„КАРТИНАТА“ НА ЙОНЕСКО ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА (90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЙОЖЕН ЙОНЕСКО)

0
193

 

Създадена през 1954 г. след „Плешивата певица“, „Столовете“, „Жертви на дълга“ и „Амеде“, „Картината“ на Йонеско носи красноречивото подзаглавие „Палячовщина“. Първият й български постановчик Иван Самоковлиев го е извел на афиша със заглавието – решил е и двете си представления – в Русе и Силистра – като „палячовщина“, като цирк. Действието се развива на малък манеж под циркова шатра(декорите и костюмите на Виолета Радкова, награда на САБ за сценография, са великолепни“), което според автора е в дома на Дебелия господин, „бизнесмен и меценат“, решил да „подпомогне изкуството“ като купи картина от бедния Художник.

Многото смях, който предизвикват през цялото време и двете представления, накрая ни навежда и на много тъжни мисли. „Започна процес на опростачаване на българската нация“, каза в едно интервю актьорът Йосиф Сърчаджиев, играещ в момента в Бургас в друга пиеса на Йонеско „Кралят умира“ , и текстове като „Картината“, мисля, че са ни нужни, за да не стигаме до трагедии като тази в „Индиго“…

Сам авторът писа: „Понякога комедиите предизвикват плача на хората много по-лесно от трагедиите… поне комедиите, които пиша аз. Когато реша да напиша трагедия, хората се смеят на нея, а когато напиша комедия, плачат… Лично аз никога не съм в състояние да направя разлика между комичното и трагичното. Всъщност, комичното не предлага никакъв изход – то просто лежи отвъд отчаянието, отвъд надеждата…“ В „Картината“, както в повечето от драматургичните опуси на същия автор, няма истински герои и дори образ в класическия смисъл, а персонажи, които в един момент се деперсонализират, а тук преживяват метаморфоза, превръщат се в своята противоположност.

Постановчикът, който изпълнява виртуозно главната роля и на двете сцени, следва вярно както текста, така и указанията на автора. С прости, но силни и ефектни средства, Иван Самоковлиев изтъква на преден план черния хумор на Йожен Йонеско, разчитайки колкото на визуалното и на аудитивното начало (хрумването му да озвучи спектаклите с „Лебедово езеро“ на Чайковски е истинска находка!). Така „Картината“ в Русе и Силистра не е поредица от картини като в реалистичния психологически театър или в този на Брехт („смъртния враг“ на Йонеско, против когото той говори и писа докрая на живота си!), а динамична структура, движеща се архитектура от странни сценични изображения при един неотслабващ, низходящ ритъм на действието. Трагедията и фарсът тук се преплитат с фантастичното и недотам фантастичното и тези противоречиви линии полагат основите на цялата конструкция. А тя е майсторски изградена не само от Самоковлиев и Радкова, но и от надарените и находчиви в изразните си средства актьори, умело овладели пародията, буфонадата и гротеската. Иван Анчев и Ивайчо Брусовски (Художника), Нели Тодорова и Ралица Константинова (сестрата на Алис), Виолета Тодорова и Ружа Владимирова (Съседката).

„Човек може лесно да убие изкуството“ е тъжната и страшна констатация на Йонеско, която ни внушава чрез силната си и вдъхновена интерпретация на този тъй труден за сцената текст Иван Самоковлиев. За театъра на Силистра (един от най-добрите в момента репертоарни и незасегнати от реформата театри у нас, в юбилейния му, 60-ти сезон под ръководството на талантливия и всеотдаен Стефан Стайчев) това е първата среща с гениалния румънско-френски писател в годината, белязана от неговата 90-годишнина. А за Русенския театър (преживял напоследък доста катаклизми), разработил през 1998 г. блестящо „Урокът“ на Йонеско (с Иван Самоковлиев) и изключително повърхностно и неумело през 2001 г. „Плешивата певица“ (реж. Александър Беровски), това е трета, за щастие, много успешна среща. Защото да поставяш, да играеш и да гледаш Йонеско е истински празник, но и изпитание.

Убеден съм, че театърът на този забележителен драматург, който обнови жанра и който след него вече не е същият, ще живее още дълго. Ще се превърне в неразривна част от българския театър. Защото опорните му точки са твърде много и ни засягат пряко: отчуждението, разпадането на семейните и изобщо на човешките връзки, страхът от самотата, самоизолираността ни, страхът от смъртта, страхът от заобикалящия свят, нарастващата бездуховност, насилието, тероризмът…

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук