ЧЕТИРИ ДНИ В ЕДИН ДРУГ СВЯТ

0
32

Роден през 1969 г. в София. Завършил е международно право в Лайпциг, има следдипломна квалификация във Виена и Хановер, специализация в областта на търговското право. Защитава докторат по право към Хановерския университет. Издава в Германия две книги в областта на корпоративното право. Автор на поредица от статии в немските списания “Икономика и право в Източна Европа”, “Източно-евпропейско право” и “Годишник на източното право”. Работи като юрист на свободна практика в Хановер.
Новини от Червената планета

След Световния социален форум провел се през Януари 2006 г. успоредно в Бамако (Мали) и в Каракас (Венецуела) от 4 до 7 май в модернизираната за Олимпиадата столица на съседна Гърция се проведе и IV Европейски социален форум под мотото „Една друга Европа е възможна“.

Тези срещи дават възможност на представители и симпатизанти на социални движения и ляви партии от целия свят да се срещнат и опознаят. Тук те получават платформа за политически дискусии, за обмяна на опит и координация за бъдещи общи действия.

На форума в Атина, състоял се в залива на Пирея, до летище „Еленико“, взеха участие около 30 000 души, предимно млади хора, от цяла Европа, Близкия изток и Северна Африка. В олимпийския комплекс, директно на брега на Бяло море, мирно и по братски се срещнаха Ориента и Оксидента, а по време на демонстрациите наред с доминиращите гръцки и италиански песни (като „Ciao bella ciao“ u „Bandera rossa“) звучеше през мегафониете също така и турска, кюрдска и арабска музика и се четяха лозунги на тези езици, които се възприемаха съвсем дружелюбно и без каквито и да е предубеждение от всички. На територията на Форума бе извадено от обръщение еврото и символично бе заменено с локална валута, символизираща другия ратуван от всички по-различен свят. Участниците масово ходеха облечени с червени фанелки с надпиcи „Anti Kapitalist/а“, „Always Communist“, „Rebel“ (бунтар), „Resistare“ (съпротива), „Аntifasist“, „СССР“ или със сърп и чук, с кубинското знаме или с лика на Че Гевара. А тези които още нямаха такива си ги купуваха на място. Зданията и залите бяха украсени с червени знамена, а в помещенията на форума участниците ентусиазирано скандираха „Не на война срещу Иран“, „Ирак и Авганистан – Aмерика не забравяй унижението и 60.ооо убити във Виетнам“, както и често „One solution – revolution“ (Има само едно решение – революция).

Програмата от над 300 семинара, разпределена в 4 дни беше толкова гъсто запълнена, че практически бе невъзможно един човек да посети всички интересни мероприятия.

Основните дискусионни теми бяха: последиците от комерсиалната глобализация; приватизациите в снабдителните сектори и услуги – енергетика, водоснабдяване, транспорт, здравеопазване и образование; демонтажът на социалната държава в развитите страни; левият завой в Латинска Америка; революциите и съпротивителните движения на ХХI век в Непал, Мексико, Колумбия и др.; младежките бунтове от ноември м.г. и студентските вълнения от април т.г. във Франция; отхвърляне на неолибералния договор за Евроконституция и набелязване на европейски социален проект с акцент не върху печалбите за корпорациите, а върху човека, труда и социалната справедливост; отрицание на войната в Ирак и натискът върху Иран и пр.

Особено внимание в дискусиите беше отделено на идеята за Новия социализъм на ХХI век. Характерно за него е разширяването на демокрацията и постепенната замяна на днешната й формална изява като партийно-парламентарна система за управление с пряка (партиципативна) демокрация. Активна роля при нея се отрежда на директното и постоянно участие на широки народни маси в управлението на обществото чрез референдуми и законодателни инициативи, които ще заместят рядкото формално допитване до народа веднъж на 4-5 години само по време на избори при днешната псевдодемократична система. Новият вид общество предоставя и възможността за преждевременно извземане на мандата чрез граждански инициативи на избрани служебни лица, политици и правителствени представители, които не спазват предизборните си обещания след встъпване в длъжност. Другата особеност на партиципативния социализъм е смесената (обществена и частна) собственост върху икономиката, наблягайки чрез закони на задължаване й към приоритетно задоволяване на нуждите на хората и на обществото и прекратяване на стремежа за реализиране на максимална печалба като самоцел на шепа собственици. При неспазване на примата на общественото начало се предвиждат санкции, стигащи до извземане на частна собственост върху земя и средства за производство, когато тяхното ползуване е в разрез с интересите на обществото. Както при политическия модел на новия социализъм, където централна роля се отдава на директното и постоянно участие на населението в политическите процеси, така и при икономиката на този вид неосоциализъм се набляга на принципите на партиципативизъмът. Той цели да преодолее тоталната антидемократичност при управлението на днешната икономика. Стремежът на парципативната икономика (Парикон) е да превърне заетите в реални, икономическо заинтересовани собственици на предприятията, и да им се даде възможност за активно влючване в процесите на вземане на решения в управленските бордове, с което да се демократизират стопанските процеси. Между субектите на обществото и държавата при парципативния социализъм се изграждат нов обществен договор и нови взаимоотношения. В по-далечна перспектива постепенно се заместват и ирархически организираните политически партии, чиито самовъзпроизвеждащи се елитарни ръководства са силно уязвими за лобиране и дори корупция от вън, с множество разнородни социялни движения. Те са с хоризонтална управленска структура, организирани на принципа на директната, базисна демокрация, обединяващи се тогава, когато искат да постигнат определена политическа цел. С този тип ново обществено устройство в момента се експериментира успешно във Венецуела, а съвсем отскоро и в Боливия.

На Форума взеха участие и редица изтъкнати лидери на международни социални движения, като: Бернар Касен от редакционния съвет на вестник „Льо Монд дипломатик“ и Сюзън Джордж, авторка на критични бестселъри като „Смяна – наръчник за политическа съпротива“, както и основатели на интернационалното алтерглобалистко движение АТТАС и съинициатори на социалните форуми; филипинският професор Уордън Бело, известен теоретик и автор на „Деглобализация“ и на редица други критични разработки срещу неолибералния световен ред; легендарният ръководител на френските селяни – Жозе Бове; английският професор, автор на „Антикапиталистическият манифест“ и др. – Алекс Калиникос, както и редица ръководни фигури на германската, италианската, гръцката и френската левица и профсъюзи, както и американски ветерани от войните на САЩ в Ирак. Те апелираха за незабавното изтегляне на окупационите воиски от Ирак. Официални поздрави към Форума и всички участници поднесоха правителствени делегати дошли дори от далечна Венецуела и Куба.

От чужденците най-силно на Форума беше представена Турция с над 1000 участника. Силно бе присъствието този път и на Източна Европа, най-вече на Полша и Русия. От Германия бяха дошли над 400 души, а от България пътят към Атина бяха намерили около 100 души от над 10 различни организации, като най-многобройни бяха може би младежите от „Съпротивително движение 23 септември“ и представителите на „Българска работническа партия“.

Сгъстената политическа програма вечерно време се разнообразяваше с политически концерти на музикални групи от цяла Европа, чиито изпълнения също бяха насочени срещу агресивната политика на САЩ, срещу тоталното подчинение на обществото на икономиката и необузданото нахлуване на капитализма във всички сфери на обществения и личния живот на хората.

И този Социален форум изживя своята кулминация в антикапиталистическата и антивоенна демонстрация, проведена под хиляди червени знамена на 6 май. В редиците на трикилометровата колона се събраха близо 200 хиляди ентусиазирани гърци и чужденци. Шествието потегли към 15,00 часа и измина 10-километровия маршрут по широките булеварди около зеления хълм Лекавитос в центъра на Атина. То мина покрай барикадираното като военен гарнизон американско посолство и завърши пред също така барикадирания гръцки парламент. На няколко пъти малка група от хора, облечени като милитантни анархисти, атакуваха с камъни полицията и необяснимо защо и челните редици на демонстрацията. С известните бутилки „Молотов коктейл“ те подпалиха полицейска кола, няколко контейнера за боклук и филиал на американската „Сити Банк“, която в редица страни се разследва за пране на пари и манипулации на финансовите пазари.

Полицията реагира на провокациите с предозирана употреба на сълзотворен газ срещу цялата демонстрация. Но шествието не се остави да бъде разцепено и въвлечено в стълкновение със силовите органи, което може би беше и целта на провокаторите, представили се за анархисти от т.нар. Черен блок. А въздържащо въздействие за по-груба намеса на полицията срещу демонстрантите изигра вероятно и многолюдността на шествието, както и очебийното несъответствие на множеството дебели дървени дръжки за някои от по-малките знаменца, закопчани небрежно с кабари към тях. Демонстрантите или ги бяха обхванали, подпирайки ги на рамо, или ги носеха по двама души от двете страни на колоните.

Четвъртият Европейски социален форум завърши на 7 май с призив за един по-добър свят c Новия социализъм на ХХI век, който е „възможен и желан още днес, а не утре“.


1 За повече информация по темата за Новия социализъм (преведени на немски):
– Проф. Томас Мулeн, Социализъмът на 21-ви век, Сантяго де Чили, 2001 г.
– Майкъл Албърт, Парикон – Животът след капитализма, Лондон 2003 г.
– Поул Кукскот / Елън Котръл, Алтернативи от компютъра – социалистическото планиране и директната демокрация, Глезгоу 2005 г.
– Проф. Елмар Алтфатер, Краят на капитализма – една радикална критика на системата, Мюнстер 2005 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук