на УС на съответната банка дали той ще е съгласен да отпусне такъв кредит. Едва ли сегашните лихвени равнища на потребителските кредити са благоприятни за кредитоискателите. За предпочитане е несъмнено ипотечен кредит, който се отпуска средно с 2-3 до 5% по-ниска лихва. Необходимо е също да се докажат доходите на кредитоискателя, „затегнаха“ се и други условия за отпускане на кредити, като предлагането на рискови продукти без доказване на доход или без обезпечение. Този тип продукти в условията на криза създават проблеми със събирането на дължимите суми. Завишено е и изискването за остатъчния доход – след погасяване на месечната вноска по кредита да остава по-висок остатъчен доход на член от семейството.
До средата на 2008 г. българските банки финансираха в по-голяма степен стойността на жилището, което се взема като обезпечение при ипотечните кредити, сега те са ограничили степента на финансиране. Това зависи и от вида на строителството (масово или луксозно) и от местоположението на имота. Максималният процент от стойността на имота, до който кредитират банките у нас, вече е между 60 и 80% от стойността на имота в зависимост от вида на строителството. Банките проверяват в НОИ и осигурителния доход на потенциалния кредитополучател, защото статистиката показва, че има значително намаление на платените осигурителни вноски. Някои работодатели, както и някои самоосигуряващи се, спират да ги плащат в условията на криза. Налице е известен ръст на лихвите по новодоговорените кредити в сравнение с тези от май 2008 година. По ипотечните кредити лихвата се е повишила от 8.9% средно за българската банкова система до 9.9% или в рамките на последната година цената на кредита у нас се е увеличила с 1%. При потребителските кредити за домакинствата лихвеният процент от 10.9% преди година е нараснал на 12.2% общо за банковата ни система, увеличението е 1.3%. Има и драстични примери за повишение на лихвите по потребителски кредити – с 3-4%, а понякога с близо 5% (Юробанк И Еф Джи е повишила лихвата по стар потребителски кредит с 4,93% през първото тримесечие на 2009 г.). За Банка ДСК, която е най-големият кредитодател на физически лица у нас, лихвата по ипотечните кредити е увеличена от 8.5% на 10.4%, а при потребителските заеми от 10% на 13.5%. Реалната лихва по депозитите на практика не надвишава 4%, въпреки широко рекламираните растящи лихви, които надминават 10% и достигат при някои банки до 12%. Средната лихва по всички привлечени средства от клиенти вероятно не надхвърля 4%, но това твърдение е отчасти вярно, тъй като може да включва и разплащателните сметки на фирми и граждани.
Във финансовите среди у нас се коментира тезата, че растящите лихви по депозитите заплашват банковата система с декапитализация, а лихви по депозитите от над 10% представляват заплаха за финансовата система и за българската икономика изобщо. Според редица български банкери обаче лихвите по депозитите в един свободен пазар са израз на цената на ресурса на този пазар. В случаите, когато привлеченият ресурс на такава цена може да бъде използван разумно, така че тази цена да се възвръща, няма как да застраши стабилността на банката. В противен случай този ресурс няма да е необходим и банката няма да се възползва от него. Всичко зависи от разумното управление на структурата на баланса на една банка. Засега на пазара не се предлагат масово продукти, които да са с ефективна лихва над 10% за година.
Отварянето на маржа между лихвите по кредитите и депозитите българските банки използват в противоречие с всякаква пазарна логика, особено по време на глобална криза, като основна мярка за „сигурност“ на парите,които управляват.
Според някои банкери (Виолина Маринова, председател на УС на Банка ДСК), обаче: „…не може да се говори за отваряне на маржа в лихвите по кредити и депозити. Лихвите по кредитите поскъпнаха точно с толкова, с колкото се увеличи цената на ресурса, който ние ползваме. В нашата банка дори наблюдаваме свиване на маржа в сравнение със същия период на миналата година с 0.3%. Нека да обясним малко по-подробно защо се получава така. Когато обявяваме промоция, правим го за точно определен сегмент и за точно определен срок, защото целим проникване именно в този сегмент. Като цяло цената на ресурса се определя от целия портфейл от депозити, който имаме – разплащателни сметки, спестовни сметки на фирми и граждани, където лихвеният процент е значително по-нисък. Оттам, в зависимост от обемите на тези портфейли, се определя средната цена на ресурса. В нашата банка средната цена на този ресурс за март 2009 г. е 3.63%. Мит е, че понеже вдигаме лихвите по депозитите, затова и кредитите поскъпват. Спрямо същия период на миналата година маржът в лихвените нива не само не се е „отворил“, но се е и свил.“ Това изявление може да е вярно за голяма и ликвидна банка като Банка ДСК, но за по-малките банки у нас, които търсят паричен ресурс на всяка цена, едва ли. Те са готови да предоставят на вложителите на срочни депозити лихва от 12%, която е свръхвисока. Ако впоследствие вземеш от тази неголяма банка кредит срещу 14-15% лихва и ГПР 16-18%, въпросът е какъв законен бизнес ще правиш с този свръхскъп ресурс, който трябва да има над 20% печалба, за да постигнеш задоволителна рентабилност? Има ли смисъл изобщо да рискуваш да правиш бизнес в нестабилна икономическа среда, като можеш да получиш такава висока лихва от банка, без да влагаш бизнесумения и усилия?!?
Общо за банковата система за първите десет месеца на 2008 г. средномесечният ръст при кредитите е 2.9%. За последните два месеца на 2008 г. е налице спад и ръстът средно на месец е 0.5%. За януари и февруари 2009 г. ръстът е едва 0.2% средномесечно. При потребителските заеми средномесечният ръст за последните четири месеца – от ноември 2008 г. до февруари 2009 г. е дори отрицателен, минус 0.5%. За сравнение през първите десет месеца на 2008 г. ръстът на потребителските заеми е бил плюс 2.3%. При ипотечното кредитиране е налице сходна картина. Средномесечният ръст на ипотечните заеми от 3.1% за първите десет месеца на 2008 г. е спаднал до 1.3% за ноември и декември на 2008 г. През януари и февруари е отчетен нулев растеж на ипотечното кредитиране. При бизнескредитите положението е аналогично. Средномесечният ръст пада от 2.7% за периода януари -октомври 2008 г. на 0.9% за ноември и декември на миналата година. През януари и февруари 2009 г. ръстът вече е отрицателен. Същевременно налице е и ръст на т. нар. лоши кредити, което буди тревога, независимо че все още обемът им е сравнително малък. Намаленото кредитиране като цяло е една от причините лошите кредити да се увеличават като процентно изражение в портфейлите на банките. Този вид заеми са нараснали с 1.4%. За една година като обем лошите кредити са се увеличили повече от два пъти.
Засега застрашителна тенденция за рязко нарастване на т. нар. лоши кредити липсва, но трендът при тях ще е в зависимост колко дълго ще продължи кризата. Промяната на Наредба 9 от страна УС на БНБ даде възможност на добросъвестните клиенти на банките да разсрочват и предоговарят вече взетите заеми, така че да се облекчат месечните им вноски и да не се влошава допълнително финансовото им положение. Обемът на т.нар. лоши кредити ще зависи и от това как ще се развиват стопанските субекти. През последните няколко месеца безработицата започна плавно да се увеличава и се забелязва нередовно или намалено изплащане на възнагражденията в някои сектори, които са пряко засегнати. Не на последно място фактор се явява и психологическото въздействие на обстановката върху хората. В България за криза се заговори през октомври 2008 г. Финансовият ресурс, който получаваха българските банки от международните финансови пазари, или беше ограничен, или изцяло спрян. Преди 7-8 месеца от медиите се получаваше информация за поредната банка, която е била национализирана поради използване на неподходящи инвестиционни инструменти, от които се реализираха големи загуби. След това се затваряха кредитни линии и не се разрешаваше отпускането им в страните от Източна Европа, като на практика българските банки останаха без свеж ресурс от международните финансови пазари и трябваше да си го набавят от вътрешния пазар, който също е свит.
Финансирането от банките-майки на също се ограничи, защото и при тях беше значително затруднено осигуряването на ресурс. Завишиха се критериите, за да започне да се работи по някоя кредитна линия. Появиха се условия например какъв трябва да бъде рейтингът на държавата и на банката-майка. През октомври силно се ограничи достъпът до ресурса и съответно цената му стана различна. Всичко това рефлектира върху увеличаване на безработицата в страната. За това говори и самият факт, че качеството на банковите портфейли се влошава. Това се случва не защото клиентите на банките не искат да си обслужват задълженията, а защото нямат възможност. Същевременно представител на банковата асоциация участва в антикризисния съвет към министър-председателя и предоставя становища по някои предложения, които се правят от неправителствени организации и касаят банковата общност. Предстои иницииране на законодателните промени по отношение на въвеждането на SEPA – разплащателна система, съответстваща на европейските директиви в тази област.
Наложително е българските банки до края на тази година, а вероятно и през следващата, ако кризата продължи, да водят балансирана политика. В България те ще кредитират в рамките на ресурса, с който разполагат от местния пазар. Те трябва да се борят за привличане на сравнително евтин ресурс по кредитни линии от Европейската банка за възстановяване и развитие, както и от Европейската инвестиционна банка. Необходимо е да се търсят и допълнителни източници за кредитен ресурс – чрез емитиране на облигационни емисии и т.н., ако това е изгодно за банките. Несъмнено те следва да отпускат кредити при много добра преценка на риска, независимо от апелите от работодателските организации: „Дайте пари на банките да кредитират!“ Въпросът обаче вече не опира само до средствата за финансиране. По-важно е какъв риск носи фирмата, която кандидатства за кредит – кой е нейният отрасъл, какви са договорите й за реализация на продукцията, какви са паричните й потоци. Според банковите експерти, които се занимават с оценка на риска, българските фирми отчитат около 30% спад на оборотите си. Ето защо българските банки не са в състояние и не могат да кредитират в размерите, в които фирмите имат желание.
В тази връзка една от най-големите български банки – Банка ДСК, ползва привлечени средства предимно от местния пазар, като не връща ресурс на банката-майка в Будапеша, Унгария, но и не ползва финансиране от нея. Цялата реализирана печалба от Банка ДСК за 2008 г. от над 260 млн. лв. бе капитализирана. Същият подход (по отношение на капитализиране на печалбата) по принцип предприеха и повечето от останалите големи български банки. Българската банкова система трябва да е достатъчно гъвкава и ако икономиката отчете по-благоприятно развитие, тя незабавно да смекчи условията за отпускане на кредити. От особена важност сега е да се пренасочат банкови служители, които да консултират клиентите при предоговаряне или разсрочване на задълженията им, за да не попаднат в групата на лоши кредитополучатели. Кризата ще отмине, но ако те влязат в кредитния регистър като нередовни платци, ще им бъде трудно отново да получат кредит, затова е по-разумно да предоговорят досегашните си кредити.
Възможна позитивна мярка за „отпушване“ на кредитирането у нас при наличие на равнопоставен диалог между БНБ и Асоциацията на българските банки (със задължителното участие на представители на всички банки, регистрирани у нас, независимо от размера им) да се договори едно временно, джентълменско споразумение със следните клаузи:
– лимитиране на максимален размер на лихвите по депозитите, които да не надвишават 7% (те бяха с такива размери преди настъпването на кризата, през лятото на 2008 г.);
– лимитиране на максималния размер на лихвата по бизнескредитите на не повече от 8%; на ипотечните кредити – не повече от 8%, и на потребителските кредити – не повече от 10%;
– отказ от предоговаряне на т.нар. стари кредити, а вече предоговорените да бъдат отново анексирани при посочените максимални лихвени равнища;
– налагане на санкции от страна на банковия надзор на БНБ за банките, които нарушават посочените клаузи на т. нар. джентълменско споразумение, в т.ч. персонални санкции за ръководния им състав. По-скоро унифицираната сдържаща политика на БНБ и АББ ще определи тенденциите на банковия пазар и по отношение нивото на лихвите по депозитите и по кредитите, а не толкова възможните санкции. Разяснителната кампания също не е за подценяване;
– гъвкава система на разсрочване на кредитите и унифициране на условията за това от отделните банки. В тази връзка е налице практика от страните с модерно и развито пазарно стопанство, която може да се приложи и у нас, като т.нар. лихвени ваканции, съвместно управление на ипотекирания актив и т.н.;
– оказване на позитивно давление от страна на банковата общност върху Министерството на икономиката и енергетиката за екстрено приемане на проекти по оста за гаранционните фондове от Оперативна програма „Конкурентоспособност“, на която то е управляващ орган. По нея са предвидени 200 млн. евро, до които вече трета година нямат достъп представителите на малкия и средния бизнес. Това се дължи на процедурни причини, възникнали при преговорите между МИЕ и програма „Джеръми“ (част от Европейския инвестиционен фонд).
В заключение е необходимо да се отбележи, че световната икономическа и финансова криза изнерви до крайност както представителите на стопанските и финансовите субекти, така и отделни представители на анализаторските звена и на медиите. Вследствие на нейното развитие и тежки последствия се появиха в световните медии редица странни и дори абсурдни или по-скоро комични прогнози. Една от тях е на анализатора от авторитетната агенция „Блумбърг“ Матю Лин от края на април 2009 г. (1) Според него Лондонското сити може да се премести след известно време на изток, а сред възможните дестинации е и България (другите възможни нови финансови центрове са Македония, Женева и Монако). Според него причината за тази страна трансформация са високите данъци за богатите във Великобритания, достигащи до 50% (заради тях финансисти и банкери ще напуснат Албиона и ще се преселят в другия край на Европа). Другите доводи на този анализатор се свеждат до: лошо отношение на лондонската общественост към банкерите (те най-често са обвинявани, че поради голямата си алчност са предизвикали финансовата криза), лошата транспортна система и дъждовното време. България е възможно да бъде предпочетена от британските банкери заради ниските данъци и топлото Черноморско крайбрежие, а други фактори, които биха ги привлекли, са добрата инфраструктура, разумното семейно право, прилични голф клубове и училища, наличие на красиви жени и не на последно място – нисък риск от антибанкерски настроения при нова евентуална финансова криза. В крайна сметка кризата ще отмине и Лондонското сити ще остане на мястото си и засега няма шансове България, респективно София, да бъде световна финансова столица, съизмерима поне с Хонконг или Сингапур. Едва ли в близките 20-30 години нашата столица ще изпревари Атина и Истанбул като балкански финансов център. За тази цел на първо място Българската фондова борса трябва да заработи по нов, значително по-ефективен начин, а българските банки да унифицират условията, по които предоставят услуги, с тези на по-развитите страни от ЕС и света, в т.ч. и да прилагат разумни размери на лихвените равнища по най-често предлаганите от тях банкови услуги – депозити и кредити.
(1) Вж. в. „Труд“, 29.ІV.2009 г., с.29
