ПОЛИТИЧЕСКО КЪСОГЛЕДСТВО И ОТЛАГАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ

0
201

Ивайло Калфин е роден през 1964 г. в София. Завършил е френската гимназия в София и УНСС, специалност Международни икономически отношения. През 1999 г. като Чивнинг стипендиант получава магистърска степен по Международно банково дело от университета в Лофборо, Великобритания. Специализирал е във Виена и САЩ. Бил е народен представител в 37-то и 38-то Народно събрание, член на комисиите по Бюджет и финанси и Външна политика и европейска интеграция. Член е на ръководството на ПД „Социалдемократи“. Старши съдружник е в консултантската фирма „ИМКА Асошиетс“ и преподава корпоративни финанси и финансова отчетност в Интернешънал Юниверсити – София по програма на Университета в Портсмут, Великобритания.

Една година след парламентарните избори, на които НДСВ спечели абсолютно мнозинство в Народното събрание и в коалиция с ДПС състави правителство, може да се направи оценка на свършеното до момента. Разбира се при тази оценка трябва да имаме предвид, че остават още 3/4 от мандата и през тези три години мнозинството и правителството ще имат възможност да променят и допълват своята политика. В същото време една година комфортно управление е достатъчна, за да се видят основните характеристики на управлението на НДСВ и ДПС.

Оценката следва да правим на основата не на заявени намерения, а на реално извършени управленски действия. Една година е достатъчен период да се наложи и да се проявят първите резултати от една нова политика, чийто ефект ще става все по-пълен с напредването на мандата, за който е избрано парламентарното мнозинство.

Не на последно място трябва да уточня предварително, че ще правя преценката за едногодишното управление от гледна точка на т.нар. микро равнище – какво реално се е променило в живота на българския гражданин, в условията, в които работи българската фирма. Макроикономическите анализи и тенденции, въпросите от регионално и глобално значение са важни за анализаторите. Но провежданата политика се очаква да даде резултат не за тях, а за гражданите и данъкоплатците в държавата. По това ще преценяваме резултатите от провежданата политика.

В областта на икономиката

Инструментите, с които работи държавата, за да управлява икономическите процеси в едно пазарно стопанство са бюджетната политика, действията по структуриране на икономиката, външнотърговската политика, както и цялата законодателна и други регулативни дейности, които създават икономическата среда. В общия случай в тези инструменти трябва да се включи и паричната политика, но в условията на паричен съвет възможностите за такава политика в България са силно ограничени и не е редно да се очакват някакви значителни промени в рамките на едната година управление на НДСВ и ДПС.

Бюджетната политика не претърпя почти никакви промени в сравнение с управлението на СДС. Запази се доминиращият принцип на силна централизация и насочването на голяма част от произведения продукт към републиканския бюджет. Над 40% от произведения БВП се събира в бюджета и след това се изразходва. Разходите на бюджета са в размер на 41.3% от БВП. Тези числа са почти същите като предходната година. Данъчните приходи представляват 31.6% от БВП, което е с по-малко от 1% намаление в сравнение с 2001. Това намаление е изцяло компенсирано с увеличаване на неданъчните приходи. Това на практика означава, че огромна част от произведеното от българската икономика продължава да се разпределя от държавата, която носи и съответната отговорност на ефективността и качеството на това преразпределение. Това, което това правителство направи различно от предходното е, че положителният ефект от очакваното намаляване на лихвените разходи в бюджета се насочва единствено за намаляване на бюджетния дефицит до 0.8% от БВП, което е близо 3 пъти по-ниско дори от ограничението за членовете на евро зоната. По такъв начин разходите се задържат на същото равнище, а държавата не използува по разумен начин освободените средства.

Социалните разходи на бюджета, към които има особени очаквания предвид огромната централизация на произведения продукт се увеличават едва с 0.5% от БВП. Всичко това показва, че при НДСВ няма промяна в сравнение с това, което СДС правеше по отношение на бюджетните приходи и разходи и т.нар бюджетна сфера страда от същата липса на средства и ефективност. Поради това остават напразни очакванията за промяна на важни сфери като обществен ред, здравеопазване, пенсионно осигуряване и т.н.За разлика от управлението на бюджета, НДСВ и ДПС направиха значителни промени в данъчната област. Мнозинството започна да изпълнява обещанието си за намаляване на данъчните ставки и разширяване на данъчната основа. Тази политика беше приложена на практика във вариант, който облекчи реалната данъчна тежест на гражданите и фирмите с високи доходи и увеличи задълженията за данъци и такси на тези със средни и ниски доходи. Това е израз на типичната дясна политика, която пренася натоварването върху данъкоплатците с ниски и средни доходи, като се предполага, че тези с високи доходи ще вложат в икономиката спестените от данъци средства, като с това ще създадат по-висок растеж и заетост. Практиката в редица страни обаче показва, че подобна пряка връзка не съществува.

Същевременно при промяната на данъчните закони бяха допуснати много грешки и недоразумения, които наложиха безпрецедентната промяна на данъчни закони три месеца след като са приети и то като промяната стана със задна дата в противоречие на всякакви правни принципи. Допълнително бяха усложнени редица данъчни процедури, което в крайна сметка доведе до влошаване и несигурност на икономическата среда. Управляващото мнозинство донякъде публично призна за данъчните неудачи като освободи заместник-министъра на финансите, отговорен за този ресор.

В структурната реформа на икономиката правителството също не може да се похвали със значителни постижения за годината, през която е на власт. Приходите от приватизация намаляха значително. Донякъде това се обяснява с факта, че правителството на СДС направи всичко възможно да прехвърли в частни ръце колкото може повече от предприятията преди края на мандата си, което напълно съзнателно се правеше за сметка на икономическата ефективност, прозрачността, справедливостта и перспективността на подобен вид приватизация. Правителството на НДСВ започна нови приватизационни процедури, което действително отне време. Забавянето обаче не доведе до отстраняване на пороците на патентованата от СДС приватизация и това личи в малкия брой, макар и големи предприятия, подготвени за приватизация и в сравнително слабия интерес на стратегически инвеститори към предложените сделки. Количественият резултат се измерва с 46.6 милиона долара преки чуждестранни инвестиции през първото тримесечие на 2002 г., половин година след като НДСВ и ДПС поеха управлението на страната, при 6 пъти повече през предходната година. Тревожно е и че все още основната част от преките чуждестранни инвестиции са свързани с приватизацията. Факт е, че почти няма солидна чуждестранна фирма, която да е направила пряка дългосрочна инвестиция в българската икономика през последната година. При макроикономическата стабилност, която валутният борд донесе в България, основните проблеми за потенциалните инвеститори са липсата на действащи пазари, корумпираността и сложните административни процедури, липсата на прогнозируемост и прозрачност на държавното управление, неефективната съдебна защита. Всичко това е в компетенциите на парламентарното мнозинство и излъченото от него правителство.

Основни пазари, които са гръбнакът на една стабилна икономика – фондовият пазар, стоковата борса, паричните пазари са все така слаби, непривлекателни и неликвидни, не стимулират, а напротив – пречат на бизнеса. Те прекъсват основни капиталови потоци, които заобикалят или напускат страната ни. През изминалата година беше направено много малко това положение да се промени. Позитивно е, че търговските банки увеличиха, макар и много предпазливо кредитните си портфейли, но това се дължи единствено на тяхната инициатива и няма нищо общо с провежданата през изминалата година държавна икономическа политика. Освен многото обещания, досега правителството не направи почти нищо за преструктурирането на „болни“ отрасли и предприятия като енергетиката или БДЖ например. Така логично се запази огромния квази бюджетен дефицит, натрупан от неизплатените задължения на държавни фирми и общини. Това е една от основните потенциални заплахи за финансовата стабилност на страната, рискът от която непрекъснато се увеличава. За изминалата година мнозинството не направи нищо и за предприемане на законодателни и ако е наложително конституционни промени за подобряване на ефективността на съдебната система, чиято тромавост е един от основните и многократно повтаряни обществени и икономически проблеми в България.

Външнотърговската политика на правителството на НДСВ и ДПС също продължи тази на техните предшественици. Тук не би следвало да се очаква промяна в ангажиментите, свързани с присъединяването на България към Европейския съюз и с подписаните от страната ни многостранни и двустранни договори. Пълноценното включване на България в световната икономика е неизбежно свързано с либерализация на външнотърговския режим и повишаване на конкурентоспособността на българските производители. В същото време правителството отново се опита да решава структурни проблеми с протекционистични мерки, като въведе за поредна година временни мита за изкуствените торове, с което не се решава и няма да се реши проблемът на българските производители. В еуфорията от отваряне и затваряне на преговорни глави с Европейската комисия отново продължи практиката правителството да не взема мнението на заинтересованите браншови организации при договаряне на преходни периоди и условия за някои национални производства. Продължаващата липса на публичност и обществен дебат в преговорите за членство в ЕС оставят съмнение дали са договорени най-добрите условия и ще изненада само след няколко години много производители и потребители с непосилни за тях изисквания.

В социалната сфера

Ако икономическата политика на правителството е свързана с условията за бизнес и съответните възможности за повишаване на доходите и създаването на работни места, то социалната политика се отразява пряко на условията на живот на огромната част от българските граждани. Това е неизбежно поради значителната роля, която играе държавния бюджет в България и неговата прекомерна централизация.
Доходите остават на същото ниско равнище. Ако се коригират прогнозите за инфлация за 2002 г. от 4.2% на 7% и при отказа на правителството да преразгледа ангажиментите за бюджетните заплати, то се оказва, че през тази година държавните служители ще имат реално увеличение с 5%, което всеки може да сметне какво представлява в левове върху съответната заплата. При увеличените задължения за данъци, такси и по-високите цени на енергоресурсите, това в най-добрия случай означава запазване, а най-вероятно – намаляване на покупателната сила на тези заплати. Средната заплата нараства с 2%, а средната пенсия – с 3%. Покупателната им сила намалява поради горните причини. Това означава, че българите, които разчитат на заплащане от бюджетната сфера – държавни и общински служители, пенсионери, българи, които получават социални помощи обедняват допълнително, без да има изгледи тази тенденция да се промени.

Не е по-благоприятно положението на тези, които разчитат на доходи от частните или държавните предприятия. Сигурно е, че повишените осигуровки, които ще се дължат за минималните осигурителни прагове, които правителството подготвя за въвеждане няма да бъдат за сметка на работодателите, а на работниците.

В пенсионната система не беше направено нищо значимо през изминалата една година управление на НДСВ. Най-голямата промяна е опитът да се запълни тежкият и хроничен дефицит на Националния осигурителен институт чрез вече споменатите минимални осигурителни прагове. Бъдещето ще покаже доколко тази промяна ще донесе положителен ефект и доколко това ще е единствено за сметка на сивата икономика, както се твърди в момента. Много повече са нещата, които правителството не направи, въпреки че за тях много отдавна има подготвени солидни експертни обосновки. Тук става въпрос за стимулиране на дела на доброволното пенсионно осигуряване, облекчаване на инвестиционните ограничения на пенсионните дружества, корекция на критериите за пенсиониране и т.н. Провеждането на подобна политика през последните години доведе до критично силно обедняване на българите в пенсионна възраст, което на практика ограничава правото им на достъп до здравеопазване и поддържането дори на нисък жизнен стандарт.

Проблемите на младите хора остават да бъдат още по-тежки от тези на пенсионерите. Безработицата остава на изключително високото равнище от над 17% от българите в трудоспособна възраст. При това статистиката отчита единствено регистрираните безработни, като реално хората без работа или без доходи са много повече. Близо половината от тях са млади хора. Голяма част от тях не натрупват дори 6 месеца трудов стаж преди да изпаднат в продължителна безработица, което ги деквалифицира, демотивира и маргинализира. Проблемът с младежката безработица се утежнява изключително остро през последните 6-7 години, като освен че се превръща в лична трагедия за много млади хора, обрича страната ни на изостаналост през следващите десетилетия.

Проблемът с безработицата и особено младежката безработица е тясно свързан с образованието. За разлика от безработицата, в образованието правителството на НДСВ и ДПС прояви значителна активност, но с изключително негативен обществен ефект през първата година на тяхното управление. Нарицателни станаха неумелите управленски действия, свързани с учебниците, матурите, приемните изпити, магистърските програми в университетите. Особено тревожен е фактът че икономически обоснованото закриване на голям брой училища след настоящата учебна година на практика означава, че много деца няма да имат достъп до образование. По познат маниер правителството прехвърли на общините грижата да транспортира децата до училище при пълното съзнание, че няма кой да плати за това. Лишаването на български деца от достъп до образование поради икономически причини може да се характеризира единствено като престъпление към бъдещите поколения на България.

В здравеопазването правителството също не може да се похвали с някакви успехи. Грешките, които правителството на СДС заложи във възприетия модел на здравеопазване и пасивността на правителството на НДСВ и ДПС водят до това, че все повече български граждани осъзнават, че правото им на достъп до здравеопазване е силно ограничено, а понякога и отнето. Здравната система остава тромава, бюрократична и в много малка степен в услуга на обществото. Това създава проблеми както на работещите в нея, така и на пациентите.Тези проблеми едва ли се решават с по-малко от 5% реално увеличаване на бюджетните средства за здравеопазване, предвидено за 2002 г. Подобно на пенсионното осигуряване, управляващите не използват възможностите на доброволното здравно осигуряване и здравното застраховане.

Като обобщение на икономическата и социалната политика на правителството на НДСВ и ДПС през изминалата година може да се каже, че те не допринесоха за подобряване на икономическата среда и за повишаване на социалната сигурност на българските граждани. Управлението беше сведено до пасивно администриране и поддържане на статуквото. Дори решаването на текущи проблеми беше белязано с традиционното за повечето от последните 15 години политическо късогледство на българските управляващи. Два примера за подобно поведение, които са достатъчно значими по мащаб са „решаването“ на проблемите на Варненската корабостроителница, чиито активи и пасиви се прехвърлиха на друго едва оцеляващо държавно предприятие и схемата за приватизация на Булгартабак, в която икономическата логика беше подменена с псевдосоциални критерии. И в двата случая сме свидетели на отблъскване на сериозните инвеститори и не решаване, а отлагане на социалните проблеми, което ще доведе единствено до тяхното задълбочаване. С тези свои действия това правителство даде показателни примери за пазарната реформа „по български“, провеждана от всички правителства през последните 12 години и подредила ни на последно място по жизнен стандарт от кандидатите за членство в ЕС. Едва ли има смисъл да бъдат продължавани примерите като се опише лишаването на общинското самоуправление от реална финансова власт и съответните отговорности, липсата на пазар на труда и пазар на земята и т.н.

В оценката не трябва да се омаловажават някои значителни постижения на правителството на НДСВ – повечето от тях свързани с външната политика. Безспорно успешната за българската дипломация година за съжаление има малко отношение към ежедневието на българите и може да се измери по-скоро с повишеното самочувствие от очакваната покана за членство в НАТО и ускоряването на преговорите с ЕС. Без да отричаме заслугата на правителството за прекратяване на партийния кадрови и концептуален диктат, наложен от правителството на СДС върху българската дипломация, справедливо е да се отбележи, че външнополитическите успехи се постигат бавно и са резултат на многогодишен труд на администрацията, управлявана от различни правителства.
Правителството отчита и значителен успех в борбата с престъпността и корупцията. Значимите реални действия в това отношение са малко и впечатлението по-скоро се дължи на общественото възприятие. Дали правителството е успяло да намали корупцията и престъпността все още не може да се прецени. Обществената преценка и симпатия е важен, но бързо променлив показател, доказателство за което е и предходното правителство, което също започна да работи в условията на обществено доверие и очакване и където министърът на вътрешните работи дълго време даваше надежди, че предприема реални мерки за овладяване на престъпността.

Политиката на мнозинството и правителството на НДСВ и ДПС през първата година от тяхното управление се характеризира с пасивност и следване на икономическата и социална политика, провеждани от предходното правителство на СДС. Беше изгубено ценно време и обществено доверие, докато НДСВ и ДПС се ориентираха и допускаха редица грешки в управлението. Под тяхно ръководство отмина поредната тежка за българските граждани и българския бизнес година без да се променят перспективите за излизане от това състояние. За това принос имат както свръхочакванията, с които НДСВ подведе избирателите преди една година, така и липсата на готовност за динамично навлизане в управлението и за провеждане на необходимите реформи.

Първата година от управлението поставят НДСВ и ДПС пред тежкия избор да провеждат необходимите реформи при ниско обществено доверие и подкрепа или да останат правителство на бездействието, като не решават, а отлагат и задълбочават проблемите на българското общество.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук