ПРОЛЕТНИ КАНОНАДИ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА

0
153

Александър Симов е роден през 1977 година. Завършил е журналистика в СУ
„Св. Климент Охридски“. Работил e като журналист във вестниците „Стандарт“, „Пловдивски труд“, „Земя“. От 2004 г. работи във вестник „Дума“.

В много отношения месец май се оказа коварно повратен за управляващата странна коалиция между ГЕРБ, „Атака“ и плаващи части от Синята коалиция. На десетия месец от своето съществуване правителството за първи път усети сериозни трусове в самото себе си, както и в отговор на действията си. И понеже в ерата на ГЕРБ е трудно да се следи хронологичната последователност на случващото се, нека се опитаме да групираме част от големите и много шумни събития, които белязаха медийно месеца.

Операция „Те ги пускат“

Още от самото начало премиерът Бойко Борисов обяви, че полицейските операции ще са основната антикризисна мярка на кабинета. „Запушваме дупките, откъдето са течали пари, това за мен е антикризисна мярка“, с философски патос обобщи премиерът. И така за девет месеца обществото се наслади на цяла серия от спецакции. Нека да изброим част от имената им, защото едва ли скоро някой ще си ги спомня в тяхната величава цялост — „Наглите“, „Наглите 2“, „Октопод“, „Крокодилите“, „Недосегаемите“, „Сладурите“, „Лихварите“, „Акцизите“, „Кърлежите“, „Автоджамбазите“, „Регистраторите“ и много други.

Докато МВР арестуваше, уж всичко в държавата беше наред. Малко след това обаче съдът започна да пуска задържаните. В повечето случаи вътрешният министър Цветан Цветанов предпочете да не коментира, защото съдиите имаха железни мотиви — липса на сериозни доказателства за повечето арести. Но когато вън от ареста се оказа и „черешката“ на полицейската торта — бившият министър Николай Цонев, вицепремиерът обяви, че съдът неразумно пуска на свобода задържаните по обществено интересни случаи. Въпреки това съдът продължи да освобождава хората, задържани от полицията.

В предишни години Бойко Борисов имаше желязна формула за това: „Ние ги хващаме, те ги пускат“, но в случая нито една медия не се улови на този капан, защото стана ясно, че повечето арести са извършени на ръба на закона. Цветанов се опита да скрие този факт от очите на обществото, като проведе още десетки операции. Стигна се дотам, че на ден се провеждаха по три, даже по четири спецакции, но дори придворните медии на властта започнаха да им отделят място само в колонките си. Защото общественото мнение претръпна пред всекидневния полицейски театър.

Бури по върховете

Още ненавършили и година във властта, ГЕРБ преживяха и първите си вътрешнопартийни искри, отразени сериозно по страниците на вестниците. В тежка битка — за властовото надмощие и за повече място в сърцето на Бойко Борисов — влязоха двамата вицепремиери Цветан Цветанов и Симеон Дянков.

А всичко започна невинно — от декларациите на кабинета, че ще пресече всяка контрабанда на цигари в страната. След решението на правителството рязко да вдигне акциза за цигарите, народът не реагира като в романтичните комедии. Вместо да пушат скъпия тютюн, хората започнаха да употребяват всякакви марки вносни и незаконни цигари. Според данни на БСП близо половината от цигарите в страната изведнъж са станали контрабандни. По този повод премиерът Борисов се закани, че ако се наложи, ще постави полицай до всяка будка за вестници в страната, но ще пречупи тази грозна тенденция. И тогава вицепремиерът Цветан Цветанов даде серия от медийни изявления, че работата на митниците куца, задачите не се изпълняват и това било причината бюджетът системно да бъде ощетяван от невнесен акциз. „Ако бъда махнат, олигарсите ще вземат връх в държавата“, веднага скочи като опарен шефът на митниците Ваньо Танов. Той така и не поиска да каже кои са олигарсите, жадуващи неговото отстраняване. Само ден по-късно Симеон Дянков се втурна да защитава Танов и заяви, че шефът на митниците има пълната му подкрепа. Цветанов отговори с нова порция обвинения за слаба работа. Тогава финансовият министър скастри МВР, че е по-добре повече да работят, а по-малко да говорят.

Във войната по управленските върхове се намесиха и контрабандни пратки с цигари. Митниците обявиха, че са задържали рекордно количество контрабанда, МВР иронично коментира, че цигарите били транзитни, а не контрабандни.

Интересното в битката е, че премиерът, който иначе словоохотливо коментира всяко събитие от обществената действителност, през по-голямата част от времето не се намеси. Най-накрая обяви, че надпреварата между неговите заместници не е битка, а полезна и здравословна за държавата конкуренция.

И все пак въпросите останаха. А очевидно е, че истинската битка все още не е започнала, това бяха само подготвителните действия.

„Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2

Ако в управленските върхове битката бе прикрита и само с кратки припламвания на оръжие, истинска война правителството поведе по отношение на президента. Месец май бе окончателно белязан от разрива между институциите. Всяко второ изречение на Бойко Борисов бе оплакване, че президентът саботира работата на кабинета и работи върху своя бъдещ политически проект.

Отношенията между Първанов и Борисов се отличаваха със сюрреалистични обратни и внезапни финтове, почти като в боксов мач. „ Очевидно е, че върху сегашната дейност на министър-председателя тегне неговото минало, връзките му с определени среди, в това число и с лицето Алексей Петров, и ние добре знаем за тяхната съвместна дейност“, заяви президентът Първанов по време на свое посещение в Ловеч. Държавният глава дори се удиви на енергията, която министър-председателят хвърля, за да се бори с него, вместо с кризата. По-късно в интервю за вестник „Стандарт“ президентът повтори: „В стремежа си да избяга от сянката на своята обвързаност с Алексей Петров, Борисов се изявява като обикновен клеветник“. Вестникът обаче реши, че погледът на министър-председателя не заслужава да пробягва по такова изречение и цензурира думите на Първанов, като просто не ги пусна. И това отново завъртя омагьосания кръг на междуинституционалната война.

Президентът остро възрази на много от управленските решения на ГЕРБ — за Закона за развитие на академичния състав, който той върна в парламента за ново доразглеждане, за намаляване на състава на СЕМ, който също бе изпратен обратно в НС. В крайна сметка Първанов обяви, че е силно разтревожен от системния натиск, който се оказва върху медиите в страната.

От правителството реагираха като ужилени. Бойко Борисов публично се ожали от „лъжата на президента“. Шефката на политическия му кабинет Румяна Бъчварова разпрати писма до всички медии в страната с няколко въпроса.

Въпросите на властта към медиите бяха:
1. Има ли случаи, в които от името на или чрез представители на българското правителство е бил оказван натиск върху редакционното и новинарско съдържание на медиите, които представлявате?
2. Срещали ли сте действие или решение на българското правителство, с което са били ограничавани правата на медиите ви да бъдат свободно финансирани, развивани и разпространявани?
3. Тълкувате ли решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи, и в частност на СЕМ и КРС, като ограничаване независимостта на българските медии и влияние върху редакционната им политика в интерес на правителството? Повечето медии побързаха да отговорят, че върху тях никога не е оказван натиск, а всъщност досега такъв комфорт не познавали… Единодушието на медиите, че по-демократично управление страната никога не е преживявала, обаче не спря войната, а само я усили.
Бюджет, общини и мрачно бъдеще

Най-болезнената тема за правителството обаче беше спешната нужда от актуализация на бюджета. В началото на декември 2009 г., когато беше приеман, Симеон Дянков го нарече „безалтернативен“, макар да го представи като малка постна пица. Очевидно обаче тогава финансовият министър не си е направил добре сметките. Актуализацията се наложи, за да бъде коригиран дефицитът, който бе вдигнат на 4,8 на сто от брутния вътрешен продукт. За да компенсира дупката, кабинетът заложи намаление на фискалния резерв до 4,5 милиарда лева. Дянков увери, че парите от резерва ще отидат по предназначение.
От действията на правителството обаче първи изпищяха общините, изпищяха в буквалния смисъл. Орязаните субсидии поставят под въпрос редица социални дейности, протестираха от Националното сдружение на общините в България. Оттам предупредиха, че има реална опасност от фалити, от липса дори на улично осветление. От БСП реагираха остро на икономическата политика. Очевидно е, че Дянков се провали, кабинетът не знае какво да прави, опонира на правителствената политика лявата депутатка Корнелия Нинова. Лидерът на БСП Сергей Станишев пък припомни, че рекордният резерв, който сегашната власт харчи с лека ръка, е натрупан от предишния кабинет.
На фона на тази драматична ситуация дойде и новината от Брюксел, че България се е сринала до последното място по усвояване на евросредства в ЕС. Прокламираното като основна задача на правителството преодоляване на застоя в тази сфера се оказа пълен провал.
Провали се и основната му антикризисна мярка — продажбата на емисии за изхвърляне на вредни газове в атмосферата. Екоминистърката Нона Караджова трябваше да изтърпи много укорителни погледи и намеци за оставка, след като стана ясно, че се е провалила. Тя направи героичен опит да прехвърли вината върху предишното правителство, но и този път медиите не се хванаха на думите й.

През май 2010 година за първи път оправданията на управляващите с лошото наследство от предишния кабинет започнаха да буксуват. Дали това е знак за някаква нормализация на обществения климат, или просто умора от непрестанната дъвка, едва ли ще стане ясно скоро. Твърде много пушилка и политически снаряди бяха изстреляни, за да има ясна мисъл и кристален анализ. Един ден историците сериозно ще се смеят на тази епоха. Това поне е сигурно.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук