Сказката е държана на 1 март 1900 г. в Пловдив. Стенографирана от Никола Попвасилев, жител на с. Проглед, Асеновградско, ученик на Благоев. От документа личи, че Попвасилев не е можал да запише всичко и по тези причини в превода се чувствуват някои неясноти и пропуски. Той дешифрира стенограмата по-късно с помощта на Стенографския институт.
У нас има едно определено течение върху македонския въпрос. Мисля, като се явя да говоря по този въпрос, да не би да попреча на онова движение, което днес се явява.
Моето мнение много се различава от мнението на други лица. Тия мнения се изнесоха пред Македонския конгрес, който се състоя през м. май м.г. Тогава мнението ми направи добро впечатление и конгресът си взе бележка за това. Сега е необходимо този въпрос да получи разяснение от журналистиката, която се занимава с македонския въпрос.
И тъй, аз приех поканата на македонското д-во да държа настоящата сказка.
Какво нещо е македонският въпрос?
Македонският въпрос може да се разгледа от две страни: първо – от човешка страна, и второ – от национална страна. От човешка страна въпросът се касае до свободата, до положението на един цял народ. В Македония живее един народ, който в продължение на 500 години не е могъл да направи друго, освен да доведе работата дотам, щото всички раздори, които се подигат там, да се приписват на българина и затова този въпрос е въпрос за освобождението на два милионен народ, който пъшка днес под турски ярем.
От човешка гледна точка участта на македонския въпрос (народ) е дълг човешки. Всеки човек трябва да мисли върху онова тежко положение, което изпитва днес Македония. Македонският въпрос другояче стои, ако се погледне от национална гледна точка. Погледнат, този въпрос от национална гледна точка се вижда, че Македония е страна, която е необходима за България. Самите македонци, които днес работят за освобождението на Македония, се разделят на два лагера: националисти и сепаратисти. Тези две течения си имат своя резон-детър. Всяко едно от тези течения има великолепни идеи. Но между тези две течения има една разлика. Националистите казват, че Македония трябва да принадлежи на България и изхождат със свои доказателства, като казват, че в Македония има най-много българи.
Другите пък, сепаратистите, искат Македония да си остане само за македонците, защото ако тя бъде самостоятелна държава, тогава тя сама ще си разпорежда по всичко и за всичко.
Тези две течения по македонския въпрос се проявяват в рязки форми. Сепаратисткото движение се развива повече в Македония. Националистическото движение има този резон-детър, че то се развива повече в България. Те казват, че България, попаднала в тези граници, в които днес се намира, не може да съществува и не може да направи нищо за достигането на народните си задачи. България, казват, днес е страна малка и затова не е в състояние да изпълни народните си задачи. Но най-главното нещо, което пречи тук, е това, че тя не може да развие всичките си сили, именно да развие всичките си икономически сили.
Във всяка една страна основата на прогреса се състои в развитието на икономическите сили, или както казват другояче, в развитието на производителните сили: да се развият тъй наречените народни богатства, да се обработват тъй наречените богатства, които се намират в земята на България. Тези богатства да се развиват така, щото България да може ги употребява така, както другите държави.
България би могла да развие своите производителни сили и в тези граници, но тя не може да запази вътрешните си пазари. Ако това тя не може да достигне, то поне да може да гарантира себе си с едни по-широки пазари. Ако тя не може да стане едно тяло по-голямо, отколкото е днес, то тя може да разшири своите вътрешни пазари, които да увеличат нейната сила. Но и едното, и другото тя не може да изпълни.
Но за да стане това, иска се едно разширение на територията. Заради това трябва да се присъедини към България не само Македония, но и Одринско. Затова националистите се основават на този резон-детър.
И действително, че е тъй. Ако разгледаме България, както стои днес, тогава трябва да признаем, че такава България не може да съществува, както и Сърбия и Гърция. За да могат тези държави да изпълнят такива задачи, даже и задачи културни, то те трябва да станат по-големи и по-силни държави. Но въпросът е там, как България може да достигне това. Този въпрос е мъчен. Националистите са прави, като казват, че България без Македония и Одринско не може да достигне това, което желае, защото тя няма тази етнографическа сила. Но националистите не казват по какъв начин може да се съедини Македония към България, като повтарят, че България е слаба държава.
При това, България е сила, въпреки че е заобиколена от много неприятели: Сърбия, Гърция и Румъния, а после и великите сили като Русия и Австрия. Най-сетне трябва да кажем и за това – кой още владее Македония? Турция. При такива условия ще трябва да се запитаме, по какъв начин може да се присъединят Македония и Одринско към България? Отговорът на този въпрос е особено мъчен. Когато ние сме заобиколени от толкова враждебни сили, когато тук се преплитат толкоз интереси, то – естествено е – че България няма тази сила, за да разреши този въпрос самостоятелно.
Против това течение се явяват сепаратистите. Те предлагат друго свое мнение, че Македония не трябва да мисли за присъединение към България. Националистите, когато говорят за освобождението на Македония и изобщо за неосвободените области, те свеждат въпроса, че ние не сме достатъчно силни, за да разрешим тази задача, затова те прибягват към чужди сили и казват: – Ако ние бъдем добре с Русия, то тя ще ни помогне за постигане на този идеал, стига България да върви по нейната политика, стига България да служи за авангард на Русия на Балканския полуостров. Като се основават на тази помощ, те вярват, че България ще постигне задачата си.
Но сепаратистите, обаче, не споделят туй обстоятелство. Те казват, че Русия няма да ни помогне за постигане на този наш идеал, защото тя винаги се движи от собствения си интерес. Когато Русия може да помогне или да бъде заедно с България или Сърбия, тогава тя прави известни предложения в полза на нейния интерес. И наистина, Русия няма никога да похарчи нито един войник за чужди интереси. Тя, когато помага на някой народ, има предвид личния си интерес. Значи, нашият интерес и руският такъв са две различни неща. Русия има за главна цел да земе Дарданелския пролив и Цариград. За Русия е най-необходимо да бъде свободна да мине през Дарданелите. Ако Черно море е затворено за нея, тя не е свободна да достигне своите икономически интереси.
Русия за разрешаване на този въпрос може да направи известни отстъпки, да даде съдействие на една страна, но тя понастоящем няма да отиде по-далече от туй, което диктува нейният интерес. А нейният интерес никога не е диктувал да се образува на Балканския полуостров голяма сила, която да заплашва Цариград и Русия. Затова тя води на Балканския полуостров една политика, която е политика според обстоятелствата. Ако вижда, че България е наклонна повече към нея и тя повече към нея клони. Но щом види, че България се отклонява от нея, тя тогава се обръща към Сърбия. Така че политиката на Русия си е национална и естествено, тя като държава си има свой интерес, който се стреми да го постигне. Затова и ние трябва да се облягаме на нашия интерес. Като знаем, че Русия няма да пожертвува своите интереси за нас и за когото и да било, тя на Македония не ще може да укаже някакво съдействие, защото интересът й пречи да се образува една силна държава на Балканския полуостров, която силна държава ще й причинява голямо безпокойство. Затова и сепаратистите имат основание и те са прави, като казват, че Русия няма да остави своите интереси и да се притече на помощ нам и да остави една Сан-Стефанска България на Балканския полуостров.
От една страна, сепаратистите са прави, а от друга страна, също така и националистите са прави. Австро-Унгария още по-малко ще помогне за разрешаване на македонския въпрос. Националистите казват, че може да се случи на Балканския полуостров такова заплетено положение, щото Русия ще бъде принудена да даде своята помощ. Тогава ние ще имаме основание да нахлуем в неосвободените области и да ги присъединим към България. Но за сега, това не е възможно. Ако ние се поставим на почвата, на която се облягат националистите, това значи да отлагаме македонското движение още дълго време.
Сепаратистите пък казват, че ние трябва да вдигаме постоянно знамето на революцията и по този начин можем да съставим една или друга силна държава да разрешат македонския въпрос за македонците или да присъединят Македония към някоя по-културна страна, например към Австро-Унгария, което те считат за добър изход. И двете страни се движат около въпроса, който не може да ни задоволи. Когато говорим за македонския въпрос, трябва да покажем и условията, при които македонският народ и България могат да съществуват самостоятелно. Македония не може да се присъедини към България. Аз съчувствувам на всяко стремление, което има за цел да присъедини Македония към България, но аз считам такова разрешение на въпроса за невъзможен, защото от една страна, раздорите пречат, а от друга страна, сепаратистите, като се придържат към своето становище, са готови дори да пожертват Македония на друга държава. Сепаратистите се явяват за най-слаби, когато казват, че Македония може да се обърне в автономия. Като виждат, че досега всички усилия за разрешаване на македонския въпрос са били осуетени, те започват да говорят за една автономна Македония. Като искат това, те казват, че тази автономия скоро не може да се присъедини към България. Като имат предвид такива примери и опити и двете страни дохождат дотам, че най-добре е да се признае и организира автономия за Македония.
Но сепаратистите отново казват, че Македония трябва да се остави за Македония/македонците. Като допускат, че Македония трябва да остане за македонците, те поддържат сериозно това. Но пита се, какво се постига с това, като Македония бъде отделна автономия от България.
Националистите смятат България да увеличи границите си. Покойният Китанчев, който много е работил за освобождението на Македония, постоянно е обръщал внимание в Народното събрание на тази страна на въпроса, че разрешението на македонския въпрос според начина на националистите има голям смисъл за България.
Но какво се постига, ако се реши въпросът според сепаратистите?
Какъв политически смисъл има това. Мисля, че никакъв политически смисъл няма, защото нито Македония ще може да съществува самостоятелно, нито България ще спечели нещо, нито Гърция. От това нищо няма да спечели никой. Положението на Балканския полуостров няма да се поправи. Напротив, отделянето на Македония като самостоятелна държава би дало още по-голям материал за международни вражди, които съществуват и без това между съседните страни. И това дава основание на съседните страни да говорят, че такова разрешение на въпроса има далечната мисъл, да присъединят Македония към България, с това те искат да замажат очите на балканските държави и после да извършат присъединението й към България. Такава умисъл те имат нейде далеч в душата си. Тези мъчнотии карат и едните, и другите ратници да дохождат до този мисъл – за Македонска автономия.
Сега, аз като съчувствувам и на едната и на другата страна по македонския въпрос, питам възможно ли е действително тъй да се реши въпросът? Дохождам дотам, че тъй не може да се освободи Македония. Македонският въпрос може да се разреши само при образуването на Балканския полуостров на една федеративна държава. Когато това стане, тогава ще изчезнат и причините за раздорите, ще изчезне и македонският въпрос. Тогава на Македония ще се предостави да каже, от коя нация е тя и коя вяра и политика ще избира. Заради това единственият път, по който може да се разреши македонският въпрос, това е пътят на федеративната държава на Балканския полуостров.
Но да видим как е възможно образуването на федеративна държава?
Този въпрос е много по-лесен, отколкото първия, защото колкото и да уверяваме света, че искаме да дадем свобода на Македония, то те няма да ни повярват; също няма да повярва и дипломацията. Никоя от съседните държави не ще повярва това мнение (твърдение).
Щом е така, то тогаз тези народи по-скоро могат да се сплотят, ако разгледат въпроса тъй. Тогава всичкият шум около съединение и споразумение, тогава ябълката на раздора ще изчезне, но тогава за всяка една страна изниква въпросът – македонското население към кой народ ще се съедини.
Ето защо аз мисля, че именно така поставен въпросът показва, че образуването на една федеративна държава е много по-лесно, отколкото една автономия или присъединение Македония към България. Македония за нас ще бъде повод да я считаме като една малка държава на Балканския полуостров.
Сърбия, както са поставени днес работите на Балканския полуостров, се стреми към Македония по необходимост. Сърбия е една страна с тясен кръгозор, която няма никакъв път към море. При това Сърбия се намира в едно положение, твърде лошо – тя не може да развие никакви вътрешни интереси. Сърбия в икономическо положение не може да направи това, което България направи в продължение на 20 години. Причината за това е, че България се намира на големия международен път, Сърбия е осъдена на пропадане или да се присъедини към Австрия. В същото положение попада и България, защото тя е малка и има един изход към море, но този изход е недостатъчен. Затова, ако не съществуваше македонският въпрос, положението на Балканския полуостров ще бъде друго, България както и Сърбия, трябва да създадат такава Македония и затова тя знае, че нейните постъпки от материална страна са недобри, но от политическа гледна точка те са необходими. Македония се стреми към условия за самостоятелно съществувание. Затова тъй прави Сърбия с Македония. Така прави не само Сърбия, но и Румъния. Тази необходимост ги кара да водят тези борби в Македония. Същата необходимост кара и българските националисти да казват, че Македония е българска. Те казват, че тя, Македония, е българска. В нея има малко власи. На едно население от 2 275 000 само 80 000 са власи.
Сепаратистите казват, че ако Македония се присъедини към България, то чуждите дипломати ще се възпротивят, а това е от вреда за България. Цялата политика на великите държави се състои в това да развиват онези пречки на балканските държави, които да им пречат при излаз на море.
Гърция пък се стреми към Македония, защото тя се чувствува немощна в своята суша. Същото може да се каже и за Румъния. Тя се стреми да отваря в Македония училища. Това тя прави от политическо съображение, за да може чрез македонския въпрос да търгува с другите държави. Ето защо тя се стреми да доставя повече книги в Македония. Днес за днес интересите на Балканския полуостров се диктуват от тези обстоятелства. Една срещу друга са наежени държавите на Балканския полуостров. Но при такива остри отношения между тези малки балкански държави македонският въпрос се явява ядрото на раздорите. Първата крачка, която ще направи нашата войска, ще предизвика коализация на околните държави. Ние тогава ще имаме работа със Сърбия, с Турция и с Гърция. Веднага при една такава акция Австрия ще спусне своите войски в Солун.
Положението, в което днес се намира Балканският полуостров, е извънредно неестествено. Това положение е такова, каквото е било преди 5-6 стотин години. Това положение е прилично на положението на Европа през средните векове. Ако разгледаме положението на Русия, то и в нея ще забележим същото – политическа еволюция. Същността на тази еволюция е, че на Македония и на целия Балкански полуостров се гледа като на обединени народи в една държава.
Не би било зле, ако се появеше някой велик Наполеон да съедини тези народи в един народ. Но ако се явеше такъв човек, пак не би могъл да направи това, защото балканският въпрос се намира днес в неестествено положение. Ето защо ние трябва да погледнем другояче на въпроса. Туй положение не може да унищожи появяването на една Македонска държава. Но един Наполеон според мене да се чака, това е невъзможно, и то поради следното:
Щом пожелаем такъв Наполеон, то той непременно ще бъде от малките държави. Тогаз Русия и Австро-Унгария ще бъдат първите, които няма да му позволят. Съгласието между Русия и Австро-Унгария е бивало винаги за раздялата на Балканския полуостров. Ние имаме такова убеждение, че Русия и Австро-Унгария са се съгласявали и поощрявали за разделяне на влиянието си на Балканския полуостров. Но при едно такова разделяне на Балканския полуостров се забелязва това, че то няма да оставя нищо на балканските държавици. Това показва, че Русия и Австро-Унгария няма да допуснат никога един Наполеон от балканските държавници.
Тогаз да видим откъде може да се очаква едно такова федериране. Но ако не стане такова федериране, то нашата работа е изгубена. Ние трябва да погледнем хубаво с очите на опасността, съгласно с това да изберем средство, с което да запазим себе си. Затова трябва да разберем, че при сегашното положение на Балканския полуостров е невъзможно самостоятелно съществувание на тези държавици. Но как да се постигне това? Да се очаква такава една политическа еволюция, която беше в Европа. Не, не можем да очакваме това. Има много големи причини, които няма да позволят подобно нещо. Затова единственият път е пътят на федерирането на самите народи.
Тези народи ще се съгласят само по необходимост. Те не трябва да оставят идеята на правителството и на македонците, защото нито правителството, нито македонците са наклонни за подобна идея. Не че хората са лоши, не че има много причини, които пречат на тези хора да приемат тази идея. Те одобряват такава идея, но работата свършва само с одобряването. А това произлиза от туй, че те имат една лъжовна представа за работата, та мислят, че с образуването на една федерация за тях не остава място, трябва да бъдат съкратени много места, които днес дават чувствителни заплати. Основателно у нас тези, които управляват днес, се стремят към едно разединение, а не съединение, а това произтича от егоистичните чувства. Това правят, защото не виждат опасността, която би ги постигнала. Сърбите са управляващи хора. Така е също и с румънците. Като имаме представа за федерацията, за нас не е скрито това, че те не искат да се разделят с положението, което имат днес. Няма нужда да се доказва, че при днешното положение ние имаме много крила и всяко крило счита за опасно да се отказва от своите права. Ето защо идеята за балканска федерация среща много големи препятствия от тези, които държат властта. Затова те не правят никаква отстъпка в това отношение.
Но затова пък работата на народите е да вземат мерки и да се избавят от това положение. Ето защо в идеята за образуването на федерацията не може да се очаква понастоящем нито от правителството, нито от държавния глава, а трябва да се вземе инициативата за това от народите и много е по-лесно идеята за постигане на федерация, отколкото другите два изхода. Щом изрично се явява този въпрос за народите, то тогаз по-лесно може да се постигне федерацията. Ако днес ние сме готови да се заловим за идеята за балканска федерация, ние бихме намерили почва и в Сърбия и Румъния и във всички други народи. Особено голямо съчувствие би имало тази идея в народните маси, които освен че печелят демократическите управления в Европа от това разрешение на въпроса печели и международното положение, защото няма да се позволи на нито една държава да стане голяма. От друга страна, няма да се унищожи онази страна (става въпрос за Македония), която държи в респект работите на балканските сили.
Националистите настояват за присъединяването на Македония към България. Тяхната идея не дава право на държавата и народа да защищава курса на свободата си.
Щом като всичко това е така, разрешението на македонския въпрос трябва да търси в образуването на един балкански съюз, не такъв какъвто предлагаше Стоиловото министерство, но разбира се, един съюз между Македония и между правителствата на Балканския полуостров. Съюзът при Стоиловото управление би добил една реформа при одобрението й на сръбското и руското правителство. Такъв съюз е възможен само какъвто е съюзът между България и Сърбия, както предлагаше това на тях Русия. Тоя съюз щял да бъде под руски протекторат, но такива съюзи нямат политическо значение.
Въпросът за балканска федерация е въпрос за образуването “Балкански щати”, както казваше В. Левски. С тази федерация ще се премахнат най-големите нещастия, които пречат за развитието на тези народи. Културните задачи, както и каквито и да са други прогресивни задачи, тези народи биха могли да ги постигнат само тогава, когато са една нация, при която всяка една от тях си запазва своята националност, както е в Швейцария.
Изградена, една такава република в Балканския полуостров би представлявала една нация, която би се развивала съвършено независимо. Аз разчитам, че истинското присъединяване на Сърбия и България към федерацията биха повлияли добре на културния напредък на тези страни, които биха били и по-големи.
Ето защо нашата кауза и нашето съществувание се заплашва от големите сили, при положение че ние се опитаме само да разрешим този въпрос. А това може да стане най-лесно с федерацията. Идеята за федерацията не е нова. Тя се поддържаше и проповядваше и от Ботев и Каравелов много по-рано. Днес обаче обстоятелствата са насложени. Ако днес се яви една сила, която би употребила толкова големи усилия, колкото такива са се водили за обединението на Македония, тогаз би могло да се постигне и федерация. Ето защо аз в конгреса предложих да прегърнем революционния принцип, принципът на нашите революционери – принципа на една балканска федерация. На конгреса се каза, че в черковно отношение за Македония всичко е направено и повече нещо с дипломация не би се постигнало. Освен туй те казват, че България би могла да направи нещо за Македония при някой сгоден случай, който да гледа да не го изпусне. Заради това и конгресът се съгласи да приеме революцията по Македонския въпрос. И повечето се изказаха, че трябва да се подготви по-добре тази революция. Но тази революция трябва да се води на междубалканска почва. Македонското дело много често се отклонява от своя път и затова губи. В 1895 г. ние пак преследвахме същата цел, но не успяхме, защото не бяхме поставили македонското дело на революционна почва, чрез която това дело би имало успех. Против мнението да спечели, ако македонското дело се постави на революционна почва. С това не се отдалечава въпроса, а същевременно се стига и до автономията на Македония. Затова с революционния принцип се отстранява и чисто националната задача на Македония. Ето защо от всяка една страна македонското дяло може да спечели твърде много, ако се постави на революционна почва. Но това не може да стане до тогаз, докато у нас не се появи инициатива в самия народ. Ако ние очакваме на Македонския комитет или пък на отделни дружества, то това няма да дойде. Но това трябва да бъде инициатива на народа. А за да стане това, трябва да се проагитира, че освобождението на Македония трябва да стане на чисто национална почва. Също и едно автономно съществувание е невъзможно, ако има почва за една федерация. Трябва прочее, идеята за освобождението на Македония да бъде поставена на много здрава основа.
с. Проглед
19 март 1956 г.
Стенографирал на 1.III.1900 г. – Никола Попвасилев. Дешифрирал стенограмата в 1955 г. – Никола Попвасилев. Преписал на машина и допълнил смисъла чрез текстовете в скоби Васил Димитров Василев, учител.
