(Извлечение)
До почитаемия Върховен касационен съд,
гр. София
По предложението на Министерството на правосъдието от 7.III.1924 г. под № 1720 до Върховния касационен съд, с което се иска разтурването на Българската комунистическа партия (тесни социалисти)
Господа съдии!
С предложение № 1720 от 7.III. т.г. г-н министърът на правосъдието иска от Вас, въз основа на чл.1 и чл. 16 от Закона за защита на държавата, Българската комунистическа партия (тесни социалисти) да бъде разтурена.
Въз основа чл. 16 от Закона за защита на държавата по предложението даваме настоящите писмени обяснения и молим Върховния касационен съд да намери предложението за неоснователно и да го остави без последствие.
Ето нашите основания:
I.
Законът за защита на държавата е изключителен и наказателен. Той трябва при прилагането му да се тълкува стриктно, добросъвестно и само в посочените в него случаи да се прилага (гл. дневниците на ХХI Обикновено народно събрание, стр. 306, втора колона от речта на г-н Моллов и стр. 337).
II.
Законът за защита на държавата, като наказателен закон, няма ретроактивна сила, той действува и преследва престъпните деяния, извършени след деня на публикацията му в “Държавен вестник” – 25 януари 1924 г. Принцип в углавното право е, че в наказателните закони няма ретроактивност. Този принцип е легнал както в чл. чл. 1 и 2 от наказателния закон, така и в углавното съдопроизводство, на него принцип не е изменил и Законът за защита на държавата с какъвто и да е бил изричен текст.
Вън от това от дебатите при вотирането на закона в Народното събрание става явно, че законодателят не е искал Закона за защита на държавата да действа реатроактивно:
1. На стр. 287 от стенографските дневници на ХХI Обикновено народно събрание нар. представител Ст. Мошанов казва: “Законът ще действува за в бъдеще”;
2. На стр. 306 от същите дневници, втора колона, г. Моллов казва: “Заедно с туй се повдига и друг един въпрос – за обратната сила на този закон. Господа народни представители! Никъде в този закон вие няма да видите постановление с обратна сила”. А по-нататък в същата колона, накрая, г. Моллов казва: “Важното е този закон има ли обратна сила като наказателен закон? Няма. Не се отнася до миналото. Той е предупредителен закон; той има за цел на всекиго да окачи обица на ухото да разбере, че с престъпления политика няма да правим. Той ще се прилага за в бъдеще; за миналото няма да има никакво приложение”.
3. Същата мисъл намираме и във втората колона на стр. 307 – реч на г. Моллов: “Амнистията ще бъде даде, но с това предупреждение, което дава настоящият законопроект. Той няма в себе си никакво желание за реакция, не притиска никаква свободна мисъл, няма никаква обратна сила.”
4. На стр. 339, втора колона, от същите дневници, управляющият министерството на правосъдието, вносителят на закона, г. м-р Янко Стоенчев, казва: “Очистен така въпросът, всяка организация, съставена от когото и да бъде, било от опозиция, било от властници, ако преследва с незаконни средства своите цели, не може да съществува.”
Ясно. Текстовете на закона за защита на държавата и дебатите в Народното събрание при вотирането на закона са напълно съгласни с доктрината по наказателното право: няма ретроактивност в наказателния закон.
Нашите обяснения по този въпрос са кратки, защото знаем, че ги даваме пред сведущи хора – почитаемите съдии на Вътрешния касационен съд. А ако се спряхме на въпроса за ретроактивността, то е, защото искаме да освободим още от началото процеса от един страшно голям баласт, натрупан от г. министъра на правосъдието. Всички доказателства “за нелегална” дейност на Българската комунистическа партия преди 25.I.1924 г. трябва да бъдат оставени без разглеждане, без преценка. Ясно и открито да се каже на министерството на правосъдието, че съдът не може да разтуря каквато и да било организация, освен когато тя си е послужила с нелегални средства след 25.I.1924 г.
III.
Законът за защита на държавата не преследва целите на организацията, а преследва нелегалните средства. Доказателства за това има предостатъчно:
1. Текстът на чл. 1 от закона за защита на държавата е ясен, категоричен – преследват се нелегалните средства.
2. При дебатите в Народното събрание относно вотирането на закона, на стр. 319 от дневниците на ХХI Обикновено народно събрание докладчикът В. Георгиев казва: “В комисията, господа народни представители, взе връх онова мнение, което смяташе, че със закона се цели да могат да се премахнат от нашия политически и обществен живот известни средства, престъпни, които са в състояние да компрометират страната или са в състояние да я хвърлят в една гражданска война.”
“Колкото до целите, които преследват организации, смята се, че каквата и цел да преследва една организация, ако тази цел се преследва със средства легални, хуманни, човешки, допустими, възможни, конституционни, тази цел може да се допусне.
На стр. 339, първа колона, четем, че г. министър Янко Стоенчев е казал: “Тук ние се натъкнахме на една мъчна работа, да преследваш целите, значи да преследваш идеи, да преследваш мисли. Ние сме против преследването на целите, на мисълта и на идеята; ние искаме да преследваме средствата, които искат да изкористят целта, за да могат да докарат престъпления или злини, или нещастия на нашата страна.”
Прочее ясно е, че текстът и дебатите забраняват преследването на целите и позволяват преследването на нелегалните – престъпни средства за реализиране на целите. Но да се разберем и тук: законът забранява извършването на престъпления за реализиране целите на обществените организации, т.е. извършването на деяния, които са обявени от закона за престъпления. Докато едно средство за реализиране на целите не е консумирано престъпление, дотогава има може би само мисли и само намерения, които според законите са ненаказуеми, докато не се обединят и с другите елементи, необходими, за да има престъпление.
IV.
Законът за защита на държавата в чл. 1 преследва и наказва за престъпно деяние не отделни личности, а обществените организации или техните поделения. Извършените престъпления от частни лица се наказват по общия наказателен закон: наказват се при известни условия по закона за защита на държавата и частни лица, само ако са членове на организация, която е преследвана и извършила престъпление по закона за защита на държавата.
След всичко гореизложено нам не остава нищо друго освен да разгледаме обвиненията против Българската комунистическа партия едно подир друго, нагледно, да установим, че при правилно и добросъвестно приложение на Закона за защита на държавата не може да се обяви Българската комунистическа партия (тесни социалисти) за разтурена.
1. Обвинява се Българската комунистическа партия, че е имала за идея и тактика тези на III Комунистически интернационал. Доказателство: програмна декларация на Българската ком. партия от първия й конгрес. В нея се казва: “Всесветската война откри епохата на социалната революция. През тази епоха максималната програма на революционната социалдемократическа партия доби първенствуващо и непосредствено практическо значение в борбата на целия международен пролетариат. Участта на революцията в Русия и другите страни ни посочва ясно новите средства за революционната борба на пролетариата, от масовата акция и масовата политическа стачка до въоръженото въстание, както и целите на освободителната борба на работническата класа.”
Заявяваме, че Българската социалистическа партия (тесни социалисти) и днес поддържа своята програмна декларация. Тя в нищо не е отстъпила от нея и не намира нищо, което трябва да се промени. Българската комунистическа партия, като интернационална организация, е във връзка с Третия Комунистически интернационал. Партията и днес поддържа възгледите си, че пълно национално обединение на Балканите ще стане само с установяването на Балканска социалистическа федеративна съветска република и че само чрез диктатурата на пролетариата, защищавана от Червената армия, ще се осъществи социализмът.
Но где е тук престъпната дейност, за която говори чл. 1 от Закона за защита на държавата?
А) Програмната декларация, манифестът към работниците и селяните в България, резолюцията на Балканските конференции с указаните във всички тях средства на борба на трудещия се народ датират много по-рано от 25.I.1924 г. В тях се поставят целите на Българската комунистическа партия (тесни социалисти): катурването на капиталистическия строй и установяване на пролетарски режим, както и запазването на пролетарския режим чрез пролетарската диктатура до осъществяването на социализма. Ясно: това са целите на партията. А по-горе ние се установихме: Законът за защита на държавата не преследва целите на организациите.
Б) В тях са посочени средства: “от масовата акция и масовата политическа стачка до въоръженото въстание”. Ето тези средства трябва да се види какви са: престъпни ли са, или не, кога могат да станат престъпни и кога не са? Масовата политическа стачка, никой не спори върху това, е легална борба на пролетарската маса. Масовите акции: митинги, манифестации и пр. също така са легални. Те могат да станат нелегални от гледището на законите само когато се изродят в престъпни деяния. Въоръженото въстание като средство също така може да бъде не престъпно деяние. Г. Костурков и почти всички днешни и бивши министри, в това число и г. министърът на правосъдието, нееднократно в Народното събрание и вън от него: “Когато властта задръсти всички пътища на легалната борба, тогава право е на масите да прибягнат към нелегалната акция, към нелегалната борба; в такъв момент тя е легално реагиране на нелегалното държане на властта.” Ако Върховният касационен съд би възприел идеите на г-на министъра на правосъдието, прокарани в предложението му, а не тези, развити от него в Народното събрание, и на практика в деня на преврата, 9 юни 1923 г., трябваше да бъде разтурена партията на демократическия сговор, състояща се от партии, които преди 9 юни, на 9 юни и след него стоят на базата, че в известни моменти властта може да се вземе и с оръжие в ръка.
Идеята за въоръженото въстание не е нищо друго освен едно логическо научно заключение от трезвото и научното разглеждане на развитието на обществените борби. Историята ни учи, че класовата борба е стимулът на развитието на обществата, че изострюването на класовите борби достига до гражданската война. Историята на всесъветската империалистическа война ни учи, че войната се води между разните групи на буржоазията за подялба и разпределение на света. Историята ни учи така също, че буржоазията, макар и разбогатяла, отказва да плаща разноските от войната и че всичката нейна тежест турва на гърба на пролетариата и селяните. Разорени и съсипани излязоха работниците и селяните от войната. Капитализмът, алчен и ненаситен, изостри класовата борба до гражданска война. Работните маси, хвърлени в глад и мизерия от живота, са тласкани към гражданската война. Тази последната днес съществува, въпреки волята на този или онзи, на тази партия или онази. Държавата с целия свой апарат стои на страната на господствуващата буржоазна класа. Пролетариатът и селяните в процеса на борбата видяха и разбраха, че ако желаят своето спасение, ще трябва да завладеят държавния апарат и че за това й са нужни не фрази, а оръжие. Това те научиха не само от борбите в България, но и от тези на големите европейски страни. Българската комунистическа партия, изразителка и представителка на трудещите се народни маси, открито и недвусмислено в конгресите си констатира, че масите трябва да имат предвид какво капиталистическата класа може да им задръсти напълно легалния път на борба и да ги предизвика рано или късно на масови въоръжени акции, на въоръжено въстание. За защита на масите Българската комунистическа партия недвусмислено иска от държавната власт обезоръжаване на буржоазията и въоръжаване на трудещите се маси. Въоръжаване на трудещите се маси не означава нищо друго освен тласкане правителството и господствуващата класа в пътя на легалността, а не в пътя на провокациите и разгромите, което от своя страна означава избягване или намаление възможността за пламване на гражданска война. Това констатиране и това искане на Българската комунистическа партия никак не е престъпление от гледището на Закона за защита на държавата.
2. Обвиняват БКП, че през м. септември 1923 г. дала нареждане за въоръжено въстание. От 9 юни 1923 г. новото превратаджийско правителство направи всичко, за да извади трудещите се маси на улицата с оръжие в ръка. То търсеше гражданската война. За целта правителството суспендира всички граждански и политически права на широките трудещи се народни маси. Правителството забрани каквото и да било организирано или публично събрание на трудещите се народни маси. Свобода на печата за тях не съществуваше. “Работнически вестник” през ден, след като цензурата го преглеждаше и пропускаше, биваше конфискуван по нареждане на правителството. Затваряне на комунистическите клубове, арести, побоища, убийства – това беше ежедневната работа на властта. На 12.IХ.1923 г. противозаконно (гл. следствено дело от 23 г.) беше извършена последната провокация: арестуваха повсеместно членовете на БКП. С една дума, превратаджийското правителство окова ума и тялото на работещия народ във вериги. Масите видяха, че пътят за легалната борба е окончателно задръстен, вдигнаха се да се бранят с оръжие в ръка. БКП, като партия на широките народни маси, даде тогава паролата комунистите да бъдат в първите редове на въоръжената борба. Тя се бори, тя бе ударена, но тя бе в своята законна самоотбрана. Отговорността носят тези, които предизвикаха масите на гражданска война.
3. Обвиняват БКП, че с акциите си искала да изложи на опасност съществуването на България. Това обвинение не търпи критика. През месеците юни, юли, август и септември 1923 г., когато се обвинява партията, че с нелегална дейност е подготвяла въстанието, Българската комунистическа партия защищаваше интересите на работниците и селяните напълно на легална почва. Тя направи своите предложения за единен фронт с различните организации на трудещите се, широки социалисти, БНЗ съюз и занаятчийския съюз, и се готвеше в предстоящата тогава изборна борба да нанесе поражение на превратаджийското правителство. БКП смяташе, че чрез изборната борба тогава и при съблюдаване на законите ще вземе властта по легален път. Правителството виждаше своята съдба, легалността го убиваше, то реши да скъса окончателно с нея и да провокира трудещите се маси на улицата на открита борба. Арести, побоища, безчинства, палежи, грабежи и масови избивания на невинни арестувани хора се извършиха. Хиляди са невинните избити, хиляди са обезчестените, разорените, осакатените от побоища, хиляди са и до днес арестувани. Защо, за какво? Ясно защо, ясно за какво. Грехът на престъплението им бе, че не искали да дадат доверието си на едно противонародно правителство, грехът и престъплението им бе, че са искали да бъдат легални и че легалността убивала правителството. Те не знаеха, че правителството търси и провокира гражданската война. Не БКП изложи България. Изложи я и излага я и днес противонародното правителство. То и днес предизвиква трудещите се маси към гражданска война. То бие, интернира, убива, не позволява събрания, суспендира каквито и да било свободи. С това то наново излага България пред съседните страни, които знаят, че когато съседът гори, могат и те да пламнат.
БКП не се плаши от преследванията, гоненията и жертвите. Тя не за пръв път изпада в подобно положение. В такова положение тя е изпадала всякога, когато е заставала в трудни моменти на страната на трудещия се народ. Тя бе гонена, преследвана, нейните дейци избирани през двете катострофални войни. И тогава грехът й бе, че се обяви решително против нейните. Наричаха я предателска партия. Дойде време и час, когато целият български народ заяви, че само Комунистическата партия е защищавала широките трудещи се маси и нацията, като се е борила против войните. Сега партията ни е в същото положение. Ние ще се борим в защита на българския народ против неговите народни потисници – “патриоти”. Ние заявяваме, че в интереса на целия български народ искаме на мястото на превратаджийско “легалното” правителство да дойде правителството на работниците и селяните. Това ще стане с борби. Нас не ни е страх от легалните борби, народът е за работническо-селско правителство, то неминуемо ще дойде. По кой път – това зависи най-вече от властта, от днешното правителство и от господствуващата класа.
Ние очакваме от почитаемия Върховен касационен съд отхвърляне и оставяне без последствие предложението на министъра на правосъдието. Съдът няма да разтури една партия, която от 30 години учи трудещите се маси на политически живот и им дава политическо възпитание, която научи не само трудещите се маси как да образуват партия, как да управляват, как да се организират, как да се борят, как да уреждат своите конгреси, своите конференции и пр., но научи в тая област и буржоазните партии.
Хората, които на практика ежедневно заявяват, че легалността я убива, искат от Вас, г-да касационни съдии, да обявите Българската комунистическа партия за нелегална, защото отстоява жизнените интереси на трудещия се народ, защото всякога и навсякъде е с него, живее и диша с него, защото всякога и навсякъде защищава нацията, защото в “легалните борби” на правителството нейните членове се избираха “легално” – “без присъди”.
Искат от Вас, г-да съдии, да обявите Българската комунистическа партия за нелегална тези, които като буря разнебитиха целия обществен и политически живот, унищожиха партията на селяните, искат унищожаването на партията на работниците, разнебитиха старите политически партии и с камшик, терор и беззакония управляват страната.
С почит
за Българската комунистическа партия:
Д. Б л а г о е в
В. “Знаме на труда”, год. I,
бр. 52, 28 март 1924 г.
