ЗАРАЗИТЕЛЕН ЛИ E ГРЪЦКИЯТ ФИНАНСОВ ПРОВАЛ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ

0
157

Йосиф Аврамов преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия контрол в Нов български университет. Работил е в Министерство на финансите, БНБ, Комитета за държавен и народен контрол, като старши съветник в Икономическата комисия на Народното събрание. Автор на книгите „Еврото — утрешните ни пари“, „Силата на парите“ и учебниците „Банков контрол“, „Данъчен и митнически контрол“, „Финанси на малката и средната фирма“, „Теория и история на парите и кредита“ и др.
EС спасява френските и германските банки за сметка на доходите на гръцките трудещи се

Вече няколко месеца нашата южна съседка Гърция е обхваната от протести и стачки и масово обществено недоволство. Бяха дадени и три невинни жертви, които изгоряха при протестите в една гръцка банка. За първи път се заговори за възможен финансов колапс на страна от Еврозоната, а вследствие нейните (а и тези на Португалия, Испания, Ирландия и в известна степен и на Италия) финансови проблеми еврото поевтиня в последните два-три месеца с няколко процента. Стана ясно дори на европейските лидери, че ако ЕК и ЕЦБ, както и МВФ не съумеят да разрешат проблема с бюджетния дефицит на редица страни, вероятно ще сме свидетели на криза на Еврозоната, а поради това, че страни извън нея като Исландия, Румъния, Латвия и Унгария не са в по-розово положение, и на общоевропейска криза. Надигнаха се гласове, и то от средите на управляващата в Германия ХДС, за изключване на Гърция от Еврозоната. Освен в Гърция и в една друга държава от Еврозоната — Португалия, неотдавна бе одобрен от МС пакет от мерки за съкращаване на бюджетния дефицит, който е 9,6%. Правителството се надява новите мерки да направят възможно до 2013 г. бюджетният дефицит на страната да бъде 3% от БВП, което едва ли е възможно.

Неразумната финансова политика, която гръцките правителства водеха над десетилетие, я изправиха на ръба на банкрута и поставиха пред изпитание и останалите страни от ЕС. Гърция с помощта на американския инвестиционен банков гигант „Голдман сакс“ години наред е заблуждавала Евростат и благодарение на нерегламентирани суапови сделки е фалшифицирала статистическите данни, благодарение на което е влязла по втория начин в Еврозоната през 2002 г. След това финансовите еквалибристики и безконтролното разходване от гръцка страна (включително и на средства от еврофондовете), кредитната експанзия от страна на гръцките банки чрез отпускане на евтини кредити, както и липсата на финансови реформи, продължи до настъпване на глобалната финансова криза в края на 2008 г., а в началото на 2010 г. положението става вече неудържимо — дългове от 300 млрд. евро и бюджетен дефицит от 12,7% (по данни на Евростат, обявени през април, дефицитът е 13,6%). Застраховките срещу фалит на страната — кредитните суапове, достигнаха 335.5 пункта, което е най-ниската им стойност от 27 януари.

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу поиска в края на април 2010 г. да бъде задействан пакетът от помощи на Европейския съюз и Международния валутен фонд, чиято цел е да извади страната на Еврозоната от дълговата криза. Гърция взе решение да се възползва от помощта още преди приключване на преговорите за условията за предоставяне на кредита. Необходимостта от спешно получаване на този кредит се обяснява с факта, че на 19 май страната трябва да погаси дългове от 11,3 млрд. долара. (Държавният дълг на Гърция е около 300 млрд.). Гърция преговаря с представители на Еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ) за отпускане на помощ от 40-45 млрд. евро, след като Атина поиска задействане на механизма. В отговор на искането от Европейската комисия обявиха, че страните от Еврозоната и Международният валутен фонд ще действат максимално бързо и ще активират планираната серия от стъпки.

Държавите от еврозоната, подпомогнати с 30 млрд. евро от МВФ, ще отпуснат на Гърция 110 млрд. евро през следващите три години, защото тя им дължи 142.5 млрд. евро. Гърция е в сериозна криза заради големия си външен дълг и сега Европа щяла да я спасява, като първоначално го направи още по-голям. В момента той възлиза на 115% от нейния брутен вътрешен продукт според данни на Евростат, но ще нарасне до 150% в края на спасителния период според последни прогнози на европейски икономисти. Потвърждава се старото правило, че ако вземеш пари назаем, трябва да вземеш много, за да не се тревожиш как ще ги връщаш, а да се тревожи онзи, който ти ги е предоставил и да те спаси впоследствие.

Финансовите министри на страните от Еврозоната одобриха отпускането на спасителния пакет за Гърция, след като в продължение на седмици не можаха да се договорят за основните параметри по него. Сделката прави възможно предоставянето на 110 млрд. евро на Гърция в следващите три години — по 45 млрд. евро всяка година. Германия ще даде 22 млрд. евро, а през 2010 г. ще бъдат отпуснати 8.4 млрд. евро. Споразумението бе прието от европейските държавни и правителствени ръководители на страните от ЕС на извънредна среща на 7 май. ЕС вече изпрати ясен сигнал към песимизма, демонстриран от рейтинговите агенции и финансовите пазари. Посланието на Брюксел е, че еврото ще остане силно. И още нещо — Гърция има силни съюзници. Сегашната криза в Гърция, която заплаши стабилността на еврото, накара европейските лидери да погледнат по-реалистично и щяха да приложат предпазни, а не спасителни мерки. Защо кредиторите, които напълно са загубили доверие в длъжника си, продължават да му наливат пари? Едва ли Франция и Германия са обладани от фикция за благотворителност. Явно има нещо много по-ценно от Гърция, което ги кара да бъркат в джобовете на своите изнервени данъкоплатци, за да покриват неотложните плащания на Атина към нейните кредитори. А по-ценни могат да бъдат само собствените им банки, които са главните кредитори на Гърция. Според данни от намиращата се в Базел, Швейцария, Банка за международни разплащания (БМР) външните задължения на държавите, включително американски и други неевропейски, държат 178 млрд. евро от гръцкия дълг. Една трета от дълга на Гърция се пада на френски банки-кредиторки, а сумарно европейските банки са отпуснали 142.5 млрд. евро. Френски банкери в момента силно са притеснени за 56 млрд. евро, дадени на Гърция с надеждата, че като наблюдавана държава от Еврозоната, няма как да стигне до неплатежоспособност. Германските банкери са на второ място с отпуснати 34 млрд. евро за Гърция, трети са американците с 12.5 млрд. евро, четвърти са британците с 11 млрд. евро, пети са холандците с 9 млрд. евро. До края на годината 45 млрд. евро ще излязат на червено заради настъпили падежи по плащанията, а до края на май — 30 млрд. евро.

Това стана възможно, след като Европейската комисия представи през март доклад за напредъка на Гърция в усилията £ за ограничаване на бюджетния дефицит и за тази цел изпрати там комисаря по бюджета Оли Рен. На Гърция спешно все още са необходими близо 25 млрд. евро, за да се рефинансират задълженията, по които има падежи през първото полугодие на годината и гръцкото правителство започна действия по набавянето им. 4,8 млрд. евро ще бъдат събрани от наложените по-високи акцизи и такси за скъпите стоки и такива с висока добавена стойност (яхти, луксозни имоти и др.), както и върху горивата, цигарите и алкохолните напитки, ще има „замразяване“ на пенсиите и орязване на допълнителните доходи с 30% на работещите в публичния сектор, като бонусите, предоставяни на Коледа, Великден и преди лятната отпуска. Предприети бяха и мерки за редуциране на раздутия административен апарат.

Независимо от протестите, организирани от гръцките синдикати и няколко леви и ултралеви политически партии и движения, правителството на ПАСОК все още се ползва с висок кредит на доверие, и то предимно от представителите на малкия и средния бизнес в туризма, индустрията и транспорта. Тези най-вече самонаети дребни предприемачи, които се трудят в своите хотели, ресторанти, преработвателни, превозвачески и спедиторски фирми често по 10-12 ч. и досега са приемали негативно, че държавният чиновник има толкова много привилегии и получава куп бонуси, а на всичко отгоре нерядко, за да свърши работа по-бързо, се налага да бъдат „стимулирани“ по нерегламентиран начин с „пари под масата“. Все пак не е изключено кризата да ескалира и да се превърне в политическа, което ще доведе до сваляне от „кормилото на властта“ на премиера от ПАСОК.

Министър-председателят на Гърция Папандреу основателно твърди, че тя е жертва на борсови спекуланти, които целят да спечелят освен от Гърция и от „отслабналото“ евро. Канцлерът на Германия Ангела Меркел се съгласи с втората част на тази констатация, която касае спекулацията срещу еврото, но тя едва ли е в състояние да убеди банките и паричните пазари да са по-снизходителни към изпадналата в предколапсно състояние държава. При основен лихвен процент на ЕЦБ 1%, Гърция бе принудена да емитира преди 3 месеца еврооблигационна емисия при 6,2% лихва. Тя започна преговори за заеми от Китай и Русия, които вероятно са при по-лоши условия и засега те не са финализирани. Емитира се и нова еврооблигационна емисия, но и тя не бе при по-благоприятни лихвени равнища. Основателен е въпросът, ако България потърси свеж паричен ресурс от международните финансови пазари, независимо от ниския си бюджетен дефицит и относително голям фискален резерв, колко ще е лихвата? Тя едва ли ще е по-ниска от тази, която Гърция (все пак тя е член на Еврозоната) вече заплаща по досегашната си еврооблигационна емисия, а вероятно няма да е по-ниска от 7-7,5. Налице са и доста екстравагантни препоръки към Гърция. Германският вестник „Bild“ публикува мнението на германски политици, според които Гърция трябва да продаде имоти, компании и ненаселени острови, за да плати дълговете си. Една банкрутирала страна трябва да използва всякакви източници, за да събере средства и да се разплати с кредиторите си, заяви Йозеф Шларман, член на ХДС и представляващ лоби от 40 хиляди бизнесмени и мениджъри.

На фона на проблемите с публичните финанси на Гърция на пръв поглед България изглежда добре — около 6,2 млрд. лв. фискален резерв и приет бюджет за 2010 г. с около 500 милиона лева (около 0,48 %) дефицит. Впоследствие по данни на Евростат и българския бюджетен дефицит се оказа 3,9%, но независимо от това той е сред най-ниските в ЕС. Това чувствително разминаване на данните се дължи и на неразплатени договори по обществени поръчки, направени през 2009 г.
и 2008 г., които финансовият ни министър отложи да плати през 2009 г. Чак през април 2010 г. бе изготвена схема за изплащането на 500 млн.лв. на фирмите чрез ББР, но при отбив от 7%.

Сравнително строгата фискална и монетарна политика на настоящото, а и на предходните три правителства, спазването на принципите на системата на валутен борд, установена у нас на 05.VII.1997г., не трябва да се променя към разточително и безконтролно разходване на бюджетни разходи в период на криза. Необходимо е точно сега, когато страната ни не е излязла от кризата, правителството да съумее да въведе стимули за облекчаване на бизнеса, с което да подпомогне реалната българска икономика. Това е напълно в духа на дясната политика. Докато останалите десни европейски правителства стимулират родните си фирми, нашето, определило себе си за дясно правителство, ги санкционира, като освен че не плаща с месеци обществените поръчки, но ги санкционира с 10%, когато все пак се накани да им плати. Според Божидар Данев, председател на БСК, за целта може да се ползва мостово финансиране от фискалния резерв на страната. Друг възможен вариант според него за бързо погасяване на задълженията към бизнеса е секюризация на държавния дълг към бизнеса, т.е. да се даде под условие допълнително възможност на фирмите да погасяват задълженията си по данъци и социални плащания, без да внасят начислените санкции за просрочие. Възможно е да бъдат игнорирани другите сфери, които също се нуждаят не само от средства, но и от реформи, но за спасяване на българския бизнес точно сега трябва спешно да се помисли от изпълнителната и законодателната власт, а и от БНБ. Ето защо бе правилна стъпка отлагането на пенсионната реформа, която също изискваше доста средства, но в настоящия момент ги няма.

В България има не финансова криза, а сериозна икономическа криза и това вероятно не се разбира от премиера и финансовия ни министър. Финансовата стабилност на макрониво е запазено, но има сериозна липса на кеш пари у бизнеса, а кредитният ресурс е доста по-скъп дори от почти фалиралата Гърция. Кредитът за бизнесцели е с около и над 10% лихва. Българската банка за развитие, на която предходното правителство отпусна през лятото на 2009 г. 500 млн.лв. и този ресурс, предоставен на фиксирана лихва от 8%, позволи на редица фирми да получат „глътка въздух“, свърши отдавна. Сегашното правителство засега не използва възможността за интервениране в сферата на икономиката чрез ББР. Не са оползотворени и 200 млн.евро по ОП „Конкурентоспособност“, предназначени за създаване на частни гаранционни фондове и фондове за дялово инвестиране и за рисково кредитиране. На българските предприемачи бюджетът дължи най-малко около 600 млн.лв. от неразплатени средства, около 800 млн. лв. невъзстановен ДДС и дългове на държавата към общините, а те и други държавни и общински фирми — към представителите на бизнеса, което прави неразплатени около 2 млрд.лв.

За България вероятните ефекти от гръцката криза ще са увеличаване на безработицата, намаляване на заплатите на работещи в гръцки предприятия, допълнително свиване на обема на търговията с Гърция, трудно получаване на кредити от гръцки банки при недобри условия, намаляване на туристическия поток, завръщане на наши емигранти, работещи в Гърция. Възможни са и други непредвидими ефекти. Управителят на БНБ опроверга твърденията, че гръцките банки, които заемат около 28% от българския банков пазар, изнасят печалбите си зад граница. Най-големият удар, който България вероятно ще понесе вследствие на финансовия колапс на Гърция, е осуетяването на желанието на българското правителство за приемането ни във валутния механизъм ЕRM II. Вероятно няма да станем членове на Еврозоната преди 2015 г.

България е заплашена от намаляване на кредитния рейтинг до т.нар. джънк статус заради това, че външният дълг е по-голям от БВП и застрашава финансовата стабилност на страната, съобщиха от рейтинговата компания Fitch Ratings. Фискалната позиция на страната е силна, но рисковете идват от частния сектор. Външният дълг там е висок и прави страната финансово уязвима и най-бедната страна в ЕС може да се сблъска с натиск върху текущата си сметка и фиксирането към еврото според Едуард Паркър от Fitch. Рейтингът на външния дълг на България е BBB-, което е най-ниската инвестиционна оценка, с отрицателна перспектива от април миналата година. Брутният външен дълг на страната е 37.6 млрд. EUR, или 111% от икономиката в края на миналата година. Недостигът по текущата сметка набъбна до 1/4 от БВП през 2008 г. и е един от най-големите сред развиващите се пазари в света, които Fitch наблюдава.

Голяма част от външния дълг произтича от финансовата система. Дългът в банковата система през миналата година е бил 8.4 млрд. EUR, или около 1/4 от БВП, а заемите в частния сектор достигат 12.08 млрд. EUR, или 37.6% от БВП. Годишният спад е 6.2% от БВП в края на 2009 г. (по данни на НСИ). Икономиката се очаква да нарасне с 0.3% през тази година, но това може да стане само ако бизнесът у нас „живне“ и започне да генерира повече приходи във фиска. Според кредитната агенция спад на БВП ще има и през 2010 г. Интересен факт е, че в кризисната 2009 г. три банки са успели да привлекат депозити в резултат на атрактивните лихви, достигащи до 11-12% за над 200 млн. лв. за последните 12 месеца (според „Профит.бг.“, по актуални данни на БНБ, които са до края на септември 2009 г.) Първа инвестиционна банка е увеличила депозитната си база с 810 млн. лв. По над 200 млн. лв. са привлекли Банка ДСК и Алфа банк, докато Райфайзенбанк и Юробанк И Еф Джи увеличиха депозитите си съответно със 159 млн. лв. и 112 млн. лв. Успех при привличане на нови депозити имат също ОББ (50,4 млн. лв.), Банка „Пиреос“ (45 млн. лв.), ЦКБ (30 млн. лв.), SG Експресбанк (22 млн. лв.) и още три банки — Инвестбанк, Общинска банка и КТБ, с по над 10 млн. лв. Лидер при новите депозити на граждани и домакинства към 30 септември 2009 г. е Банка ДСК (19,03% пазарен дял), следвана от Уникредит Булбанк (12,99%), Юробанк И Еф Джи (11,07%), както и Първа инвестиционна банка и ОББ с по над 10 на сто. В края на периода депозитите на граждани са 23,56 млрд. лв. Нарастването на депозитите по принцип е много добре, но кога част от тях ще се влеят като активи в реалната ни икономика — ще покаже времето. Засега трупането им в банки показва, че кризата продължава и никой не иска да рискува своите „сухи пари“.

Източник за набиране на средства е и ускоряването на приватизационните процедури за миноритарните държавни дялове (Булгартабак и др). Пускането на миноритарни пакети на БФБ от ЕRP-та — ЧЕЗ, ЕОН и ИВиЕн, както и на част от акциите на изцяло държавните топлоцентрали от Маришкия басейн и Булгартрансгаз, за което настояват инвестиционните посредници в период на криза, когато цените на активите са силно подценени, едва ли е оправдано от фискална гледна точка. По-добре е да се изчака за продажбата им, след като отмине кризата. Логичен е въпросът и трябва ли да се продадат изобщо последните т.нар.сини чипове в държавната собственост в българската икономика? Нима във Франция и Германия няма държавна собственост в енергетиката?

Въпреки твърденията, че Гърция е изправена пред фалит, в действителност заплахата е пред банките от най-силно развитите страни в света, защото за разлика от държавите, банките наистина могат да фалират. Ако гръцката държава се окаже в невъзможност да погасява вноските си, банките няма как да продадат нито Акропола, нито някой гръцки остров, за да си погасят заемите, тъй като няма кой да ги купи. Най-строгата им наказателна мярка може да бъде спиране на по-нататъшното кредитиране, както бе наказана България през 1990 г. Тогава българското правителство (с премиер Андрей Луканов) наложи мораториум върху плащанията по външния дълг. Това се отрази пагубно на българската икономика. Подобна мярка е болезнена за всеки длъжник, но е рискова и за големите кредитори, защото означава парите никога да не им се върнат. Ето защо няма нищо неестествено в поведението на Франция, която е главен застъпник на идеята за спасяване на Гърция и поради това френският министър на икономиката Кристин Лагард заклейми международните рейтингови агенции начело със „Стандарт енд Пауърс“, че подбиват доверието в Гърция с песимистичните си оценки. Министър Лагард ги обвини и в „криминално поведение“, защото съзнателно понижили цената на гръцките държавни облигации.

Тревогата, че кризата с Гърция заплашва стабилността на еврото, изглежда пресилена, но ако става дума само за Гърция. Гърция е малкият проблем, ако се стигне до верижна реакция. Във вестник „Уолстрийт джърнъл“ бяха посочени дълговете и на останалите европейски страни от Еврозоната и колко голям е рискът, идващ от други силно задлъжнели държави като Ирландия и Испания и най-вече силно закъсалата Португалия. Франция и Германия имат сериозни основания да се притесняват, защото са главни кредитори на всички. Ако сега не овладеят положението, ще пострадат тежко заедно с длъжниците си и еврото ще изгуби главните си опори. Дошло е време всички да плащат за своята ненаситност – както гърците, така и другите южни европейски нации заради разточителното си потребление, а кредиторите им — заради безотговорната си стръв да ги тъпчат с лесни, но заробващи пари. В авторитетния финансов вестник се посочва кой колко е предоставил на други европейски страни: Германия — 524.1 млрд. долара, Франция — 385.0 млрд. долара, Великобритания — 349.3 млрд. долара, Холандия — 184.6 млрд. долара, САЩ — 149.3 млрд. долара и Белгия — 135.1 млрд. долара съответно към: Португалия — 134.1 млрд. долара, Гърция — 166.8 млрд. долара, Ирландия — 644.9 млрд. долара и Испания — 781.4 млрд. долара (Съотношението евро/долар към 3 май 2010 г. е 1:1.313). От данните е видно, че гърците съвсем не са най-големите длъжници и са изпреварени от Испания и Ирландия. Португалия пък има проблеми преди всичко с дефицита в бюджета си.

Според германския вестник „Билд ам Зонтаг“ неделята, в която бе обявено, че преговорите между Гърция, ЕС и МВФ за спасителния пакет са приключили успешно, е „съдбовен ден за еврото“. „Нашата мисия е да защитим стабилността на цялата Еврозона и колкото по-добре се справим с това, толкова по-добре ще бъде за всички европейци“, заяви германският министър на финансите Волфганг Шойбле след приемането на този пакет. Правителствата на страните от Еврозоната най-после осъзнаха колко сериозна е ситуацията. Правителството в Берлин се надява да прокара в парламента необходимото законодателство със същата бързина, с която бе приет Законът за отпускане на държавна помощ за банките през октомври 2008 г.

Правителството смята, че високата скорост, с която работи, ще се приеме като знак за сила. ГСДП, основната опозиционна партия, няма да попречи на приемането на закона в парламента. 56% от германците се противопоставят на отпускането на помощ за Гърция, но правителството, макар и със закъснение, реши да помага преди всичко на немските банки. Според Меркел и Шойбле банките също трябва да участват в спасителния пакет за Гърция. След позитивния пример, даден вече от изпълнителния директор на Дойче банк Йозеф Акерман, който включи най-голямата немска банка в спасителния план, няколко германски компании също обещаха да отпуснат между 1 млрд. и 2 млрд. евро — под формата на кредити и чрез покупката на гръцки държавни ценни книжа. Независимо че финансовият сектор (в т.ч. и в Германия) реализира прилична печалба от затъването на Гърция в заеми, това може да се разглежда като прагматичен принос от страна на германския бизнес.

Ситуацията в Гърция може и да има положително развитие. Правителството на Германия се опитва да спечели скептично настроените немски граждани с обяснението, че страната може да спечели, ако Гърция върне всички пари, които са ѝ отпуснати като кредит. Засега никой не може да каже дали това някога ще се случи и в какъв срок, но ако Гърция обяви фалит, скоро ще бъде почти невъзможно да се прогнозират последствията. Португалия и Испания също са потенциално застрашени държави от дългова криза. На практика европейските правителства разбират, че със спасителния пакет купуват малко време за себе си и за Гърция, ако наистина очакват, че положението ще се подобри през следващите няколко години.

Според някои анализатори успехът на спасителния пакет не е сигурен и не е ясно колко успешно ще се окаже отпускането на финансова помощ за Гърция. Всичко зависи от отговора на икономиката, на държавните финанси, политическите настроения. Обикновените жители на Гърция, а и в Европа недоумяват по какъв начин драстичните икономии с намаляване на заплати и покачване на данъци ще съживят гръцката икономика. Правителствата в Берлин, Лондон и Париж отхвърлиха подобни предложения за съкращаване на публичните средства в техните икономики, тъй като тези мерки биха довели до забавяне на икономическия растеж в трите най-големи страни на ЕС.

Преобладават надеждите сред политици и финансисти, че спасителният пакет за Гърция ще проработи. Само година след краха на финансовата система през 2008 г., отново се отчитат рекордни печалби, а правителствата, които тогава национализираха банките, за да ги спасят, сега се надяват на печалби от продажбата на дяловете си в тях.

Остава да се надяваме, че с неразумните си действия във фискалната си политика българското правителство няма да изпадне в „гръцкия сценарий“ и европейските лидери и МВФ няма да го спасяват от фалит. На България й трябва нова и разумна финансова политика — без фискални разточителства както в Гърция, но обърната към икономиката. Основните приоритети следва да се запазят: включване на България към ERM II; постигане на малък касов бюджетен дефицит, който според препоръките на мисията на МВФ може да бъде 1,8% и няма да има нужда да се оправдава финансовият министър, че няма пари и държавата трябва да се разплати с бизнеса в най-кратки срокове; ускорено привличане на чуждестранни инвеститори, както и намаление на валутния риск на страната. Необходимо е да се ускорят процедурите по продажба на допълнителните права по Протокола от Киото, които необосновано се бавят повече от година и могат да се загубят в края на годината. С приходите от тази сделка могат да се възстановят средствата във фискалния резерв.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук