БЪДЕЩЕ ЗА МЛЕКОПРОИЗВОДСТВОТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

0
264

Юрий Митев e роден на 27 май 1960 г. в с. Поповяне, Софийско. Завършва Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Доктор, доцент в Тракийския университет – Стара Загора. Специализира в Шотландия (Scotish Agricultural College – Edinburgh); Италия (UCSC – Piacenza); Ирландия (Moorepark Research Institute -Farmoy). Работи в системата на “Farm Relief Service” – Ирландия. Завършва магистърска степен “Публична администрация и европейска интеграция към СУ “Черноризец Храбър”.

Проф. Иван Станков е роден през 1948 г. в Ружица, обл. Ямбол. Завършил е СА “Г. Димитров” в София. Работил е като бригадир на животновъдна ферма, отраслов специалист и гл. зоотехник. От 1979 започва работа като асистент във ВИЗВМ – Стара Загора, паралелно е директор на УОС към същия институт. Стопанството е племенно и семепроизводително с 28 хил. дка земя и животни от всички видове. От 1990 г. е зам.- декан, а в момента декан на Аграрния факултет на Тракийския университет в Стара Загора.
“Времената се промениха и ние се променяме с тях!”

Това мото може да се използва с успех, когато се прави опит да се обобщят промените, които ще настъпят в структурата на животновъдното производство през следващите години, и се посочват тенденциите, от които в значителна степен ще зависи развитието на млечния сектор в обединена Европа. Едва ли може да се посочи по-рязка и толкова бърза промяна на каквото и да е друго производствено направление в Европа през изтеклите десет години. Вероятността толкова бързи, значително трудни, а понякога и тежки (в прекия и преносен смисъл) да бъдат тези промени през следващите години за производството на мляко и търговията с млечни продукти в нова, разширяваща се Европа, е напълно възможна. Необходимо е да се вземат предвид новите реалности и евентуалните бъдещи становища и позиции, както и противоречията, които могат да възникнат в този сектор между млекопроизводителите и предвиждащите се реформи в Общността, свързани с промяна в заплащането и изкупната цена на млякото до 2015 г.

Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и бъдещето на млечните говедовъдни ферми в страните членки

Извършващите се реформи в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС ще доведат фермерите от млечните говедовъдни ферми до нови важни и значителни по своята същност промени. Основание за това са:

1. Удължаване на периода на действие на системата “млечна квота” до 2015 г. с лимитирано повишаване на нейното количество за един производител.

2. Предвиждащото се драстично редуциране на намесата от страна на ЕС при формиране на цената на изкупуване на млякото, при запазване на намесата си по отношение на изкупната цена на млякото, добивано от млекопроизводители с малка млечна квота.

3. Компенсиране на намалената изкупна цена на млякото чрез директни плащания с рационализиране на системата за субсидиране на производството чрез въвеждане на едно- единствено плащане на фермата, необвързано с вида на произвежданата продукция.

4. Обвързване на плащанията със спазване на екологични стандарти и норми за безопасност на храните, поддържане на здравословното състояние на животните и растенията, отглеждане на животните при спазване на изискванията за благополучие и комфорт и спазване на изискванията за поддържане на земеделските земи.

5. Частично или пълно прекъсване на съществуващите директни плащания за произведено говеждо месо (степента ще се определи индивидуално от страните членки на ЕС).

6. Взетото решение от страните членки всички селскостопански площи в даден регион да получат еднакви директни плащания или те да се извършват съгласно направените такива индивидуално за всяка ферма в исторически план.

Производството на мляко в страните от ЕС ще се повлияе и от взетите решения на преговорите със Световната търговска организация (СТО). Вероятно е субсидиите за експорт на мляко и млечни продукти да бъдат драстично намалени, докато импортните митнически тарифи вероятно няма да претърпят съществени промени или ще бъдат намалени незначително.

Как ще се променя цената на млякото в страните от ЕС – перспективи и анализи

Постигнатите договорености със СТО ще доведат до леко повишаване на нивата на националните млечни квоти за страните членки на ЕС, като това е резултат от решението на ЕС да премахне защитните мерки, съществуващи на територията му по отношение интервенцията на импортни продукти от животински произход. Премахването на защитните цени при изкупуване на произведеното мляко и субсидирането на пазарната цена на млечните продукти ще доведе до осезаем натиск и напрежение при реализиране на произведените мляко и млечни продукти от местните фермери и преработвателните предприятия от региона. Това произтича и от запазващите се тенденции в ЕС за намаление на пазарните цени на млякото и предлаганите на пазара млечни продукти.

Продължаващото в момента и запазващо се като количество общо производство на мляко в страните от ЕС ще стане предпоставка за бъдещи съществени промени на ниво ферма в страните от Общността. В близко бъдеще – след 2014 г., голям брой фермери ще бъдат принудени да прекратят своята дейност, свързана с производството на мляко поради ниските продажни цени на млякото на свободния световен пазар и възможностите, очертаващи се за импорт на такива стоки в Европа. Това със сигурност не е нужната стабилна ситуация за доставка и снабдяване на вътрешният пазар с мляко и млечни продукти за всяка отделна страна. Съществуват съмнения относно възможността след евентуално намаляване на производството на мляко в ЕС да се постигне стабилизиране на изкупните цени. Възможно е да се предизвика значителен внос на такива продукти, което още по-силно да окаже натиск върху стабилността на цените и количествата добивано мляко от фермите на ЕС.

Това становище се споделя и от редица експерти в страните от ЕС, които препоръчват запазване на субсидирането на селскостопанското производство в Общността, но чрез промяна в системата на директни плащания и насочването им към субсидиране за хектар обработваема земя или чрез системата на участие в регионални проекти. Препоръчва се за фермерите, които декларират, че преустановяват производството на мляко, да бъде изплащана компенсационна премия за период от 3 години, като за база се взимат директните плащания за тази ферма в исторически план. Същевременно те препоръчват да се разкрият нови възможности за извършване на експорт на произведения излишък от млечни продукти, което в значителна степен ще повиши рентабилността на производството на мляко в страните от ЕС.

Ако изкупната цена на млякото продължава да намалява бавно, докато достигне нива около 26 с/l, може да се очаква устойчиво и перспективно производство на мляко в ЕС само ако не се предвижда по-нататъшна промяна в цената за един продължителен период от време. Ако това не се осъществи, системата “млечна квота” като критерий за константна величина на произвежданото мляко в ЕС няма да може да прояви стабилизиращите си функции и ще се проявят не еднакви, но негативни сигнали и тенденции за рентабилността на произвежданото мляко от фермерите в отделните страни-членки на ЕС особено след 2014 г. Тогава е възможно отново изкупните цени на млякото да бъдат атакувани посредством нивата на пазарните цени на млечните продукти в Общността и за кратко време те да достигнат нови ниски интервенционни нива от 22-24 с/l. Ако това стане, реално все повече фермери ще напускат този сектор, а продукцията на мляко в ЕС от собствени ферми ще достигне критични нива.

Това намаление в производството на мляко и млечни продукти в ЕС ще окаже пряко въздействие върху реалната ситуация, при която ЕС няма да може да осигурява достатъчни собствено произведени количества от мляко и млечни продукти. В момента ЕС има 110% собствено производство на такива продукти, което може да достигне и 120%, ако не се отчитат даваните в момента индивидуални държавни субсидии за производството на млечно масло в отделните европейски страни.

Ако произвежданите количества от мляко и млечни продукти от собствени ферми на страните от ЕС се намалят на нива от 100% (или евентуално 95% в зависимост от разрешените импортни квоти на такива продукти в ЕС), цените на тези продукти на Европейския пазар ще започнат да се променят в посока на повишаване и ще достигнат нестабилни ценови нива, познати с популярното име “еквилибристични нива”, което силно тревожи голяма част от фермерите собственици на средни и малки млечни говедовъдни ферми, които в тази ситуация няма да бъдат защитени от интервенционните изкупни цени на млякото, а същевременно ситуацията ще донесе относително предимство за фермерите, собственици на големи млечни ферми в отделните страни.

Такова развитие на нещата в сектора на животновъдството в Европа ще зависи най-вече от нивата на въведените митнически тарифи за импорт на млечни продукти в Европейския пазар.

В споразумението между Световната търговска организация (СТО) и ЕС бяха договорени тарифни нива със стойности до 90% от досегашните по отношение на импортните млечни продукти в страните на Европейския съюз, което е, меко казано, многозначително, като се има предвид изкупната цена от 15с/l сурово мляко на световния пазар. Общата стойност на процесите по преработка на млечната суровина до млечен продукт, готов за реализация в опаковка, е около 5с/l, вносителите ще трябва да заплащат допълнително около 18с/l според договорените тарифни нива, за да може тези продукти да достигнат и се реализират чрез търговските хранителни вериги в страните от ЕС. Това означава, че цената на изкупуваното от фермите на ЕС мляко не трябва да бъде под 32 – 33с/l, ако собственото производство на мляко и млечни продукти в ЕС се установи около и под 100%, за да може европейският консуматор да има достатъчен избор от качествени и безопасни храни от животински произход. За него обаче съществува реална опасност (ако не се защитят местните фермери-производители на мляко, като се провежда прагматична европейска политика по отношение на този сектор), много скоро да се почувства остра липса в търговската мрежа на някои от масово закупуваните качествени и характерни за отделните региони и държави млечни продукти. Това не е без значение за националното самочувствие и социалния комфорт на населението от Европа, при което се забелязват устойчиви тенденции към запазване на специфичните за отделните нации консумация на млечни продукти, приготвени по традиционни рецепти.

Някои експерти считат, че допълнителните трудности, които се очаква да възникнат за фермерите производители на мляко в Европа (свързани с намаляване на цената за изкупуване на сурово мляко), щяха да бъдат реалност дори и ако митническите тарифни нива за импортни млечни продукти в ЕС не бяха променени. В този случай ограниченията пред експорта на млечни продукти от ЕС в страните от СТО щяха да останат такива, каквито бяха досега, а цените на предлаганите млечни продукти в Европа трябваше да претърпят корективни действия в посока към намаляване на крайните пазарни цени, което поне засега е непозната търговска практика, ако останат непроменени прилаганите понастоящем цени за изкупуване на сурово мляко.

Може само да се предполага, че е твърде възможно голяма част от фермерите, работещи в този сектор, да прекратят своята дейност неочаквано. Твърде скоро след това цените на млечните продуктите в търговските вериги ще бъдат под международен интервенционен натиск с възможност за значително повишаване.

Експерти считат, че това не може да се осъществи реално, ако цените за изкупуване на сурово мляко в Европа не паднат под нивата от 26-28с/l. Те считат, че при тези цени една голяма част от млекопроизводителите (с големина на фермите около и над 100 млечни крави) ще продължат успешната си работа в този сектор. Допълнителни възможности за тяхното съхраняване и развитие те откриват чрез включването им в програмите за регионално развитие.

Заключение: Промените в ОСП на ЕС ще окажат трайно, радикално въздействие върху развитието на производството на мляко от собствени ферми в страните от Европейския съюз. В някои страни се счита, че политиката на свободна търговия, която се провежда чрез нея, “door-openеr”, ще повлияе непредвидимо върху изкупната цената на млякото, като я намали, а последиците за млечното говедовъдство след 2014 г. в някои от страните членки на Европейския съюз ще са така непредвидими, както бяха непредвидими последствията от вълната цунами за страните от Азиатския регион.

Не без основание е и мнението на онези експерти, които считат, че цената на млечните продукти в Европа ще зависи допълнително от това кога и какво ще бъде решението на европейския фермер по въпроса: заслужава ли си да правя това и какви пари получавам?

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук