“Общо дело” и другарят Я. Сакъзов. – Решенията на конгресите по печата и двунеделните “списания”. – Едно напускание почвата на Работническата социалдемократическа партия и едно отдалечавание от принципите й. – За терминологията на нашето учение. Въпрос за тактика и формата му, в която го подига “Общо дело”. – Ред въпроси, които искат обяснение.
Главна теоретическа основа, из която произхождат принципите на социалната демокрация, съставлява научният социализъм, или Марксовото философско-икономическо учение. Същността на това учение се състои, както се знае, в туй, че икономическата организация на обществото е основата, въз която се издига правната му и политическа организация, и че историята му е история на класовата борба. Оттук следва, че ако в една страна съществува известен политически режим, то съществуването му се обуславя от икономическата организация, която господства в тази страна, и че неговото махвание зависи от изменението на основата му, на икономическата организация.
Знаменитият социалистически агитатор Фердинанд Ласал изказа това научно положение в своята реч “За същността на конституцията” в такива думи: “Конституцията – това е кралят, който има топовете и щиковете. С това той казва, че конституцията или политическата наредба, не е нищо друго освен изражение на фактическите отношения в обществото. Ако в една страна кралят или царят може безгранично да се разполага с топовете и щиковете, то очевидно е, че това е възможно, защото са такива действителните обществени отношения. А пък тези последните всецяло се определят от икономическата организация на обществото или на даден народ.
Но икономическата организация на обществото не е постоянна; тя с развитието на производителните сили постоянно се изменява. Наред със старата икономическа организация изникват нови, създавани от развитието на производителните сили. Старата икономическа организация винаги сама дава известна възможност за развитието на нови производствени форми в обществото. Но догдето тия нови форми не се развият във всичката възможност, която им дава старата организация, последната не погинва. Обаче също тъй и новите, по-високите, производствени форми не се явяват на свят, преди да назреят условията за тяхното съществувание в недрата на старото общество. Оттука е ясно, че действителните обществени отношения също се меняват с изменението на старата икономическа организация. С изникванието на нови производителни сили и производствени форми се явяват нови обществени отношения, които неизбежно влизат в борба със старите отношения. Борбата на старите обществени отношения с новите и обратно се олицетворява, естествено, в борбата на човеците, която борба не е индивидуална, а обществена. Тя е борба на обществените групи, интересите на които са свързани със старите или с новите обществени производствени форми.
Борбата на класите неизбежно е борба политическа, е борба за политическата власт, понеже на старите икономически организации са съответни обществени и политически наредби, които се явяват пречка за развитието на новите, на по-високите обществени производствени форми. Тази борба на последните с първите и на класите, които я олицетворяват, винаги се води не от целите класи, а от политически групи, от политически партии. Класите в тази борба се явяват неизбежно във вид на политически партии.
Такава е общата теоретическа основа, от която изхожда социалната демокрация. От нея логически следва, че борбата не на всички класи е прогресивна, следователно и борбата не на всички политически партии е прогресивна. Класата, която се бори, за да задържи старата икономическа организация и да пречи на развитието на новите обществени производствени форми, е реакционна класа; напротив, класата, която се бори за възтържествуванието на новите обществени отношения, е революционна. Оттук следва, че и политическите партии биват реакционни, когато се борят, за да запазят интересите на реакционните класи, и обратно – те са прогресивни или революционни, когато се явяват представители на новите производствени форми. Нищо не важи името, което си туря една политическа партия, както нищо не важат и широкообещателните програми с “либерални” и “демократически” искания. Най-важното е на коя класа стремежите, ламтенията, интересите представлява една политическа партия – дали тя се явява защитник на старите обществени отношения или на новите, на реакционните класи или на революционните.
Работническата социалдемократическа партия у нас стои на тази именно теоретическа основа и изхожда от принципите, които произтичат от нея. Щом е така, то очевидно е, че те са задължителни за всеки един неин член, или по-вярно, че всеки съзнателен неин член не може да не се придържа о тях и в своята деятелност да не изхожда от тях.
Обаче между членовете на Работническата социалдемократическа партия има, за съжаление, и такива, които уж признават и теоретическата й основа, и принципите, произтекающи от нея, а всъщност, тъй да кажа, на практика положително се отдалечават от тях. По тази причина те, в своята деятелност, особено в литературната си деятелност, наместо – ще кажа с думите на Маркса – да обясняват съзнанието на човеците с формата на тяхното обществено съществувание, напротив, те обясняват последното с формите на тяхното съзнание. Наместо да обясняват съществуванието на безобразните политически режими у нас с материалните условия, които ги обуславят, те, напротив, обясняват материалните условия със съществуванието на политическите режими. Вследствие на това те изпадат в утопии, несъвместими с принципите на Работническата социалдемократическа партия. Наместо да изследват материалните условия и на основание на това изследване да покажат свръзката между тях и политическите явления, те се впускат да съставляват проекти за най-добрите политически реформи, които би махнали днешния политически строй, като изхождат, очевидно, из това утопично начало, че стига да изнамерим най-добрата политическа система, за да се получи най-доброто политическо управление за страната. По такъв съвършено утопичен начин те скъсват свръзката между икономическата организация на дадена страна и нейните политически учреждения. Такъв пример на отдалечавание от принципите на партията и на съвършено утопичен начин на мислене ни дава напоследък другарят Я. Сакъзов в своето “списание” Общо дело, което ми даде повод да напиша тази статия.
С това “списание” надали бих занимавал читателите, ако да не ме задължаваха две обстоятелства. Първо, в редакцията на “Ново време” постъпиха няколко рецензии за “Труд”** и “Общо дело”, в които като във всяка рецензия, в общи бележки се одобрява първото, а се осъжда второто. Това обстоятелство, че няколко рецензии в едно късо време се явяват за “Общо дело” и в един дух, показва, че е необходимо да се говори за него. Второ, и най-главното, което ме задължава да се занимая с него, е обстоятелството, че негов главен редактор се явява един член на партията и не само член на партията, но и член на Централния й комитет, който се избира от конгресите да контролира принципиалното направление на партийните органи и учреждения, да изпълнява нейните решения и да прилага нейните принципи. Другарят Я. Сакъзов е избран за член на Централния комитет на Работническата социалдемократическа партия от последния конгрес в Сливен, а два месеца след това той почна да издава двунеделно “списание”. Както по въпроса за самото издание, тъй и по въпроса за направлението му, другарят Я. Сакъзов никак не се съобрази с качеството му член на Централния комитет на Работническата социалдемократическа партия.
Преди всичко ще забележа, че др. Сакъзов, като член на Ц. комитет, преди да почне своето двунеделно “списание”, трябваше да се попита дали той с него не нарушава конгресните постановления на партията за печата. Според тия постановления никой член на партията не може да издава вестник без разрешение на конгресите. Другарят Сакъзов знае тия постановления, тъй като и той вотира за тях на IV и V конгреси и защищава ги в партийния орган преди V конгрес. Обаче сега по един околен начин, по мое мнение, нарушава конгресните постановления. Наистина, той издава двунеделно “списание”, а не вестник. Но тука, очевидно, работата е само в названието, но не и в същността. Едно двунеделно списание у нас не може да бъде друго освен един по-голям вестник, който излиза еднаж в двете недели. И действително, всяка една статия от тия “списания”, особено по текущите вътрешни и външни въпроси, може да се помести в колоните на всеки български вестник, без всякакъв ущърб нито за големината им, нито за съдържанието им. Та изобщо другояче не може да бъде у нас.
Издаването на двунеделно списание и дори на седмично предполага две неща: много литературни и опитни сили и много материал по въпроси, разискването на които не търпи отлагане по своята важност. В такъв случай дори седмично списание става необходимо. Обаче у нас нищо подобно няма. У нас захващат да издават двунеделни списания не за това, че има излишни и опитни литературни сили, нито за това, че се усеща някаква обществена нужда от по-бързото разрешение на натрупани въпроси, или пък защото не могат да намерят място где да изкажат своите мисли по съществующите въпроси. Най-обикновено нещо е у нас това, че захващат списания месечни и двунеделни просто за да се удовлетвори личната амбиция, да си имаме свои органи, в които без стеснение да можем да си кажем своето мнение. Съвършено справедливо забеляза партийният орган “Работнически вестник”, че тази мания съществува и у наши партийни другари, която от партийна гледна точка е не само безполезна, но и вредна. Във всякой случай съвършено е ясно, че засега у нас двунеделните “списания” са просто двунеделни вестници. Такова е “Общо дело”. Дори с такъв характер ще бъде и сп. “Труд”, макар и да е месечно, ако др. Дабев не обърне внимание да дава по-малко статии, но с по-теоретическо съдържание, отколкото много, но които носят вестникарски характер, и статии със забавлително-образователен, тъй да се изразим, смисъл. Но ако недостатъците на сп. “Труд” произлизат от обстоятелството, че др. Дабев се е заловил за едно съвсем ново и мъчно за у нас издание, то “Общо дело” е вестник затова, защото не може да бъде друго едно двунеделно списание у нас.
Но щом е тъй, тогава с издаването на двунеделно “списание” получава се едно заобикаляние на конгресните постановления. Те губят смисъла си. Конгресите оставиха пълна свобода на членовете на партията да издават списания. Но с туй, очевидно, се разбираше именно списания, и месечни. Другояче, всякой член на партията може да издава двунеделни и седмични вестници под названието “списание” и по такъв начин напълно да се суспендират решенията на конгресите. Другарят Я. Сакъзов, като е имал намерение да почне такова издание, трябваше да сондира конгреса, толкова повече, че той направи предложение на него да разреши издаването на една двунеделна притурка към “Работнически вестник”, в която да се разисквали принципиални въпроси. Понеже конгресът не му прие предложението, той имаше добър случай да го сондира за издаванието й от него, от др. Сакъзов. Обаче той не направи това, както не сметна за нужно да сондира мнението поне на Ц. комитет. Това, според мене, е една грешка от страна на др. Сакъзов и лош пример по отношение към партийната дисциплина.
Но независимо от казаното др. Сакъзов в “Общо дело” допуска едно голямо отклонение от принципите на партията и повдига тактически въпроси в такава една неопределена, крайно мъглява форма, която внася голяма бъркотия на понятията. Пред мене са трите излезли броя от “Общо дело” и от тези три броя, като оставям настрана третия, който не представлява нищо интересно в принципиално отношение, в двата други броя уводните статии, които за нас имат принципиално значение, принадлежат на др. Сакъзов несъмнено. В тия именно две статии др. Сакъзов, освен дето повдига въпрос за тактика в крайна невъзможна и неопределена форма, но като член на партията и на Централния й комитет се отдалечава от принципите й. Преди конгреса още др. Сакъзов в своите сказки в разни места през годината даде да се разбере неговата нова еволюция. В своите сказки др. Сакъзов систематически е избягвал почвата, на която стои Работническата социалдемократическа партия. Той навсякъде е говорил политически речи, които положително с нищо не се различавали от един буржоазен, или по-вярно дребнобуржоазен демократ. Събитията, които зачеквал той в тия сказки, както и днешното положение, а тъй също и начина, по който може да се излезе от това положение – всичко това той го разглеждал независимо от общата теоретическа основа на Работническата социалдемократическа партия и без всякакво съотношение към социализма и към партията. Систематично избягвание да споменува за социализъм у нас, както и за съществуванието на социалистическа партия в България – с това се отличавали всичките му речи, които на всички другари, с които е ставало дума за тях, са направили това впечатление, че др. Сакъзов се е отклонил от принципиалната почва на Работническата социалдемократическа партия и се спуснал на почвата на дребнобуржоазния демократизъм.
Същото нещо ние виждаме в уводните статии на двата първи броя на “Общо дело”, които статии са определяющи принципиалното направление на списанието и са излезли из перото на др. Сакъзов. Тези статии са литературно изказвание на същите мисли, които др. Сакъзов е изказвал в сказките си. В тях е забележито същото систематическо избягвание почвата, на която стои Работническата социалдемократическа партия, на която той е член и сега, чл. на Централния й комитет, същото систематическо отдалечавание от главната й теоретическа основа, същото избягвание да се спомене за социализъм и за социалистическа партия в нашата страна. Другарят Сакъзов в “Общо дело” говори за положението в страната съвършено без всякакво съотношение към Работническата социалдемократическа партия – тази партия, която едничка в България развива действително обществено-политическо самосъзнание в работническата маса и дори, изобщо, в българския народ, тази партия, значението на която в нашия обществен и политически живот всекидневно расте. Като че за др. Сакъзов в “Общо дело” не съществува Работническа социалдемократическа партия. Ако в България не биха съществували други литературни органи освен “Общо дело” и ако светът беше останал да съди за обществените движения у нас само по “Общо дело”, то не щеше никой да подозира, че в България съществува една социалистическа политическа организация, каквато е Работническата социалдемократическа партия.
Това напускание почвата на Работническата социалдемократическа партия от един член на Централния комитет е неизбежно следствие на отдалечаването му от главната теоретическа основа на социалната демокрация. И действително, общото заключение от статиите на др. Сакъзов е тъкмо противоположно на теоретическите положения на Работническата социалдемократическа партия. Според същността на тия статии излиза, че политическите режими у нас от 15 години насам не се определят от производствените обществени отношения, а, напротив, тия последните се определят от политическите режими.
Затова у др. Сакъзов се явява такъв въпрос: какво може българският народ да противопостави на политическия режим в страната? На тоя въпрос той отговаря в брой 1-ви на “Общо дело” в статията “Положението”. “И тъй – четем там – какво има да противопостави страната на царствуващето у нас Насилие и Безправие? – Тя има да противопостави днес отделните жизнени интереси на своите производещи слоеве, а утре, като право следствие от това, съединените усилия за провъзгласяването от самия народ на една трайна Свобода и Законност”. Същността на тая мъчно смилаема цитата е, че ако утре се съединят всички “производещи слоеве” с цел да провъзгласят “една трайна Свобода и Законност, тогава ще се тури край на царствующия в страната политически режим. Тъй що, излиза, че политическият режим се определя от такава една случайност, дето “производещите слоеве” у нас не са съединени.
Обаче като изхождаме от нашето главно теоретическо световъзрение, от научния социализъм или Марксовото учение, се убеждаваме, че действителността ни говори тъкмо противното. Ние тогава се убеждаваме в тая несъмнена истина, че слабостта на всички “производещи слоеве” или производителни класи, според терминологията на Марксовото учение, която произтича от материалните условия на страната, определя днешния политически режим. И наистина, всички “производещи слоеве” на др. Сакъзов се намират едни в процеса на разложението, а други – в процеса на образуванието. Най-главният от “производещите слоеве”, а именно земледелческата класа, в която др. Сакъзов съзира “могъщ лост” за изменение на днешните политически наредби, е в процеса на пълното си разложение. Една част от нея отива в едробуржоазната класа, друга остава в средно положение, като все повече клони към разложение, третята част, най-голямата, е напълно съсипана, макар и да живее още с надеждите на дребната буржоазия. В същия процес на разложение се намират занаятчиите. Напротив, едробуржоазната класа и работническата, които са действително прогресивни класи, са в процеса на образуванието си.
Естествено е, че на такова състояние на “производещите слоеве” отговаря и политическият строй. Един социалдемократ, който се придържа о основното теоретическо гледище на социалната демокрация, не може другояче да обяснява съществующия политически режим. А щом той тъй обяснява политическите явления, естествено ще дойде до единственото заключение, което прави самата Работническа социалдемократическа партия, без да се занимава с дирението на дребнобуржоазни пътища за изменението на “цял държавен вървеж”. Обаче др. Сакъзов в статията си в 1-ви брой на “Общо дело” разгледва положението и мерките, които трябва да се употребят за изменението му не от гледна точка на Работническата социалдемократическа партия.
Но освен туй. Като се отдалечава от гледната точка на социалдемокрацията, др. Я. Сакъзов не прави вече никаква разлика между “производещите слоеве”, от една страна, а от друга – не прави никаква разлика между идеологическите им изражения, каквито са политическите групировки, партии и съюзи. Дори той положително нищо не говори за тях. Обаче от гледна точка на Работническата социалдемократическа партия това е извънредно важно, има важен принципиален характер. От тая гледна точка у нас прогресивни класи се явяват днес едробуржоазната класа и работническата, когато всички други средни между тях са дребнобуржоазни, следователно реакционни. В основата на тези класи лежи желанието да запазят едни по-долни обществени отношения, когато буржоазната класа и особено работническата като продукт на по-високи и по-високи производствени форми се стремят към по-високи обществени отношения.
От същата гледна точка никак при туй не важи движението на първите класи. Те могат да дохождат в бунтовническо състояние вследствие накърняване на техните интереси, но тяхното движение винаги се свършва с бунт, който обикновено в резултат дава храна на реакцията в страната и чрез нейните бунтовнически средства закрепява политическия реакционен режим, когато движението на другите две класи носи чисто революционен характер, характер на борба за прогресивни обществени форми. Обаче др. Сакъзов въпреки това, що той изтъкна, за голямо огорчение на някои другари, в реферата си в VII конгрес***, в тазгодишния конгрес на Работническата социалдемократическа партия, за земледелческото движение, в първата си статия в “Общо дело” съзира най-прогресивна обществена сила в “земледелческия слой”, който той счита такава революционна сила, която може да се яви “могъщ лост за изменявание на досегашния държавен вървеж”. Ето, впрочем, неговите собствени думи: “И наистина – четем в 1 стр. на същата статия, – ако не закриваме очи пред това, що става наоколо, ние лесно ще издирим първоизточниците на една обществена промяна у нас. – Още тъй неотдавна, през зимата и пролетта, ние бяхме свидетели на едно небивало досега движение на селяните. Няма нужда да бъде човек опозиционер, за да признае, че това движение не е дело на външни подклаждания, а се е родило в самите недра на простата земледелческа маса, която начева да съзира своята онеправданост, своята потиснатост в политическо и икономическо отношение. В макар и неопределения стремеж към честитост и гражданско равноправие на тези некътнати, млади и буйни сили, не съзирате ли вие могъщ лост за изменявание на досегашния държавен вървеж? При една правилно насочена организация не може ли да се създаде тук една сила, която ще иска да тури скромност и пестеливост в обществените ни учреждения, равноправност в държавните тегоби, демократичност в учебното и военно дело, строга отговорност на всички обществени служители и т. н. и т. н.
Както виждаме, другарят Сакъзов очаква революционна инициатива от такава класа или от такъв “производещи слой”, както той се изразява, от която, от гледна точка на Марксовото учение, не може да се очаква такава инициатива. И наистина, тази класа преди всичко не е еднородна по положение и интереси. Разгледано отблизо така нареченото земледелческо движение, става ясно, че начело на него стоят едри буржоа землевладелци и земледелци от рода на Холевич, на убития от земледелческа машина Учурмански, на русчушките Братоевци и т. н. Подир тях идат дребнобуржоазните селени собственици, в числото на които влизат селените кръчмари и лихвари и на които положението се разклаща и имат основание да се боят, че то ще бъде окончателно разклатено, и най-сетне, иде съсипаното земледелческо население, доведено вече до положението на селски пролетариат.
Очевидно е, че първата категория земледелци теглят към едробуржоазната класа. А пък тя в политическо отношение не отива и няма да отиде, поне за близко бъдеще, по-далече от либерализма на прогресивните либерали или по-далече от конституционализма, приправен с почтена доза от монархическо лакейство на народняците и народните либерали. Втората категория земледелци по самата си същност е реакционна, тъй като главният й стремеж е да запази старите обществени производствени форми, дребнобуржоазния си характер. Третата категория, макар и доведена до пролетариатско положение, но не зачекната от пролетариатското гледище, в грамадното си болшинство живее с дребнобуржоазните идеали и додето тя живее с тия идеали, ще си остане реакционна и материал за политически шарлатани, за демагогстване. Тъй че от наша гледна точка земледелческият “производещи слой”, изцяло взет, не представлява положително такава революционна сила, която да може да създаде такъв политически преврат, какъвто очаква др. Сакъзов, щото да се яви един демократически буржоазен строй. Тоя “производещи слой” по съществото си е реакционен и да се очаква от него каквато и да била революционна инициатива не е нито съгласно с принципите на Работническата социалдемократическа партия, нито с действителността, и ще рече, да строим за собствено утешение дребнобуржоазни утопии. Доколко е вярно, че тоя “производещи слой” е реакционен, най-добре се вижда от основоположенията и практическите искания на нейните идеологически изражения, т. е. на политическите партии, като тъй наречената “демократическа” и на политическия съюз, наречен “земледелчески съюз”. Както е известно, за тия партии най-висок идеал се явява да повърнат страната към дребнобуржоазните обществени производствени форми. С други думи, целта на тяхната борба е да повърнат колелото на историята към старата, осъдената на пропадане, икономическа организация. Затова именно те са и реакционни и идеологическо изражение на борбата на реакционния земледелчески “производещи слой”, от който, пак ще кажа, от наша гледна точка, никаква революционна инициатива не може да се очаква.
Обаче др. Сакъзов именно тоя “производещи слой” счита най-революционен и очаква революционна инициатива от него. Най-чудното е, че това го казва др. Сакъзов и подир предисловието на Кауцки към българския превод на неговото съчинение “Земледелческий въпрос”, III част – “Политиката на социалната демокрация”. Както е известно, др. Сакъзов помоли Кауцки да се изкаже за земледелческия въпрос в България и Кауцки се изказва категорически****, че от земледелческата класа не може да се очаква революционна инициатива и че спасението на източните страни е в развитието на градската демокрация. Кауцки, първият теоретик на научния социализъм, не можеше другояче да погледне на бъдещето на нашата страна. Но др. Сакъзов в “Общо дело” положително забравя тоя съвет на компетентния Кауцки. Повече няма да говоря засега по принципалната страна на новата деятелност на др. Сакъзов.
И тъй от всичко казано е ясно, и съм убеден, че всякой ще се съгласи, че др. Сакъзов в “Общо дело”, като не се поставя на почвата на Работническата социалдемократическа партия, твърде много се отдалечава от нейните принципи.
Да дойдем сега на тактичния въпрос. Но преди туй считам за излишно да забележа следующето. Другарят Я. Сакъзов, като се отдалечава от общата теоретическа основа на социалната демокрация, старателно отхвърля и общоприетата от нея терминология. Както видяхме, той старателно избягва да споменува за класи, а наместо класи употребява “производещи слоеве”, както старателно избягва да говори за класова борба. Може би др. Я. Сакъзов ще каже, че той не се отдалечава от принципите на партията, нито избягва нейната класификация и терминология, а че той не иска да бъде “догматичен” и “шаблонен”.
Такова възражение нищо друго не би означавало, освен желание да се скрие колебливостта в принципите под такива изтъркани думи, до които прибягват обикновено или явни наши противници, или такива, за които нищо не важи изработванието на едно точно научно гледище за обществените явления, или за които принадлежността към определена школа е несгодно за практическите им цели. Не е нито догматизъм, нито шаблонно, когато човек обяснява явленията по една естественонаучна метода и когато наричаме нещата с имена, които характеризират едно определено научно световъзрение. В противен случай, значи собствената си постоянна колебливост да я прикриваме с оригиналничание, което нищо не характеризира, освен че има хора, които обичат да оригиналничат без научна съществена цел. Да дойдем сега на въпроса.
Другарят Я. Сакъзов в двете си статии подига въпрос за тактика. Няма нужда да се говори, че всеки член на партията има право да подига въпрос за тактиката на Работническата социалдемократическа партия, както и да критикува известни конгресни решения. Но когато се подигат такива въпроси, се изисква да се подигат в определена форма, ясно и открито. Обаче др. Сакъзов подига въпрос за тактика, за един временен компромис, но в такава странна форма, която е в състояние да забърка най-ясните понятия. Др. Сакъзов в двете си статии в “Общо дело” говори за един временен компромис между всички “производещи слоеве
Компромиси никога не стават между класи; те са възможни само между партиите на тия класи. Като взимам предвид, че др. Сакъзов е член на Работническата социалдемократическа партия и член на Централния й комитет, то естествено е да направя заключение, че той подига въпрос за тактиката на Работническата социалдемократическа партия. Както е известно, досегашните конгреси на партията са се произнесли против компромисите с другите партии. Очевидно е, че др. Сакъзов подига въпрос за отменение на тия решения. Но в такъв случай е чудно много защо той не поставя въпроса ясно и открито. Както др. Сакъзов постави въпроса за компромисите, положително е невъзможно да се разглежда. Като член на партията и особено като член на Ц. комитет, той беше длъжен да занимае и него, и партията с мотивите, които го карат да иска изменение на конгресните решения по въпроса за компромисите. Искрено съжалявам, че съм принуден да констатирам и тука едно невнимание на др. Сакъзов към интересите на партията и към нейния ръководящ орган.
Изобщо, съвършено е непонятно какви са причините, които карат др. Сакъзов да напуска почвата на Работническата социалдемократическа партия и да се отдалечава от главната теоретическа основа на социалната демокрация и на произтекающите от нея основа принципи на партията дотам, щото да слиза на дребнобуржоазните идеали и световъзрение. И дали другарят Я. Сакъзов осъзнава своето отдалечавание в “Общо дело” от принципите на партията? И не впада ли той като член на Централния комитет в явно противоречие със задачите на Комитета, една от които е да контролира принципиалното направление на партията, на нейните органи и учреждения?
Такъв ред от въпроси неволно възбужда др. Сакъзов със своите статии в “Общо дело”. Интересите на партията изискват разяснение на тия, както и на други въпроси. Работническата социалдемократическа партия не се бои от критика, а особено от критика, произходяща от нейните членове. Тая критика ще изясни още по-добре основните й принципи, ще обясни тактиката й и с туй ще увеличи силата й. Ръководен от тия мисли, като член на партията и на Централния й комитет, обърнах вниманието на нашите другари върху статиите на др. Сакъзов в “Общо дело” и на въпросите, които те повдигат. Мисля, че изпълних един дълг към Работническата социалдемократическа партия като неин член и като социалистически публицист.
Сп. “Ново време”, год. IV,
кн. 10, октомври 1900 г.
Подпис: Д. Б.
* (Буквално: “За своя дом”, в смисъл: за себе си, за своите дела. Бел. ред.)
** “Труд”- месечно работническо илюстровано списание, редактирано от Евтим Дабев. Излизало в Стара Загора от 1900 г. до 1903 г
*** На VII партиен конгрес Я. Сакъзов бил докладчик по въпроса за отношението на партията към земеделското движение. Той обаче не излязъл открито със своите опортюнистически възгледи, тъй като мнозинството от делегатите било против тях, и се приспособил към общото настроение на конгреса.
**** Има се предвид предговорът на К. Кауцки, написан специално за българското издание на третата част на неговата книга „Аграрният въпрос”, излязла през 1900 г. в превод на Я. Сакъзов под заглавие „Земледелческата политика на социалната демокрация”. В казания предговор Кауцки развива неправилното становище, че от селяните не може да се очаква революционна инициатива и че спасението на източните страни е в развитието на градската демокрация.
