ДУХОВНО НАСИЛИЕ НАД ЗАГИНАЛИТЕ АНТИФАШИСТИ

0
178

Още за документалния роман „По особено мъчителен
начин“ на Свобода Бъчварова

През 2008 г. излезе документалният роман „По особено мъчителен начин“ на Свобода Бъчварова. Авторката е известна сценаристка на филми. Журналистка, завършила образованието си в СССР, членувала в РМС. Дъщеря на националния герой на Белгия и ръководител на нейната съпротива срещу немско-фашистките окупатори Тодор Ангелов – Божаната.

Тодор Ангелов – Божаната е роден през 1900 г. в Кюстендил От рано се запознава със социалистическите идеи, участва в Септемврийското въстание, интербригадист е в Испания. Един от най-известните ръководители на антифашисткото съпротива в Европа. Целия си живот посвещава на реализацията на социалистическите идеи и намира смъртта си в крепостта Бреендонк в Белгия.

Свобода Бъчварова е създала документален роман върху 1750 страници, в който от съвременни позиции се стреми да наложи свои тези, свързани с реални груби грешки и извращения в изграждането на социализма преди всичко в СССР, като отрича необходимостта от Октомврийската революция и участието в антифашистката съпротива. Най-грозното в случая е духовното издевателство над загиналите – защо така сляпо са вярвали в социалистическата идея, в партията. Преди да разгледам конкретните тези и „обвинения“ към загиналите, ще подчертая, че за човек е присъщо да си задава въпроси, дори и когато те на пръв поглед са неудобни, да търси отговор.

В този смисъл Свобода Бъчварова е в правото си да търси отговори на въпроси, които я вълнуват. Вярно е, че при изграждането на социализма, особено в СССР, пък и в нашата страна, бяха допуснати грешки и дори престъпления. Никой разумен човек не може да бъде съгласен с проявеното насилие, незаконното осъждане, изпращането в лагери и убийствата на ръководни дейци и обикновени хора. Но затова най-малка вина имат тези, които не се върнаха от неравния бой.

В документалния роман се защитават няколко тези, които ще разгледам по-подробно.

Първата теза е свързана с Октомврийската революция. „Каква истинска заблуда за цялото това поколение, което ще предаде нейния измамен факел на своите потомци.“ (т. 1, стр. 358)

Известно е, че Маркс и Енгелс разработиха учението, с което на базата на реален анализ на развитието на капитализма обосноваха историческата необходимост на замяната му със социализъм чрез социалистическа революция, за да се решат проблемите на обикновените хора. При това социализмът ще победи едновременно в най-развитите капиталистически страни.

В. И. Ленин, ръководейки се от тези идеи, стига до извода, че социализмът може да победи в една отделна страна. Тази постановка бе реализирана с избухването на ВОСР. В резултат на революцията в продължение на 70 години в СССР бе изграден социализъм, който постигна забележителни успехи в преобразяването на страната. Особено впечатляващи са успехите в икономиката, социалната и духовната сфера. Октомврийската революция даде мощен тласък и на националноосвободителното движение.

В резултат на победата на антифашистките сили във Втората световна война в страните от Източна Европа бе изграден социализъм с много конкретни духовни и особено материални резултати за обикновения човек, които капитализмът не можеше и не може да осигури.

Свобода Бъчварова не взема предвид тези впечатляващи реални резултати в изграждането на социализма. Главното, за което загиналите в борбата дадоха най-милото – живота си, тя пропуска, а им търси със задна дата обяснения, за които те дори не са подозирали – грубо потискане на закона, убийства на невинни хора, нарушения на правата на човека. Тя въобще не докосва главния проблем – защо пропадна социализмът в СССР и Източна Европа – липсата на политически и икономически механизъм, който да гарантира ръст на БВП и доходите, правата и свободите на обикновения човек. И още нещо – липсата на стратегическо и интелектуално мислене. Проявен ярък нарцисизъм, примитивизъм и чудовищно предателство от страна на обявилия се за главен перестройчик М. Горбачов. В заключение по въпроса може да се каже, че факелът на Октомврийската революция най-малко е измамен. За съжаление той не бе следван с необходимата проникновена стратегия, тактика и последователност в практическата реализация.

Втора теза, отнасяща се до Септемврийското въстание.

„Жертвите никога не узнаха лъжата, в името на която загинаха, измамата, че това въстание е заповядано от новородения съветски империализъм.“ (т. 1, стр. 352)
Септемврийското въстание – първото в света антифашистко въстание, е конкретен отговор на новопоявилия се български фашизъм, на кървавия деветоюнски преврат от 1923 г., в резултат на който бе съсечен законният министър-председател Александър Стамболийски, водач на БЗНС и велик син на България. То е в резултат на изпълнение решението на ЦК на БКП, а не е заповядано от „новородения съветски империализъм“, както се изразява Свобода Бъчварова.

БКП бе член на Комунистическия интернационал и естествено е, че в това си качество е била длъжна да се съобразява с неговите решения.

В страната реално е съществувала революционна ситуация. За съжаление поради недостатъчно добра политическа и военнотехническа подготовка то не успява. Хиляди участници са избити от войската и полицията. Историческото значение на въстанието е, че бе първият реален сблъсък с фашистката власт и антифашистка България води борба от 1923 до 9.ІХ.1944 г., която завърши с победа и поставяне основите на изграждане на социализма.

Трета теза – Сталин е сатрап и насилник.

„Късият мустакат и примитивен, но вероломен властолюбец ще укрепва своята мощна диктатура и насилие. Всякаква свобода на словото е погазена.

Сталинските цели, амбиции и методи ще поробят цялостната политика на СССР.

ВКП(б) завладя по насилствен начин властта и се превърна в най-безотговорната класа, наречена „номенклатура“. (т. 2, стр. 163)

Сталин е участвал активно в революционното движение до Октомврийската революция. Той е един от най-близките съратници на Ленин. Под негово ръководство надделява линията на изграждане на социализма в СССР независимо от това, че революцията не побеждава в другите страни.

Постигат се резултатите, за които стана дума. Освен това Сталин има изключителна заслуга за победата на СССР и неговите съюзници над фашистка Германия. Нещо, което се признава от техни видни представители. Да не се признават тези исторически факти, означава, да се проявява късогледство и недобросъвестност. Заедно с това трябва да се подчертае, че по времето на Сталин са нарушавани елементарни права и свободи на съветските хора, привидно законно са осъждани и разстрелвани видни дейци на ВКП(б), съветската държава и обикновени хора. Създадени са лагери, в които са заточвани стотици хиляди. Що се отнася до броя на въдворените в лагерите и на избитите, засега историческата наука не разполага с точни данни. Това са факти, които не могат и не бива да се отричат, но всичко по времето на Сталин да се свежда до тях е исторически невярно и злонамерено.
Четвърта теза – Георги Димитров е слуга на Сталин.

„Георги Димитров е колос на глинени крака. Той от хора нищо не разбира.“ Той крои и прекроява „черните листи“ с „белязаните врагове“, които да отидат в Сибир.“ (т. 2, стр. 133)

Може определено да се каже, че Георги Димитров не е колос на глинени крака, а изключително подготвен професионален революционер.

Едва ли е необходимо, но следва да се припомни неговата блестяща защита и победата на Лайпцигския процес, решаващата му роля за победата на новата линия на Коминтерна за изграждане на единен работнически и народен фронт в борбата срещу настъпващия фашизъм. Избирането и дейността му като генерален секретар на Коминтерна е ярко доказателство за признанието му в международното комунистическо и работническо движение. Що се отнася до това, че той крои и прекроява списъците за отиване в Сибир, налице са архивни документи и материали, които ясно и категорично доказват неговата роля в спасяване на едни или други дейци на БКП да не попаднат в лагерите.

Пета теза – комунистите нямат отношение към истината, а признават само повелите на партията.

„Политиката на нашите родители нямаше отношение към истината, а към повелите на партията. Затова десетилетия лъгаха за БКП, КПСС, СССР, за социалистическото строителство, за Ленин, за Сталин.“ (т. 2, стр. 569) „Комунистите са готови да ограбят цялата планета, ако им заповяда партията.“ (т. 3, стр. 154)

Комунистите и младите ремсисти, които загинаха в борбата, си отидоха съзнателно от този свят, горещо обичайки живота в името на социалистическия идеал, за установяване на равенство, справедливост и по-голяма човечност.

Изказването на Свобода Бъчварова, че комунистите са готови да ограбят планетата, ако им заповяда партията, напомня на едно изказване на Елка Константинова, една вече забравена радикалдемократка, че социализмът може да унищожи и пясъците на Сахара. Така че Свобода Бъчварова по размислите си се родее с Елка Константинова.

Такова вулгаризиране на ролята на комунистите е не само недопустимо, но е и невярно.

Наследниците на загиналите антифашисти – комунистите и социалистите, си дават ясна сметка и за голямото, което бе постигнато в изграждането на социализма, за грешките и заблужденията за невинно пострадалите и загиналите.

Шеста теза – Т. Ангелов – Божаната, както и другите отиващи на смърт и загинали в борбата са слепци за комунизъм.

„Татко бе един от милионите вярващи, нежелаещи да мислят, честни, самоотвержени слепци за комунизъм.“ (т. 3, стр. 756)

„Татко защо ме излага? “ (т. 3, стр. 53)

„Татко щеше ли да прескочи телената ограда на лъжата, ако останеше жив и дойдеше в България?“ (т. 3, стр. 175)

Тази теза е върхът на кощунството с паметта на загиналите и на бащата на самата авторка. С какво право ги обвинява, че не желаят да мислят, а безпрекословно изпълняват заповедите на партията.

Тук има нещо, което е над обикновеното мислене. Това са убедени борци в името на един човечен идеал и то е определящото в тяхното мислене и практическа дейност. Те не са слепци. Този титан Тодор Ангелов – Божаната не е лъжец, а светец. Това, че и преди и след тяхната смърт е имало груби нарушения и престъпления, възвисява техния подвиг.

А що се отнася до това, ако Т. Ангелов останеше жив и дойдеше в България, щеше ли да прескочи телената ограда на лъжата, ще подчертая, че нашата родина за 45 години социализъм постигна забележителни успехи, имаше и грешки, и заблуждения. Но телени огради за лъжата, госпожо Бъчварова, не съществуваха. Тя съществува във вашето съзнание.

В заключение на изложените тези и моето отношение към тях ще отбележа няколко неща.

Загиналите в борбата за реализацията на социалистическия идеал са наши пътеводни звезди и пример, който да следваме. Успехите, които постигна реалният социализъм за 45 години, бе най-добрият паметник за тяхната саможертва. Нарушенията, беззаконията, които се допускаха в хода на изграждането на социализма, ни най-малко не накърняват техния подвиг, а са задължение на нас, живите, да ги осмислим и да не ги повтаряме.

Историческата наука е длъжна да изясни докрай истината за някои открити въпроси: по-конкретен анализ на поражението на Септемврийското въстание; цялостна оценка за дейността на Коминтерна; за точния брой на загиналите в лагерите на СССР; за смъртта на Трайчо Костов и Никола Петков.

ЦС на БАС и Българският антифашистки научен институт започнаха подготовката на тритомник за историята на антифашистката съпротива, за биографиите на геройски загиналите антифашисти и за постиженията на социализма. Това ще бъде един достоен разказ за загиналите и за сътвореното в страната.

Необходимо е да се разработи конкретна програма за написване на книги и очерци за национално изявените дейци на страната, сред които и Т. Ангелов – Божаната има своето достойно място.

Такива програми са необходими и на областно и общинско равнище. Това е наше свещено задължение в името на подвига на загиналите, на историческата истина и продължаване борбата за реализацията на социалистическия идеал в съвременните условия.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук