ОТ СОФИЯ — С ЛЮБОВ КЪМ ОСТРОВА НА СВОБОДАТА

Къдринка Къдринова е председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България и зам. главен редактор на сп. „Тема“. Родена е през 1958 г. в Рим, Италия. Завършила е журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски“. Работила е като журналист-международник във всекидневниците „Народна младеж“, „24 часа“, „Сега“, „Монитор“. Автор е на книгите „Под небето на Матагалпа“ (1987), „Романси в глобално кърваво“ (2005), „Виетнам — феникс и дракон“ (2009). Пътувала е из над 20 страни в света и е публикувала свои репортажи, пътеписи и анализи за тях.
Участниците в състоялата се у нас ХV европейска среща за солидарност с Куба се зарекоха да засилят информационния поток срещу антикубинските медийни манипулации

Гостуването в България на дъщерята на легендарния Ернесто Че Гевара — д-р Алейда Гевара, бе безспорен новинарски хит в средата на май. Семейната история на гостенката, харизматичната £ личност и нейната ярка речовитост фокусираха вниманието на медиите и ги накара да забележат и събитието, по повод на което Алейда бе у нас — състоялата се на 15 и 16 май 2010 г. ХV европейска среща за солидарност с Куба, домакинствана от Асоциацията за приятелство „България-Куба“ с председател Станка Шопова. Неслучайно форумът, на който се събраха над 100 делегати от 27 страни и на чието откриване дойде и зам.-председателят на Народното събрание Георги Пирински, сложи акцент върху необходимостта от засилване на достоверния и същностен информационен поток за случващото се във и около Куба в противовес на доминиращите в големите средства за масово осведомяване манипулации по темата. В нагледна илюстрация на феномена се превърна реакцията на повечето български медии, които обърнаха внимание на събитието само доколкото в него участваше дъщерята на Че Гевара. В същото време организатори и делегати успяха да превърнат срещата в най-представителната и най-добре проведената от съществуването на тези форуми. Първият от тях се е състоял още през 1985 г. Оттогава срещи от такъв тип се свикват на всеки две години в различни страни.

Пристигналата няколко дни по-рано кубинска делегация начело с председателката на Кубинския институт за дружба с народите (ИКАП) Кения Серано успя да посети Перник и Благоевград; да се срещне с председателя на Групата за приятелство с Куба в Народното събрание Любен Корнезов; да разговаря с ръководители и представители на Българския антифашистки съюз, на Съюза на българските писатели, на Синдиката на българските учители и т.н. Гостите от Куба участваха и в награждаването на победителите от ежегодния ученически конкурс „Куба — далечна и близка“, чийто инициатор е Асоциацията за приятелство „България-Куба“.

Навсякъде особен интерес предизвикваше участничката в делегацията Елизабет Палмейро, съпруга на Рамон Лабаниньо — един от петимата кубинци, неправомерно осъдени в САЩ за действията им срещу терористичните планове на антикубинската емиграция в Маями и задържани вече 11 години в американски затвори. Апелът на Елизабет да се засили международната кампания за освобождаване на петимата, към която са се присъединили и десетима лауреати на Нобеловата награда, срещна топъл отклик.

Непосредствената и открита за контакти Алейда Гевара, която по професия е педиатър алерголог, бе най-търсена за интервюта, общи снимки и сърдечни прегръдки. Тя не се умори да разказва за баща си и за Кубинската революция, за истините и изкривяванията около Острова на свободата, за предизвикателствата на нашето време. В многобройните си срещи тя припомняше и за предишното си гостуване в България — преди 25 г. тя идва за първи път у нас заедно с по-малката си сестра Селия. Тогава двете посещават завод в Перник, чийто трудов колектив е вписал в своя списък името на Ернесто Гевара де Ла Серна и изпълнява и неговата норма. Полагаемата се заплата пък внася във фонд „Антиимпериалистическа солидарност“. „Това беше едно от най-красивите преживявания за мен и сестра ми във вашата страна. Все едно баща ни беше жив и работеше, за да помага на потиснатите хора в другите страни — точно както е правел през целия си живот“, подчерта Алейда Гевара.

По време на пресконференцията в кубинското посолство тя утоли жаждата на журналистите за повече подробности от живота на Че Гевара със семей­ството му, като разказа непознати на българската публика епизоди от едновременно и веселото, и прочувствено общуване на митичния команданте с децата му. Например, за съчинената от самия него приказка за сина му Камило, или за песничката за кравата, записана на магнетофонна лента специал­но за Алейда. Гостенката изрично наблегна и на „дарбата на Че да обича“. Защото „ако не можеш да обичаш, не си способен да дадеш живота си за друго човешко същество“.

Дъщерята на Че успя да насочи интереса и към повода на гостуването си — солидарността с Куба и свикваната по този повод у нас среща. Ето какво разказа Алейда в едно от първите си интервюта, дадени в България: „Благодарение на името на баща ми привличам вниманието и мога да бъда чута, да казвам истини за Куба, да засягам теми, които „големите“ медии по света често манипулират и изопачават.

Например, сега много се шуми около смъртта на осъдения за квартирни кражби и улични побоища криминален затворник Орландо Сапата в резултат на обявена от него гладна стачка. Онези, които наричам продажници, защото плюят по страната си срещу пари от чужбина, го обявиха за дисидент чак на 75-ия ден от гладуването му, когато разбраха, че могат да го използват за политически цели. Той почина на 86-ия ден. Бяха му осигурени максимални медицински грижи — факт, който собствената му майка призна, но той категорично отказа да се храни. Исканията му бяха за персонални телефон, телевизор и готварска печка в килията. Как да стане, след като Куба вече пет десетилетия живее в сурова икономическа блокада и още не може да гарантира такива блага на всеки от честните си секачи на захарна тръстика, та ще глези един престъпник?! Разбира се, страната ни много съжалява за смъртта му — като за смъртта на всяко човешко същество. Но в измислиците, които сега се множат около името на Сапата, няма истина — той никога не е бил политически затворник. Сбъркахме. Този
случай трябваше веднага да се разгласи такъв, какъвто е. Вместо това допуснахме той да бъде злонамерено раздут и изкривен в чуждите медии.

Сега по инерция се спекулира и с друг любител на гладни стачки — Гийермо Фариняс. Този пък е осъден за нападение над жена и за побой над старец, на когото после трябваше да се прави тежка операция, за да бъде спасен. Трудно ми е да изброя за кой път Фариняс обявява и прекъсва поредната си гладна стачка. Прави го от собствения си дом в Санта Клара. Защото моята обвинявана в какви ли не грехове държава, вместо да приложи ефективна присъда за неговите криминални деяния, го остави да си живее у дома. Има си там телефон, по който раздава интервюта, интернет, по който води свой блог, приема лично чужди посланици и т.н.“

Интерпретацията на споменатите от Алейда Гевара събития в повечето европейски политически среди и медии доведе до т.нар. Обща позиция на ЕС, която поставя сурови условия на Куба —
обстоя­телство, възприемано на Острова като обидна намеса във вътрешните работи. Кампанията по този повод пък се определя от Хавана като „клеветническа“. Темата бе сред акцентите и на откритата на 15 май в София ХV европейска среща за солидарност с Куба.

Голям интерес предизвика изказването на испанския делегат Раул Мартинес. Той запозна аудиторията с подробностите на

електронния проект „Кубаинформасион“

който ще разпространява обективна информация за Острова на Свободата. Предложението на Мартинес инициираният в Страната на баските проект да се разшири и да стане мрежа за обмен и разгласяване на обективни факти за живота в Куба, бе въодушевено подкрепено от делегатите.

С оживление и интерес бе посрещнат и обзорът за дейността на европейската мрежа на „МедиКуба“, представен от координаторката му Марианхелика Касула.

Елизабет Палмейро развълнува дълбоко аудиторията в парк-хотел „Москва“ с изказването си за драмата около съдбата на петимата осъдени в САЩ кубински антитерористи и на техните съпруги. На две от тях — Олга Салануева и Адриана Перес, съпруги на Рене Гонсалес и на Херардо Ернандес — американските власти вече 12-а година отказват да издадат визи, с което лишават мъжете им зад решетките дори и от утехата да бъдат посетени от най-близките си същества.

Сред участниците в срещата бе разпространена подписка, инициирана от шведски жени и предназначена за Мишел Обама, с апел за позитивно решаване на хуманитарния казус. Разпространена бе и декларация на Нобеловата лауреатка Надин Гординер с подробности за скандалните нарушения на законите на самите САЩ в съдебните битки по делата на петимата кубински антитерористи, с доказателства за тяхната невинност по повдигнатите им обвинения, с настояване американският президент Барак Обама да вземе решение за освобождаването им. Във всяко от изказванията на софийския форум се подчертаваше решимостта да се продължат активните действия в същата посока.

Няколко източноевропейски делегати изтъкнаха трудните условия, в които им се налага да развиват дейността си в подкрепа на Куба — при наложен след промените от 1989 г. негативен спрямо идеи­те им обществен контекст. В същото време всеки от тях подчерта и

въодушевяващата сила на кубинския пример

който потвърждава, че идеите за социална справедливост могат да се реализират и успешно, независимо от всички агресивни действия на противниците им в световен мащаб. Следното споделено в кулоа­рите
мнение синтезира този възглед така: „Кубинската революция, някогашното палаво дете на вече изчезналата социалистическа система, на което строгите чичковци от промосковския блок постоянно налагаха измислени от тях схоластични правила, се оказа най жизнеспособно, най-здраво вкоренено в реалността, най-предразположено към ефективно развитие и най-обнадеждаващо за привържениците на левите идеи по света“.

На срещата бе прожектиран филмът на ирландката Берни Дуайър „Денят, в който дипломацията умря“. С конкретни факти творбата доказва намесата на Службата за защита на интересите на САЩ (1) в Куба във вътрешните работи на страната, както и прякото финансиране на анонсиращите се като дисиденти противници на социалистическия строй.

„Този строй не е перфектен. Ние самите постоянно се учим в движение да поправяме допусканите грешки. Критични сме, взискателни сме. Но колкото и да търсех в съвременния свят, аз не открих за себе си по-хуманен строй от социалистическия“, заяви Алейда Гевара във вълнуващото си слово при закриване на ХV европейска среща за солидарност с Куба.

Тя подчерта още: „Много ми е забавно, когато разни европейски фактори ме питат какво ще стане с Куба, когато братята Кастро си отидат? Как не можаха за толкова години да проумеят, че Кубинската революция не е дело на един или двама души, колкото и влиятелни да са те, а е дълбок процес, произлизащ от народа и пре­творяван от народа?! На мен пък ми се иска да попитам:

а какво ще стане с тази Европа

която загърбва хуманизма и социалните грижи към хората, която абсолютизира властта на транснационалните корпорации и банковите спекуланти, която кара редовите граждани да плащат за предизвиканата от алчността и безочието на богатите криза, която изпраща войски да помагат на американците да мачкат Ирак и Афганистан, която нехае за правата на палестинците, за глада на африканците, за съсипването на природата?…“

Словото на Алейда предизвика бурни овации и вдигна на крака делегатите. В приетата заключителна декларация участниците в софийския форум отправиха следните 6 искания:
1. Вдигане на убийствената блокада на САЩ срещу Куба, която вече 18 пъти е била заклеймявана в ООН;
2. Призоваваме правителствата на европейските държави към анулиране на Общата позиция на ЕС спрямо Куба и към прекратяване на жестоката клеветническа кампания, както и към преустановяване на медийната агресия и възстановяване на отношенията на основата на взаимното уважение между суверенни нации;
3. Незабавно освобождаване на петимата кубински борци-антитерористи, излежаващи присъди в затвори в САЩ, както и издаване на отказваните вече 11 години визи на техните съпруги, за да получат право на свиждане;
4. САЩ да върне окупираната кубинска територия в Гуантанамо, която е военноморска база и международен концентрационен лагер на САЩ и която въпреки обещанията на Обама, все още не е затворена;
5. САЩ да прекратят финансирането на продажници и терористи на територията на Острова и извън нея;
6. Екстрадиране и осъждане на заклетите терористи, постоянно пребиваващи в САЩ — Посада Карилес, Орландо Бош и др. (Споменатите в последната точка имена са с доказани участия в редица терористични актове срещу Куба, извършени в различни години).

Декларацията завършва ясно и недвусмислено: „Подкрепяме Кубинската революция — истински пример за достойнство, суверенитет, социална справедливост, устойчиво развитие, интернационална солидарност, както и нейното правителство като законен представител на мнозинството на кубинския народ. Подкрепяме борбата на народите от Латинска Америка за суверенитет, боливарските процеси на преобразования, които създават истинската независимост, както и АЛБА (Боливарската алтернатива за нашата Америка) — справедливия и респектиращ проект за икономически, социален и културен обмен между държавите.“

Софийският форум прие и конкретна програма за съвместни действия на Европейското движение за солидарност с Куба. По предложение на германските делегати бе решено следващата подобна среща да се състои в Германия.

Емоционалната поанта бе митингът-концерт в зала „Универсиада“. Наред с винаги възпламеняващата публиката Йорданка Христова, в него участваха също Нина Николина, Калин Вельов, група „Тумбаито“, Алфредо Торес, фолклорен състав „Витошанчета“, детски танцови ансамбли от читалище „София“ и т.н.

Изненадващо за всички Алейда Гевара също показа певчески умения, макар съвсем скромно да подчерта, че не е певица. А когато „Тумбаито“ и Йорданка Христова нажежиха залата с „Гуантанамера“, Алейда не издържа и скочи да танцува заедно с цялата кубинска делегация. Дори започна да учи на стъпките облечените в български носии деца от „Витошанчета“, които
я следваха в захлас. Повечето от тях после се надпреварваха да £ взимат автографи и да се снимат с нея за спомен, докато залата не се уморяваше да скандира думите на Че: „Hasta la victoria siempre!“
(Винаги до победа!).

Бележка