ХЕНРИХ ИБСЕН – ВЕЧНИЯТ ИЗГНАНИК

0
145


Изминаха сто години от смъртта на норвежкия драматург Ибсен, който прекара двайсет и седем години в изгнание извън своята родна Норвегия. Но този романтик никога не престана да бъде отшелник по душа.
Какъв беше животът на този гений?

Починалият през 1906 година, вече повече от сто години норвежки драматург не се чувства никъде напълно у дома си. Ибсен умира на 23 май 1906 г. на 78-годишна възраст. Той успя да види отделянето на Норвегия от доминиращата я близо век Швеция. Петнайсет години по-рано той се завърна в родината си, поставяйки края на своето 27-годишно изгнание. При все това той си остана изгнаник по душа. „Истина е, заявяваше той, че човек, живял в толкова много страни, не може никъде да се почувства както у дома си, дори в родната си страна“.

По повод стогодишнината от смъртта му, Жак Дьо Декер, отличен познавач на театъра, избра да го представи чрез някои основни моменти от биографията му. Великолепен метод, защото, ако има писател-мъченик на своето творчество, чийто живот да е бил така погълнат от писане, то това е именно Ибсен.

“Една от неговите най-знаменити поеми, подчертава биографът, описва как миньор копае неуморно своята галерия в недрата на земята. Ибсен се отъждествява с този неуморен работник, работещ в тъмнината”. Образът на миньора препраща към тъмната пещера, в която доброволно се скриваме сякаш в манастир, за да потърсим отговора на въпроса кои сме ние, четейки Библията. Този образ ни препраща и към археолога, търсещ заровени истини, които невинаги са удобни за изказване на глас. Не е учудващо, че драматургът на “Пер Гинт” и “Морска жена” привлече към себе си вниманието на творци, възприемани като лечители на душата – от Фройд до Вилхелм Райх, през Шандор Ференци. И, припомня Жак Дьо Декер, крайната му цел не беше ли да “изправи зрителите пред необятната природа на човека”?

Пътищата, които водят до изявата на гения, към появата на „другото“ същество, са осеяни с тайни, недоразумения и затруднения, преживени в детството, споменът за които винаги остава в съзнанието на всеки възрастен.

Погледнат на младини, Ибсен би могъл да бъде определен като извънбрачно дете. Той обичаше да се маскира (да прикрива чувствата си), свикнал бе да се крие в свое убежище, което е очевиден признак за регрес. Параноята на „Пер Гинт“ и неговият комплекс на Питер Пан (отказът да порасне) си остават в миналото на твореца. Що се отнася до Нора – тя е не само въплъщение на надигащия се феминизъм, но е и говорител на самия автор, когато в края на „Куклен дом“ решава да прекъсне връзките с обществото, налагащо й образа единствено на съпруга и майка, докато тя отстоява правото си да бъде възприемана най-сетне като човешко същество.

Един живот, отразяващ двойствеността на съответната епоха – Жак Дьо Декер изброява малките и големите епизоди, способни да подхранят, дори да „обхванат“ една творба и да я направят емблематична. Той напомня, че Ибсен е имал дете от слугинята на аптекаря, при когото е работил. Припомня и съдружието му с работническите асоциации, вдъхновени от идеите на 1848 г. Преди всичко описва отдадеността на един начинаещ драматург, на когото се налага от твърде ранна възраст да управлява цял един театрален „механизъм“.

В случая с Ибсен въвеждането му в театъра преминава през запознаване със самотата сред алчни събратя, понякога приятели, понякога врагове. Като Бьорнсон, с когото е семейно обвързан и който получава Нобелова награда, на която съвсем законно самият Ибсен би могъл да бъде лауреат. Ето че пак стигаме до доброволното изгнание на твореца, който единствено може да бъде самия себе си, да достигне до сърцевината на своите тайни чрез отдалечаването от другите. В труда си Жак Дьо Декер се спира подробно върху политическите причини на Ибсеновото изгнание. Което позволи установяването на необходимата дистанция и дълбочина и достигането до съответната прозорливост.

В случая прозорливостта се проявява навсякъде както в „Пер Гинт“, така и в записките от направеното през 1869 година пътуване из Египет (там откриваме предупреждение срещу опитите за европеизация на народи, които са натрупвали предубеждения с векове и се обявяват срещу подобно отношение). Слагайки началото през 1877 г., Ибсен разработва реалистичната линия, която му донася успех. Преди това той се беше отклонил от тази линия с пиеса, посветена на император Юлиян, ключов персонаж на модерността, обичащ да взаимства от Кавафи до Рижил Дьобре, мислителите, изпитващи затруднения да се справят с християнското наследство.

От „Нора“ или „Куклен дом“ до „Когато ние мъртъвците се пробудим“ Жак дьо Декер представя изминатия път, което води до „угризенията и съжаленията за несполучливия живот“. Ибсен се старае най-вече да вижда и да показва това. Неговото време, белязано от отмирането на ролята на бащата, е все още и наше време. На теория стана лесно да се говори за някои неща, които навремето шокираха общественото мнение. Ибсен беше будител, един човек, който създава пречки. Нима е благоприлично да се прощава на човек, който казва: „Норвегия е свободна страна, в която живеят оковани хора?“ Но въпреки това почит му оказаха най-великите личности от Хенри Джеймс до Джейм Джойс, който едва 19-годишен научи норвежки, за да може да чете творчеството на Ибсен в оригинал!

Дати:
20 март 1828 – раждане на Ибсен, гр. Скиен
1844 -1850 – помощник-аптекар
1849 – първа пиеса „Каталина“
1851 – създава вестник
1855 – среща Сюзана Торезен, за която се жени три години по-късно
1859 – ражда се синът му Сигурд, чийто кръстник става Бьорнсон
1864 – Ибсен напуска Норвегия
1867 – създава пиесата „Пер Гинт“, поставена през 1876 г. по музика на Григ
1869 – Ибсен присъства на откриването на Суецкия канал
1873 – „Императорът и Галилееца“, пиеса за Юлиян
1877-1899 – „Опорите на обществото“, „Нора или Куклен дом“, „Призраци“, „Народен враг“, „Дивата патица“, „Розмерсхолм“, „Морска жена“, „Хеда Габлер“, „Майстор Солнес“, „Малкият Ейолф“, „Юн Габриел Боркман“ и „Когато ние, мъртъвците, се пробудим“
1891 – връщане от изгнание
1900 – получава мозъчен удар
23 май 1906 – умира в гр. Кристияния

НОРА ИБСЕН: “МОЯТ ПРА-ПРА-ПРАДЯДО
НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ ПРОМОЦИЯ”

Годината на Ибсен мобилизира цялата планета. И без да е имало нужда да поискаме това!

Нора Ибсен е пра-пра-правнучка на драматурга. Тя неслучайно носи името на героинята на „Куклен дом“. „Както впрочем и сестра ми, чието име е Хеда, както „Хеда Габлер“, усмихва се тя.

Нора Ибсен смята, че нейният прадядо я е белязал открай време. „И не само защото съм негова потомка, а най-вече защото той произнесе толкова основни истини за живота, които ме направляват и до ден днешен. Проникната съм от неговите идеи още преди да се науча да чета. Впрочем започнах да чета системно едва на 16-годишна възраст и си спомням, че упорито пренебрегвах първите му пиеси, към които се пристрастих истински едва след „Пер Гинт“.

Нора Ибсен се включи пълноценно в създадения от норвежкото правителство през 1997 г. Комитет за честване на стогодишнината от смъртта на Хенрих Ибсен, при бюджет десет пъти по-малък от този на датчаните по повод честването на Андерсен (32 милиона крони – около 4 милиона евро). „Истина е обаче, отбелязва тя, че Ибсен не се нуждае от промоция“. И програмата на тези чествания го доказва: около 8000 прояви в 74 страни.

Разбира се, участват и норвежките градове, в които Ибсен е живял (Скиен, Гримщад, Берген, Осло), както и тези, в които е живял по време на 27-те години на своето изгнание (Рим, Дрезден, Мюнхен, Берлин). Гвоздеят в програмата обаче е предвиден за Египет през октомври в Кайро, при пирамидите, където Пер ще води диалога си със Сфинкса, истинския…

Жак дьо Декер
(Литературна притурка на белгийския вестник „Льо Соар“,
31. 03. 2006 г.)
Превод Вера Маринова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук