ОТНОВО ЗА НАЗВАНИЕТО „ДЪРЖАВЕН СОЦИАЛИЗЪМ“

0
148

Професор, д-р, член-кореспондент на БАН. Завършва философия в Софийския университет. Работи в областта на социологията. Бил е директор на Института по социология и главен редактор на сп. „Социологически проблеми“. Бил е зав.-отдел и секретар на ЦК на БКП. Има много научни трудове, от които са публикувани и в чужбина. Автор е на книгите: „Възрожденският процес в България“ (1992 г.), „Живковизмът през призмата на една лична драма“ (1993 г.), „Сталинисткият тоталитаризъм“ (2000 г.) и др.

           Един от съществените въпроси на научния ретроспективен анализ на обществото в СССР, установено в края на 20-те и началото на 30-те години и просъществувало до края на 80-те години на XX в., е въпросът за неговото название. След войната общият социален модел се наложи и в източноевропейските страни. Това общество се самонаричаше „социалистическо“, но дали е така?

           Названието на едно явление не бива да бъде произволно, необходимо е то вярно да отразява същността на явлението. При прегледа на появилите се досега наименования на въпросното обществено устройство се установява, че някои от тях са неправилни, а други отразяват само отделни негови черти. Като най-точно аз смятам въведеното от мен название „сталинистки тоталитаризъм“ (2: 156-158).

           Но някои автори си служат с наименованието „държавен социализъм“. Искра Баева даже твърди, че терминът „държавен социализъм“ започва да се налага като най-приемлив (1: 8). С него си служи и го обосновава у нас Васил Проданов (3; 4: 140, 146, 151, 272 и др.). Този термин вероятно се въвежда за първи път от Кауцки в брошурата му „Основите на социалната демокрация“, първото издание на която се появява в 1892 г. Употребява се многократно от Тофлър в „Трусове във властта“. Тъй като в книгата си „Сталинисткият тоталитаризъм“ съвсем лаконично маркирам неприемливостта на термина „държавен социализъм“, тук смятам за потребно да посоча по-подробно неговата необоснованост.

           Преди всичко поддръжниците на названието „държавен социализъм“ извеждат на първо място сред институциите на това общество държавата. Но те нямат основание. Азбучен факт, който не се отрича от нито един автор върху сталинистко-тоталитарното обществено устройство, е, че главната институция в него е партията като оръдие на личната власт. Държавата е само изпълнителен орган, който привежда в действие партийните решения. Бидейки в центъра на сталинисткото тоталитарно общество, партията има основополагащо значение. Ръководителят на партията е фактическият ръководител и на цялото общество. Тъкмо затова постът в партията е много по-важен от поста в държавата. Хрушчов се утвърди като първи ръководител на СССР, защото зае решаващия пост в партията, а Маленков, който след смъртта на Сталин беше определен за министър-председател, загуби борбата за властта. Избирането на Тодор Живков за първи секретар на ЦК на БКП през 1954 г. се оказа най-важното условие за окончателното отстраняване на Червенков от властта, както и за отстраняването на другите конкуренти на Живков.

           Вторият същностен дефект на названието „държавен социализъм“ се състои в обстоятелството, че приписва на сталинисткото тоталитарно общество истински социалистически характер. За да се приеме такава теза обаче, трябва да се докаже, че за социализма са характерни:

  • – лична власт на един ръководител, издигнат повече или по-малко в култ;
  • – превръщане на партията и на нейните ръководни органи – Централният комитет, Политбюро и т.н., в оръдие на личната власт;
  • – безотговорност на първия ръководител и на членовете на ръководството, на партийните органи и на партията като цяло;
  • – потъпкване на демокрацията в партията и държавата;
  • – фактическо одържавяване на всички форми на стопанска дейност и тяхното управление при почти абсолютна централизация на планирането;
  • – силни тенденции към монархичност и династичност;
  • – масов терор и репресии срещу участниците в революционната и антифашистката борба, срещу кадрите в партията, държавния апарат, органите на сигурността, срещу най-видни учени и дейци на изкуството, срещу обикновени трудещи се;
  • – масова дезинформация, липса на гласност, издигане на „желязна завеса“ към западния свят (отделен е въпросът за „желязната завеса“, която капиталистическите държави издигаха към сталинистко тоталитарните страни);
  • – Образователна и културна ограниченост на ядрата от най-висши ръководители, вземащи най-важните управленски решения, груб волунтаризъм в управлението;
  • – органична неспособност да се извърши завой към интензивен тип развитие на икономиката, което я обрече на изоставане и криза.

 

           С лекота могат да се посочат още редица същностни недостатъци и пороци на сталинисткото тоталитарно общество, установено в СССР в края на 20-те и началото на 30-те години на XX век и наложено след Втората световна война в новопоявилите се страни на народната демокрация, както се наричаха тогава.

           Очевидно е за всеки запознат с марксисткото учение, че който се опита да припише тези черти на социализма като обществено устройство, той скъсва напълно с марксистката методология, със социалния идеал, обоснован от марксизма. Но това е неизбежно, щом привържениците на термина „държавен социализъм“ разглеждат сталинистко тоталитарните общества като социалистически.

           Искра Баева вероятно е почувствала противоречието, в което изпада, приемайки названието „държавен социализъм“, и затова на редица места в иначе съдържателната си и сериозна книга „България и Източна Европа“:

 

  • – употребява термина „реален социализъм“ в кавички (1: 208, 209, 218, 227);
  • – говори за социалистическа алтернатива на съветския режим, т.е. излиза, че според нея съветският режим не е социализъм (1: 218);
  • – периодът 1944-1989 г. у нас условно може да се нарече социализъм (1: 68), т.е. Баева се съмнява, че този период е социалистически.

 

           Васил Проданов описва различните схващания за природата на обществото в СССР и източноевропейските страни след Втората световна война до края на 80-те години на XX в., като ги разделя в три групи: стадиалноформационни модели, стадиално-бифуркационни модели и схващания за комунизма като специфична реалност (3: 23-61). Основателно е неговото твърдение, че обществото, в което живяхме до 1989 г., не е капиталистическо (3: 44). Същевременно той отхвърля тоталитарния характер на обществата в СССР и източноевропейските страни. Според него категорията „тоталитаризъм“ е подложена на остра критика на Запад и се отхвърля от голяма част от сериозните социални мислители (3: 45). Понеже специално съм посочил основните аргументи за неправилността на това разбиране (2: 160-161), тук не е необходимо повече да се занимавам с него.

           Три са основанията на Проданов за използването на характеристиката „държавен социализъм“. Първо, централизираното държавно управление, второ, идеологическата ангажираност с идеите на комунизма или социализма, трето, премахването или рязкото съкращаване на частната собственост върху средствата за производство (3: 61). Какви възражения могат да се направят срещу тези основания?

           Ще повторя: централизираното държавно управление се предхожда и обуславя от присъстващата и проникваща във всички пори на обществото монополна ръководна роля на партията, изградена йерархично и абсолютно централизирана. Тъкмо тя насочва цялостната дейност на държавата. Както вече казах: игнорирането на ролята на монополната партия и неизтъкването на нейната определяща роля спрямо държавата е първият принципен недостатък на термина „държавен социализъм“. За второто основание – обстоятелството, че сталинисткият тоталитаризъм спекулира с понятията „комунизъм“ и „социализъм“, а тук могат да се прибавят и понятията „ленинизъм“ и „болшевизъм“, не придава социалистически или комунистически характер на общественото устройство. Този момент едва ли се нуждае от доказателства. Що се отнася до третото основание, премахването и рязкото съкращаване на частната собственост може да се разглежда като белег на социалистическото общество само при условие, че икономическите субекти функционират върху основата на стопанската сметка в условията на пазарни отношения и конкуренция, че не се одържавява фактически цялата собственост, а се допускат и други форми на обобществена собственост – общинска, кооперативна и т.н.

           Следователно липсват научни аргументи за приемането на наименованието „държавен социализъм“. То представя в превратна светлина обществата в СССР и източноевропейските страни и дискредитира марксисткото понятие за социализъм и комунизъм. Това наименование трябва да бъде изоставено. Както се опитах да докажа, най-точният термин за наименоване на обществото в СССР и източноевропейските страни от началото на 30-те до рухването му в края на 80-те години на XX в. е терминът „сталинистки тоталитаризъм“. Той съчетава вярното отражение на структурата и функционирането на явлението с ролята на ръководната личност, под чието водачество това общество се установява, както и насочва към конкретно-историческите обстоятелства, при които то се утвърждава и съществува.

           Литература:
1. Баева, Искра. България и Източна Европа. С.: Парадигма, 2001
2. Михайлов, Стоян. Сталинисткият тоталитаризъм. С.: М-8-М, 2000
3. Проданов, Васил. В какво общество живяхме до 1989 г.? – в: Отвъд прехода – модернизацията. С., Христо Ботев, 2000.
4. Проданов, Васил. Глобалните промени и съдбата на България. С., Христо Ботев, 1999.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук