РАЗМИШЛЕНИЯ ПО ПОВОД НА НОВА ПРОГРАМА НА БСП

0
523

Роден през 1924 г. в Пловдив. Участник в антифашистката съпротива. Завършва право. Доктор по икономика. В края на 50-те и началото на 60-те години е доцент и ръководител на катедра в Стопанската академия в Свищов. Пише в областта на световния капитализъм и левите идеи у нас и в Европа.
Възстановяването, структурирането и модернизацията на националната икономика, европейската интеграция, демографската нормализация на България при едновременно ликвидиране на бедността – всичко това са основни задачи на всички български партии, в т.ч. и за Българската социалистическа партия през близките 10-15 години. Без решаването на тези проблеми няма бъдеще за страната. Затова и те трябва да се включват в един първи раздел на новата програма на партията.

Развитата част на съвременния свят живее днес в условията на това, което аз наричам социална реформа на капитализма – един цивилизационен връх в историята.

Социалната реформация е обединение на капиталистическата пазарна икономика със закрилата на индивидуалните свободи и още – със система от социално и фискално законодателство, ориентирано към преразпределение на част от националните доходи в полза на най-ощетените. Някои наричат това социалдемократически модел. Всъщност е пресилено, защото при условията на социалната реформация живеят и райони, чужди на социалдемократизма (Канада, САЩ, Австралия, Япония и др., разбира се, при по-чист или недостатъчно чист модел на социалната реформация). Задачи в тази област, които трябва да намерят място в новата програма, могат да бъдат: защита и разширяване на социалната реформация и особено свързването й с по-висока степен на ефективност. Социалдемократизирането на БСП трябва да се разбира като присъединяване на БСП към онези европейски сили, които насочват своята политика към защита и задълбочаване на социалната реформация в условията на едностранното господство на капитализма в света.

За ценностната система на БСП

Това са ценностите на Социалистическия интернационал. Ще изложа някои съображения върху главната от тях – справедливостта и свързаната с нея експлоатация на наемниците.

Маркс не разглежда експлоатацията като справедлива или несправедлива. Той само констатира, че от гледище на капиталистическия начин на производство експлоатацията не може да бъде определена като несправедлива, а една друга идея за справедливостта просто предполага отхвърлянето на господстващата икономическа система. Следователно, няма надисторическа концепция за справедливост. Ако това е така – каква е изходната позиция за установяване на справедливост при съществуващ капитализъм?

В зададения въпрос се долавя оспорването на системата. Но това оспорване не е произволно. Защото капиталистическият фундамент – наемното отношение между труда и капитала, е основан върху “обявяването” на работната сила за стока и нейната “покупко-продажба”, а това няма правна основа в нито едно законодателство в света. Работната сила не е продукт на труда и затова не е стока; тя физиологически е неотделима от личността на работника, поради което не може да бъде отчуждавана (продавана или наемана) или преобретявана (купувана). Още през 1998 г. съм доказал (в. “Дума”, 20-21.03. 1998 г. и 25. 04. 2000 г.), че при съществуващите правно-икономически системи в света единствено възможната сделка между капитала и работника е договор за съвместна дейност, и точно оттук трябва да започне реформирането на наемничеството – до пълно възстановяване суверенитета на труда и неговата еманципация. Всяка друга справедливост при запазване на капиталистическото наемничество ще бъде извън разговора.

Тук е необходимо да отбележа следното: доколкото експлоатацията е едно класово отношение, а не индивидуална несправедливост, нейното ликвидиране не почива нито в едно справедливо разпределение, нито чисто и просто в едно отменяне на принадения труд (защото нито едно общество не може без принаден продукт), а в един демократичен контрол над социалния принаден продукт, неговото насочване и използване като дейност от изключителен национален интерес. И за тази цел не е нужно да се отменя частното предприемачество с креативните му възможности за обществото. Необходимо е само да съществуват ясни и прозрачни правила при съблюдаване интересите на капитала и труда. Доколкото работната сила е неотделима от човешката личност на работника, при сегашната практика по същество капиталът присвоява не отделно работната сила, а самата личност на работника. Затова казвам, че наемничеството е остатък от робството. В него трябва да се въвеждат постепенно реформи в посочената посока.

Навремето преимуществото и самочувствието на социалистическото движение “произлизаше” от “научното” убеждение, че ние сме изразители и “пълномощници” на историческата необходимост, на програмираната историческа цел. Днес това го няма и слава Богу. Нищо в историята не е предпоставено, в т.ч., разбира се, и социализмът. Но като приемаме тази правилна теза за необусловеността на историческия процес, не означава, че ние не можем и не трябва да си поставяме цели за реформиране и трансформиране на обществото. Независимо че отхвърляме абсолютната историческа предпоставеност на някакво бъдещо общество и че възприемаме тезата за социализма като за един социален проект за реализиране, ние трябва в нашата програма да кажем към какво устройство на обществото се стремим в историческа перспектива и да защитим едно реформирано устройство на обществото.

Аналогично е положението и с другите ценности на световното социалистическо движение. Много важно е вътрешното идентифициране на ценностите, защото Европейската народна партия ги обявява и за свои ценности.

Вероятно е известно, че т.нар. англосаксонско аналитично марксистко течение създаде своя марксистка “теория за справедливостта” (главно Раулс, но и Елстер, Врайт и др.). Става дума за една концепция за справедливостта, която се опира на интуитивните идеи на хората за справедливостта с корени в религията, морала, политиката, т.е. за една надисторическа справедливост. “Аналитиците” признават, че все още няма общество с господстваща справедливост. Те възприемат “социалдемократическия” модел, за който споменахме, но са недоволни, че системата за справедливост почива върху механизми “eх post”. За преминаването към вариант “en ante” те предлагат да се поощрява “особствяването” на повече хора, като се въведат ограничения против концентрация на собствеността и богатството, без промени в системата на наемничеството. Главните принципи на “теорията за равенството” се свеждат до два императива:

– Всеки човек има право на еднакви основни свободи;
– Социалните и икономическите неравенства са допустими само при условие, че:
а) те са в интерес на най-ощетените;
б) те са отворени за всички и създават равни шансове за всички.

Една от слабостите на марксическата теория и на социалистическата практика беше стремежът да свържем тази последната с морала, което означава да се иска хората да поставят общия интерес над личния. Тук е зарито кучето. Като добър материалист, Маркс мислеше, че хората са движени поначало от своя интерес, или от това, което считат за свой интерес. Той писа: “Индивидите преследват единствено своя частен интерес, който според тях не съвпада никак с техния общ интерес” (немската идеология). Следвайки логиката, за да се реализира идеята, хората трябваше да се заставят да поставят общия интерес над личния интерес. Но за тази цел липсва антропологически инструмент за моделиране на нов човек, което е невъзможно и известно е каква беше съдбата на това противоречие. А правилният път беше да се следва формула, при която хората, работейки за своя личен интерес, да реализират и общия интерес. Наемното отношение, изградено върху несъществуващата стока работна сила, т.е. изградено извън закона, трябва да се легитимира в единствено възможния законен договор за съвместна дейност, с всички произлизащи от това последици.

Левите идеи също трябва да се развиват. Дошло е време при левицата да се търси един начин на помирение, на съвместяване на социализма с пазара, със свободата, в това число и с икономическата, не изключвайки и частната инициатива. Левицата и социализмът имат своя “лява десница” и “лява левица”. Времето иска от нас да застанем в центъра на левицата, като вземем поука от провала на марксовия социализъм, но без да отхвърляме да действаме в полза не само на демокрацията, но и на справедливостта, в това число и социалната справедливост и на свободата, в това число и икономическата, включително с допуск на частната инициатива с нейната креативност при условията на реформацията на наемните отношения, както е посочено по-горе.

Не трябва да бързаме да се разделяме с идеята за класите и борбата между тях. Социално-икономическото развитие в обозримо историческо време няма да заличи различните интереси, а оттук и класите. Полезно е да се създадат и силови отношения между тях, не много разрушителни, компромисни и диалогични за противопоставяне и решаване на противоположните интереси. Такъв подход е полезен за цялото общество.

Отношение към акционерната форма на капитала: с развитието на акционерството не се получи ликвидиране на капитализма, на което се залагаше. Обратно: капиталът става все повече социален, но все по-малко социалистически. Защото трябва да се максимизира капиталът в полза на акционерите и на пенсионните фондове, които увеличават бързо своето присъствие във водещите акционерни компании, с което се преплитат силно интересите на днешните и утрешните пенсионери със съдбата на акционерния капитал. Акционерството във всичките му форми (котиран или не на борбата, семеен или не, стабилен или не) остава по същество в капиталистическата икономика и система. Може би ще дойде време, когато на основата на трансформацията на наемното отношение на основата на договори за съвместна дейност, участието на труда ще се валоризира и ще възникнат смесени акционерни компании, включващи и договор за съвместната дейност. Не е излишно програмата да се обърне с лице и към този въпрос на бъдещето.

Напоследък възникна понятието “екологическа икономика”. Не само разхищението на природните ресурси без промяна в общественото поведение; не и само участието на екосистемата с близо 50% в националния и световния продукт без съответен стойностен и паричен израз. По-скоро неспособността на капиталистическия пазар да осигурява нормално възпроизводство на екосистемата (и нетния й биологически продукт) формира това направление; то поставя въпроса за границите на пазарната регулация и за историческата граница на капиталистическото производство. В отхвърлянето на капитализма все повече над идеологическата дихотомия – производителни сили и производствени отношения – връх вземат съображенията на екологическата икономика за оцеляване на Земята и на човечеството.

И тук за програмата възниква въпросът: имаме ли ние, социалистите, в своите програмни цели преодоляването на тези предели, или просто сме вече част от тази господстваща система, отчуждени и от реформите?

За характера на БСП

Иска ми се да определим партията в програмата като партия на реформацията и трансформацията, която поставя реформите в услуга на революционните очаквания на хората за промени. И ако с това се различаваме от някои партии на Социалистическия интернационал, защо да не забелязваме, че се приближаваме до други партии на същия Интернационал. А и малко повече плурализъм няма да му навреди.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук