* Доклад, представен на 19 април 2010 г. в София по време на дискусията „Европейската социална държава — ядро на левия проект“, първа от цикъла дискусии „България 2020 — европейска социална държава. Левият проект“, организирани от Центъра за исторически и политологични изследвания (ЦИПИ) към Националния съвет на БСП.
Георги Пирински е роден на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк, САЩ. Специалист по икономика на външната търговия. Депутат в 7-ото Велико народно събрание и във всички следващи парламенти досега. Председател на 40-то и зам.-председател на 41-ото Народно събрание. Член на изпълнителното бюро на НС на БСП. Председател на Комисията по идейното и програмното развитие на БСП. Владее английски, френски и руски.
В началото на новото десетилетие общественото мнение и у нас, и в Европа е провокирано, в условията на все още продължаваща криза, да осмисли перспективите за посткризисното развитие с хоризонт годината 2020. Европейската комисия представи свой първоначален документ „Европа 2020 — Стратегия на Европейския съюз“, намерила противоречив прием, който след преработка бе представен на държавите-членки като формално предложение.
У нас темата бе лансирана в публичното пространство от президента Първанов при откриване на дискусията „България — накъде след кризата“, инициирана от него на 22 януари т. г. в Националния дворец на културата. Постановката на президента бе, че с нея се поставя въпросът за националната стратегия за развитието на държавата до 2020 г. „успоредно с усилията на европейските институции“.
Очевидно ключът, заложен в основата на замисъла, е стратегията да е национална, което би означавало — надпартийна. Лансираното от държавния глава предложение бе за „партньорство за напредък“ и управление чрез максимално съгласие. Бе подчертано, че стратегическите цели са постижими при широка обществена подкрепа, включително и чрез активен диалог между политическите партии, синдикатите и гражданските структури.
Означава ли това, че политическите партии не следва да се ангажират с разработката и огласяването на свои виждания и проекти за стратегическите насоки за развитието на България в средносрочна перспектива? Очевидно не — в противен случай, ако останат пасивни спрямо основните предизвикателства на десетилетието, те биха абдикирали от едно от основните си задължения като формации, призвани да чертаят нужни за гражданите и страната перспективи — да представят пред обществото своите предложения за прогрес и просперитет.
Но заемайки се с такава задача, партиите, в това число и БСП, са изправени пред предизвикателството да съблюдават две трудно съчетаеми, но еднакво задължителни принципни изисквания:
• да остават верни на идейно-политическата си същност (доколкото притежават такава, имайки предвид разгърналия се през изминалите години „политически инженеринг“), на партийните си програми, и едновременно с това
• да формулират предложенията си с разбирането, че те трябва да са обединяващи за обществото и страната, да съдържат необходимия „общ знаменател“, който да позволи да бъдат приемливи като принос към дискусията в търсене на съгласуваната национална стратегия.
С други думи, партиите не могат да си позволят нито произволно да предлагат конюнктурно добре звучащи идеи без оглед на същностните си характеристики, нито самодостатъчно да очакват другите да възприемат собствените им програми като изначално най-добрите.
За европейската перспектива
Има обаче и една обединяваща перспектива, в която би следвало да се поместят различните проекти — в определена степен това е стратегията на Европейския съюз за периода с хоризонт 2020 година. Дискусиите около първоначалния вариант на документа, представен от Комисията в края на ноември 2009 г., както и настъпилите в него изменения, отразени в текста, представен за разглеждане в органите на Съюза на 3 март т.г., разкриват както споделените общи параметри на т.нар. европейски социален модел, около които има широко съгласие, така и разликите по отношение на приоритети и политики, отразяващи същностни различия между левица и десница на европейско равнище.
Общият подход, съдържащ се в стратегията, бе одобрен на пролетното заседание на Европейския съвет в края на март т.г. Този подход отразява споделеното разбиране, че за текущото десетилетие определящите цели за държавите от Съюза следва да са подчинени на трайни европейски приоритети — стремеж към пълна заетост на работната сила; икономика на знанието; чиста природна среда; образование през целия живот; ограничаване и изкореняване на бедността. По отношение на тези приоритети са разработени и средносрочни цели с конкретни числови изражения.
Същевременно между ноември 2009-а и март 2010-а в документа настъпиха съществени изменения по отношение на насоките и политиките за постигане на общите цели на стратегията. Докато първоначалният вариант даваше предимство на по-неутралните подходи, разчитащи основно на стимулите на единния вътрешен пазар, в преработения вариант намериха място седем конкретни стратегически инициативи:
• за насърчаване на иновациите чрез рамкови условия за улеснен достъп до финансиране с оглед стимулиране на растежа и заетостта;
• за подкрепа за младите хора чрез ефективни образователни системи и подобрени шансове за намиране на работа;
• за цифровизация и високоскоростен интернет, обслужващ домакинствата и фирмите;
• за ефективно оползотворяване на природните ресурси за растеж въз основа на все по-икономичното разходване на суровини и невъзобновяеми енергийни източници;
• за секторна индустриална политика за подкрепа на малките и средните предприятия и развитие на силна и устойчива промишлена база, конкурентна на глобално равнище;
• за програма за нови умения и работни места, за да могат хората пълноценно да се реализират и се адаптират към променящото се търсене;
• за европейска програма за борба срещу бедността, за социално и териториално сближаване, за да имат хората достоен живот и възможности за активно участие в обществените дела.
Предстои през юни Европейският съвет на редовното си заседание да одобри конкретните параметри на стратегията, в това число и интегрираните насоки по отношение на индивидуалните цели за отделните държави-членки.
Независимо от еволюцията в предлаганата от Комисията стратегия обаче, в средите на европейската левица продължава обосновката на сериозна критика и на алтернативни виждания по отношение на основни аспекти на документа. Пред левите сили в Европа остава ключовото предизвикателство да формулират и отстоят свое цялостно виждане за прогресивното развитие на страните-членки и на Съюза като цяло в отговор на горчивите разочарования и настоятелните очаквания на гражданите за достоен живот в сигурност и справедливост.
За левия проект на БСП
Посочените изисквания за съчетание на принципност и надпартийност в рамките на обща европейска перспектива са напълно валидни и за Българската социалистическа партия, ако иска да представи политически документ, с който да участва в конкуренцията за спечелване на обществена подкрепа. Такава подкрепа е необходима на партията, за да може реално да осигури по-добра перспектива за България, а не просто да критикува (намирайки се в опозиция) или да се ангажира с решения, противоречащи на лявата й идентичност (когато управлява). Полезно и нужно е тези отправни разбирания да не се забравят, особено сега, когато се активизират търсенията и дискусиите по въпроса каква е визията на левицата за развитието на страната, какъв е левият проект за „България 2020“?
На 27 март т. г. Националният съвет (НС) на партията утвърди документ — първоначален вариант на Програмни насоки, озаглавен „Левият проект: България 2020 — европейска социална държава“, като основа на работата в структурите на НС по цялостен стратегически проект за развитието на страната до края на новото десетилетие. Съгласно взетото решение, в резултат на по-нататъшната работа в центъра и по места, Изпълнителното Бюро на НС следва да приеме разгърнат проект на Програмни насоки по утвърдената тема, който да бъде внесен за обсъждане на предстоящото до края на годината заседание на 47-ия конгрес на БСП.
Преди да бъдат очертани обаче основните параметри на проекта, заявен с посочения документ, възниква въпросът съдържа ли той онова съчетание на програмна последователност и прагматична приложимост, което е необходимо като основа за реална стратегия за прогресивното развитие на страната през следващите години. Т.е. имаме ли достатъчно основание да сме убедени, че не само трябва и искаме, но и че можем отговорно да разработим и огласим на национално равнище свой проект за България от последователни леви позиции?
Който бърза с лекота да отговори утвърдително на този въпрос, явно не си дава сметка нито за сложността на самата задача, нито за сериозната липса на нагласа, на кондиция в партията за задълбочена аналитична и програмна работа. Твърде тежки са ударите, които БСП понесе на последните избори и след тях. Твърде осезателни са пораженията от загубата на морални ориентири и устои в резултат на користни интереси и безпринципни противоборства, оставени да се вихрят на воля.
И все пак, имаме достатъчно опорни точки, от които да пристъпим към разработката на свой стратегически документ, с който да заявим претенцията си да предложим по-добра перспектива за цялата страна. Основания за такова убеждение ни дават както концептуалните начала, на които се градят Програмните насоки, така и основните параметри на самия проект, очертан, макар и в предварителен порядък, в тях. Концептуално насоките последователно развиват Програмата на БСП „За България — свободни граждани; справедлива държава; солидарно общество“, приета от 47-ия конгрес в края на ноември 2008 година. Новата програма на партията предлага стратегически печеливша начална позиция за последователно лява и същевременно национално приложима стратегия за развитие на страната — в нея е обоснована главната политическа задача, която партията си поставя на сегашния етап от гледна точка именно на интересите на страната като цяло: развитието на България като европейска социална държава, последователно съобразявайки се със специфичните условия и потребности на съвременното българско общество.
Разбира се, че на практика не съществува един или друг завършен пример за „европейска социална държава“, нито че можем да се позовем на някакъв еднозначно дефиниран модел на такава държава. Дори такива примери и модели да съществуваха, още по-малко би следвало да се очаква, че те биха били еднакво и пряко приложими в различни държави, всяка със своята специфика. Но имаме пълно основание да отчетем, че Програмата на партията е в унисон с общите параметри, характеризиращи европейските държави с развити социална пазарна икономика и системи за социална сигурност и интеграция.
Проверката на това твърдение се намира в основните параметри на левия проект, който може и следва да формираме, стъпвайки на основните положения на партийната програма. Такава проверка всъщност са програмните насоки, утвърдени от Националния съвет на БСП:
1. Пръв сред основните параметри на насоките е приоритетът на труда като базисна ценност, като основно право и фактор за реализация на личността. В програмните насоки се изтъква необходимостта да се засили ролята на държавата като регулатор на пазара на труда; да се създават облекчения на фирмите, запазващи и създаващи заетост. Отчитайки силно занижените равнища на заплащане на труда, се откроява необходимостта от ускорено покачване на реалните заплати и законово установяване на социалната функция на минималната работна заплата.
2. Наред с това се откроява приоритетното значение на социалната сигурност като фундаментално право. Конкретно изражение на системите за постигането й следва да станат мерките за ограничаване на бедността; извънредните мерки за решаване на проблемите на децата, както и за защита на майчинството и отговорното родителство; социалното включване на изолираните групи в обществото; както и реалното нарастване на равнищата на пенсиите.
3. В областта на здравеопазването насоките потвърждават категоричната позиция, изискваща спазване на конституционната норма за гарантиране на достъпна за всеки гражданин качествена здравна помощ. Реалното приложение на тази норма следва да се реализира чрез целия комплекс политики — от промоцията на здраве и профилактика на болестите, преминавайки през преструктурирането и ефективното управление на болничната помощ и стигайки до осигуряване на финансова устойчивост на националната система на здравеопазване.
4. По отношение на образованието в насоките се изтъква, че подготовката на младото поколение, както и на всеки български гражданин, е от съдбовно значение за бъдещето на страната. В отговор на тази значимост се залага на утвърждаването на цялостен съвременен образователен модел; поетапно въвеждане на целодневна организация на училището; разработване на национална квалификационна рамка и развитие на национална система за ориентиране през целия живот. Отделно се залага развитието на комплексна политика за развитие и реализация на младите хора.
5. Същностен параметър на програмните насоки е необходимостта от национална стратегия за развитие на научните изследвания, високите технологии и иновации. Тя следва да се разработва в органична връзка със стратегията „Европа 2020“ и да цели развитие на знанието и прилагането му за постигане на интелигентен растеж и на ново качество на живот.
Изброяването на основни параметри на проекта, заложен в програмните насоки, би могло да продължи по целия списък от политики в областта на икономиката и социалната сфера; конституционното устройство и гражданското общество; както и на финансовата система и националната сигурност. Това обаче тук едва ли е необходимо, доколкото такова продължение само отново ще илюстрира последователно европейската лява социална същност на определящите контури на този проект. По-скоро е необходимо да се изтъкнат обобщаващите послания, които следва обосновано да могат да бъдат защитени въз основа на него:
• преди всичко, че левият проект на БСП предлага по-добри възможности за ускорено и устойчиво нарастване на брутния вътрешен продукт и на благосъстоянието на гражданите въз основа на приоритетно развитие на човешкия капитал, защита на труда на хората и в условия на социална сигурност при работещ баланс с интересите на работодателите и на държавата като цяло;
• също така, че партията гради своя проект въз основа на последователното прилагане на нормите на демократичната българска Конституция, на укрепването на институциите на държавата при паралелното развитие на гражданското общество и защитата на правата и свободите на гражданите;
• и не на последно място, че развитието на социална пазарна икономика и на разгърната институционална система на социалната държава се разглежда в рамките на последователно съблюдаване на критериите и изискванията за дългосрочна стабилност на държавните финанси и надеждна система за националната сигурност на страната. Същевременно възникват поредица от въпроси по така формулираната и възприета тезисно основа за разработка на левия проект на БСП — може ли да се оформи цялостен проект въз основа на отделни насоки и норми, съдържащи се в партийната Програма; не са ли необходими количествени измерения на целите по отделни области; дали всъщност проектът съответства на вижданията на Партията на европейските социалисти и т.н. Тук очевидно не е възможно да се вземе подробно отношение по тези и други подобни питания.
Нужно е обаче да се отбележат и вземат предвид няколко обективно определящи момента — в проекта се съдържа ясна и недвусмислена лява ориентация в полза на смяна на сегашния неолиберален модел на развитие, подчинен на чисто парични и фискални приоритети, с европейската социална алтернатива на държави на благосъстоянието в унисон с приоритетите на човешко развитие — достойни доходи, всеобщо образование и широкодостъпно качествено здравеопазване. Що се отнася до квантифицирането на целите, то не може да е резултат на субективни пожелания, а само на сериозни професионални разработки, каквито всъщност трябва да последват въз основа на утвърдените тезисни начала.
Безспорно, наред с конкретната работа, следва да продължат и се задълбочат дискусиитe по принципните програмни въпроси, намерили отражение в проектонасоките; както и да се съпоставят с развитието на позициите и предложенията на европейската левица. Не бива обаче под формата на дискусии да се търсят обходни пътища и прийоми за снишаване и отбягване от отговорностите ни да дадем работещи алтернативи на проблемите на обществото въз основа на последователни програмни позиции.
За някои други възгледи — от ляво?
Същевременно предстоящите дискусии по представите за ляв проект за развитието на България задължително ще трябва да обхванат и широкия спектър предложения и виждания по темата, които все по-настойчиво намират място в публичното пространство. Още повече, че те ясно маркират и изпитват двете категории изисквания и ограничители — за последователна лява същност и за прагматична приложимост на национално равнище.
По отношение на първата категория изисквания си заслужава внимание позицията, артикулирана на страниците на в. „Дума“. В броя си от 23 януари т.г. вестникът публикува дискусионния материал „Новият ляв проект“, в който авторът заявява, че „…дискусията за ляв проект трябва да започне с дискусия за увеличаване на общественото богатство и в този аспект проблемът не е нито ляв, нито десен.“ Отбелязвайки, че България е с най-ниско равнище на доходи и на производителност сред членките на Европейския съюз, авторът развива тезата, че „това не е нито ляв, нито десен въпрос. Началото на такава дискусия е отвъд лявото и дясното.“ Що се отнася до дилемата ляво — дясно, то по нея, според автора, се открояват две насоки, два „склона“: единият — в рамките на „балансираните бюджети“ и „счетоводните реалности“, в които са възможни в най-добрия случай „козметични движения вляво“, като например промени в данъчното законодателство. И другият „склон“ — „пътят на ежедневно доказваната лява чувствителност“ по отношение на болезнените проблеми в ежедневието на хората.
Разбирането за необходимостта от развитие на производството като основа на общественото благосъстояние е безспорно обосновано и важно. Но съвсем не е вярно, че въпросите за такова развитие не са от категорията ляво — дясно. Тъкмо напротив, именно подчертано десният неолиберален модел е в основата на загърбването на материалното производство за сметка на паричните агрегати; на стагнацията на реалния сектор в полза на фискалните агрегати и монетарната икономика.
Не по-малко несъстоятелно е и разбирането за социалната чувствителност като есенцията на лявата позиция и политика днес. Както е известно, тезата за социалната чувствителност бе присъща на консервативните концепции и платформи, поне до разразилата се преди две години глобална финансова и икономическа криза.
Проблемът с посочената позиция за развитие на икономиката отвъд лявото и дясното е, че тя служи като обосновка за възприемането на т.нар. прагматични решения и мерки от рода на плоския данък и т.н. Такива решения водят до трайното компрометиране на една лява партия, правят я недостоверна като носител на алтернативен модел за политика в очите на обществото. Пълната сила на такава последица изпитва днес и БСП.
От противоположната крайност е зачестилата напоследък поява на тезата за Единния национален фронт на хората с леви убеждения. Разгърната обосновка на тази теза се съдържа в Декларацията-призив на политическата партия „Нова зора“, коалиционен партньор на БСП. Съгласно разбиранията на тази партия това, че такъв фронт „…ще бъде „наляво от центъра“, е просто позициониране в едно по-привично виртуално пространство и несъмнено изразява демократичната тенденция на противопоставяне на мнозинството от народа на олигархията, плутокрацията и безродничеството.“
Каквито и да са другите аргументи и достойнства в полза на това разбиране, явно е, че то не може да претендира за последователно ляв проевропейски проект за развитието на България в перспектива. Като освен това няма как да се подмине сходството на апела „Да си върнем България, която загубихме“ с програмните призиви на младшия партньор в управляващата днес коалиция.
Както конкретната работа, така и дискусиите по същество за това, кой е автентичният и нужен на страната днес ляв проект за България 2020 и как да бъде осъществен, тепърва започват. Да се постараем да бъдем на равнището на значимостта на проблемите и на отговорността ни за сериозното им и резултатно третиране.
