Завършил е политическа икономия в Московския Държавен университет. Д-р по икономика. Преподава в УНСС икономическа политика, макроикономика и микроикономика. Символ-верую: социалното пазарно стопанство.
Една година управление на НДСВ е не просто съпоставка на негативи и позитиви, а най-вече необходимост от очертания на алтернатива. Справедливата оценка изисква и предложение за конкретни решения – още повече че икономическата система е инерционна и първата година на всяко управление в по-малка или по-голяма степен е проекция на тенденции, развити от предходното управление.
Какво е необходимо да се направи?
През последното десетилетие българското общество води дискусия със себе си, търсейки отговор на въпроса за „най-правилния“ социално-икономически модел. Политическите партии също търсят отговор на въпроса „чии са“. В условията на всеобхватно социално разслоение, на най-широкомащабна обществена дифузия тази дискусия е възможно най-нископродуктивния подход. Неудачите на прехода се обуславят от факта, че обективно нито една партия не може да консолидира около себе си социален слой. Затова независимо от политическите ценности следва да се предложи подход, чрез който социалните слоеве да се консолидират чрез интересите си. Това е подходът на ценностите.
СТРУКТУРА НА ЦЕННОСТИТЕ В структурата се открояват три нива.
ПЪРВО РАВНИЩЕ – ЛИЧНОСТ:
Явлението: Тотално разпадане на статута на личността. Изразява се:
1. В икономическа безперспективност, обусловена от негарантирания труд.
2. В разрушаване на социалния стереотип на равнопоставената личност в условията на недалечното минало. Така се обуславя обществено-политическата дезориентация на личността.
3. Във всеобхватно отрицание на морално-идейните ценности, чрез които се е формирала личността. Така се създаде ценностният дефицит – духовната криза.
Алтернативата: На равнището на личността алтернативата следва да се приложи в три направления:
Първо направление: Гарантиране на минимум от икономически права на всеки трудоспособен български гражданин.
1. Най-сложно е гарантирането на правото на труд. В общоприетия смисъл то е невъзможно в условията на преструктуриране на икономиката. Следователно трябва да се предложи алтернатива на гарантирана заетост чрез семеен бизнес или в рамките на малкия и среден бизнес.
2. Ограничаване и прекратяване на преразпределителните процеси в полза единствено на имуществено силните социални слоеве – едър капитал, реститути, компрадори. Следва да се гарантира преразпределение на националния доход с цел повишаване на границите на екзистенц-минимум в България и с цел повишаването на равнището на средните доходи. Без адекватно потребление капиталът се самоблокира в рамките на неефективно производство.
3. Облекчаване на семейните разходи за издръжка на децата, младежите в нетрудоспособна възраст, студентите, пенсионерите, хронично болните хора.
Второ направление: Укрепване на социалния статут на личността.
1. Чрез адекватна политика на доходите следва да се гарантира статутът на отделните социални слоеве. Чрез ефективна политика на заетост следва да се гарантира социалната реализация на личността с определен статут.
2. Необходимо е гарантиране на реализацията на развиващите се, а не деградиращи личности. През последното десетилетие като правило хаосът на прехода към пазарна икономика стимулира утвърждаването на деградиращите личности по принципа „Парите не миришат“. Следва да се въведе нов принцип – получаване на икономическа рента за висока квалификация и за развитие на ценности в национален и европейски мащаб.
3. Необходимо е гарантиране на националната и обществена сигурност на личността – от принципите на националната и социална сигурност и тяхната реализация в обществения живот до престижа на заетите в сферата на сигурността.
Трето направление: Предлагане на нови духовни и икономически ценности:
– в икономиката – социално пазарно стопанство;
– в политиката – ценностите на демокрацията;
– в духовната сфера – акцент върху развитието на българската култура като част от европейската – традиции и съвременност.
ВТОРО РАВНИЩЕ – СОЦИАЛЕН СЛОЙ (страта, класа)
Явлението: Разпада се общественият договор на обществото в близкото минало. Изразява се:
1. В отрицание на всеобхватните функции на държавата, осъществяваща централизиран, широкомащабен контрол над обществото във всяко негово измерение. В отказ от безкритичното отношение към всесилната държава (политическата класа), гарантираща сносно жизнено равнище чрез общоприети критерии.
2. В избор на икономическия, политическия и социален риск, граничещ с авантюрата, но видимо предлагащ ирационалната представа за нов, по-висок жизнен стандарт пред унифицирания начин на живот в рамките на държавните гаранции за заетост, доходи и потребление.
3. В отрицание на господството на обществения икономическия интерес над личния и в преобръщане на пирамидата на ценностите, подчинявайки всичко на личния интерес или на корпоративната изгода.
Алтернативата: На равнището на социалния слой (страта, класа) алтернативата следва да се предложи като:
1. Параметри на нов обществен договор:
– между държавата и социалните слоеве;
– между самите социални слоеве.
Този договор да гарантира статута и реализация на интересите на основните социални слоеве срещу гаранции за спазване на правила на икономическо и социално националноотговорно поведение на всеки слой.
2. Промяна на главната икономическа и политическа цел – от увеличаване на икономическата и политическа власт на управляващите към сътрудничество в икономическото овластяване на широки социални слоеве (акционерната форма на собственост), признавайки и отстоявайки правото на собственост и на капитала, и на труда.
3. Замяна на принципа за господство на обществения икономически интерес с принципа за обща отговорност за икономически и социален просперитет.
Това означава:
– гаранции за развитието на българските и чуждестранните корпорации в българското икономическо пространство, произвеждащи стоки и услуги с реализация на ефект от мащаба;
– гаранции за ценови мащаб, правещ съпоставим доходите и разходите;
– гаранции за реализация на висококвалифицирания труд и за увеличаване на заетостта на хората със средна квалификация;
– гаранции за фискална политика, насърчаваща иновационния процес, инвестиционния климат, заетостта и повишаването на реалните доходи;
– гаранции от страна на икономическите субекти за лоялност към формирането на бюджета на държавата, за неукриване на доходи и за съпричастност към развитието на националните и европейските ценности.
ТРЕТО РАВНИЩЕ – НАЦИЯ:
Явлението: Отрицание на националните и интернационалните ценности на обществото в близкото минало. Ориентация към западноевропейски ценности и структури, подценявайки проблема за съвместимост с българския национален характер и възможността за „демократичен“ чужд диктат на интереси и позиции в българското икономическо пространство.
1. Отказ от отстояване на български геостратегически интерес и безкритично възприемане на небългарски и неевропейски доктрини за социална сигурност.
2. Отсъствие на икономически инструментариум за насърчаване на външноикономическата експанзия на националните производители. Нещо повече, потискане на националните производители в интерес на чуждестранни конкуренти.
3. Реидеологизиран отказ от притежавани български позиции на пазари в Централна и Източна Европа, в Близкия изток.
Алтернативата: На равнището на нацията следва да се предложат нови национални ценности, съчетаващи възможността за икономически и политически дивиденти (български и европейски), обусловена от положението на България в географското и икономическо пространство на обединяваща се Европа. Европейска ориентация на страната.
1. Национална сигурност в интегрираща се европейска система.
2. Превръщане на България в енергиен разпределителен център на Балканския полуостров с перспектива и за Южна Европа.
3. Отстояване на позицията за единно европейско икономическо и политическо пространство, включващо България.
4. Създаване на високотехнологични паркове за потенциални европейски инвеститори в България.
