ПОЛИТИКАТА ЗА ВОДАТА В БОЛИВИЯ

0
237


В гранитните стени непосредствено след входа на централата на Световната банка във Вашингтон са издълбани думите: “Нашата мечта – свят без бедност.” По-рано този месец в Боливия жителите на най-бедната държава на Южна Америка отправиха отново послание към банката, че бедните не държат особено на онази част от мечтата, която е свързана с предоставянето на водата им на чуждестранни корпорации.

На 10 януари т. г. гражданите на Ел Алто излязоха на улиците с искането техните водоснабдителни системи, приватизирани през 1997 г. под натиска на Световната банка, да бъдат върнати в ръцете на държавата. Три дни по-късно президентът на Боливия издаде указ, отменящ водната концесия, начело на която е френският гигант във водоснабдяването “Суец”, както и голям клон на самата Световна банка. Бунтът за водата в Ел Алто идва точно пет години след известния днес бунт срещу приватизацията на водоснабдяването в Кочабамба, в който компания, контролирана от корпорацията “Бечтел”, беше изгонена от страната.

Тези два бунта, свързани с водата, би трябвало да послужат като важно послание към длъжностните лица в Световната банка, ако те имат желание да се вслушат в него.

Народът на Боливия не избра да приватизира своите държавни водоснабдителни системи. Изборът им беше наложен, както стана в много други бедни държави по света, когато Световната банка определи приватизацията като задължително…. условие за получаване на помощ в средата на 90-те години. Бедни държави като Боливия, които разчитат много на чужда помощ за оцеляването си, не са в състояние, позволяващо им да кажат “не” на такъв натиск.

Служителите от Световната банка заявяват най-добри намерения, когато налагат приватизацията на водоснабдяването. Банката твърди, че бедните държави често са прекалено ограбвани от местната корупция и много лошо оборудвани, за да управляват държавните водоснабдителни системи ефективно. Предоставянето на водата на чужди корпорации, казват от банката, отваря вратите за необходими инвестиции и умело управление.

Но, вземайки назаем една фраза, пътят към лошата държавна политика често е постлан с добри намерения. Опитът на Боливия с наложената насила от банката приватизация на водата е поразителен пример за зейналата пропаст между теорията на Световната банка и това какво реално се случва по света с бедните фамилии, които трябва да живеят с резултатите.

В Кочабамба преди пет години договорът за водата с “Бечтел” и испанската “Абенгоа корпорейшън” проправя пътя към увеличаване на цената двойно и повече за бедните потребители на вода. Тази стъпка и резкият скок на цените, необходим отчасти, за да финансира годишната печалба от 16 %, изисквана от компаниите, водят до протести в редица градове и в крайна сметка до изгонването на “Бечтел” и “Абенгоа”. Правителството на Боливия обявява военно положение в усилията си да спаси договора с компаниите, в резултат на което загива един тийнейджър, а над 100 души са ранени.

В Ел Алто основното оплакване относно приватизацията от страна на “Суец” и Световната банка е, че тя оставя десетки хиляди бедни семейства без никакъв достъп до вода. За щастие няма убити, нито ранени при този последен бунт благодарение на президента Карлос Меса, който е съгласен, че договорът за водата е несъстоятелен и одобрява неговата отмяна.

Наблюдатели от всички страни се опитват да прикачат екзотични табели на случилото се този месец в Боливия – туземско въстание, дело на радикали, опитващи се тайно да съборят правителството и т.н. Никоя от тях не улавя истинската поука от това. В своята същност водните бунтове в Кочабамба и Ел Алто са протест на потребителите. Докато много боливийци се противопоставят на това природните ресурси на страната да се дадат в ръцете на частни корпорации, и то съвсем основателно, като се има предвид последният опит на страната с наложените от Световната банка и МВФ реформи, повечето хора тук просто са недоволни от практическия резултат.

За провалилата се приватизация в Кочабамба банката изтъква като причина лошото изпълнение, с което продължава да отстоява правотата на своята теория. През 2003 г. Световната банка заявява, че приватизацията на водата в Ел Алто от “Ла Паз” е постигнала положителни резултати”. Когато хората в Ел Алто излязоха на улиците този месец, ясно заявиха, че банката греши.

Обещанието за частни инвестиции разчита на пазарни цени, които бедните не могат да си позволят. В Ел Алто цената за вода и канализация надхвърли половингодишен доход от минимална работна заплата. Обещанието за умело управление е склонността на корпоративните ръководители да оставят бедните да страдат, в случая с “Бечтел” и “Абенгоа”, да стоят настрана, когато стрелят по тях. Никой – нито боливийското правителство, нито Световната банка, а със сигурност не и обвързаните мултинационални корпорации, не е попитал някога боливийския народ: “Искате ли да ви бъде приватизирана водата?” Един от най-важните политически избори, които народът може да направи – държавна или частна собственост, му е отнет и предоставен на икономисти и теоретици в една огромна бяла каменна сграда в друго полукълбо на Земята.

Вторият граждански бунт в Боливия срещу приватизацията на водата в рамките на пет години трябва да накара чиновниците да спрат за момент, да се попитат защо теорията, работеща толкова добре на хартия, се проваля, щом бъде приложена.

“Нейшън”, януари 2005 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук