ПИСМО НА В. КОЛАРОВ В ИККИ ЗА ПЪРВИТЕ МУ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ПОЛОЖЕНИЕТО …

0
239

 

ПИСМО НА В. КОЛАРОВ В ИККИ ЗА ПЪРВИТЕ МУ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ПОЛОЖЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ДЪРЖАВНИЯ ПРЕВРАТ НА 9 ЮНИ 1923 Г.
№36 – 25 юни 1923 г., Варна

Другари,
Пристигнах благополучно в България и незабавно установих връзка с нашите другари в гр. Варна. Надявам се след 2-3 дни да бъда и в София.
Получената от мен тук информация трябва да се счита за предварителна, а също така и изводите от нея – за неокончателни. Едва след заседанието на партийния пленум, бързото свикване на който се явява неизбежно и необходимо, и на който другарите от страната ще обрисуват действителното положение в момента на преврата, ще бъде възможно да се направят окончателните изводи относно правилността на партийната тактика.

Ето какво е моето първо впечатление:

1. Във Варна, а според другарите и в цялата страна, цари пълно спокойствие. Въоръжените стълкновения са окончателно приключени, опитите да се организира съпротива на новото правителство са напълно пречупени и ликвидирани и правителството е пълен господар в страната. То счита своето положение до такава степен стабилно, че не чувства нужда от извънредни мерки от военен характер; в страната не е обявено нито обсадно, нито дори военно положение, не функционират никакви военни съдилища, а всички процеси, свързани с въоръжените действия, са предадени за гледане от нормални граждански трибунали. Всички политически свободи не са ограничени, всички партии, включително и комунистическата, имат възможност да свикват политически събрания, коалиционните права на работниците и на държавните служители не са засегнати, само за печата съществува предварителна цензура, мотивирана с изискванията на международното положение на страната.

2. Фактическото положение в страната съответства в някаква степен на тържествените декларации на новото правителство, че то е взело властта с цел възстановяване на потъпканата от Стамбулийски конституция и възстановяване на правовия ред в страната. То уверява също, че и с комунистите ще води само идейна борба. Неговата програма – надкласова държава, хармония на интересите на различните обществени класи и обществена солидарност. Като доказателство на своя надкласов характер то обещава на всички обществени групировки да удовлетвори техните справедливи искания и да защити техните законни интереси. В същото това време правителството предприема някакви мерки срещу скъпотията.

3. Но всичко това не е нищо друго, освен меден месец на възстановената буржоазна „демокрация“. За извършването на преврата и за своето укрепване във властта буржоазията винаги е изпитвала необходимост да пробуди известен ентусиазъм у дребнобуржоазната интелигенция, а това е било възможно единствено по пътя на обявяване на тържеството на „демократичните“ принципи. И действително, залъгвайки всички със своите тържествени декларации и проявявайки на практика известна политическа толерантност, новото правителство съдейства по най-енергичен начин на старите буржоазни партии за създаване на здрава класова власт. Тези господа са достатъчно далновидни политици, за да разберат, че е невъзможно на всеки 2-3 години да се правят преврати, и че след като буржоазията вече е успяла да получи властта отново, то тя е длъжна да съумее да я запази в свои ръце завинаги. Затова новото правителство назовавайки себе си временно, и заявявайки категорично, че то не мисли да създава нова партия, полага големи усилия и упражнява силен натиск върху старите партии за тяхното обединяване с цел създаване на възможно най-широка и здрава политическа организация на буржоазията.

4. И действително, на дневен ред сега е въпросът за сливане на близките политически групировки. Между партиите от т.нар. „Конституционен блок“ се водят преговори за тяхното пълно обединение; такива преговори вървят и между партиите от двата стари политически лагера; на съглашенофилите* * и германофилите. Социалдемократите се стараят да създадат bloc des gauches* ** (разбира се без комунистите), протягайки ръка на радикалите и на десните фракции на Земеделския съюз.

Разбира се, да се осъществи идеята за създаването на т.нар. народен сговор (entente nationale) е утопия, но все пак буржоазията ще направи важна крачка по пътя на своето сплотяване и от тази криза тя ще излезе обединена и силна.

5. В същото време буржоазията използва опит и със съдействието на правителството полага големи старания да се въоръжи и да създаде свои собствени неофициални бойни организации. Обезоръжавайки работниците и селяните, правителството фактически оставя оръжието в ръцете на буржоазията.

6. Буржоазните партии включая и социалдемократите, след успеха на преврата биха искали незабавно да ликвидират и комунистическата опасност. По тяхно убеждение най-подходящата власт за подобна роля е временното диктаторско правителство. Затова целият буржоазен печат масово хули комунистите и създава погромаджийска противокомунистическа психоза. Част от буржоазията настоява за незабавно обявяване на комунистическата партия извън закона, а друга част се ограничава засега с подстрекателства против комунистическите лидери. Очевидно за буржоазията това е най-изгодното решение: комунистите ще бъдат ликвидирани преди съставянето на окончателния партиен кабинет и той няма да бъде принуден да започне своето „конституционно“ управление с такъв неконституционен и компрометиращ акт, като погрома над комунистите.

7. Какво е настроението сред селяните след преврата – не мога все още да съдя на базата на лични впечатления. По уверения на другарите, от една страна, те считат, че Стамбулийски и неговото правителство пряко са ги предали в ръцете на буржоазията, лишавайки ги от оръжие и предавайки армията на агентите на буржоазията, а от друга страна техните симпатии са насочени сега само към комунистите. Земеделската организация засега трябва да считаме за разгромена, в селата започва ново прегрупиране и нова ориентация, всички буржоазни и дребнобуржоазни партии се борят в селата – събират за себе си отломките от голямата организация, сега разбита, тъй като добре разбират, че без селото и против селото никой не ще бъде в състояние да управлява. Този въпрос се явява кардинален и за комунистическата партия.

8. Промишлените и търговски кръгове на буржоазията, разбира се, сияят и в своето класово късогледство и тъпота се опитват да дадат на всички да разберат, че те са неограничени господари на страната: поради техните спекулации българските пари се обезценяват с огромна бързина и скъпотията расте невероятно. Апелите и заплахите на правителството не помагат с нищо, а да предприеме ефикасни мерки, то не е в състояние.

9. Чиновниците и държавните служители, неполучавали от правителството на Стамбулийски нищо друго, освен мизерни заплати, морални оскърбления и политически преследвания, свободно си поеха дъх и пълни с надежди се обръщат към новото правителство с настоятелни искания. Правителството ги изслушва внимателно, обещава да направи всичко „в рамките на възможното“ за подобряване на техния живот, но разбира се, нищо съществено не може да им даде. Скоро ще дойде постоянното партийно правителство със своите бюджетни и класови сметки и масата от дребни служащи ще се окаже с излъгани надежди. Комунистическата партия, организирайки единен фронт на всички служащи обединени в комитети за действие, ще успее да разшири своето влияние сред тях.

10. Работническата класа на новото правителство не вярва. Макар че класата бе измъчена от варварските преследвания на Стамбулийски, в лицето на новите властници тя вижда само наемници на буржоазията.

11. Градското дребно занаятчийство е крайно объркано. Само преди два месеца то тръгна със Стамбулийски вярвайки в здравината на неговата власт. Сега то трябва да се разкайва и да се ориентира според новата линия.

II. Поведението на партията по време на преврата

1. Партията сочеше, че буржоазията може да вземе властта само чрез преврат и че тя действително се готви за това.

2. Партията винаги е твърдяла, че превратът на буржоазията формално ще бъде насочен против земеделското правителство, но фактически ще е против комунистическата партия и целия трудов народ; затова тя е задължена да бъде готова с всички сили да се противопостави на преврата.

3. И наистина Партията се готвеше; тя следеше за подозрителните стъпки на буржоазните агенти, разобличаваше ги и на няколко пъти предупреждаваше работниците за грозящата ги опасност.

4. Партията разбираше, че поради международните условия тя не може и не трябва да обяви България за съветска република; затова действайки против евентуалния преврат тя смяташе: 1. да отстрани надвисналата над главата й непосредствена опасност и 2. да усили позициите си против кулашкото правителство на Стамбулийски.

5. Когато през януари тази година партиен пленум прие лозунга за работническо-селско правителство и когато този лозунг беше посрещнат не само от работниците, но и от селяните с масов ентусиазъм, за партията стана възможно в случай на преврат да се опълчи против това с лозунга: да живее работническо-селското правителство! Такава беше възприетата от партията тактическа линия в случай на опит за преврат от страна на буржоазията.

Какво се случи сега?

1. Превратът беше отлично организиран от военна и техническа страна. За деня на неговото извършване нямаха информация нито правителството, нито комунистическата партия. Този път разузнавателната служба на нашата партия не се оказа на висота.

2. Беше избран много благоприятен момент: а) тъкмо започваха полските работи на селяните; б) антикомунистическите изстъпления на Стамбулийски бяха в апогея си: Стамбулийски не виждаше никаква опасност извън комунистите и бе съсредоточил всичките си усилия на работата по унищожаването на комунистическата партия. В нощта на преврата полицейските участъци бяха препълнени с комунисти и озверелите жандарми ги подлагаха на бой и варварски мъчения. По такъв начин настъпи пълен политически и морален срив между работниците и земеделското правителство, и за работниците се оказа невъзможно да поддържат пряко или косвено Стамбулийски; в) също така и сред селяните явно се чувстваше спад на обаянието на Стамбулийски; неговият терор беше насочен до голяма степен против селото; г) неуспехите във външната политика на Стамбулийски (например гръцко-турските съглашения за сметка на България) го заставиха отново да заплашва с война; д) злостните нападки против македонските революционни организации вследствие на Нишкото съглашение с Югославия изправи и тези елементи срещу него.

В София превратът беше извършен образцово: войската, т.е. офицерите преминаха изцяло на страната на заговорниците, всички министри и видни земеделски деятели бяха арестувани (освен Стамбулийски, който тази нощ се намираше извън София); превратът в София предизвика ентусиазъм сред интелигенцията, чиновничеството и буржоазията; във всички градове отново военните вземат безпрепятствено властта, арестувайки всички правителствени дейци и администратори; на много места са арестувани и всички видни комунисти и окупирани партийните помещения. При такива условия ЦК на партията, попадайки като в обсадена крепост и считайки, че правителството на Стамбулийски е дотолкова дезорганизирано, компрометирано и ненавиждано, че не ще може да организира никаква сериозна съпротива и че даже собствените му организации няма да тръгнат да го защитават, реши, струва ми се единодушно, да счита преврата за свършен факт, да предпази работниците от противодействия, криещи опасност от разгром и на партията и да съхрани цялата революционна енергия на работниците за настъпващите нови тежки борби с буржоазията в името на работническо-селското правителство.

Печатният орган на партията не беше спрян и ЦК имаше възможност да отправи призив към партията в този смисъл.
За правилността на това решение на ЦК може да се съди окончателно след пълното изясняване на положението. Засега аз ще изтъкна само някои факти:

а) Това решение на ЦК вследствие на прекъсването на съобщителните средства остана неизвестно за някои партийни организации. Тези организации се вдигнаха на въоръжена борба и в края на краищата бяха разгромени; има убити, ранени и много арестувани, междувременно убит е бившият депутат-комунист Соралиев, оглавил борбата в селата Килифарево, Дебелец и др. (Търновски окръг).

б) В Плевен, където градския съвет бе в наши ръце, превратаджиите се опитаха да превземат общината, но работниците въстанаха и тръгнаха в помощ на селяните , обсаждащи града. Едва след пристигането на войска с артилерия от съседните градове, правителството успя да овладее окончателно града. Всички комунисти са били арестувани (не знам имало ли е „кървави жертви“ от наша страна), но днес в затвора останаха около 30 души в това число целия местен комитет на партията.

в) Лично Стамбулийски успява да направи твърде малко: говори се, че съвсем малко селяни са останали с него.

г) Въпреки това на много места са се вдигнали на съпротива селски отряди: например във Варненски, Шуменски окръг и др.

Те не са били организирани и най-важното – не разполагали с оръжие, били много слабо въоръжени. Голяма част от техните водачи били арестувани или избягали. Все пак едва след десет дни въстанието било навсякъде окончателно потушено. Въпросите, на които трябва да си отговорим предварително, за да преценим правилността или неправилността на позицията на ЦК, са следните:

1. До каква степен активното участие на партията във въоръжената борба против преврата би могло, от една страна да внесе ентусиазъм в борбата, да вдигне масово селско въстание и да му даде ръководство, организация и опорни пунктове в градовете и от друга страна, да отслаби позициите на врага, унищожавайки моралната сила на преврата, раздробявайки неговите сили, препятствайки тяхното придвижване и концентрация и използвайки влиянието на партията сред войниците и по този начин да спомогне за поражението на преврата.

2. До колко международните условия биха позволили едно работническо-селско правителство, явяващо се резултат на въоръжена акция на комунистическата партия и селячеството, да съществува без да предизвика интервенция от страна на съседите или на великите сили?

Трябва да сравним изгодите и загубите за революционното движение в страната от едно активно противодействие на партията, което би завършило с поражение, и от едно пасивно наблюдение на извършващия се преврат. На тези въпроси ще се постарая да дам отговор след известно време. Сега актуалните въпроси за партията са:

1. Да се преодолее вътрешната криза в партията и да се съхрани единството на революционното работническо движение при пълна гаранция за неговото правилно ръководство.

2. Да се определи тактическата линия на партията в настоящия съдбоносен момент: да се изясни отношението към селячеството и най-близките революционни перспективи.

3. Да се подготвят партията и масите в техническо и организационно отношение по-добре, отколкото това бе направено до сега1 .

С другарски привет – В. П. Коларов
Автограф. РГАСПИ. Ф. 495, оп. 19, д . 477, л. 1-7 об.

Бележки:
* Писмото е написано от българин, овладял в недостатъчна степен руски език. В публикацията (както в руската, така и в българския превод) са съхранени всички особености на авторовия стил.
** Съглашенофили – привърженици на Антантата.
*** bloc des gauches (фр.) – блок на левицата.
1 Не е известно кога писмото на Коларов е получено в Москва, но след 20 юни тук започва да се засилва критиката на неутралната позиция на ЦК на БКП. На 23 юни Зиновиев и Радек на заключителното заседание на III разширен пленум на ИККИ съвсем определено осъди неутралистката тактика на БКП и поискали от партията активност в започналата (според тях) в България гражданска война. Пленумът на ИККИ приел „Възвание към българските работници и селяни“ с призив, фактически през главата на ЦК на БРП, „да се вдигнат на борба против правителството, извършило белогвардейски преврат“. (Пак там. Оп. 161.Д. 69а. Л. 19-20).

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук