Магистър по международни отношения – СУ „Св. Климент Охридски“, студентка по право. Председател на Център за европейски и международни изследвания. Член на българското дипломатическо дружество.
Интернационализмът е неизменна част от социалистическата идея. Затова не е странно, че през последните 50 години, успоредно с процесите на задълбочаване на интеграцията на европейските държави, социалистическите партии на континента изграждат едно от най-сплотените политически семейства – Партията на европейските социалисти.
Малко история
Още с обявяването на плана „Шуман“ за обединена Европа през 1950 г. в рамките на Социалистическия интернационал левите партии от Франция, Германия, Белгия, Холандия, Люксембург и Италия създават работна група по въпроса, която се превръща в първата институционализирана форма на сътрудничество на социалистическите и социалдемократическите партии на европейско равнище. В рамките на Парламентарната асамблея на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) се формира Група на социалистите. Година по-късно, през 1953 г., тази група има постоянно действащи бюро и секретариат със седалище в Люксембург. Единната Група на социалистите продължава да съществува и в Европейската парламентарна асамблея, създадена с Римските договори. За първи председател на Групата е избран Гай Моле.
Успоредно със сътрудничеството в рамките на парламентарната група социалистическите партии от шестте страни-основателки на европейските общности поддържат тесни контакти помежду си. През 1956 г. те създават координиращо звено – т.нар. Бюро за връзка, в което влизат представители на националните партии и което има за задача да поддържа контактите между партиите и социалистите в Европейската парламентарна асамблея, както и да подготвя конгреси и други срещи на социалистическите партии от общността.
Тази сравнително свободна форма на координация удовлетворява повечето от социалистическите партии, представени в Бюрото. Всички опити на Холандската партия на труда за задълбочаване на сътрудничеството и включване на прогресивни партии извън обединените държави в работата на Бюрото са посрещнати хладно от другите членове. Оставката на генерал Де Гол обаче отваря път за разширяване на общността и скоро британските лейбъристи и датските социалдемократи стават част от социалистическото семейство. То от своя страна става все по-хетерогенно, защото включва партии с различни принципни позиции. За да постави общи принципни основи на сътрудничеството между социалистическите партии, IX конгрес на ПЕС приема документа „Към нова социална Европа“, който до голяма степен определя целите на европейските социалисти и социалдемократи – засилване на социалното измерение на европейските общности, закрила на правото на труд чрез защита на работните места и равните възможности, по-високи стандарти за здравословни и безопасни условия на труд, високи нива на социална закрила, борба за достойни доходи на трудещите се.
Този конгрес основава Конфедерацията на социалистическите партии от Европейската общност. Уставът на организацията предвижда запазване на функциите на междупартийното Бюро, но изменя състава и функциите на конгреса – за първи път броят на делегатите се определя от „тежестта“ на държавата, решенията се приемат с мнозинство и са задължителни за партиите. Седалището на организацията е преместено в Брюксел.
С тази обновена институционална рамка европейските социалисти се готвят за първите преки избори за Европейски парламент. Още през 1974 г. Конфедерацията решава да се яви с обща предизборна платформа. Написването й отнема близо четири години заради трудното намиране на баланс между интересите на различните членове. В крайна сметка европейските социалисти излизат с Апел към избирателите със седем основни точки:
– гаранции за правото на труд;
– икономическо и социално развитие под демократичен контрол;
– борба със замърсяването на околната среда;
– мерки срещу дискриминацията, особено на жените;
– защита на потребителя;
– гаранции за правата на човека;
– външна политика за мир, сигурност и сътрудничество в света.
Най-общо тези приоритети се повтарят в предизборните платформи на европейските социалисти и до днес. Още при първите избори за Европейски парламент се провеждат общи мероприятия, чиято кулминация е демонстрация на над 200 000 активисти в подножието на Айфеловата кула в Париж.
Трудният процес на подготовка на „Апела“ поставя въпроса за мястото на Конфедерацията в сътрудничеството между партиите. Става ясно, че ако социалистическото семейство иска да продължи да съществува, е необходимо неговите членове да започнат процес на сближаване на своите политически възгледи и приоритети, свързани с бъдещето на Европа и именно Конфедерацията на социалистическите партии може и трябва да бъде мотора за това сближаване. Резултатът е преструктуриране на организацията, създаване на постоянен секретариат и вменяването като основно нейно задължение „да координира развитието на националните партийни политики“ чрез провеждане на редовни конференции. Предвижда се и провеждането на редовни срещи на лидерите на партиите-членки. В резултат на изборите за Европейски парламент през 1984 и 1989 г. социалистите се явяват с едни по-кохерентни платформи.
През 1992 г. в сила влиза Договорът от Маастрихт, който позволява формиране на политически партии на европейско ниво, „като важен фактор за интеграцията вътре в Съюза“. Според договора „те допринасят за създаване на европейско светоусещане и за изразяване на волята на гражданите на Съюза“ . Още през февруари същата година Конфедерацията формира работна група, която да предложи план за институционална реформа. На Конгреса на Конфедерацията в Хага (9-10 ноември 1992 г.) е основана Партията на европейските социалисти (ПЕС). Този конгрес приема и декларация „Европа: нашето общо бъдеще“, която очертава целите на новата политическа формация и се ангажира да работи за:
– обща европейска стратегия за заетост;
– икономическо и социално сближаване;
– социална Европа;
– екологична Европа;
– демократична Европа;
– толерантна Европа;
– Европа на хората.
На база на тези ценности е разработена и платформата на ПЕС за участие в изборите за Европейски парламент през 1994 г.
В началото на своето съществуване ПЕС е изправена пред първото предизвикателство – да формира отношението си към левите партии от Централна и Източна Европа. По този въпрос членовете на ПЕС са разделени: едни настояват за по-тясно сътрудничество с наследниците на комунистическите партии, докато други са за приобщаване на възродените стари социалдемократически партии. В крайна сметка се взема решение ПЕС да изчака процесите на трансформация да утихнат и едва през 1995 г. първите шест партии от Централна и Източна Европа са поканени да се присъединят като наблюдатели към ПЕС. През същата година ПЕС приема като условие за пълноправно членство държавата на партията-кандидатка да има ясна перспектива за членство в ЕС в обозримо бъдеще. Същевременно, европейските социалисти ясно заявяват, че членството в ЕС само по себе си не води автоматично до пълноправно членство в ПЕС.
Междувременно партията продължава да работи активно по основни политически направления, свързани с европейските въпроси, например Лисабонския процес. Постепенно нейната дейност започва да обхваща и други институции освен Европейския парламент. Със създаването на Комитета на регионите там също се формира Група на социалистите. Под егидата на ПЕС министър-председателите и министрите от социалистическите партии провеждат координиращи срещи преди заседанията на Европейския съвет. Комисарите от леви партии също вземат дейно участие в организираните от ПЕС мероприятия.
Партията се развива и в посока вътрешна реформа – създават се Комитет на жените на ПЕС (днес ПЕС-Жени) и младежка организация – ЕКОСИ. Междувременно през 2001 г. Бюрото е заменено от Президиум и Координационен екип на ПЕС, където в оперативен порядък да се обсъжда политическата линия на партията и някои технически въпроси.
Днес и ПЕС, и групите на социалистите в Европейския парламент и Комитета на регионите са сравнително самостоятелни в своята дейност и до голяма степен успяват да формират и реализират една прогресивна визия за Европа.
Партия на европейските социалисти
Партията на европейските социалисти (ПЕС) работи основно за укрепване на социалдемократическите ценности в Европа. Затова нейна първа задача е да развива отношенията между социалистическите, социалдемократическите, прогресивните и трудовите партии в Европа, групите на ПЕС в Европейския парламент и Комитета на регионите, в Парламентарната асамблея в Съвета на Европа, ОССЕ, Социалистическия интернационал и др. На основата на това сътрудничество ПЕС работи за формулиране на леви европейски политики и за разработване на обща социалдемократическа платформа за участие в изборите за Европейски парламент. Не на последно място, ПЕС си поставя за задача налагане на равнопоставеността на половете и насърчаване на участие на младите хора в политиката.
Самата ПЕС се състои от пълноправни членове – партии и организации. Към момента пълноправни членове са 32 социалистически, социалдемократически, прогресивни и трудови партии от страните-членки на ЕС и Норвегия. Със статут на пълноправен член са: Групата на ПЕС в ЕП, Групата на ПЕС в Комитета на регионите, Жените на ПЕС и младежката организация ЕКОСИ. Пълноправните членове имат право да участват в заседанията на ПЕС, да гласуват и да изразяват мнение, както и да издигат инициативи.
За разлика от тях, асоциираните членове и партиите и организациите със статут на наблюдатели имат право да присъстват само на заседания, на които са поканени и нямат право на глас. Наблюдателите нямат право на инициатива. В момента асоциирани членове са осем партии, както и Социалистическият интернационал и групите на социалистите в парламентарните асамблеи на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Наблюдатели са седем партии и девет организации.
Върховен орган на ПЕС е Конгресът, който утвърждава основните политически насоки на партията. Конгресът избира председател и утвърждава членовете на Президиума. Той приема резолюции и отправя препоръки към своите членове. Конгресът приема или изменя Устава и взема решения за приемането или изключването на членове. Конгресът заседава два пъти на пет години. Досега заседания са провеждани в Хага (1992), Барселона (1995), Малмьо (1997), Милано (1999), Берлин (2001), Брюксел (2004) и Порто (2006). През 2009 г. Конгресът ще се събере в Прага.
В годините, когато Конгресът не заседава, се свиква Съвет на ПЕС, чийто състав е една трета от Конгреса. Съветът е трибуна за стратегически дискусии, той приема решения и препоръки до членовете и одобрява Манифеста на ПЕС за европейските избори.
Що се касае до оперативната дейност на ПЕС, върховен орган е Президиумът, който изпълнява решенията на Конгреса и Съвета и определя политическите насоки за дейност на ПЕС в периода между заседанията на Конгреса и Съвета. Той одобрява годишния баланс и бюджета на партията и определя размера на членския внос. Президиумът обикновено заседава четири пъти годишно. Член на Президиума е председателят на ВС на БСП Сергей Станишев.
Друг важен орган е Срещата на лидерите на ПЕС, която се провежда поне три пъти годишно. Срещата приема декларации и препоръки към членовете.
Председателят на ПЕС се избира от Конгреса. Той се грижи решенията на Президиума да бъдат изпълнявани и осъществява връзка с партиите-членки, Групата на ПЕС в ЕП и Социалистическия интернационал и представлява партията. От 2004 г. насам председател на ПЕС е бившият датски министър-председател Пол Нируп Расмусен.
Административната дейност на партията се извършва от Секретариат, който се ръководи от генерален секретар (от 2004 г. Филип Кордери).
Координационният екип на ПЕС, който включва представители на партиите-членки, заседава поне три пъти в годината и негова основна задача е да обсъжда планирането, подготовката на заседания, последващите действия и финансирането на дейностите на ПЕС. Представител на БСП в Координационния екип е Кристиан Вигенин, международен секретар.
Освен тези уставни органи, в рамките на ПЕС функционират различни работни и координационни групи. Така например, преди всяко заседание на Съвета, ПЕС организира срещи на участниците – социалисти (министър-председатели, съветници, ресорни министри), с цел да бъдат координирани позициите им. Редица работни групи – такива са например са сега действащите Мрежа за финансови пазари и икономика и Група за околната среда и борба с изменението на климата. Освен това ПЕС провежда и конференции по значими въпроси – например Годишна балканска конференция, чиято основна цел е подпомагане на страните от Западните Балкани в процеса на присъединяване към ЕП.
Същевременно, женските организации на партиите-членки на ПЕС са обединени в ПЕС – Жени. Основната цел на организацията е да насърчава равнопоставеността на половете – от една страна, като формулира политически позиции и отправя препоръки към европейските институции, а от друга, като съблюдава равнопоставеността в органите на самата партия и партиите-членки на ПЕС. Приоритетите в работата на ПЕС – Жени са:
– повече и по-добри работни места за жените;
– равни възможности и равно заплащане;
– по-добри грижи за децата;
– прекратяване на насилието над жени;
– права на жените и повече жени на ръководни постове.
Председател на ПЕС-Жени е Зита Гурмай.
Европейската организация на социалистическата младеж е ЕКОСИ, младежкото крило на партията. Нейни основни задачи са:
– да защитава демократичния социализъм ;
– да брани интересите на младите хора в Европа;
– да насърчава европейското гражданство и чувството за обща принадлежност, за да се постигне взаимно разбирателство.
Новоизбраният председател на партията е Петрула Деледиму, Гърция.
ПЕС в европейските институции
Група на ПЕС в Европейския парламент
Със своите 216 от 785 депутати, Групата на европейските социалисти е втората по-големина политическа фракция в VI Европейски парламент. От 2007 г. за първи път към групата се включиха и петима представители на БСП и 10 социалисти от Румъния.
За периода 2004-2009 г. Групата на ПЕС си беше поставила за задача да работи в следните приоритетни области:
– Европа в услуга на хората;
– повече и по-добри работни места за европейските граждани;
– реална равнопоставеност на половете;
– закрила на правата на човека;
– нов договор за Европа;
– мерки за опазване на околната среда.
Въпреки че на изборите за ЕП през 2004 г. ПЕС остава втора, през целия мандат тя е много сплотена и достига успешно да реализира своите инициативи. Нейният основен опонент, най-голямата дясна формация – Европейската народна партия, включва разнородни по своя характер партии, които трудно стигат до общи за всички решения. Стига се дотам, че през 2006 г. новоизбраният лидер на британските консерватори Дейвид Камерън заявява, че представителите на неговата партия ще напуснат ЕНП. Макар до разрив да не се стига, в рамките на ЕНП се оформя крайно дясно крило – Европейски демократи. В същото време Групата на ПЕС, чиито членове са обединени от общи принципи и ценности, много по-успешно реализира коалиции с по-малките партии в ЕП – на либералите, на зелените, на комунистите и така реално има много по-голямо влияние.
През настоящия мандат на Европейския парламент ръководството на Групата е поверено на Мартин Шулц, немски евродепутат, председател и осем заместник-председатели: Харлем Дезир – Франция, Барбара Дюркоп – Испания, Робърт Гьобелс – Люксембург, Линда МакАвън – Великобритания, Паскулина Наполетано – Италия, Ханес Свобода – Австрия, Кристиан Вигенин – България и Ян Маринус Виерсма – Холандия.
Сред основните законодателни успехи на социалистите в VІ Европейски парламент могат да бъдат откроени:
– по-добра защита на потребителите – чрез повече права и по-големи гаранции за тях, чрез въвеждане на по-стриктни изисквания за информиране на потребителите, чрез специални клаузи за закрила на най-уязвимите потребители (пенсионери, деца, хора с увреждания) и чрез въвеждане на механизъм за колективни обезщетения;
– по-безопасни храни – чрез създаване на единен европейски регистър за добавките към храните (ароматизатори, оцветители, хранителни ензими);
– намаляване на цените на мобилните разговори в рамките на Европейския съюз – чрез въвеждане на таван на цените на едро;
– регулиране на пазара на електричество и газ така, че те да бъдат достъпни за потребителите, а правата на монополистите на тези пазари да бъдат ограничени;
– разширяване на финансирането на европейските региони;
– по-голяма прозрачност при изразходване на парите на данъкоплатците в ЕС;
– насърчаване на социалния диалог на европейско равнище;
– по-голяма подкрепа за учението през целия живот и увеличено финансиране на програмите за обмен на студенти, докторанти и млади учени;
– гарантиране на медийния плурализъм;
– по-амбициозни стандарти за закрила на околната среда;
– по-голяма закрила и финансиране на земеделските стопани;
– повече права за жените в Европа – чрез мерки за по-добро съвместяване на семейните и професионалните ангажименти, и правила за гарантиране на равното заплащане на мъжете и жените ;
– по-малко дискриминация на и извън работното място и изкореняване на расизма и ксенофобията;
– закрила на работниците и служителите в ЕС от експлоатация – Групата на ПЕС активно работи за законовото ограничаване на работното време до 48 часа седмично в цяла Европа, за по-добри условия на труд, за по-широки права на работниците в случай на закриване или сливане на предприятия;
– правила за регулиране на финансовите пазари;
– гарантиране на сигурността на гражданите, и др.
Социалистите в Европейския съвет и Съвета на ЕС
Партии-членки на ПЕС са управляващи в 15 от 27 страни-членки на ЕС (в по-голямата част в коалиционни правителства): Австрия, Белгия, България, Великобритания, Германия, Естония, Испания, Кипьр, Литва, Люксембург, Португалия, Румъния, Словения, Унгария и Холандия.
Следните премиери в ЕС са от партии-членки на ПЕС: Вернер Файнман (Австрия), Сергей Станишев (България), Гордън Браун (Великобритания), Хосе Луис Родригес Сапатеро (Испания), Жозе Сократиш (Португалия), Борут Пахор (Словения) и Годърдън Байнай (Унгария).
Под егидата на ПЕС премиерите и министрите координират своите позиции преди заседанията на Европейския съвет и съвета на министрите на ЕС.
Социалистите в Европейската комисия
Макар комисарите да са независими в своята дейност, в момента седем от тях идват от леви партии в Европа. Това са: заместник-председателите на Комисията Гюнтер Ферхойген – комисар за предприятията и промишлеността, и Марго Валстрьом – комисар за институционалните връзки и комуникационната стратегия, както и Владимир Шпидла – комисар за заетостта, социалните въпроси и равните възможности, Ласло Ковач – комисар за данъчното облагане и митническия съюз, Данута Хюбнер – комисар за регионалната политика, Хоакин Алмуния – комисар за икономика и финанси, Катрин Аштън – комисар за търговията.
Група на ПЕС в Комитета на регионите
В Комитета на регионите ПЕС е представена от 122 пълноправни членове и 100 заместник-членове от 29 държави-членки на ЕС. Председател на групата на ПЕС в Комитета на регионите е Мерседес Бресо. Член на бюрото на групата е кметът на Търговище Красимир Мирев.
БСП и ПЕС
Началото на реалното интегриране на БСП в ПЕС започва през пролетта на 2002 г. Въз основа на мисията на ПЕС, проведена през март в София, в Президиума на ПЕС е внесен доклад за състоянието на българската левица със съответните препоръки за развитието на отношенията на ПЕС с партиите от страната. На 13 септември в Брюксел се провежда заседание на Президиума, на което в рамките на дискусия за разширяването на ПЕС са приети критерии за членство на партиите от новите страни-членки на ЕС, които са и ориентир в работата на БСП.
Това решение позволява БСП да се включи в работата на ПЕС, да защитава българските интереси пред своите партньори на най-високо политическо равнище и да участва пряко в решенията, засягащи бъдещето на Европейския съюз и мястото на България. Използвайки и тази трибуна за защита на исканията на България за конкретна „пътна карта“ и ясна перспектива на членството, БСП печели подкрепата на евродепутатите-социалисти в Европейския парламент. Същевременно, БСП работи и за равностойно третиране на партиите от страните от първата вълна на разширяване и на тези от България и Румъния. Представители на БСП се включват активно в уставните срещи на ПЕС – заседанията на Президиума, срещите на лидерите и Координационния екип. Освен това БСП се включва и в Мрежата на ПЕС по Лисабонската стратегия, а в духа на доброто сътрудничество в Нова левица представител на Политическо движение „Социалдемократи“ се присъедини към Предизборната мрежа на ПЕС, създадена за кординиране на предизборните кампании на партиите-членки на ПЕС за Европейските избори през юни 2004 г.
Освен това, представители на Парламентарната група на Коалиция за България поддържат активни контакти с Групата на ПЕС в ЕП. БСП беше включена на равноправна основа и в програмата на Групата на ПЕС „Вили Брандт“ за подготовка на партиите от присъединяващите се страни за ефективно членство. Работи се активно и по линия на на Европейския конвент – представителят на Коалиция за България г-н Александър Арабаджиев участва редовно в координиращите срещи на представителите на партии от ПЕС в Конвента. През същата година БСП става активен член на новосъздадената Мрежа на ПЕС за Югоизточна Европа, която провежда своята първа среща на 11 и 12 октомври 2002 г. в Белград.
През 2003 г. значително се разширяват съвместните инициативи с Групата на ПЕС в Европейския парламент, особено в рамките на Програма „Вили Брандт“ – реализират се три конференции в България със съдействието на Групата на ПЕС – „Бъдещето на Европа в Европейската конституция“, „Местното самоуправление по пътя към Европейския съюз“ и „Политиката на БСП в земеделието и селските райони“. За пръв път през 2003 г. година Групата на ПЕС отворя и Фонда „Франсис Вал“ за България, чрез който се финансират 5-месечни обучения в Секретариата на Групата на млади представители на партиите-членки на ПЕС. Същата година е поставено началото и на сътрудничеството с Групата на ПЕС в Комитета на Регионите (КОР) на ЕС.
За ПЕС 2004 г. е особено интензивна, свързана с много промени и като резултат – с разместване на акцентите в дейността й. 2003 г. беше годината на разширяването и по-голямата част от инициативите както на партията, така и на Групата в Европейския парламент са фокусирани върху страните-кандидатки, включително България. През 2004 г. партиите от новите страни-членки на ЕС, вече като пълноправни членки на ПЕС, имат възможността на последния конгрес за пръв път да участват в избора на нов председател на ПЕС след оттеглянето на Робин Кук. На Конгреса на ПЕС през април именно новите партии-членки накланят везните в полза на бившия датски министър-председател Пол Нируп Расмусен, а другият кандидат – Джулиано Амато – заема поста първи заместник-председател. Този конгрес ще остане в историята на БСП с приемането й в ПЕС със статут на асоцииран член.
Както V конгрес, така и цялата първа половина на 2004 г. ПЕС посвещава на изборите за Европейски парламент. Това се отразява особено силно на международната активност на Групата на ПЕС, тъй като евродепутатите са съсредоточени върху предизборната кампания в собствените си страни, а впоследствие и върху структурирането на Групата, на комисиите на Европарламента и на избора на нова Европейска комисия. Комбинацията от тези фактори води до липсата на познатото от 2003 г. тясно сътрудничество между БСП и Групата на ПЕС. В началото на 2005 година ситуацията се променя и започва редовна координация с представителите на ПЕС в Съвместния парламентарен комитет България – ЕС. В тази връзка през март 2005 г. представители на Групата на ПЕС посещават България, за да проучат възможностите за разширяване на сътрудничеството с БСП и нейната парламентарна група. Между БСП и Групата на ПЕС е подписано споразумение за съвместна работа по широк кръг от въпроси. След ратифицирането на Договора за присъединяване на България към ЕС българското Народно събрание е поканено да изпрати наблюдатели в Европейския парламент. Благодарение на намесата на ПЕС участието на евронаблюдателите започва не от 2006 г., както настоява ЕНП, а още от края на септември 2005 г.
Тясното сътрудничество между БСП и ПЕС по естествен начин доведе и до последната крачка в дългия процес на интегриране на партията в европейското социалистическо семейство – след ратификацията от Европейския парламент на Договора за присъединяване на България към ЕС, на своето заседание в Париж на 19 май 2005 г. Президиумът на ПЕС взема единодушно решение БСП да стане пълноправен член на организацията.
През есента на 2005 г. Групата на ПЕС в ЕП създава Група за мониторинг (ГМ) на подготовката на България и Румъния за присъединяване към ЕС, ръководена от Мартин Шулц, с основна цел на база на получената информация да изготви препоръки за предстоящите дебати в ЕП по Мониторинговия доклад на ЕК, както и за дебатите и гласуванията по аналогичния доклад на самия ЕП в Комисията по външна политика и на пленарното заседание на ЕП.
Ползотворното сътрудничество между БСП и ПЕС продължава да се развива и през 2006 г. През цялата година ръководството на ПЕС със съдействието на ръководството на Групата на ПЕС в ЕП работи активно да се предотврати отлагането на членството на България в ЕС, както и на налагането на предпазни клаузи. На БСП беше гласувано особено доверие и партията става домакин на международна конференция на тема: „Европейският съюз и Балканите: да развием прогресивен план за присъединяване“. За пръв път в историята лидерите на социалистическите и социалдемократическите партии от Балканския регион се събират по инициатива на ПЕС на 29 и 30 май 2006 г. в София, за да подготвят бъдещите отношения между балканските страни и ЕС. Конференцията е част от стратегията на ПЕС да поднови ангажимента си в Балканския регион чрез идентифициране на партньорите и интегрирането им в ПЕС; подпомагане усилията на партиите-членки на ПЕС в процеса на присъединяване на страните им към ЕС; мониторинг на политическото развитие на тези страни; оказване на ефективно влияние върху политиката на ЕС за Балканите. Цел на срещата е идентифицирането на основните пречки и трудности за присъединяване на балканските държави към ЕС, както и да се формулира на основните политически приоритети на ПЕС за региона. Взето бе решение и за организиране на годишни конференции на ниво лидери на партиите от региона, както и периодични срещи на международните секретари на партиите от региона.
След присъединяването на България към ЕС и проведените избори за Европейски парламент българските социалисти оформят своя петчленна делегация в Европейския парламент с председател Атанас Папаризов. Българските социалисти бързо са интегрирани в дейността на Групата на ПЕС в ЕП – Кристиан Вигенин е избран за заместник-председател на Групата, а Евгени Кирилов става първи-заместник председател на Комисията по регионално развитие в ЕП. В работата на Групата активно се включват и Илияна Йотова, и Маруся Любчева. Петимата социалисти от България активно защитават интересите най-вече на страната – ярък пример за това е лансираната от Делегацията на българските социалисти кампания за приемане на резолюция на Европейския парламент, осъждаща задържането и смъртната присъда срещу петте български медицински сестри.
Сред основните постижения на българските социалисти в ЕП могат да бъдат откроени:
– защита на равноправното и достойно членство на България в ЕС и противодействие на опитите за прилагане на двойни стандарти към страната;
– популяризиране на българската култура и традиции;
– информиране на българската общественост за работата на европейските институции, популяризиране на ЕС в България, ангажиране на младите хора за каузите и принципите на ПЕС.
– работа по Третия енергиен законодателен пакет, регулиращ пазара на електричество и газ, отстояване на ролята на ядрената енергетика като средство за гарантиране на енергийната независимост на държавите-членки;
– защита на принципа на солидарност на ЕС и грижа за по-бедните райони при реализиране на европейската политика на сближаване;
– закрила на правата на жените и отстояване на равнопоставеността на половете;
– утвърждаване на европейската перспектива за Западните Балкани и задълбочаване на сътрудничеството в Черноморския регион, засилване на ролята на България като водещ фактор за стабилност и сътрудничество в тези региони.
През 2007 г. успешното сътрудничество между БСП и ПЕС се засили. Още по време на предизборната кампания над 20 евродепутати-социалисти, в това число Мартин Шулц, Пол Нируп Расмусен, Зита Гурмай и заместник-председателят на ЕП Мигел Анхел Мартинес посетиха страната, за да окажат подкрепа на кандидатите на „Платформа европейски социалисти“.
Няколко месеца по-късно, на 22 и 23 ноември 2007 г., ПЕС проведе заседание на Съвета в София. Сред присъствалите над 150 делегати от партиите-членки на ПЕС, гости и активисти, могат да бъдат откроени лидерът на ПЕС Пол Нируп Расмусен, лидерът на БСП и министър-председател на България Сергей Станишев, председателят на Австрийската социалдемократическа партия и канцлер на Австрия – Алфред Гузенбауер, и американският конгресмен Барни Франкс.
Заседанието на съвета беше особено важно за ПЕС, защото на него беше даден старт на широка обществена дискусия за предизборната платформа на ПЕС за 2009 г. Бяха зададени четири приоритетни области, в които да се формулират политиките на ПЕС за следващия мандат – „Да спасим нашата планета“, „Нова социална Европа“, „Европейска демокрация и многообразие“ и „Европейският съюз и светът“. Целта на тази мащабна кампания е да се даде възможност на хората да споделят своите проблеми, за да може на изборите ПЕС да се яви с манифест, който най-добре да отговаря на техните нужди. За всяка от четирите теми са избрани лидери, които да бъдат „лица“ на дебатите. Един от тях е председателят на ВС на БСП – Сергей Станишев, който имаше за задача да модерира дискусията по външнополитическите въпроси.
Именно в София, още през 2007 г., близо година преди световната икономика да бъде пометена от една от най-големите кризи на нашето време, Пол Нируп Расмусен призовава за повече прозрачност и по-стриктен контрол на рисковите фондове.
През 2008 г. БСП се включва активно в процеса на изработване на Манифеста на ПЕС. Под егидата на международния секретар Кристиан Вигенин се провеждат кръгли маси по четирите основни теми на предизборната платформа. Формулират се тезиси, които в най-голяма степен да отразят проблемите и да защитят интереса на българските граждани в Европейския съюз.
Активно се работи и по линия на лансираната от Групата на ПЕС инициатива за Съюз за Черноморието, по подобие на издигнатата от френския президент Никола Саркози идея за Съюа за Средиземноморието. През октомври 2008 г. в София се провежда кръгла маса с участието на представители на европейските социалисти и леви партии от региона.
През същата година се формализира и сътрудничеството на социалдемократическите неправителствени организации, които до този момент работят в рамките на неформална мрежа. Създава се Фондация за европейски прогресивни изследвания, съучредител на която е Институтът за социална интеграция.
Манифест на ПЕС
„Хората на първо място. Нова посока за Европа“
На изборите за Европейски парламент през 2009 г. левите европейски партии се явяват с шест общи приоритета:
1. Преобразяване на европейската икономика и предотвратяване на нови финансови кризи
– Реформа на финансовите пазари в посока по-голяма прозрачност и поставянето им в услуга на реалната икономика, работните места и икономическия растеж. Борба с престъпленията срещу финансовата система;
– Европейска стратегия за разумен зелен растеж, нови работни места чрез инвестиции в образованието, научно-развойната дейност. Подкрепа за откриване на нови работни места. Мерки за подпомагане на домакинствата за постигане на по-голяма енергийна ефективност;
– Трансформиране на икономиката в интерес на бизнеса и работниците – подкрепа за бизнеса при прогнозиране на промените, свързани с климатичните изменения, достъп до кредити например от Европейската инвестиционна банка.
2. Гарантиране на по-справедлива нова социална Европа за хората
– Нова социална Европа в интерес на хората – приемане на Европейски социален пакт, създаване на европейска регулативна рамка, гарантираща достъпа до публични услуги, справедлива данъчна политика, гаранции за праватата на трудещите се, потребителите, младите хора, грижи за децата и възрастните;
– Защита на правата на гражданите – реформа на европейските институции в посока по-голяма прозрачност и демократичност, недискриминация, по-голяма роля на регионите, закрила на многообразието.
3. Превръщане на Европа във водеща глобална сила за борба с изменението на климата
– Водеща роля на Европа в преговорите за ново световно споразумение за опазване на околната среда по подобие на Протокола от Киото;
– По-амбициозна програма за нова политика за околната среда и енергетиката в ЕС – поставяне за цел намаляване на емисиите от парникови газове с 30%.
4. Водеща роля на европейските социалисти при реализиране на равнопоставеността на половете в Европа
– Постигане на реално равенство на половете. Европейска харта за правата на жените, равноправно политическо представителство на двата пола, мерки за улесняване на баланса между професионалния и семейния живот, мерки за борба с трафика и експлоатацията на жените и домашното насилие;
5. Разработване на ефективна европейска политика за миграция
– Общи регулативни стандарти за имиграция, общоевропейски усилия за борба с нелегалната имиграция;
– Мерки за интеграция на имигрантите;
– Обща политика за убежище.
6. Засилване на ролята на Европа като партньор за мир, сигурност и развитие
– Усилия за осигуряване на мир и стабилност чрез разработване на политики за предотвратяване на конфликти, мерки за борба с последиците от природните бедствия, борба за разоръжаване, реформа на ООН;
– Насърчаване на партньорствата:
o Членство на Западните Балкани в ООН;
o Съюз за Черноморието и диалог с Русия;
o Поддържане на добрите отношения със страните от Средиземноморския басейн, усилия за установяване на мир в Близкия изток;
o Трансатлантическо партньорство;
o Задълбочаване на отношенията с Индия и Китай, както и африканските държави.
– Борба с бедността и неравенството по света – всеобхватна и кохерентна политика за развитие.
