Георги Бакалов:
“Благоев бе силен човек. Излян от един метал. Никакъв сантиментализъм, нито следа от мекушавост и половинност. Цял живот сражаващ се с перото, тоя интелигент не познаваше интелигентската мекотелност. Рицар на един идеал. Една, но пламенна страст пламтеше в неговите гърди и го въодушевяваше пълни четири десетилетия, от деня, когато се е почувствал човек, т.е. борец, до последно издихание. Който виждаше само неговата блага усмивка, мъчно би подозрял в тоя кротък човек неукротимия рицар на духа и на перото, упорития, неотстъпчивия борец. А той бе борец, и не за момент, случайно, на периоди с отдишки, а неприспивен страж на тежкия пост, който сам си бе избрал.
Но има борба и борба. Борбата, на която се посвети Благоев, бе борба не за безсмислено повръщане колелото на историята назад, следователно осъден на историческо безплодие, а борба за бъдещето, за крайното освобождение на човечеството чрез разкъсване на капиталистическите вериги.
…..
Прозорлив и смел, трезвен и упорит – той не отрече на старини делото на своите младини, както за жалост мнозина други направиха, а с младежки жар в немощно тяло вървеше все напред и напред…”
Георги Бакалов. Избр. произведения. Димитър Благоев – патриархът на българския социализъм, т. 4. Бълг. писател, София, 1964 г.
*****
Георги Бакалов:
“Благоев бе прекарал вече една революционна школа. Студент в Русия, дето попада още през 1878 г., той изучава прогресивните руски писатели и участвува в революционни кръжоци. Времето на неговото идейно оформяне съвпада с период на подем в лицето на партията “Народна воля”, на руското революционно движение и на неговия упадък след разгрома на тая партия във връзка с покушението над Александър II. Трябваше да се намерят нови пътища за руското движение. Марксизмът стана идейната подплата на движението, с него то се възроди, засили се, бори се, докато победи през октомври 1917 г. Един от първите революционери в Русия, които в марксизма видяха новата идеология на революционното движение, бе и Благоев. Неговата група излиза със социалдемократическа програма. Когато го арестуват и изхвърлят в България през 1884 г., Благоев е вече социалдемократ.
Из “Историческото дело на Д. Благоев”. Георги Бакалов.
Избр. произведения , т. 4, Бълг. писател, София, 1964 г.
*****
Васил Коларов:
“Организаторът и главният редактор на тая популярна библиотека за пропаганда на научния социализъм, каквато по онова време не съществуваше в никоя друга страна, освен може би в Германия, беше Димитър Благоев, а първи помощници му бяха Никола Хр. Габровски и Еню Марковски. Самото изброяване на имената на авторите на книгите и брошурите, влезли в библиотеката (Маркс и Енгелс, Вилхелм Либкнехт и Август Бебел – Германия; Жюл Гед и Пол Лафарг – Франция; Г. В. Плеханов и П. Акселрод – Русия), показва, че Благоев е подбирал най-ценните популярни съчинения по научния социализъм в още бедната тогава международна социалистическа литература.
Успоредно с тая библиотека излизаше и друга една – “Българска социалистическа библиотека”. От нея в течение на 1891 и 1892 г. излязоха 6-7 номера. Между преведените работи бяха и такива на анархиста Бакунин, на утопичния социалист Чернишевски, на фабианеца Белфорт Бакс, което свидетелствуваше, че издателите на библиотеката бяха дребнобуржоазни интелигенти с неясни “социалистически” идеи.
Не беше никак лесно за нашите девствени умове да смелят това, което Благоев и чуждите автори марксисти обясняваха на малко или много достъпен език. Но ние напрягахме мозъците си, тълкувахме, поправяхме се взаимно. Съвършено естествено ние образувахме кръжок от близки другари. И тъй като четенето на социалистическа литература се запрещаваше и преследваше, то нашият кръжок беше таен.
…..
Във връзка със станалите конгреси трябва да се спра на фигурата на Благоев. Той беше наистина ръководител, водач на партията. Беше извънредно скромен, макар че със своята външност внушаваше изключителен респект, любов и симпатии, но външно не търсеше никакви ефекти. Държеше се в сянка, като даваше път на други да се проявяват. Той умееше да подбира хората, да ги поставя на място, да им дава задачи. Беше много доволен, когато общото дело вървеше добре, когато партията постигаше успехи в резултат на колективната работа. Той засенчваше своята личност зад партийния колектив. Винаги изтъкваше партията: това направи партията, това спечели партията, това е заслуга на партията.
Без съмнение, Благоев ръководеше всички най-крупни дела. По същество той даваше основните установки, с него се уговаряха винаги по основните моменти.
….
Аз не споменах нищо за дядо Благоев, който отсъствуваше от заседанията на Централния комитет. От известно време той боледуваше сериозно и не можеше да взема участие в ръководството на партията. Той не участвува в заседанието на Централния комитет при обсъждане на позицията, която трябвало да заеме партията към преврата. Живееше в Банкя и веднъж дойде в Народния дом да се види с мене. Не можеше да се изкачи сам по стълбите и другарите го изнесоха горе на ръце. Той също така отстояваше позицията на Централния комитет* и беше силно разядосан на Изпълкома на Коминтерна за неговото пряко обръщение към работниците и селяните в България. Предвид неговото сериозно болезнено състояние аз се въздържах да вляза в спор с него.”
Васил Коларов. Спомени. Изд. на БКП, С., 1968 г.
* По-късно Д. Благоев призна грешката на 9 юни и одобри Септемврийското въстание.
*****
А. М. Говорухин:
ЕДНА СТУДЕНТСКА РEЧ НА Д. БЛАГОЕВ В РУСИЯ
….
“Едновременно с постепенното умиране на “Народная воля” постепенно се зараждаше руската социалдемокрация. Пръв, от когото ние чухме жива социалдемократическа реч, бе Димитрий Николаевич Благоев, българин, студент от Петербургския университет.
Това бе през зимата на 1884 г. Аз успях да попадна на една от неговите лекции, струва ми се, благодарение на Авдотия Ивановна Желтухина, възторжена поклонница на Благоев, която се грижеше да привлече възможно по-голям брой студенти на тия лекции и вземаше най-живо участие в организирането на тяхното изнасяне, търсейки за тая цел квартири. На лекцията присъствуваха двадесетина студенти. Беше ли между тях Александър Илич Улянов. Не мога сега да си спомня, тъй като по това време аз още не бях отблизо познат с него.
Макар че оттогава изминаха повече от 40 години (Бел. Ред – Споменът е писан през 1927 г.), но и досега в моята памет е останало в общи черти съдържанието на Благоевата лекция. Той ни говори за Карл Маркс и за Фердинанд Ласал, за грамадното и все по-нарастващо значение на работническия въпрос във всички напреднали страни в света и у нас, в Русия; убеждаваше ни да се проникнем от великата идея за освобождението на работническата класа, която идея може да даде смисъл на целия наш по-нататъшен живот. Той говореше убедително, с жар. Ясно бе, че той сам дълго бе работил над разрешението на тоя въпрос, ясно бе, че бе изучил основно Маркс и Ласал, из съчиненията на които привеждаше цитати и в лекцията си. На мене, вероятно и на всички присъствуващи на лекцията за пръв път ни се случваше да слушаме подобна политическа реч. Не е чудно, че аз вероятно и всички слушатели запазихме за през целия си живот възторжено отношение към тоя благороден българин.
Когато запитах Серафимович, мой другар от гимназията и от университета, в началото на 1926 г., т.е. почти 42 години след лекцията на Благоев, спомня ли си още за тая реч, той отговори : “Как, как да не си спомням – такава реч никога не се забравя!”
*****
Стела Благоева:
ЗА МОЯ БАЩА
…
“Дядо го наричаха в партията. Дедушка го наричахме ние, децата му, в къщи, от оня момент, когато заживяхме съзнателен политически живот. Защото, личният семеен живот на Дядо бе неделим от неговия партиен живот. И в къщи за нас той бе преди всичко вожд на партията, а сетне баща. Това бе основата на ония чисто другарски партийни отношения, проникнати с дълбоко уважение, безгранична обич и пълна искреност и правота, които царяха в нашите синовни отношения към баща ни.
Безспорно, наред с личните качества на Дядо, пример на пролетарски революционер, главният виновник за такива отношения в семейството ни бе майка ни – баба Вела, както я наричаха в партията. Дядо високо я ценеше и като човек, и като партиен другар. “Не мога да си представя какъв друг човек би могъл да бъде моя жена” – често казваше той, добавяйки: “въпреки ония търкания, които имаше помежду ни поради разликата в характерите.”
…
По онова време Дядо се ползуваше с голяма популярност сред интелигенцията и учащата се младеж. Спомням си събрани много ученици пред вратата на къщата, където живеехме. Те искаха Дядо, техният бивш учител, да излезе и им каже няколко думи. Като жив стои пред очите ми младият образ на моя баща с голяма брада да говори пред това ученическо въодушевено множество за революционните традиции на нашата националноосвободителна борба.
Чини ми се, че непосредствен повод и тоя път за уволнението на Дядо бе послужило неговото отрицателно отношение към двореца. Спомням си как той със смях съобщаваше, че чрез дирекцията му предали покана да стане учител по руски език на княгинята, а той отсякъл на директора, че е глупав тоя опит да го подкупят. Както е известно, много по-късно подобен опит да компрометират работническите вождове бе правен чрез покана от двореца и по отношение на Г. Кирков.
….
Идейно-принципиален, Дядо внасяше тая принципност и във взаимоотношенията си с хората, с които общуваше. Никога оня, който се бе провинил и за когото бяха изчерпани напразно всички усилия да го поставят на правилен път, не можеше да се надява на снизхождение.
Тая принципиалност Дядо пренасяше и в частния си живот. Неговият пример и метод на работа се следеше от хиляди ръководители на местните партийни организации.
….
Въпреки почти денонощната работа, която твърде често го принуждаваше да прекарва безсънни нощи пред писмената маса, Дядо всякога забелязваше, когато на някой от нас не се удаваше да реши аритметическата си задача. Като добър математик, той всякога бързаше да помогне и се увличаше в решението на трудни задачи – не се оставяше, докато не реши задачата. Така в къщи се проявяваше неговата характерна настойчивост в преодоляването на трудни препятствия в борбата по осъществяването на партийните решения.
Дядо бе високо културен човек. Това бе оная култура на революционното руско студентство, която просмука цялото негово същество през времето на пребиваването му в Петербург и която се проявяваше и задължаваше всички нас в най-малките дреболии и проявления. Тя се поддържаше също така с дълбоко уважение към личния житейски подвиг на нашата майка.”
Из Спомени за Д. Благоев.
Изд. на БКП. София, 1964
*****
Люба Константинова:
“Децата на Димитър и Вела Благоеви по възраст следват така: Стела, Наталия, Владимир и Димитър.
Най-малкият, Димитър, загива в края на Първата империалистическа война при пробива на фронта на Добро поле при неизвестни обстоятелства. Владимир – убит през 1925 г. според някои сведения на 1 май, не можа да се установи точната дата. Наталия – почина внезапно от кръвоизлияние в мозъка на 17 юли 1943 г.
Вела Д. Благоева е родена в гр. Велико Търново през 1856 г. Расла е под влиянията на братята си, активни участници в нашето националноосвободително движение. Деветгодишна почва образованието си в американския пансион в Габрово, след това се учи в българските девически училища в Рахово, Търново, Русе (поради преследванията на братята й от турските власти). Четиринадесетгодишна завършва курса на образованието си и учителствува във Варна, Берковица, Цариград (българското училище). Руско-турската война (1877-1878 г.) я сварва главна учителка в Търново. Избягва от къщи, за да стане милосърдна сестра в руската армия при Плевен. След тежко боледуване от тиф заминава в Русия, в Петербург, за да продължи като стипендиантка образованието си; завършва средното си образование и висшите педагогически курсове (Безстужевските). В университета се свързва с народоволците, работи в групата за връзка със затворниците и организиране бягството на преследваните и заточените. По линията на тая си работа се е запознала в народоволческите студентски среди с Димитър Благоев – 1883 г., по времето на основаната от него първа марксическа група в Русия. Поради тежко заболяване е била изпратена от лекарите в България. Учителствувала е през 1883-1885 г. в Битоля, Одрин и София. В края на 1885 г. в София свързва живота си с Д. Благоев.
…
В семейството си Дядо беше много внимателен. Той имаше примерен семеен живот. Беше се отдал всецяло на нашето революционно движение, а другарката му баба Вела се грижеше за къщата, семейството и децата. Децата им бяха възпитани в чисто революционен дух, прекалена честност и всеотдайност на революционното движение в България и в цял свят. Дядо често казваше: “Ако не е другарката ми, няма да бъда такъв, какъвто съм сега. Без нея аз не бих могъл нищо да направя. Тя е един от първите ми помощници. Във всяко отношение е на своя пост. Употребява свръхусилия, за да се грижи не само за децата и мен, да върши домакинската работа, но също да дава своя принос и за борбата на трудещите се.” Баба Вела работеше и обществена работа – провеждаше конференции, участвуваше в заседания, събрания и пр. Много нещо даде тя за Дядо. За всичко това той бе дълбоко признателен.”
“ Мъдър ръководител”,
Сб. Спомени за Д. Благоев. Изд. на БКП, София, 1956
*****
Петър Георгиев:
“Обикновено Дядо идваше пешком от дома, в който живееше – далеч на ул. “Дебър” (сега “Лайош Кошут”), гдето е къщата-музей “Д. Благоев”. Виждахме го всяка сутрин да пресича площада и да идва в Народния дом, опиращ се на бастуна си. Едва по-късно кооперация “Освобождение” купи един малък файтон, с който др. Христо вземаше Дядо от дома му и го довеждаше до Народния дом. Беше вече крайно време, защото физическите сили на Дядо бяха започнали да упадат.
Колкото строг и непреклонен бе Дядо, когато трябваше да защити марксическите позиции на партията, нейната политика и тактика, толкова благ и човечен бе той в личните си отношения. Говореше тихо, изслушваше търпеливо. През войната партийни другари от фронта на път през София се отбиваха и търсеха да се срещнат с партийни дейци, да се ориентират в събитията. Дядо охотно ги приемаше, даваше им нужните осветления и сам ги разпитваше за положението на фронта.
В такива разговори Дядо развиваше мисълта си, че революцията е най-добрият изход от световната война. Във връзка с това той не скриваше, че военното поражение може да ускори революционното избухване.
Дядо не беше далеч от ленинската идея за поражението на собственото правителство във войната. Това свое убеждение той изрази в статията си “Magister dixit”, с която даде блестящ отговор на писмото на Плеханов до българските социалисти. Плеханов застъпваше ултрасоциалпатриотическо гледище, че трябвало да се защити руското отечество във войната. Обосноваваше се, че военното поражение би компрометирало стопанското и политическо развитие на Русия, би спънало развитието на революционното движение.”
“ През и след Първата световна война”,
Сб. Спомени за Д. Благоев. Изд. на БКП, София, 1956
*****
Антон Недялков:
“Друга характерна черта на Дядо бе неговото необикновено трудолюбие. Целият живот на Дядо протичаше в непрекъсната работа. Той не знаеше отдих, не търсеше и не знаеше никакви лични развлечения. Единствените може би случаи, когато той отделяше време за такъв “разкош”, бяха посещенията му на някои партийни вечеринки или участието му в някои групови посещения в кафене “Сплендид” (някъде около сегашната градска баня) или в гостилница “Златен елен”, където понякога той обядваше или вечеряше заедно с партийна компания. Разбира се, и в тези редки случаи разговорите се насочваха от Дядо върху партийни въпроси или актуални политически събития. Разбира се, че непринудените разговори в тези случаи представляваха истинско щастие за участниците в тях, които получаваха възможността да слушат Дядо в такава приятна другарска обстановка и да черпят ум, дето се казва, непосредствено от най-богатия източник. И трябва да се отбележи, че Дядо умееше да говори с хората за онова, което ги интересува.
Виждал съм мнозина партийци и безпартийни работници, които често се обръщаха към Дядо за съвет и морална помощ за разрешаването на свои битови и жизнени въпроси, грижи и болки. Той вземаше най-живо и внимателно участие в разговорите от такъв характер.
Затова пък Дядо не можеше да търпи хората на буржоазната среда и нямаше никакви връзки с тях.
За вниманието, с което Дядо Благоев се отнасяше към хората на движението и към близкостоящите до това движение трудови елементи, е характерен такъв факт: Съпругата на един наш другар, безпартийната Чернева от гр. Златица, изпратила скромна помощ от 5 лева за фонда “Постройка на Народния дом” в София. И понеже се съмнявала, че този тъй скромен дар от една безпартийна ще бъде приет от партията, изпратила сумата на Дядо. Тоя я получил и изпратил на скромната дарителка специално писмо, благодарил й от името на партията и й обяснил значението на тази нейна похвална постъпка.
Разбира се, това не е единичен случай. Такива примери могат да се наберат със стотици и хиляди. Защото Дядо, колкото хладен и строг бе към враговете на партията и на работническата класа, толкова достъпен, внимателен и отзивчив бе, както вече казах по-горе, към хората на партията, и към трудовите елементи.
Трябва да споменем тук за строгия и диференциран подход на Дядо към хората, които влизаха или проявяваха стремеж да влязат в партията. От една страна, той се отнасяше с голямо доверие към трудовите елементи, които обкръжаваше с извънредно голямо внимание, особено по-будните от тях. По негови указания се полагаха особени, повседневни грижи за възпитанието им като активни борци и бъдещи водачи на работническата класа. Известно е, че Дядо заедно с най-близкия си съратник Георги Кирков подбра, подготви и възпита цяла плеяда от такива забележителни дейци, които по-късно достойно заеха местата на учителите си, като Г. Димитров, В. Коларов, Антон Иванов, Жеко Димитров и др. Към интелигенцията обаче, към хората, излезли от буржоазни и нетрудови среди (поне това се смяташе за препоръка на Дядо), се предявяваха много по-големи изисквания за искреност и преданост на делото на работническата класа, на еволюцията. Спомням си как студентите и други представители на “нетрудовите” среди се подлагаха на едно предварително изпитание – да лепят афиши, плакати и възвания на партията посред бял ден на най-централните места в София, както и да продават партийния орган “Работнически вестник” на най-многолюдните улици в града. Този особен вид изпитание по онова време имаше немалко значение като ценно сито за предварително очистване на нестабилните елементи сред интелигенцията, които по разни съображения се стремяха да проникнат в партията, за да я напуснат след това при първа среща с трудности, неприятности или рискове.
Всички тези характерни черти и качества на Дядо, прибавени към неговите заслуги като теоретик и вожд на партията, създадоха колосалния му авторитет и го обкръжиха с безпределната любов на партията, на работническата класа и целия трудов народ у нас.
“Човек и другар”,
Сб. Спомени за Д. Благоев. Изд. на БКП, София, 1956
*****
Георги Димитров :
“Димитър Благоев въплъщаваше в себе си големия теоретик, най-добрия пропагандист и упорития организатор на работническото движение. Той се отличаваше със своята принципиалност и никога не се ръководеше в своите действия от съображения за лични удобства и моментни настроения.
Димитър Благоев предсказа и доказа неизбежното развитие на капитализма в България и появяването на пролетариата, призван да осъществи идеите на социализма .
Ако бихме искали в най-кратки думи да характеризираме боевия път на Благоев, ние бихме могли в хронологически ред да кажем: Благоев започна своята революционна работа още в младежките си години, в националнореволюционното движение в Цариград.
Благоев в Русия преодолява влиянието на народничеството, прави първите крачки към научния социализъм, създава първата работническа социалдемократическа група в Петербург.
Благоев става в България организатор и вожд на класовата партия на българския пролетариат и най-великият ученик на Маркс в България и на Балканите.
Занимавайки се с изследване на стопанския живот на Балканите, Благоев стана първият български икономист.
Благоев, основателят на нашата партия, се отличаваше от другите с особени черти… Пълно подчинение на личния живот, на личните интереси, на личната воля – на интересите, на волята на партията на пролетариата. Непоколебима, безгранична вяра в силите и в бъдещето на работническата класа.
Аз съм, другари, един от учениците на Благоев и един от неговите най-близки съратници в продължение на дълги години. Благоев, основателят на нашата партия, се отличаваше от другите с особени черти, които са отличителните черти на българското теснячество и които свидетелствуват за родствеността на теснячеството в България с болшевизма…
Но Благоев и българското теснячество се различаваха от болшевиките и болшевизма. И даже тогава, когато ние станахме съоснователи на Комунистическия интернационал, ние още далеч не бяхме болшевики, истински болшевики. И това, че ние не бяхме болшевики, ни доведе до грешките от 1918 г., непосредствено след войната във въстанието на войнишките маси, а така също при фашисткия преврат на 9 юни 1923 г. Това обстоятелство нам ни попречи да организираме и да ръководим славното Септемврийско въстание в 1923 г. по болшевишки и по такъв начин да осигурим неговата възможна победа. Това нам ни попречи, най-сетне, своевременно да видим и да разберем както трябва дълбокото различие по основните въпроси на пролетарската революция между теснячеството и болшевизма… Аз считам, че тесняшкото минало, тесняшкият стаж в българското революционно движение не е минус, а тъкмо наопаки – плюс. Обаче при условие, ако тесняшките революционни традиции и добродетелите на стария тесняшки марксистки опит се п р е т о п я т в болшевишкия котел.”*
Г. Димитров в реч, държана в Москва на 17. 05. 1934 г.
по случай десетилетието от смъртта на Д. Благоев
*****
Христо Кабакчиев:
“…Когато Д. Благоев се върна в България, тя представляваше напълно дребнобуржоазна страна, в която още не се забелязваха наченките на капиталистическото развитие и за работническата класа още не можеше да се говори. При тия условия Д. Благоев постави началото на социалистическата пропаганда в България. Той заедно с Вела Живкова-Благоева започна през юли 1885 г. издаването на ежемесечното списание “Съвременний показател”*.
Списание “Съвременний показател” си поставяше за цел популяризирането на “съвременните теории на обществената наука”, под което разбираше популяризиране на Марксовата историческа теория. В това списание не се говореше открито за социализма, но се правеха опити да се обоснове една социалдемократическа програма и само в последната от излезлите три книжки на списанието се споменава за бъдещата социалистическа партия. При съществуващите тогава в България дребнобуржоазни условия, при отсъствието на индустрия и работническа класа, при господството в интелигенцията на дребнобуржоазнорадикална и народническа идеология Д. Благоев постави като задача на сп. “Съвременний показател” не откритата социалистическа пропаганда, а пропагандата на основните възгледи на Марксовата историческа теория, но поради казаните условия тая пропаганда, както сам Д. Благоев отбелязва, не беше “издържана докрай марксически”.
…
От 1891 г. се започва нов период в живота на Д. Благоев – в тая година той положи основите на социалдемократическата партия и началото на социалистическото движение в България. От тоя момент нататък животът на Д. Благоев е тясно и неразривно свързан със социалдемократическата партия, на която той беше основател и водител, на която посвети всичките си сили и целия си живот и която като дълбоко убеден марксист-революционер със своите колосални теоретически способности, желязната си воля и непреклонната си упоритост и енергия води през всичките периоди на нейното развитие до края на живота си. Да се опише животът на Д. Благоев, да се изложи неговата дейност и борба, това означава да се изложи развитието на партията в протежение на цялата нейна история.
Българската социалдемократическа партия беше основана в 1891 г. от Д. Благоев, около когото се беше сплотила една многобройна група съчувственици на социализма предимно интелигенти, учители, някои занаятчии и малко работници. В това време България беше напълно страна на дребното земеделско и занаятчийско производство. В нея едва се начеваше развитието на капиталистическото производство, работническата класа беше малобройна и съществуваха само няколко работнически дружества от печатарски и други занаятчийски работници.
…
При тия условия беше основана от Д. Благоев и се развиваше Българската социалдемократическа партия в първите години на своето съществуване. Естествено тия условия бяха голяма спънка за развитието на социалистическата партия като класова пролетарска партия. И грамадната историческа заслуга на Д. Благоев е тая, че въпреки толкова неблагоприятните условия – господството на дребнобуржоазния начин на производство и на дребнобуржоазната идеология и отсъствието още на едно действително работническо движение в България, той можа да създаде една здрава основа на революционното социалистическо движение, да основе и води в продължение на десетилетия партията на тесните социалисти като класова пролетарска и революционно-марксическа партия и като една от най-добрите леви марксически организации във
II Интернационал.
…
През време на войната на едно масово работническо събрание на 1 май 1913 г. в София Д. Благоев заяви:
“Преди войната, когато всички партии бяха за войната и подбуждаха към нея, само нашата партия, социалдемокрацията, се обяви против войната. Днес масовите убийства и разорението, причинени от войната, дойдоха да докажат по най-очебиен начин, че ние имахме право. Ние казахме също тъй, че балканският съюз е един династически и военен съюз, който не може да постигне независимостта и обединението на балканските народи. И наистина днес ние виждаме, че войната не донесе нито едното, нито другото, че напротив, тя изостри конфликтите между балканските народи и заплашва да ги тласне в нова взаимно изтребителна война… Ние протестираме против войната и искаме нейното незабавно прекратяване. Ние издигаме знамето на Балканската федеративна република, която единствено ще осигури мира между народите.”**
След Балканската война партията разгърна една много широка агитация и борба против виновниците за войната и в името на своите лозунги, при което стана виден грамадният ръст на влиянието на партията вследствие нейната смела борба през време на войната всред работническите и селските маси. Тиражът на “Работнически вестник” бързо порасна и през настъпилите след войната изборни борби, в есента на 1913 г., надмина 10 000. В изборите за Народно събрание, на 24 ноември 1913 г., въпреки терора на правителството, партията получи около 54 000 гласа и бяха избрани 18 депутати. Тъй като правителството не получи болшинство в Народното събрание, то разтури последното и на 23 февруари 1914 г. бяха проведени нови избори, в които правителството успя с бесен терор и многобройни фалшификации да намали гласовете на партията до 44 000, а числото на депутатите й – до 11. Либералното правителство с особено озлобление преследваше Г. Димитров за неговата смела борба и голяма популярност, арестува го няколко пъти и устрои нападение върху него от своите шайки и полиция.
Христо Кабакчиев. Димитър Благоев и партията на тесните социалисти. Партиздат, С., 1979 г., с.31-32, 39-40, 48-50,194-195.
* Книжка първа на списанието носи дата юни 1885г.
** Раб. вестник, № 27, 20 април 1913г. (Благоев, Д. Съч. Т. 16, с 45-46)
*****
Панайот Топалов:
“… Столицата дотогава не помнеше подобно погребение – по неговата масовост, импозантност и дисциплина. Въпреки провокациите на полицията около 50 000 почитатели на Дядо присъствуваха на погребението. Особена дисциплина проявиха присъстващите, когато пред Партийния дом (до “Лъвов мост”) носещите ковчега, коленичейки, наклониха покойника с лице към клуба. В миг цялата петдесетхилядна колона коленичи.
Полицаите с голи шашки (саби) се втурнаха към носещите ковчега и със заплашвания поискаха колоната да продължи без спиране към гробищата. Но сгъстените първи редици на челната колона със своето спокойствие и решителност за миг се превърнаха в каменна стена, която не мръдна пред полицията.
На ул. “Гробарска” полицията предприе нова провокация. Кавалеристи-полицаи в кариер се втурнаха към колоната, за да вземат от ръцете на другарите високо развятото партийно знаме. Но и тази провокация остана безрезултатна. Притиснати един до друг, другарите отбиха бясната атака на полицията и не позволиха арестуването на знаменосеца. Провокациите на полицията към мирно завръщащите се от гробищата другари продължиха.
Така трудещите се в София с масовото си присъствие на погребението на своя незабравим учител и вожд Д. Благоев продемонстрираха своята вечна признателност и обич към него за преданата му и беззаветна служба на народа, давайки клетва неуклонно да следва неговия път.”
“Погребението на Д. Благоев”, Спомени за Димитър Благоев. Изд. на БКП. С., 1956 г.
