Българските социалдемократи, като вземат предвид:
Че от начина на производството и размяната на продуктите зависят всички учреждения – юридическите, политическите, семейните, религиозните учреждения на обществото, както и умствените и нравствените му понятия;
Че сегашният начин на производството и размяната е капиталистически, на който отговарят всички сегашни учреждения и от които зависят всички сегашни понятия и отношения между хората;
Че при сегашното капиталистическо производство на предметите, които се произвеждат, не се гледа като на предмети, необходими за задоволяване потребите на производителите, а като на стоки за продаване, заради което се иска всесветско пазарище;
Че щом някъде се открие такова пазарище, тутакси всичките фабриканти, всичките търговци нахлуват със стоките си в него, и от това се захваща помежду им борба, конкуренция, в която оцеляват само ония, които продават по-евтино;
Че при сегашното капиталистическо производство продават евтино само ония, които произвеждат на едро и с най-нови машини, а ония, които произвеждат на дребно и със стари сечива или по-стари машини, не могат да продават евтино, съсипват се и стават сиромаси;
Че по тоя начин сега у всичките цивилизовани народи са унищожени всичките дребни занаяти, ситната търговия и дребното домакинство и постоянно се унищожават там, гдето ги има, а богатствата, капиталите, се събират в ръцете на неколцина, като обръщат народите в сиромаси работници, в пролетарии;
Че с развитието на техниката, въвеждането на парните машини и усъвършенстването им, човешкият труд се заменява с тях и една голяма част работници остават без работа и работната заплата пада до най-ниска степен, а от това се ражда голяма сиромашия при най-голям излишък от богатства;
Че съвременното капиталистическо производство, като уголемява сиромашията и произвежда за всесветското пазарище, потребите на което не му биват известни, препълва пазарището със стоки, които остават непродадени, та по тоя начин, в настояще време, икономическите кризиси или спиранията на производството и търговията стават все по-чести, и от това съвременните икономически наредби, като излизат неспособни вече да управляват порасналите производителни сили, пречат на по-нататъшното им развитие.
Като вземат, от друга страна, предвид:
Че начинът на сегашното капиталистическо производство и размяна е плод от цял ред преврати в начините на производството и размяната в миналите времена и е свойствен само на известен исторически период – капиталистическия;
Че той, като унищожава всичките други съсловия – дребните занаятчии, ситните търговци и дребните земеделци, като разделя обществото само на две класи – капиталисти и работници, буржоазия и пролетарии, като намалява числото на първите и уголемява числото на вторите, като събира и прави труда и производството обществени, като уголемява сиромашията и в същото време организира работниците, сам себе си отрича, сам създава материалните и духовни средства за своето разрушение и заменяване към по-висока форма на общежитие;
Че понеже начинът на съвременното капиталистическо производство излиза тесен за израсналите производствени сили, които се възмущават против него, та за това сегашната държава, като представителка на сегашното капиталистическо общество, все повече и повече бива принудена да вземе управлението на най-едрите клонове от производството в свои ръце, като железниците, пощите, телеграфите и др., без обаче да може да разреши противоречията на съвременното капиталистическо производство;
Че за това е неизбежно превръщането на всичките средства за производство – на земята, машините, рудниците, оръдията на труда, средствата за съобщение – в обществена собственост и на сегашното частно капиталистическо присвояване на богатствата – в общество, т. е. логическото развитие на капиталистическото производство и размяна прави неизбежен социалистическия преврат;
Че социалистическото производство ще измени коренно международните отношения и отношенията между хората, ще освободи работниците и всичките други членове от игото на капиталистическата експлоатация, като обезпечи съществуването на всички и на всекиго отделно, и като за основа социалното и политическо равенство между индивидиумите и двата пола.
Като вземат още предвид:
Че при сегашните бързи съобщения между народите съвременното капиталистическо производство увлича в пътя си всичките народи, даже и най-закъснелите, и ги туря в тясна взаимна зависимост;
Че нашият народ вече встъпи в тоя път на естественото си развитие и се намира под пълното влияние на съвременното капиталистическо производство, което, от една страна, се развива вътре, а от друга – прави нашата държава на всесветско пазарище, гдето конкурират стоките на европейските капиталисти и унищожават нашето дребно производство – дребните занаяти, ситната търговия и дребното земеделие, – а развива едрото фабрично и земеделческо производство, събира богатствата в ръцете на няколко частни лица и компании и създава голяма сиромашия, сир. разделя и нашето общество на две само право противоположни класи – капиталистическа и работническа;
Че под влиянието на капиталистическото производство занаятите не могат да се повдигнат в оная форма, каквато имаха преди, а земеделието, при сегашния начин на обработване земята по частно, не може да се развива, защото при тоя начин нашият народ не ще може никога да приложи машините и техническите подобрения – та за това, догдето съществува по частен начин на обработване на земята, винаги ще бъде поробен материално и духовно, ще работи, както и работи по 18-20 часа денонощно, без да се възнаграждава трудът му, ще се храни най-зле, както и се храни, ще живее в първобитните жилища – и всичко това ще убива завинаги здравето и умствените му потреби, сир. ще отива, както и отива, към дегенерация;
Че нашата държава, като е тръгнала по пътя на другите европейски държави, още повече тика нашия живот на тоя път: става представителка на нашето капиталистическо общество, а военщината, полицейщината, чиновничеството се явяват нейни оръдия, с които туря народа в такива положения, щото богатите да се обогатяват, а бедните да осиромашават. Като вземат най-после предвид:
Че само производителният труд дава право на участие в ползване на обществените богатства, а сега е тъкмо обратното: ония, които най-много работят, най-малко се ползват, или никак не се ползват от продуктите на своя труд, което съставлява най-голямо противоречие и въпиюща несправедливост в наредбите на буржоазното общество;
Че тия противоречия и тая несправедливост днес стават най-чувствителни и се съзнават от работническата класа и от образованите хора, които са разбрали вървежа на историческото развитие на человечеството и съзнателно се стремят към социалистическите наредби;
Че за осъществяването на тия наредби днес съществува всесветско социалдемократическо движение, кръгът на което от година на година се разширява и прониква навсякъде;
Че това движение се коснува до нас и ще се развива;
Като вземат предвид всичко гореказано, българските социалдемократи в първия си конгрес в България през 1891 г. се организираха в отделна социалнополитическа партия под название “БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ”, на която крайната цел е:
1. Преобръщането на всички средства за производство – земята, рудниците, машините, мините, оръдията на труда, средствата за съобщение – в обществена собственост, а присвояването на богатствата от частнокапиталистическо – в обществено, възможно за всички и за всекиго отделно.
2. Децентрализация на държавата и преобръщането й във федеративен съюз и равноправни производителни общини.
3. Социално и политическо равенство между двата пола.
4. Обществено, безплатно, пълно и научно възпитание и образование на децата от двата пола.
Българската социалдемократическа партия, като смята, че освобождението на работниците е дело на самите работници, за да развие в последните у нас съзнателно стремление към тоя социалистически преврат, за да ги организира в отделна съзнателна обществена класа, която чрез постепенно завладяване на държавната власт да освободи нашето общество от съвременното робство и да осъществи социалистическите наредби у нас – реши да излезе със следующата минимум програма:
ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГРАМА
I. Пълна политическа свобода
Под това се разбира – правата на човека и гражданина:
1. Свобода на печата, на словото и на убеждението, на събранията, митингите и на дружествата. Унищожение закона за печата. Неприкосновеност на личността и на жилището й без законно постановление на съда. Неприкосновеност на тялото за позорните наказания. Унищожение на смъртното наказание и оковите. Право на самозащита и съпротивление против незаконните действия на чиновниците и даването им под съд на общи основания без разрешение от началството.
2. Всеобщо и непосредствено избирателно право на всички на възраст от 21 години, без разлика на пол и избори. Прямо участие на гражданите в законодателството с право на предложение и отхвърляне на законите. Право на гражданите да решават чрез своите представители за война или мир. Право на гражданите ежегодно да определят данъците и да отказват уголемението им.
Забележка. Правата на човека и гражданина не могат да бъдат отменявани и унищожавани с никакви закони и постановления.
II. Пълно самоуправление на общините и окръзите
1. Право на общинските и окръжни съвети да си избират и утвърждават кметове и председатели измежду избраните за съвета членове. Унищожение на окръжните управления и управление на окръзите и общините в административно и полицейско отношение само от окръжните и общински съвети.
2. Право на законодателна инициатива от страна на гражданите относително общинските и окръжни работи и длъжност на съветниците да разглеждат в определен срок законопроекти, представени от гражданите и подписани от 2/5. Обнародване чрез общински и окръжни вестници и чрез обявления из улиците решенията на съвета.
3. Всеобщо избирателно право чрез тайно гласоподаване на градски и селски съдии; безплатно правосъдие.
4. Граждански брак.
ИКОНОМИЧЕСКА ПРОГРАМА
I. По отношение към държавата:
1. Преглед на държавните контракти и обязателства като за железниците, рудниците, водите, горите и др. Погашение на държавните заеми чрез държавни икономии. Унищожение закона за пенсии на министри и чиновници. Унищожение на постоянната войска и всеобщо въоръжение на народа. Унищожение на наследството (движимо и недвижими) по сребърна линия в полза на държавата.
2. Унищожение на десятъка и косвените данъци и въвеждане на прогресивния данък само върху приходите. Преобразование на земеделските каси в полза на бедното население. Право на всеки земеделец да се ползва от всички гори, води и мери. Устройство на държавни магазини за земеделски и индустриални продукти за избавление на населението от експлоатацията на прекупвачите.
3. Запазване на държавните земи и отдаването им за обработване на селски кооперативни дружества с обществени машини и според един рационален план. Помагане на кооперативни селски дружества за придобиване машини за общо работене.
4. Развитие на държавните пътища и средства за съобщение. Устройство на междуселски площи и разширение на телеграфните съобщения.
5. Изработване на един фабричен закон за защита на работниците и закон за наемане слуги.
6. Преустройство на народното образование – образование безплатно, пълно, научно, професионално и еднакво за двата пола. Устройство на зимни училища в селата за възрастни селяни и селянки. Възстановление закона за всеобщото избиране на училищните инспектори.
7. Преустройство на затворите и устройство на занаятчийници и училища в тях.
II. По отношение към общинските и окръжни съвети
1. Преглед на сметките на общинските и окръжните съвети. Привеждане в известност на всички общински и окръжни имущества и техните приходи. Възстановление на отчуждените земи, мери, гори и др. Справедливо разхвърляне на данъците от окръжните и градски съвети. Унищожение на октроата. Устройства и междуселски удобни пътища.
2. Санитарно устройство на градовете, безплатни болници и лекуване. Устройство на селски санитарни пунктове с безплатни болници и лекуване с надлежащите аптеки и медицински състав.
3. Устройство на градски и селски обществени бани, перални, благотворителни заведения за неми, слепи, луди, сакати и стари. Обществено осветление по улиците. Изобщо поддържане от окръжните съвети такива общополезни учреждения, които не могат да се поддържат с общински средства.
4. Устройство на обществени училища и за двата пола и обезпечение на народните учители. Устройство на безплатни градски и селски забавачници. Поддържане на ученици за изучаване техническите и земеделчески знания.
5. Устройство на окръжни и статистически бюра.
1. Забележка: Избраните в окръжните и общински съвети, както и за народни представители, приемат повелителни пълномощия и са длъжни да дават на избирателите си сметка за своята деятелност. Избирателите имат право да ги сменяват, щом те не действат съгласно инструкциите им.
2. Забележка: Тая програма се осъществява със законни средства.
ОРГАНИЗАЦИЯ*
Глава I
Название на партията
Чл.1. Името на партията е: “Българска социалдемократическа партия”.
Глава II
Състав на партията
Чл. 2. Социалдемократическата партия е съставена от местни, окръжни и федеративни дружини.
Чл. 3. Всяка местна дружина трябва да има не по-малко от 5 члена.
Чл. 4. Местни дружини се образуват в градовете и околните села. Окръжните се образуват от съединение на местните дружини във всеки един окръг. Федералната дружина е образувана от съединението на всички окръжни дружини в един общ федеративен съюз.
Чл. 5. България е разделена на следующите окръзи:
а) Северен окръг, в който влизат крайдунавските градове;
б) Източен, в който влизат: Варна, Бургас, Пловдив, Сливен и София;
в) Вътрешен, в който влизат: Търново, Севлиево, Плевен, Ловеч, Габрово, Казанлък и Стара Загора.
Глава III
Администрация на партията
Чл. 6. Партията се управлява от избрани за тази цел местни и окръжни съвети и от Генералния съвет.
Чл. 7. Тактиката на партията и нейните действия се определят от окръжните и общите конгреси.
Глава IV
Дружините
Чл. 8. Всеки човек, без разлика на пол, може да бъде член на партията под следующите условия: 1) той трябва да е съгласен с програмата и тактиката на партията; 2) да се задължи да пропагандира тая програма и да действа в съюз с другите членове на партията и 3) да плаща месечно един доброволен внос в касата на местната дружина.
Забележка. Учениците не могат да бъдат членове на партията.
Чл. 9. Приемане членове в редовете на партията става по предложение на едного от членовете и с одобрението на местната дружина.
Чл. 10. Всяка местна новосъставена дружина трябва да бъде одобрена от Окръжния съвет.
Чл. 11. Този, който отстъпи от програмата и тактиката на партията и почне да работи против нейните интереси, изключва се от редовете й.
Чл. 12. Местните дружини решават разприте между членовете на една и съща или от две разни дружини. Ако възникнат недоразумения между две или няколко дружини, или между дружините и техните местни и окръжни съвети, назначава се арбитражна комисия измежду членовете на незаинтересованите дружини.
Глава V
Местните съвети
Чл. 13. Местните съвети представляват и защищават местните интереси на партията. Те ще бъдат съставени от избрани лица на местните дружини в градовете и селата.
Чл. 14. Във всеки град или село ще има местен съвет.
Чл. 15. Местният съвет трябва да се сношава с Окръжния съвет на своя окръг и с Генералния съвет.
Чл. 16. Той е длъжен да изпълнява приетите решения от Окръжния съвет на своя окръг и от общия конгрес на партията; длъжен е да развива и разпространява програмата и организацията на партията в своята местна дружина; да основава каси за поддържане деятелността на партията; да взема по своя инициатива нужните според обстоятелствата мерки за запазване интересите на партията.
Глава VI
Окръжните съвети
Чл. 17. Окръжните съвети представляват и защищават окръжните интереси на партията. Всеки Окръжен съвет се състои от 5 члена, които се избират от Окръжния конгрес на дружините в окръга.
Чл. 18. Местопребиванието на Окръжния съвет се определя всяка година от Окръжния конгрес или от болшинството на дружините в окръга. Той се мести от един град в други според обстоятелствата.
Чл. 19. Окръжният съвет избира измежду членовете си секретар и други длъжностни лица.
Чл. 20. Окръжният съвет е посредник между Генералния съвет и местните съвети; обаче последните не губят правото си да се сношават направо с Генералния съвет.
Чл. 21. Окръжният съвет е длъжен да изпълнява приетите решения от Окръжния конгрес и от общите национални конгреси на партията; длъжен е да развива и разпространява програмата и организацията на партията в своя окръг; да основава местни дружини; да взема със съгласието на местните съвети и нужните мерки за запазване интересите на партията в окръга; да дава отчет пред окръжните конгреси за състоянието на партията в окръга.
Глава VII
Генералний съвет
Чл. 22. Генералният съвет представлява и защищава общите интереси на партията. Той се състои от 5 члена, които се избират от Общия конгрес на партията за 3 години, но партията има винаги право да ги сменява.
Чл. 23. Местопребиванието на Генералния съвет се определя от Общия национален конгрес на партията всяка година. Той се мести според обстоятелствата.
Чл. 24. Членовете на Генералния съвет избират измежду си длъжностни лица.
Чл. 25. Разноските на Генералния съвет се покриват от общия фонд на партията.
Чл. 26. Генералният съвет е длъжен да изпълнява приетите решения от Общите национални конгреси; да развива и разпространява програмата и организацията на партията; да взема нужните мерки за запазване общите интереси на партията, да дава отчети пред общите конгреси за състоянието на партията.
Глава VIII
Окръжни и общи конгреси
Чл. 27. Конгресите се свикват за разглеждане делата на партията. За организацията им се натоварват местните дружини. Мястото и времето на всеки годишен конгрес се определя от Генералния съвет.
Чл. 28. Конгресите се съставляват от делегати, които се избират от дружините на партията.
Чл. 29. За да може една дружина да се представлява в окръжните или общите конгреси, тя трябва да се състои най-малко от 5 члена и да брои поне 5 месеца съществувание.
Чл. 30. Всеки делегат не може да представлява повече от една дружина.
Чл. 31. Всеки окръг е длъжен да прави конгрес всяка година.
Чл. 32. Приетите решения в окръжния съвет обвързват само дружините в окръга. Тия решения не трябва да противоречат на приетите решения в общите конгреси.
Чл. 33. Окръжните конгреси могат да разискват въпроси, които ще се внасят за разглеждане в Общите конгреси. Решенията на Общите конгреси са задължителни и обвързват цялата “Българска социалдемократическа партия”.
Чл. 34. Всички решения на окръжните и общи съвети най-късно един месец след затварянето на конгреса трябва да се съобщят на дружините в окръга и на цялата партия според обстоятелствата. Ако в разстояние на един месец след съобщението им болшинството от дружините не направи никакви възражения и ги одобри, решенията се считат за окончателни и изпълними.
Чл. 35. Окръжните и генерални съвети трябва да присъстват на окръжните и общи конгреси и да дават отчет за деятелността си в течение на годината, да представляват подробен рапорт за състоянието на партията.
Чл. 36. Служителите в партията са сменяеми.
Чл. 37. Едно и също лице не може да бъде в едно и също време член на местния, окръжния и генералния съвети.
Чл. 38. За развиване и пропагандиране на програмата партията ще издава книги, брошури, списания и вестници. Ще отваря вечерни и неделни училища, дружествени библиотеки, ходещи пропагандически дружини, работнически и занаятчийски дружества и пр.
Чл. 39. По искане на 1/3 от делегатите на Генералния конгрес може да се пристъпи към въпроса за изменението на програмата, което (изменение) може да стане по вишегласие на 2/3 от делегатите.
Чл. 40. Българската социалдемократическа партия, както при осъществлението на програмата си, така и за организирането си, се ползва с легални средства.**
* т. е. организационният устав на БСДП. (Бел. ред.)
** (Оригиналът (преписът) на програмата и устава се съхраняват в Къщата-музей “Димитър Благоев” – София. За пръв път са публикувани в сп. “Исторически преглед”, год. V-1948/1949 г., кн. 2, стр. 225, Бел. ред.)
