СЛЕДКРИЗИСНОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ И СТРАТЕГИЯТА „ЕВРОПА 2020“

0
249

Професор Иван Ангелов е роден в с. Българин, Харманлийско. Завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София (днес УНСС). От 1960 г. е в Икономическия институт на БАН, където е член-кореспондент. В продължение на 12 години работи в ООН. Икономически съветник на премиерите Георги Атанасов, Андрей Луканов и Жан Виденов. Автор на книгата „Икономиката на България до 1999 г.“
Европейският съюз изисква антикризисните мерки да подготвят и следкризисното развитие на България в контекста на Европейската стратегия до 2020 г. Това диктува и здравият разум. В различни мои публикации (1) препоръчвам спешни мерки със средно- и дългосрочен хоризонт, чието изпълнение трябва да започне сега и да продължи през следващите години. Това ще бъде мост между текущата антикризисна политика и стратегията „Европа 2020“. То ще помогне и за изпълнението на нашите ангажименти по тази стратегия.

Какви трябва да са основните характеристики на следкризисното развитие на нашата икономика?

1. България трябва да провежда политика на устойчив растеж. Отдавна са известни недостатъците на прираста на БВП като измерител на икономическото развитие. Те бяха изтъкнати отново от комисията на ООН, оглавявана от Дж. Стиглиц, през лятото на 2009 г. и ще се проявяват още по-силно през следкризисните години. Критерий за нормално развитие през следващите години и десетилетия ще бъде само този растеж, който съчетава съвременните икономически, социални и екологични измерения. Някои учени прибавят и институционалните измерения. Фактите за незадоволителното състояние на околната среда и институциите, за бедността и нарастващата социална поляризация у нас са добре известни. България е между най-бедните и най-поляризирани в социално отношение страни в ЕС. Това намалява силно показателната стойност на традиционния БВП като измерител на икономическото развитие. Неслучайно в световната икономическа теория напоследък все повече се говори за „зелен растеж“. Иначе рискуваме и в бъдеще да имаме растеж, но не и социално-икономическо развитие. Да имаме прираст на БВП, но мнозинството от хората да не го чувстват поради несправедливо разпределение, както е у нас през последните 20 години. А ако не се вземат бързи мерки за забавяне и след това за прекратяване на разрушителните процеси в световния климат, след време няма да има нито растеж, нито хора, които да ползват плодовете му.

България не може да прави изключение в своята държавна екологична политика както поради международни ангажименти по опазване на световния климат в рамките на ЕС, Протокола от Киото и (макар и половинчати) решенията в Копенхаген през декември 2009 г., така и поради грижа за собствения си народ. Зеленият растеж в следкризисните години няма алтернатива. Постигането на такъв растеж налага драстични промени в секторните, отрасловите и продуктовите структури; в използваните технологии; в структурата на производството на електрическа и топлинна енергия — от традиционни ТЕЦ на въглища, мазут и природен газ, от една страна, и от ВЕЦ, АЕЦ, възобновяеми и нови източници, от друга.

Това ще наложи нов поглед върху развитието на ядрената енергетика и в нашия случай — на изграждането на АЕЦ „Белене“ или разширение на АЕЦ „Козлодуй“. На теория новите и възпроизводимите източници на енергия са за предпочитане пред атомната енергия, но в практически план това не е възможно през близките 20-30 години. През този период електроенергията от атомни централи ще бъде главната алтернатива на централите на въглища и природен газ.

Осъвременената енергийна стратегия на България трябва да наложи и нов подход по източниците на необходимата ни допълнителна енергия в следкризисните години и десетилетия. Все по-малка част (на първо време 40-60%, а впоследствие едва 15-20%) от необходимата ни допълнителна енергия трябва да се получава чрез изграждане на нови мощности, по-голямата — от по-рационални производствени структури и масово прилагане на енергоикономисващи технологии в стопанския и домакинския сектор. Това ще се диктува както от ограничените невъзпроизводими енергийни ресурси в глобален, регионален и национален мащаб, така и от императивната потребност за опазване на околната среда.

Икономиката на „зеления растеж“ трябва да се подготвя отсега. България, заета със схоластични и русофобски дискусии по бъдещето на АЕЦ „Белене“, вече закъснява. Закъснението трябва бързо да се преодолее с действия за развитие на енергетика, основана на АЕЦ, ВЕЦ, възпроизводими и нови източници, като в този пакет от четири източника с времето все повече ще расте ролята на последните два. И най-вече чрез форсирана структурна и технологична модернизация на стопанския и домакинския сектор.

Екологичната приемливост ще решава съдбата на всеки нов инвестиционен проект, дори да е икономически ефективен. Екологичната целесъобразност става еднакво важна, а в някои случаи и по-важна от икономическата. Вниманието следва да се насочи към търсене на по-добри икономически решения в рамките на екологичните ограничения; да се намерят начини за съчетаване, а не за противопоставяне на екологичната и икономическата ефективност. Цените на енергията ще растат, ще се налагат санкции върху емисиите на въглероден двуокис, азотен окис и други замърсители, конкуренцията за ресурси и пазари ще се засилва. Все повече ще се утвърждава концепцията за „зелен растеж“. В такива условия ще се създава „новата икономика“ на България.

2. В рамките на концепцията за „зеления растеж“ в след­кризисната икономика няма да е достатъчен само растежът на БВП. В САЩ и други развити икономики се прогнозира опасност от възстановяване на предкризисното производство без симетрично възстановяване на предкризисната заетост. Наричат го „възстановяване с безработица“.

Икономическият растеж не е заместител на растежа на заетостта. Неокласическата теория и нейният примитивен български либерален вариант и още по-примитивният вариант на побългарената Австрийска икономическа школа не държат сметка за това. За тях е важно паричното изражение на БВП в сегашното му съдържание да расте заедно с печалбите и бизнесът да е доволен, независимо дали се осигуряват нормална заетост и доходи на наличната работна сила. Човекът с неговите проблеми отсъства от техните икономически конструкции и от ценностната им система. А икономика, която не осигурява икономически ефективна пълна заетост и подобряване качеството на живота на хората, няма перспективи за трайно и безконфликтно развитие.

Пазарните фундаменталисти разчитат всичко това да се реши от пазарния механизъм. Настоящата криза и първите признаци за стопанско оживление в САЩ и други развити икономики показват, че и тук е необходима държавна намеса за ускоряване на процеса на възстановяване на заетостта. Особено като се има предвид, че по време на криза заетостта се възстановява със закъснение от 10-12 месеца след възстановяване на производството. Много е вероятно следкризисната заетост у нас да е не само по-малка по брой, но и с по-модерна професионална структура, по-висока квалификация, по-производителна и по-мобилна. Ако тя не притежава такива качества, не можем да разчитаме на по-висока производителност и ускорено развитие.

Възможно е продължително и бавно възстановяване на нашата стопанска активност по външни и вътрешни причини и още по-бавно възстановяване на заетостта. Което означава запазване на относително висока безработица за дълго време. Много важни са външните причини. Ако стопанското оживление в САЩ, ЕС и други региони на света е бавно и противоречиво, оживлението у нас ще е още по-неубедително. Това може да ни създаде сериозни проблеми — трайно голяма безработица, ниски доходи, ограничена покупателна способност, слабо вътрешно търсене и ниско потребление, продължително икономическо възстановяване. И в крайна сметка — социално напрежение. Това може да се смекчи, ако се действа отсега. При 65% заетост у нас сега, ЕС поставя задачата за 75% към 2020 г.

3. Създаването на съвременен човешки и интелектуален капитал трябва да бъде приоритет над приоритетите в следкризисната ни икономика. България трябва да направи важна крачка към икономиката на знанието. Тази ориентация няма алтернатива.

Създаването на такъв капитал ще бъде главният фактор за бъдещото икономическо и социално развитие на България, защото нямаме други значими природни ресурси освен благоприятен климат и кръстопътно географско разположение. Без такъв капитал не можем да създаваме свои и да разпространяваме, усвояваме и използваме ефикасно внасяните модерни машини и технологии, институционални, организационни, управленски и други новости. Без наличието на такъв капитал няма да можем да общуваме икономически с другите страни и да се интегрираме равностойно в ЕС в процеса на сътрудничество и безкомпромисна конкуренция на общия европейски пазар. Качеството на нашата работна сила сега е ниско и се влошава поради дефекти в образованието, а също и огромното изтичане на мозъци, където според Световния икономически форум сме между световните шампиони — заемаме 128-о място от 134 обхванати в последния обзор страни.

Не е възможно здравословно икономическо развитие с полуздрав народ. Болната или полуздрава работна сила не може да бъде динамична, предприемчива и високо производителна. И тук нашите проблеми са много сериозни.

Подготовката на такъв човешки и интелектуален капитал би трябвало да е започнала преди 10-15 години и да се активизира сега. Това не беше направено, а изоставането през кризисните години се увеличи в резултат на силно рестриктивната политика в областта на здравеопазването, образованието и науката. Затова се налага незабавно предприемане на масирани действия за развитие на съвременно здравеопазване с всеобщ достъп до качествени медицински услуги.

Здравеопазването не може да бъде подчинено на финансови критерии, а болничните заведения да са търговски дружества. Здравето не е стока. Качеството на работа на болничните заведения трябва да се оценява по успешността в лекуването на болните, а не по тяхната рентабилност. Това означава също развитие на модерно образование, синхронизирано на всички равнища — от основното до висшето и на пожизнено обучение с достъп на всички деца и на по-възрастното население до него. Конкретните мерки за постигане на тази задача са известни на специалистите.

Това също означава развита фундаментална и приложна наука. Като малка страна сме длъжни да изберем само някои приоритетни направления за развитие на фундаментална наука и да концентрираме усилията си върху приложните научни изследвания и създаване на мощна съвременна иновационна система, която да запълни празнината, създадена преди 18-20 години със закриване на отрасловите институти за приложни изследвания и внедряване. И тук България силно изостава. При отделяни сега средства за научни изследвания около 0,3-0,4% от БВП (при 1,90% в ЕС), към 2020 г. трябва да достигнем 2,0%, при очаквани тогава средно за ЕС — 3,0%. Трябва да се увеличат и средствата за образование. В БАН следва да се изберат приоритетни направления за фундаментални изследвания и да се разширят разработките в проектни колективи. Да се пристъпи бързо към научна интеграция между БАН и университетите. Да се създаде модерна иновационна система за бързо внедряване на наши и вносни новости.

Предстои огромна работа за преодоляване на изостаналостта по създаване на съвременен човешки и интелектуален капитал. А от това зависи бъдещото ни развитие. Преодоляването на тази изостаналост ще изисква големи усилия, огромни ресурси и много време. При пълна мобилизация на националната енергия решаването на такава импозантна задача изисква поне 20-30 години. Справянето с това предизвикателство изисква бърза тотална модернизация на здравеопазването, образованието, науката и иновационната система, за която много е казано, но малко е направено през последните години. Специалистите имат достатъчно работещи идеи за такава модернизация. Това изисква също привличане на част от емигриралите в чужбина висококвалифицирани българи. Тези хора ще се върнат, ако им се осигурят поне сравними условия за работа и живот тук. Дори най-щедрото разходване на пари за привличане на висококвалифицирани българи от чужбина е оправдано, като се има предвид, че тяхната ефективност ще бъде много висока и възвращаемостта на вложените средства много бърза. Налага се и привличане на квалифицирани специалисти от българските общности в други страни — Македония, Сърбия, Молдова, Украйна и други страни.

Това също предполага незабавни мерки за обхващане на ромските деца в училищата и в кратко- и средносрочни курсове за квалификация и преквалификация на възрастното ромско население, дори с цената на икономическа и психологическа принуда. Ромското население притежава огромен интелектуален потенциал, ако бъде образовано и придобие подходяща квалификация. Това е единственият начин за приобщаване на тези стотици хиляди хора, чийто капацитет сега не се използва и чието деструктивно поведение създава и ще създава все повече проблеми на българското общество през следващите години и десетилетия. Едва ли е целесъобразно привличане на ниско- и средноквалифицирана работна ръка от други страни — арабски, азиатски, африкански. Всичко това налага дори в най-тежките кризисни години българската държава да отделя достатъчно средства за здравеопазване, образование, наука и иновации. Вече 20 години тя не прави това и сме на едно от последните места между страните членки на ЕС. Не го прави и сегашното правителство, като в името на балансирания текущ бюджет съкращава поголовно средствата за тези сектори. Макар че са пропилени много години, ако искаме България да има солиден човешки и интелектуален капитал през следкризисните години и десетилетия, тази грешка трябва да бъде поправена бързо.

4. Следкризисната българска икономика трябва да притежава съвременни секторни, отраслови и продуктови структури, осигуряващи висока ефективност. Ще намалява делът на селското стопанство, на добивната промишленост, на традиционните отрасли на преработващата промишленост и на услугите. Ще възникват нови отрасли и подотрасли в традиционните сектори. Най-интензивно ще бъде преструктурирането на продуктово равнище. Ще се появяват и развиват нови продукти с високо съдържание на квалифициран труд, с ниска енергоемкост, материалоемкост и капиталоемкост. Ще се съкращава икономическият жизнен цикъл на продуктите и ще се ускори тяхното обновяване. Те ще трябва да отговарят на все по-строги здравословни и екологични стандарти. Ще бъдат все повече приспособени към потребностите на възрастовите групи и личните предпочитания на отделни групи от населението по съответни признаци. В жилищните и служебните сгради ще се вграждат все повече уреди и апарати, повишаващи качеството на живот и работа. Ще се повишава персонификацията на продуктите и услугите. Нужна е модерна индустриална политика с фокус върху иновациите, новите технологии и стимулиране на предприемачеството. Подобряването на производствените структури ще доведе до подобряване и на експортните ни структури. В структурата на износа по начин на използване ще трябва да расте делът на високотехнологичните и среднотехнологичните продукти и услуги с висока добавена стойност, за сметка на нискотехнологичните (суровини и първично преработени материали) с ниска добавена стойност. Делът на високотехнологичните продукти от 3,34% в общия ни износ сега (при 16,64% в ЕС) би трябвало да достигне 6-8% към 2018-2020 г. и 10-12% към 2025-2030 г. Без такава структурна модернизация България няма шансове за намаляване на дефицитите в търговската и текущата сметка на платежния баланс, за ускорено икономическо развитие и пълноценна интеграция в общия европейски пазар. За модернизация у нас се говори и пише отдавна, но малко се прави. А тя изисква много време (20-30 и повече години) и огромни средства, с каквито не разполагаме поради ограничено вътрешно натрупване и очаквания намален приток на ПЧИ през следкризисните години.

Това не може да стане само с национални управленски решения, а със съвместните усилия на правителствата, на компаниите от частния и държавния сектор у нас и от страните членки на ЕС и извън него. Още сега трябва да се подготвят бъдещите международни съюзи за производствена специализация и коопериране между компаниите; договаряне на български фирми с европейски и други чуждестранни компании за наше участие като подизпълнители с доставка на компоненти за произвеждани от тях сложни продукти (автомобили, самолети, локомотиви, компютри, металообработващи машини и т.н.); за активизиране на вътрешноотрасловото, междуфирменото и вътрешнофирменото производствено коопериране; за пренасяне на техни производствени мощности у нас. Ако продължава сегашното бездействие и/или пасивно изчакване на нашата държава и на българските фирми да бъдем потърсени от чуждестранни високотехнологични корпорации, при повишената активност в другите страни сме обречени на още по-голямо закъснение във формиране на следкризисните структури на нашата икономика с тежки последствия за нейната конкурентоспособност и бъдещо развитие.

5. Следкризисната икономика трябва да се основава на най-модерни технологии: информационно-комуникационни, био- и нанотехнологии, екологично чисти и енергоспестяващи технологии, технологии за нови материали, за нови източници на енергия и т.н. Нашата икономика е много изостанала в това отношение. Както вече посочих, високотехнологичните продукти са едва 3,34% от общия ни износ през 2008 г. Скромен е делът на среднотехнологичния ни износ и много висок — далече над 50% — делът на нискотехнологичния ни износ (суровини, материали и първично обработени изделия). Много високи са материалоемкостта и енергоемкостта на нашата продукция. Ниско е съдържанието на квалифициран труд. Миниатюризацията на продуктите изостава.

Технологичната модернизация изисква мощна иновационна система. Иновационният ни потенциал обаче е малък. Това ограничава възможностите за създаване на собствени технологични новости и за усвояване на вносните. Според Световния икономически форум от обхванати 134 страни по иновационен потенциал сме на 91-во място; по качество на научните институции — на 75-о; по наличие на местни учени и инженери — на 88-о; по наличие на нови технологии — на 107-о; по сътрудничество между наука и производство — на 102-ро; по технологични трансфери чрез преки чуждестранни инвестиции — на 104-о.

Необходимо е правителството, съвместно с бизнеса и с научните институции — БАН, Селскостопанска академия, университети и др. да пристъпи към подготовка на цялостна програма за нови технологични разработки у нас и особено за вноса им от чужбина; за създаване на необходимата материална, човешка, финансова и институционална инфраструктура за тяхното разпространяване, усвояване и използване; за подготовка на необходимите кадри със средно и висше образование у нас и в чужбина; за изпращане на български учени, инженери, лекари, агрономи, икономисти, финансисти, управленци и други на специализация в напредналите страни; за привличане на наши висококвалифицирани специалисти от българската емиграция в чужбина; за създаване на специални центрове за високи технологии у нас; за избор на национални приоритети по всяко от тези направления, чиято реализация да се насърчава с икономически средства.

България е между най-изостаналите страни в ЕС в областта на новите технологии. Делът на собствените технологии, прилагани в нашата икономика сега е нищожен. Почти изцяло разчитаме на вносни технологии. Ако бъде създаден бързо необходимият иновационен потенциал, делът на собствените технологии може да достигне 10-15% към края на второто десетилетие. Вносните технологии ще бъдат винаги основният източник за България, но те няма да се разпространяват, усвояват и използват бързо и ефективно, докато не бъде създадена тук мощна иновационна система. Главна функция на иновационната система за малка и изостанала България ще е по-бързото и добро усвояване, разпространяване и използване на вносните новости. Така ще бъде в продължение на десетилетия.

Корените на тази изостаналост са в далечното минало, но отговорност за това носят и всички правителства през последните 20 години, а също и българският бизнес, който е пасивен в научноизследователската и иновационната дейност (по разходи на компаниите за изследвания и разработки сме на 94-о място), стреми се само към по-голяма краткосрочна печалба и не се интересува от средно- или дългосрочни научно-технически хоризонти. Може би най-новият венец на късогледство беше изключването на нанотехнологичния център (за 50 млн. лв.) от инвестиционната програма за 2010 г. в името на идеята за балансиран бюджет в разгара на криза, което никоя друга държава от ЕС не прави. А специалистите считат нанотехнологиите за най-перспективното направление в науката и технологиите през настоящото столетие. Всяко бавене в тази област осъжда България на продължителна технологична и икономическа изостаналост.

6. Необходима ни е стратегия за нови източници на енергия и намаляване енергоемкостта на производството.

Главни източници на енергия през следващите 15-20 години ще бъдат АЕЦ, ВЕЦ, възобновяеми и нови източници. Ще намалява делът на енергията, произвеждана в ТЕЦ на въглища, съчетано с по-ефикасни очистителни инсталации. След 15-20 години могат да се очакват технологични пробиви и постепенно използване в пазарни размери на принципно нови източници на енергия, които на първо време едва ли ще бъдат ценово конкурентоспособни. Все по-голяма част от допълнителните потребности на енергия ще се задоволяват с икономии на енергия чрез енергоспестяващи структури и технологии в потребителите от стопанския и домакинския сектор и все по-малка — от нови енергийни мощности. След 25-30 години производството на стоки ще може да расте без увеличение или с минимално увеличение на потребяваното количество енергия.

Следкризисната икономика на България трябва да е с много по-ниска енергоемкост на производството. Енергоемкостта на продукцията ни е 6 пъти по-висока от тази в ЕС (1016,29 кг петролен еквивалент за 1000 евро продукция у нас при 169,39 кг средно в ЕС) и превишава значително енергоемкостта в сходни с нас страни. Това се дължи на много причини, между които главните са остарелите структурни и технологични характеристики на нашата икономика, големите загуби на енергия в домакинския сектор, голямото потребление на енергия за собствени нужди на централите и големите загуби (и кражби) в топло- и електроразпределителната мрежа. Можем да си поставим като цел към 2020-2025 г. да достигнем сегашната енергоемкост в средноевропейските страни (Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Хърватска — 400-550 кг.);

Известно е, че през юли 2008 г. цената на петрола беше достигнала 147 щ. д. за барел. В края на 2008 г. спадна до около 40 щ.д./барел, но в началото на 2010 г. достигна 80-85 щ.д./барел, въпреки колебливото стопанско оживление по света. Очаквам цената от юли 2008 г. да бъде превишена през 2012-2013 г. С набирането на скорост в стопанското оживление в света и особено в САЩ, Китай, ЕС, Япония, Индия, Бразилия и други страни ще се увеличи търсенето, а това ще ускори поскъпването на петрола, на природния газ и на другите енергоносители. То ще продължава през следващите години и десетилетия както по линия на предлагането, така и на търсенето и ще се превърне в главна пречка за развитието на страни с енергоемка икономика, като нашата.

Това налага изготвяне на стратегия за рязко намаляване на енергоемкостта на нашата икономика през следващите 15-20 години, а и в по-далечна перспектива. Трябва да се пристъпи към масова топлинна изолация на частните и обществените сгради, подпомагана още по-активно от държавата с икономически мерки.

България няма шансове за успешно развитие със сегашната енергоемкост на производство. Магистралният път към по-ниска енергоемкост в стопанския сектор минава през по-рационална отраслова структура и най-модерни енергоспестяващи технологии. България трябва да се въздържа от развитие на високоенергоемки отрасли, като черна и цветна металургия, тежка химическа промишленост и др. и да свива дейността на съществуващите (2). Трябва да се форсира развитието на високотехнологични и висококачествени продукти с ниска капиталоемкост, енергоемкост и материалоемкост и с голямо съдържание на сложен труд.

Държавата не може да разпорежда на бизнеса какво да развива или да не развива, но може да използва активно икономическите инструменти като стимули и антистимули, а също и да му предоставя компетентна информация за световните технологични тенденции. Най-ефикасният инструмент за въздействие е цената на енергията. По-високата цена принуждава към пестене на енергия, а ниската цена насърчава разхищението. Разбира се, цената не бива да се повишава произволно, защото ще има и негативни ефекти. Със същата цел може да се използва данъчната политика, а също и наказателните тарифи за увреждане на околната среда по принципа „плаща замърсителят“. Защото, като правило, енергоемките производства са и екологично вредни.

Трябва да бъде преразгледана концепцията „България — енергиен център на Балканите“ и политиката за производство на електроенергия за износ. Преминаването на 2-3 транзитни петроло- и газопровода не ни прави енергиен център на Балканите. Износът на енергия може да продължи само ако бъде доказано, че инвестициите за производство на такава енергия са по-ефективни от използването на същите инвестиции за производство и износ на други продукти и услуги. Предварителните ми оценки подсказват, че алтернативните варианти навярно ще са за предпочитане от икономическа гледна точка.

7. Следкризисната българска икономика трябва да бъде далеч по-конкурентоспособна на всички равнища. България сега е на 76-о място в световната класация, изпреварена от 20-25 средно- и слаборазвити страни и от години е твърдо на последното 27-о място в ЕС. Пред нас са и страните кандидатки. България няма шансове за успешно развитие при сегашната си ниска конкурентоспособност. Можем да си поставим като цел 50-55-о място по конкурентоспособност към 2020-2025 г. България е между най-изостаналите страни в света по качество на управлението и по важни показатели за качеството на функциониране на фирмите. Поради характера на дейността на фирмите и слабата прозрачност за дейността им, това е по-малко известно на обществеността, за разлика от макроикономическото управление. Загубите на България от лошо управление и последващи фалити на фирми са много големи. Според Световния икономически форум сме между най-изостаналите в света по качество на функциониране на предприятията (между 80-120-о място от 134 обхванати страни).

Главна отговорност за подобряване на управлението и повишаване конкурентоспособността на фирмите носи частният бизнес. Той обаче едва ли ще се справи сам с голямата изостаналост в тази област. Налага се спешна помощ от държавата чрез инициативи за подобряване обучението на управленски кадри на микрониво в средните училища и университетите; създаване на система за постоянно повишаване и освежаване на квалификацията на фирмените ръководства у нас, включително и чрез кратко- и средносрочни курсове; активизиране на сътрудничеството между БАН и университетите, от една страна и стопанските организации, от друга, в тази област, а също и за нови технологични, управленски, пазарни и други разработки и тяхното бързо внедряване; ползване на помощ от другите страни-членки на ЕС.

Без подобряване на фирменото управление и на качеството на функциониране на фирмите през близките години България рискува да остане и в бъдеще последна или между последните в ЕС и Европа по производителност и конкурентоспособност. Защото не е възможна висока конкурентоспособност на макроравнище при ниска фирмена конкурентоспособност. Високата макроикономическа конкурентоспособност се формира отдолу — нагоре главно във фирмите. Годините на кризата трябва да се използват за повишаване квалификацията на фирмените управленски кадри, а и на целия персонал. Икономиите от такава дейност ще ни струват много скъпо.

8. Следкризисната икономика ще се нуждае от модерна комплексна инфраструктура: транспортна, техническа, информационно-комуникационна, петроло-, газо- и продуктопроводи, енергоразпределителна, водосборна, водоразпределителна, водозащитна, водоотводнителна, антиерозионна, екологична, социална и т.н. България има нужда от „интелигентна“ транспортна инфраструктура, „интелигентни“ енергийни мрежи, все по-голямо покритие с широколентов интернет. Нашата инфраструктура е в окаяно състояние. Според Световния икономически форум по общо качество на инфраструктурата сме на 115-о място; по качество на пътищата на 124-о; по качество на железопътната инфраструктура — на 54-о; по качество на пристанищната инфраструктура — на 86-о; по качество на инфраструктурата за въздушен транспорт — на 96-о; по качество на електроснабдяването — на 95-о.

Корените на тази изостаналост също са далеч в десетилетията. Отговорни за това са и всички български правителства през последните 20 години. Наред с пораженията, сегашната криза на недостатъчно търсене предлага добри възможности за ускорено развитие на инфраструктурата като средство за създаване на допълнителна заетост и доходи през кризисните и следкризисните години на възстановяване, когато активността на частния сектор е все още слаба. В много страни по света държавата запълва частично с изграждане на инфраструктурни обекти (а в страни като Китай — почти изцяло) празнината, оставена от намалената стопанска активност в частния сектор, породена от кризата. Нашето правителство не използва тези възможности. Нещо повече, то дори прекрати голям брой инфраструктурни проекти, главно на общините, без да активизира нови от национално значение. Надеждите за ускорено строителство на магистрали, пречиствателни станции и други инфраструктурни обекти през следващите години, финансирани предимно с ресурси на ЕС, едва ли ще се оправдаят поради пословичната ни неспособност да усвояваме еврофондовете.

Българските правителства носят отговорност за развитие на инфраструктурата не само пред своя народ, но и регионална, общоевропейска и междуконтинентална отговорност поради кръстопътното ни географско разположение. Подценяването на развитието на инфраструктурата през последните 20 години, ако бъде продължено и през следващите години, ще има тежки последствия за бъдещото ни развитие. То може да провали, както става и досега, използването на огромния потенциал на кръстопътното ни географско разположение и от него да се възползват съседните държави.

9. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) могат да играят полезна роля в следкризисната икономика на България, ако се придържат към нашите приоритети и редица други условия за взаимна заинтересованост, които съм посочил (3). Въпреки впечатляващия им размер като количество през последните години, качеството е незадоволително и приносът им за нашето развитие е съмнителен. Интересите на чуждестранните инвеститори за насочване на ресурсите по сектори и сфери на дейност се разминават с нашите национални приоритети. Отрасловата им насоченост съдържа елементи от паразитен характер.

Очаква се намален приток на ПЧИ през следкризисните години в сравнение с предкризисните. Особено в годините непосредствено след кризата. Главни причини за това се очаква да бъдат повишената предпазливост и опасенията в световната финансова общност, породени от грешките им през предкризисните и кризисните години. За същото ще съдейства и тежкото положение на финансовия сектор в най-развитите икономики и понесените от него загуби по време на кризата, чието стабилизиране ще изисква години. Негативно въздействие ще окаже и съществуващото мнение за България като страна с голяма и безнаказана престъпност и корупция, лоша инфраструктура, голям брутен външен дълг, голям дефицит в текущата сметка и редица други фактори, които засенчват изцяло привлекателното въздействие на ниските преки данъци.

Много важна е и отрасловата структура на ПЧИ в приемащите страни. През последните години (2007-2009) 72-76% от общата маса на постъпилите у нас ПЧИ са били в периферни отрасли, които не са двигатели на модернизацията: операции с недвижими имоти, наемодателска дейност и бизнесуслуги; търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, мотоциклети и други вещи; финансово посредничество; хотели и ресторанти. Достатъчно е да се напомни, че през последните четири години в търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, мотоциклети и други вещи са инвестирани средногодишно 13,8% от всички ПЧИ, а в цялата преработваща промишленост — 12,4%. В приоритетни за България направления като здравеопазване, образование, наука, иновации през последните десетина години са инвестирани по-малко от 0,01%.

Досегашната отраслова структура на ПЧИ е крайно неблагоприятна за България и ако се съхрани след кризата, ще се запазят сегашните примитивни структурни и технологични характеристики на нашата икономика. Твърде ниска е и реинвестираната в България част от печалбата на чуждите инвеститори. При подобна структура на ПЧИ, ниска норма на реинвестиране и ограничен потенциал за вътрешно натрупване не е възможна така необходимата ни бърза и радикална модернизация на икономиката ни през следващите години.

Българското правителство следва да прилага селективен режим за привличане на ПЧИ. Желателно е да се увеличат стимулите за ПЧИ в приоритетни за България производства и да се прилагат антистимули спрямо инвестиции в периферни области на дейност, които не допринасят за нашето икономическо развитие. Това се препоръчва и от официален документ на МВФ в началото на тази година. Българските власти трябва да играят активна, а не пасивно изчаквателна роля за търсене на партньорство чрез привличане на големи европейски и други високотехнологични компании; за договаряне на сътрудничество с участието на български фирми като подизпълнители — доставчици на компоненти за производството на сложни крайни продукти от големи чуждестранни компании; за преместване на техни производствени мощности у нас и т.н. Активното търсене на партньорство с водещи високотехнологични компании по всички възможни линии трябва да започне сега, а не да се чака краят на кризата.

10. Следкризисната българска икономика се нуждае и от по-рационално съотношение между финансовия и реалния сектор. Една от поуките от световната криза е, че през последните десетилетия беше допуснато свръхразвитие на финансовия сектор до степен на екстремално самозадоволяване с нарастващи елементи на паразитизъм, прикриван с претенции за финансово новаторство (особено в областта на дериватите) и недостатъчно развитие на реалния сектор. Делът на финансовия сектор в БВП в развитите страни нарасна 2,0-2,5 пъти в течение на 15-20 години, а делът на материалното производство намалява. Такива са тенденциите и у нас. Главният директор на Royal Bank Гордън Никсън заяви на 6 февруари 2010 г. по повод на дискусиите на министрите на финансите в Канада: „Аз бих насърчил страните от Г-7 да се обърнат към корена на проблема (за банките — б.а.) и да изработят регулаторен модел, който да намери точния баланс между риска и ползата и да помогне банковата индустрия не да расте, а да служи като катализатор на икономическия растеж.“ Това е много полезно напомняне за основната функция на финансовия сектор — да подпомага икономическото и социалното развитие, а не да се самообслужва и самозадоволява.

Според оценките на Световния икономически форум по качествено развитие на финансовия си пазар България е на 110-о място; по стабилност на банките — на 102-ро; по регулация на пазарите за ценни книжа — на 108-о; по рестрикции върху капиталовите потоци — на 94-о; по наличие на рисков капитал — на 71-во. Главното внимание през следкризисните години следва да бъде насочено към развитие на финансовия сектор в дълбочина, т.е. от количество към качество и ефективност. Като част от интегрираната европейска икономика, България трябва да извлече поуки и в това отношение. Навярно ще се наложи корекция в схващането за изпреварващо развитие на услугите и най-вече на финансовите услуги в полза на материалното производство и особено на модерните отрасли на преработващата промишленост и съвременните отрасли на материалните и други услуги. Българската финансова система, особено банковият сектор, е сравнително добре развит в ширина, но не и в дълбочина. Това още повече важи за небанковите финансови институции. Трябва да се увеличава разнообразието и качеството на финансовите услуги, предлагани от банковите и небанковите финансови институции и да се приближават към тези в развитите европейски страни. В този контекст трябва да се увеличават съвременните форми на спестяване за физически и юридически лица за сметка на традиционните банкови депозити. Тук изоставането на България е особено голямо.

11. България се нуждае спешно от оперативна средно- и дългосрочна стратегия за модернизация на земеделието във всичките му подотрасли и по всички направления: за вътрешния пазар и за износ, а също и за рязко повишаване на конкуренто­способността и производителността на труда в нашето земеделие, която е 6-8 пъти по-ниска от тази в развитите страни. Тази стратегия трябва да е съобразена с предстоящите промени в общата аграрна политика на ЕС през следващите години. Едно от най-перспективните направления в развитието на земеделието е специализацията в производството на екологично чисти хранителни и други продукти, основана на традиции, благоприятни климатични условия, относително чисти почви и нарастващо търсене през следкризисните години и десетилетия. Опасността от бъдеща екологична катастрофа и непосредствената постепенно натрупваща се опасност за здравето поради продължително потребление на екологично вредни продукти все повече ще тревожи хората. Ще се повишава екологичната култура и екологичната чувствителност на народите.

Това обстоятелство, съчетано с постепенното повишение на доходите у нас, в страните от ЕС и в другите региони на света, обещава бързо нарастване на търсенето на екологично чисти продукти. Производството и износът на такива продукти е подходяща икономическа ниша, която България следва да заеме навреме и бързо да развие. Желателно е да се възложи на най-добрите наши специалисти в тази област да подготвят проект за дългосрочна държавна политика за развитие на производството и износа на екологично чисти продукти. Ако не го направим ние други страни ще ни изпреварят.

Необходима е предпазливост с генно модифицираните организми, особено в хранителните продукти. Българските власти трябва да се придържат към политиката на ЕС в тази област, като се консултират непрекъснато с наши и чуждестранни специалисти. Сдържаността в тази област е за предпочитане в сравнение с увлечението по лобистки интереси на заинтересовани икономически групи. По-добре е да сгрешим с прекалена предпазливост, отколкото с прекален либерализъм.

12. България има благоприятни условия за развитие на международен стопански туризъм — крайморски, планински, балнеологичен, селски, културен. Неговият потенциал не трябва да се преувеличава, но имайки предвид, че с досегашните си инвестиции той осигурява ежегодно стотици милиони евро нетни постъпления и заетост на 130-140 хил. души в разгара на туристическия сезон, развитието му трябва да продължи. Редица други важни отрасли на промишлеността, строителството, селското стопанство, транспорта не постигат подобни резултати.

Туризмът в сегашния му неразвит и деформиран вид (включително и евтин алкохолен туризъм) и посредствени качествени характеристики, не може да бъде дългосрочен приоритет. Такъв приоритет може да бъде само туризмът с модерна и природосъобразна материална база, разностранност, комплексност, високо качество на обслужване, съобразеност със съвременните екологични изисквания, лична и имуществена сигурност, отговаряща на изискванията на туристите с висока платежоспособност. Той обаче може да играе по-важна роля като източник на валута и трудова заетост от престижни на пръв поглед индустриални и други отрасли в кратко- и средносрочен план и да запълни празнина, което друг отрасъл не може да направи. Това ще позволи да се спечели време, докато се развият и разгърнат нови и по-перспективни от икономическа гледна точка производства и отрасли и се осъществи голямата комплексна модернизация на икономиката.

Непосредствена задача на туристическия бизнес и на държавата е да преодолее негативните последствия от презастрояването на туристическите комплекси; да разнообрази и подобри чувствително качеството на услугите, което ще привлече по-заможни чуждестранни туристи; да подобри времевото използване на материалната база; да активизира рекламната дейност в чужбина и да се опростят визовите и други формалности. Така ще се спечели време, което трябва да бъде използвано за ускорена структурна и технологична модернизация на икономиката, водеща до чувствително повишение на конкурентоспособността на българските стоки. Както вече споменах, това ще изисква много време и огромни средства. Тази празнина може да бъде запълнена само от един модернизиран туристически сектор.

13. България трябва да се ориентира към участие в общоевропейски стопански компании. При растящата световна конкуренция държавните граници стават все по-тесни за нормално функциониране на високоефективни национални компании във всички отрасли — промишленост, строителство, транспорт, телекомуникации, земеделие, финансово посредничество, международен туризъм и други отрасли на услугите. Национални стопански компании (а в някои случаи и по няколко в малки страни като нашата) в различни отрасли на промишлеността, авиокомпании, шосейни транспортни компании, строителни компании, търговски вериги, банки, застрахователни дружества, фондови и стокови борси, пенсионни и инвестиционни фондове и т.н. са все по-малко перспективни и трябва да се сливат в мощни общоевропейски (или на група европейски страни) стопански корпорации, при запазване на конкуренцията между тях. Ако не направят това, трудно ще устоят на все по-ефективните мощни американски, китайски, японски, руски, индийски и други компании в глобалната конкуренция през следващите години и десетилетия.

Големите корпорации, разбира се, няма да изтласкат напълно малките и средните предприятия. Този тип предприятия обаче ще се развиват все повече като високотехнологични тясно специализирани производствени единици и ще „обрастват“ големите корпорации като техни трайни подизпълнители при производството на компоненти за сложни, средно сложни и дори прости продукти. Все повече ще се стеснява зоната на универсалните нискотехнологични малки предприятия от гаражен тип, широко разпространени сега у нас. Те нямат никакви перспективи през следващите десетилетия.

Посоченото не изключва наличието и развитието на малки търговски квартални магазини, аптеки, хлебарски магазини, баничарници, ателиета за ремонти, бръснаро-фризьорски салони и други обекти за битови услуги. България трябва да намери своите скромни ниши в европейските компании, като наши фирми се включват още сега в международни производствени съюзи между фирми, участвайки в сливания и поглъщания и т.н.

14. Държавата трябва да провежда гъвкава макроикономическа политика, свободна от икономически и идеологически догми и съобразена със съответната политика на ЕС. В нормални години следва да се контролират и при нужда да се повишават лихвите по кредитите; да се повишават данъчните ставки и да се ограничават държавните разходи, като се поддържат умерени бюджетни излишъци, за да не се допуска прегряване на икономиката и свързаната с нея висока инфлация. В кризисни години трябва да се намаляват лихвите по кредитите, да се понижават данъчните ставки и да се увеличават държавните разходи дори с цената на умерени бюджетни дефицити, за да се смекчават драстични намаления на производството, заетостта и доходите.

В дългосрочна перспектива (10-15 години) трябва да се поддържа балансиран бюджет. Да се прилага умерено прогресивно (до към 25-30%) данъчно облагане на корпоративните печалби, а също и на доходите на физическите лица с подходящ необлагаем минимум и класическите форми на семейно данъчно облагане. Да се повиши ролята на преките данъци за сметка на косвените при набирането на бюджетни приходи, в съответствие с европейските стандарти. Данъчната система да се използва като средство за преразпределение на доходи, така че да се осигуряват ресурси за финансиране на социални и други програми и да не се допуска прекомерно доходно и имуществено разслоение.

Да се поддържат относително уравновесени валутни баланси. Да не се допуска голям квазибюджетен дефицит — прекалено голяма междуфирмена задлъжнялост, задължения на фирмите към бюджета, банките, осигурителната система и собствения персонал, която сега превишава над три пъти годишния БВП. Да се поддържа солидарният и автономен принцип на пенсионната и здравноосигурителната система и да не се допуска прекомерно голямата им зависимост от бюджетно финансиране, както е сега. Това може да се постигне чрез по-висока събираемост на осигурителните плащания и поддържане на икономически и социално оправдани нива на осигурителните вноски на бизнеса. Сегашната политика на прекомерното им намаляване е неоправдана, защото прехвърля част от осигурителните отговорности на бизнеса върху данъкоплатците и подкопава солидарния принцип на социалното осигуряване с невярното твърдение, че така се запазвали работни места. Да се поддържа тясна връзка между макроикономическа и микроикономическа политика. Да се има предвид, че само с инструментите на макроикономическата политика не могат да се решават проблемите на микро равнище.

15. Държавата трябва да провежда активна регионална политика, като преразпределя доходи от централния бюджет и от богати и силно развити региони към слабо развитите. Да се подпомагат бюджетите на по-бедните общини с трансфери от централния бюджет. Да се провежда политика на синхронизирана децентрализация на отговорностите и на финансовите средства за тяхното осъществяване от регионите и общините.

Регионалната икономическа и социална поляризация ще расте, особено в контекста на ускореното догонващо развитие. Ще се развиват всички региони, но най-развитите (Софийски, Варненски, Пловдивски, Бургаски и около няколко други големи градове) ще се развиват по-бързо от по-слабо развитите (Северозападен, Югозападен, Югоизточен, Североизточен, Родопски). Държавата не може да предотврати тази диверсификация, но може и трябва да контролира и смекчава поляризацията. Инструментите за такава политика са добре известни.

Да се преустанови и обърне процесът на обезлюдяване на регионите. Това може да се постигне чрез бързо подобряване на инфраструктурата, а също и на здравните, образователните, санитарно-хигиенните и други услуги в селските, планинските и полупланинските региони. Да не се закриват училища, болници и други заведения по механични аритметични и пазарни критерии. Така ще се създадат своеобразни здравни, образователни и други „котви“ за задържане на населението в тези региони. Държавата да стимулира с икономически средства насочването на вътрешни и чуждестранни инвестиции към по-слабо развитите региони. Да се подобряват връзките и да се развива сътрудничеството между граничните региони на България със съответните региони на съседните страни, като за целта се използват финансови ресурси от ЕС.

16. Българската икономика трябва да бъде още повече интегрирана в общия европейски пазар. България ще продължи да хармонизира своето стопанско законодателство с това на ЕС. Сегашната унификация в паричната политика (в рамките на Еврозоната) ще се пренася все повече в бюджетната политика, външнотърговската и митническата политика, политиката на доходите и заетостта, в различните направления на социалната политика и т.н. Хармонизацията на законите и подзаконовите актове, която е общо взето задоволителна на хартия, трябва да се пренесе и в прилагането на законодателството у нас, което сега е незадоволително.

Българските власти трябва да положат много повече усилия за подобряване усвояването на европейските фондове, което е крайно незадоволително. Така беше с предприсъединителните фондове през последните години. Същото се очертава и със структурните и други фондове през следващите години. Тревожи мизерно ниското усвояване на средствата по седемте оперативни програми през 2009 г. (1,3%) и очертаващото се също ниско усвояване през 2010 г. (около 5-7%). Ако не се вземат радикални мерки, България ще загуби няколко милиарда евро през текущия бюджетен цикъл до 2013 г., а и през следващия цикъл до 2020 г. Лошото усвояване през текущия бюджетен цикъл ще бъде основание за Европейската комисия да предвиди за България по-малко средства за следващия цикъл. Едва ли е нужно да се напомня отново за изключителното значение на тези средства за бедна страна като нашата!

Българските представители във всички органи на Европейския съюз (Европейски съвет, Европейски парламент, Европейска комисия, Европейски съд, Европейска сметна палата, Европейски омбудсман, Европейски икономически и социален комитет, Комитет на регионите и т.н.) трябва да защитават по-добре интересите на България и на българските граждани. Българските държавни институции да се договарят с институциите на други малки и средни страни-членки, особено от Централна и Източна Европа, за защита на общите ни интереси при предстоящото приемане на стратегията за развитие на общността до 2020 г.; при гласуванията по важни документи в институциите на ЕС по новите правила на Лисабонския договор; за ускорено изравняване на европейските помощи за земеделието между новите и старите членове; за по-скорошно премахване на ограниченията за работа на наши граждани в старите страни-членки на общността и във всички други области. Народното събрание да се възползва в максимална степен от по-големите си права по Лисабонския договор за защита на икономическите и други интереси на България.

17. Външната търговия ще играе решаваща роля за икономическото развитие на следкризисна България. Нашият външнотърговски стокообмен превишава 110% от БВП, което е нормално за малка страна. Преобладаващата част от стокообмена и особено от износа ни сега е със страните от ЕС — 60-65%, а заедно с другите развити страни от ОИСР — около 80%. Качествената структура на износа ни обаче е посредствена.

Сега е времето да се обмисли внимателно каква ще е бъдещата географска ориентация на нашия износ. Главно направление на износа и в бъдеще ще са страните от ЕС. Това обаче не е достатъчно. Анализът на износа на развитите европейски страни показва, че наред с вътрешнообщностния износ, те поддържат много активни търговски връзки и с други страни извън общността — САЩ, Китай, Япония, Русия и т.н. България трябва да постъпва по същия начин.

В какви посоки трябва да бъде насочена външната ни търговия и особено износът в следкризисните години? Център на най-активно икономическо развитие като количество и качество през следващите десетилетия ще бъде Азия и особено няколко най-големи страни в региона. Нашата външна търговия трябва да се насочи и към този регион. В най-едър план това са страните от голямата четворка — БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай), а също и още няколко страни, предимно в източна посока: Турция, Иран, Арабските страни, Япония, Южна Корея, Виетнам. Не е оправдано в предкризисната 2008 г. износът ни за Китай да е 0,72% от общия ни износ, за Индия — 0,55%, за Бразилия — 0,24% и за Япония — 0,12%.

Друг важен аспект на нашата външна търговия е нейната структура по елементи на стандартната класификация. Най-важната задача тук е рязкото повишение на дела на високо- и среднотехнологичните стоки в износа за сметка на нискотехнологичните — суровини, материали и първично обработени стоки. Много важно е повишението на дела на вноса на високотехнологични инвестиционни стоки от най-развитите страни за бърза технологична модернизация на нашата икономика. Без такава модернизация не е възможно бъдещо увеличение на производството и износа на високо- и среднотехнологични стоки.

Желателно е да се подготви проект на стратегия за развитие на външната търговия, в т.ч. по географски направления, по начин на използване на стоките, за междуотраслов и вътрешноотраслов стокообмен, условия на търговията и т.н. Конкретните решения по износа и вноса, разбира се, ще вземат съответните стопански субекти, но държавата може и трябва да им помага предимно чрез създаване на подходящи условия за износ.

18. Следкризисната икономическа политика трябва да има по-силна социална ориентация. Това е елемент на устойчивото развитие на България. Грижата за човека трябва да бъде във фокуса на икономическата политика. Една от главните поуки от сегашната криза, валидна и за България е, че следкризисната икономическа политика и икономическото развитие трябва да са много повече подчинени на подобряване качеството на живота на хората, а не само на печалбите на корпорациите и финансовите институции. Още по-странно звучи, когато работата и съдбата на болници по време на кризата се оценява по тяхната рентабилност, а не по качеството на лечебната им дейност. Защото здравето не е стока. Икономическата политика трябва да бъде много повече социално наситена. Финансовата и социалната стабилност са еднакво важни за България. Не е възможна трайна финансова и макроикономическа стабилност и успешно развитие без социален мир в обществото.

Либералните икономисти непрекъснато подчертават важността на финансовата стабилност. Някои от нашите либерални икономисти дори прокламират абсурдна политика: „В добри години трупай резерви, а в кризисни години не ги използвай!“ Безспорно, без финансова стабилност не е възможно успешно икономическо развитие. Но това е само част от истината. Защото, ако финансовата стабилност се постига и налага за сметка на социалните аспекти на развитието и води до обедняване на мнозинството от населението и доходна поляризация, както е сега, тя не може да бъде трайна. За да се постигне това, е също толкова необходима и социална стабилност. Налаганата у нас теза през последните 20 години, че „спасяването на давещите се е дело на самите давещи се“ беше обобщен израз на цинична антисоциална политика, каквато не съществува в никоя цивилизована пазарна икономика. Успешно развитие на обществото е възможно само при едновременно наличие на финансова и социална стабилност, които да се допълват взаимно.

В политиката на държавата трудът и капиталът следва да бъдат равнопоставени, като се преустановят реверансите пред капитала на всички български правителства през последните 20 години за сметка на трудовите хора и пенсионерите. Това не означава, че капиталът и предприемачеството трябва да бъдат потискани. То би било повторение на сегашната грешка с обратен знак. Всяко привилегироване на едната или на другата социална група ще бъде погрешно. Сред най-важните предпоставки за успешно развитие през следкризисните години и десетилетия е балансираната държавна политика към труда и капитала, защото те се нуждаят един от друг и не могат един без друг.

Характерна черта на следкризисната глобална икономика трябва да бъде смекчаването на социалната поляризация. Това е една от поуките в световната общност от настоящата криза. То важи и за България. Чрез подоходната, данъчната и други политики трябва да се преустанови изострянето на доходната, имуществената, здравната, образователната и дигиталната поляризация в България, което не вещае нищо добро за бъдещото ни развитие. Световната практика показва, че социалната поляризация е вредна за икономическото развитие. Годините на кризата трябва да се използват за трезва преоценка на политиката на държавата към труда и капитала. Същото важи и за политиката на компаниите. Те трябва да възприемат модела на западноевропейските и японските компании по „фирмената социална отговорност“. Наложеното у нас в началото на 90-те години изоставяне на социалните функции на компаниите беше груба грешка. Тя трябва да бъде поправена в следкризисните години.

19. Смекчаването на последствията от демографската криза трябва да бъде сред главните грижи на държавата. Демографската криза е една от най-големите опасности, надвиснала над България и застрашаваща дори нашето съществуване като народ и държава в по-далечен аспект. Населението на България намалява и застарява. Разликата между раждаемост и смъртност продължава да е голяма. Детската смъртност е висока. Средната продължителност на живота на хората е далеч по-малка, отколкото в развитите страни (4). Правителствата на България през последните 20 години не провеждаха подходяща политика за поне частично смекчаване на демографската криза. Подчертавам — смекчаване, а не прекратяване, защото това не е възможно. То продължава и сега.

Детските месечни добавки са символични, а напоследък се изплащат с големи закъснения, за да се постигне балансиран бюджет. Не се полагат грижи за младите семейства. Не достигат предучилищни детски заведения, особено в големите градове. Лошо е здравното обслужване на възрастните хора. Пенсиите на преобладаващата част от тях са под социалния, а за някои и под жизнения минимум. В селските райони почти липсва здравно обслужване. Лоши са трудовите условия в много от българските предприятия. Силно замърсен е въздухът в големите градове. Озеленяването на градовете все повече се влошава. В резултат на това България е между страните в ЕС с най-ниска раждаемост, най-висока смъртност на децата, най-ниска продължителност на живота, най-лошо общо здравно състояние на населението.

Годините на кризата не трябва да се използват като оправдание за още по-голямо занемаряване на мерките за смекчаване на демографската криза. Това, за съжаление, се прави и сега. Крайно време е за цялостна преоценка, водеща от общи декларации за важността на проблема към реални конкретни действия в току-що изброените направления на бездействие (5).

Държавата трябва да провежда все по-активна икономическа и социална политика за ограничаване на емиграцията на специалисти и за постепенно завръщане на част от тях. Поучителни в това отношение са най-новите мерки на правителството на Израел за завръщане на големи специалисти — етнически евреи, емигрирали в САЩ и други развити страни. Административните и силовите мерки обаче са недопустими в миграционната политика.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук