В понеделник, 22 май, на картата на Европа се появи нова държава – след 88-годишно прекъсване Черна гора възстанови независимостта си. Това бе резултатът от проведения в неделя референдум, на който “за” отделянето на републиката гласуваха 55.4% от гласоподавателите срещу 44.6 на сто противници на разпадането на и без това хлабавата й федерация със Сърбия. Избирателната активност на вота бе 86,3 процента – най-високата след 1990 г., което допълнително го легитимира. Според предварително съгласуваните, включително и с ЕС правила, валидността на отделянето се признава при резултат над 55 процента “за”.
“По решение на мнозинството от гражданите на Черна гора независимостта на нашата страна е възстановена”, заяви пред привържениците си премиерът Мило Джуканович, допълвайки, че това е кулминацията на борбата, започната преди повече от десетилетие. “Вече имаме наша собствена държава”.
Така Черна гора стана третата република от бивша Югославия, след Словения и Македония, която се отдели, без да бъде даден и един изстрел. Но ако за останалите бивши югославски републики може да се каже, че се сдобиха с независимост, Черна гора я възстанови, тъй като от края на XVIII век до 1918 г. тя е съществувала като независимо княжество. Сърбия обаче се лиши от излаз на море.
Докато в Подгорица едни ликуваха, а други ближеха рани, експертите предупредиха, че трудностите тепърва предстоят за 650-хилядното население на новата независима държава. След еуфорията Белград и Подгорица трябва да седнат на масата на преговорите и да се разберат за детайлите по отделянето. Макар и двете републики вече да са разделени от граница и като валута, спорните въпроси не са малко – гражданство, администрация, данъци и такси и достъп до здравеопазване и образование, съвместния адриатически флот. Следва и сложен процес по международно признаване. Съюзът между Сърбия и Черна гора официално се разпуска, а Сърбия като наследник получава всички негови права и задължения, както и мястото в ООН. Черна гора като нова държава трябва да кандидатства за членство във всички международни организации, а Брюксел ще трябва да започне съвършено нова процедура във връзка с желанието на черногорците да влязат в Европейския съюз.
Сръбските медии и политици посрещнаха изхода от гласуването със съмнения в легитимността му и без призиви за непризнаване. “Отцепване” и “Край” бяха сред най-честите заглавия на белградската преса. В типичния си стил външният министър на съюза Сърбия и Черна гора Вук Драшкович обяви, че вече е настъпил моментът за възстановяване на монархията в Сърбия.
Всички бивши югорепублики приветстваха раждането на независима Черна гора. “В понеделник станахме свидетели на края на проекта “Югославия”, създаден във време, изпълнено с добри намерения”, заяви македонският премиер Владо Бучковски. “Смятам, че това ще има отрезвяващ ефект за Белград и Сърбия ще поеме по пътя на европейската интеграция”.
Според руски политолози сръбско-черногорският развод ще мине относително безпроблемно, но референдумът ще има политически отзвук в междуетническите отношения в Македония, а подобни процеси внимателно следят и лидерите на такива райони като Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието и дори в Каталуня и страната на баските в Испания.
Два дни преди тази развръзка на един процес, продължил 6 и повече години на разпадане на бивша Югославия, в Копенхаген председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу заяви, че Европейският съюз не може де предложи членство на всички желаещи европейски държави. По време на дебати в датския парламент за бъдещето на Европа, Барозу изтъкна, че комисията отдава приоритет на политиката на добросъседство.
“Не можем да гарантираме нови ангажименти за разширяване на ЕС” освен онези, които вече са известни, подчерта той, имайки предвид България и Румъния, които трябва да се присъединят към съюза през 2007 или 2008 г., както и Турция, която евентуално би могла да ги последва в по-дългосрочен план. ЕС проучва как да активизира политиката си към новите съседи по отношение на Украйна, Молдова, Грузия, Армения, някои страни от Северна Африка и дори от Близкия и Средния изток, изтъкна още председателят на Европейската комисия.
В края на май пък страните от ЕС постигнаха принципно споразумение по спорната директива за либерализиране на сектора на услугите, след продължил 3 години ожесточен дебат, който противопоставяше старите на новите страни членки.
25-те одобриха компромисен текст, много близък до подкрепения от Европейския парламент вариант, в който бяха извадени най-противоречивите елементи. След осем часа и половина преговори, министрите, отговарящи за конкуренто- способността, одобриха компромисното предложение.
Целта на директивата е да насърчи икономическия растеж и конкурентоспособността на 25-те в области, вариращи от информационните технологии до ВиК-услугите. Услугите формират около 70% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз и премахването на националните бариери е смятано за ключово при увеличаване на растежа на европейската икономика.
Много сектори, сред които здравеопазването, транспорта, социалните, комуналните и финансовите услуги обаче бяха изключени под натиска на някои западноевропейски правителства и профсъюзи, които се опасяват от наплив на евтина работна ръка от Изток. Основното противопоставяне бе между страхуващите се от “социален дъмпинг” Франция и Германия, от една страна, и Полша и останалите присъединили се през 2004 г. държави, от друга.
След като Европейският парламент одобри проекта, 25-те ще разполагат с три години, за да приемат директивата. Това прави малко вероятно частичното либерализиране на услугите преди края на 2009 г.
След провала на европейската конституция споразумението за либерализирането на услугите се превърна в тест за способността на 25-те да постигат съгласие по големи проекти.
На 22 май в Брюксел и 22 от държавите членки декларираха готовност да участват в създаване на единен европейски оръжеен пазар. Те поеха ангажимент да предоставят достъп до националните си оръжейни пазари на компании от други страни членки. Проектът предвижда от юли договорите за военна техника да бъдат публикувани в електронен бюлетин.
Планът за създаване на единен европейски оръжеен пазар цели да повиши конкурентността на европейските оръжия чрез засилване на вътрешната конкуренция и значително намаляване на протекционистките мерки за защита на националните военно-промишлени комплекси.
В момента отделните държави ограничават значително достъпа на фирми от други страни от ЕС до националните си оръжейни пазари, цитирайки съображения за сигурност. Близо половината от договорите в отбраната, на обща стойност около 30 милиарда евро годишно, са обект на подобни протекционистки мерки.
Испания и Унгария уведомиха Брюксел, че няма да се присъединят към инициативата, а Дания има право да не участва в някои европейски отбранителни проекти.
В края на месеца 2,5 милиона поляци пропътуваха стотици километри, за да присъстват на публичните срещи с папа Бенедикт XVI по време на четиридневното му посещение в Полша от 25 до 28 май. След тържествената литургия при проливен дъжд пред 270-хилядно множество във Варшава и визитата му в Краков, където неговият ментор Карол Войтила е бил архиепископ в продължение на 15 години до избирането му начело на Римокатолическата църква през 1978 г., кулминацията на това символично посещение на Бенедикт XVI бе изявата му в бившия нацистки концентрационен лагер Аушвиц заради факта, че Йозеф Рацингер е германец.
“Господи, защо?”, попита папа Бенедикт XVI, след като мина под надписа “Трудът те прави свободен”, изписан на родния му език. Със събрани длани, с лице, застинало в строга тържественост, папата, който на младини е членувал в нацистката организация “Хитлер юнген”, се спря пред Стената на смъртта – мястото, на което затворниците са били екзекутирани. Наричайки себе си “син на Германия”, папата произнесе кратка молитва и попита защо Бог е мълчал, когато 1,5 млн. души, повечето евреи, са загивали в тази “Долина на мрака”. Много наблюдатели обаче изтъкнаха, че Бенедикт XVI не пое вината на църквата, обвинявана в безучастност и дори в съучастие по време на събитията от Втората световна война.
Май беше интересен на събития и отвъд Атлантика, които имаха силен международен резонанс.
Боливийският президент Ево Моралес обяви на 1 май национализация на газовата и петролната индустрия на страната, доминирана от многонационални компании. Пълният контрол над тази индустрия ще бъде поет от боливийската държавна енергийна и петролна компания, посочи Моралес. Той изпрати армията да окупира 53 петролни и газови инсталации в цялата страна и даде 180 дни на чуждестранните компании, за да подпишат нови договори.
Президентът заплаши, че тези, които отхвърлят указа му за национализация, ще трябва да напуснат страната. Планира се от 50% до 82% от печалбите на чуждите компании, реализирани от продажби на петрол и газ, да постъпват в бюджета на Боливия. След петрола и газа ще бъдат национализирани и други природни ресурси, заяви лидерът на Боливия.
“Ограбването на Боливия свърши”, заяви Моралес десетина дни по-късно, на срещата на лидерите на Евросъюза и Южна Америка във Виена. Той посочи, че има суверенното право да обяви национализация на енергийните ресурси в страната. “Ние не сме длъжни да преговаряме или информираме други страни, когато става въпрос за вътрешната политика на държавата”, каза боливийският лидер. Той допълни, че правителството му не планира обезщетяване на чуждестранните петролни компании в страната, тъй като ще им бъдат гарантирани печалбите от съвместното опериране. “Има компании, които са инвестирали и имат пълното право да възвърнат инвестициите си, но те няма да имат правото на собственост”, заяви Моралес.
В Боливия оперират 26 групи, сред които френската “Тотал”, испанската “Репсол”, щатският гигант “Ексон Мобил”, британската “БГ Груп”, бразилската “Петробрас”. Страната разполага с вторите по големина залежи на петрол и газ в Южна Америка след Венецуела.
Веднага след изненадващото решение на Моралес, на свикана спешно среща в Буенос Айрес на 5 май, президентите на Бразилия, Боливия, Венецуела и Аржентина се споразумяха да договарят цените на боливийския природен газ и да гарантират непрекъснатостта на доставките. Въпреки кризата, лидерите на четирите южноамерикански държави се обявиха за регионално единство и отхвърлиха опасността от срив в отношенията между Боливия и Венецуела, от една страна, и Бразилия и Аржентина – основните газови пазари на Боливия – от друга.
Сред нарастващо безпокойство на Запада заради набиращия сила в Латинска Америка левичарски национализъм, в Колумбия, на проведените в края на май президентски избори, убедително за втори мандат бе преизбран ползващият се с подкрепата на САЩ Алваро Урибе.
Като реакция на случващото се на Юг, американският президент Джордж Буш потвърди намеренията на САЩ да засилят ядрената си енергетика, за да намалят зависимостта от вноса на енергийни източници. В името на икономическата и националната сигурност САЩ трябва агресивно да напредват в изграждането на атомни електроцентрали. Другите държави го правят, отбеляза Буш.
В САЩ има 100 атомни електроцентрали, разпръснати в 31 щата, но от 1973 г. не е правена поръчка за нов реактор. През миналото лято Буш подписа обширен законопроект, предвиждат стимули за строителството на подобни съоръжения. Администрацията иска Конгресът да одобри отпускането на 250 млн. долара (194,5 млн. евро) за ускоряване на дългогодишната изследователска програма за преработка на ядрено гориво, която, според защитниците й, би намалила риска и количеството на отпадъците от реакторите. През 70-те години на миналия век САЩ се отказаха от преработката на ядрено гориво.
По-големи вълнения в САЩ обаче предизвиква скандалът, свързан с подслушването на телефонните разговори на милиони американци. Според разследвания на най-тиражния американски всекидневник “Ю Ес Ей тудей” трите най-големи американски телекомуникационни компании – Ей Ти Енд Ти, Върайзън комюникейшънс и БелСаут, са предоставили след 11 септември 2001 г. на Агенцията за национална сигурност (АНС) свободен достъп до поверителна информация, свързана с частни разговори, включително телефонни номера, продължителност на разговорите, честота на обажданията, повторно набиране на номера. Единствено по-малката телефонна компания “Куест” се е противопоставила на искането на АНС.
Още в края на миналата година американците научиха за непозволените методи на правителството при събирането на информация. Тогава “Ню Йорк таймс” разкри, че АНС, която по време на Студената война се занимаваше с подслушването на Съветския съюз, от 11 септември насам е пренасочила дейността си към своите сънародници. Тогава Буш призна, че е упълномощил АНС “да подслушва международни разговори на лица с известни връзки с “Ал Каида”, без благословията на съда.
През май последните разкрития дадоха нова представа за мащабите на шпионската дейност на държавата, оказала се далеч по-всеобхватна, отколкото признава Буш. Той отново побърза да увери, че подслушването не включвало съдържанието на разговорите, а само “суровите” данни за тях.
И все пак много американци започват да се питат какво ще последва.
В разгара на този скандал американският Сенат одобри кандидатурата на генерал Майкъл Хейдън за директор на ЦРУ.
Пак през май, с 62 срещу 36 гласа горната камара на американския Конгрес одобри законопроект за имиграцията, който може да даде шанс на 11-12 милиона незаконни имигранти да станат граждани на САЩ.
Съединените щати да изкоренят практиката на мъчения на задържани в затворите в Афганистан и Ирак, пишеше в разпространения този месец доклад на Комисията на ООН срещу изтезанията. Комисията призова Вашингтон да осъзнае, че задържането на хора в тайни затвори е проява на издевателство, жестокост и унизително отношение и да ги закрие, както и затворническия център във военната база в Гуантанамо, Куба, тъй като са нарушение на международните закони.
Затворът в Гуантанамо ще бъде закрит, когато му дойде времето, отговори от Вашингтон държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс. “Всички искат да бъде закрит Гуантанамо. Но питам, ако го затворим, какво ще стане със стотиците опасни хора, задържани по бойните полета на Афганистан заради връзките им с “Ал Кайда?”, каза Райс в интервю за телевизия Фокс.
САЩ имат намерение да инсталират противоракетна база в Европа, за да предотвратят нападения на Иран, научихме през май от публикация във в. “Ню Йорк таймс”. Полша и Чехия са сред страните, на чиято територия до 2011 г. може да бъдат разположени десет ракети прехващачи, написа изданието. Това лято се очаква американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд да препоръча на чия територия да бъде противоракетната база, добавя вестникът, като се позова на източници от Пентагона. За проекта министърът на отбраната на САЩ е поискал 56 млн. долара от американския Конгрес. Сумата ще е необходима само за започване на работата по проекта, а общата му стойност е 1,6 милиарда долара.
Интерес предизвика и общото признание в края на май на президента на САЩ Джордж Буш и на гостуващия му британски премиер Тони Блеър, че в започнатата от тях през 2003 г. война в Ирак е имало грешки. Двамата обаче дадоха да се разбере, че войските на двете страни ще останат в Ирак, докато новото правителство започне да функционира.
От другата страна на планетата опустошително земетресение с магнитуд 6,3 разлюля в събота, 27 май, Индонезия и причини над 5000 жертви. Това бе третото голямо земетресение в Индонезия за последните 18 месеца.
