ЛЕТНИ ТРЕПАЧИ

0
198

Роден през 1975 г. Завършил е педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1999 г. е журналист във в. „Земя“, сега работи във в. „Дума“.

           Жега е! Наскоро един приятел ми каза: „Вместо да се занимават толкова време с тези СС-23, що не ги изкарат на слънце, ще се разтопят за три дни“. Ако ракетите бяха от шоколад, това действително щеше да е едно идеално решение на проблема за унищожаването им, плюс организиране на детско тържество край топящите се оръжия. За нещастие на унищожителите обаче, хвъркатите чудесии са си направени от чудесна сто
           мана и освен това имат интересното свойство да се взривяват, поради характера на съдържимото си.

           Драмата на българските оперативно-тактически ракети продължи и през този месец и ще има развитие и през следващия, и през следващия и през… Тази драма обаче не е нещо изолирано за стопанина им – Българската армия, поради което се явява (поредния – Б.А.) тежък удар за войската. Нищо чудно голямото трепане на ракети да продължи, все пак навремето министърът на отбраната Добри Джуров и генералите са имали достатъчно средства да закупят почти цялата номенклатура от ракетно въоръжение на бившия СССР, така че ракети все още имаме. Въпросът обаче е докога.

           Историята около унищожаването на СС-23, Скъд-Б и Фрог-7 е типичен пример за подмяната на по-важния с по-маловажния въпрос. Вече никой не дискутира въпроса: кое е по-доброто за интересите на България – да унищожим ракетите или ако можем, да купим още толкова? Вместо това с пяна на уста различните групи в обществото спорят за мястото, времето, начина, средствата и опасностите на… унищожението. Именно рисковете за хората и околната среда от горенето на СС-23 и другите подлежащи на палене оръжия станаха една от основните теми на българското общество или поне тази негова част, която живее близо до обраслия със съмнителна слава полигон Змейово. В интерес на истината случаят „Змейово“ бе разровен, разчовъркан и изваден на бял свят в цялата му „прелест“ именно от левите общинари в Стара Загора и депутатите от Коалиция за България. СДС пък за пореден път доказа, че поставя идеята на евроатлантизма над истинските интереси на народа. Сините поискаха оценка на околната среда и се „загрижиха“ за хората около полигона едва след като депутатите от БСП успяха да уговорят военното и екологичното министерство да направят изследвания на околната среда преди и след експерименталното унищожение на една ракета.

           Под натиска на обстоятелствата военният министър Николай Свинаров взе и намекна, че ако експериментът се окажел неуспешен и имало опасност за хората, ракетите нямало да се унищожават. Що му тряваше на Свинаров да се обажда! Лично гласът на гръмовержеца Буш, пардон Зевс, щатски посланик Пардю ревна чак от Пловдив: „Ако не запалите ракетите, ще видите НАТО като ушите си“!

           Тъй като дружбата ни с НАТО в момента е издигната в ранг на стратегическа цел за България, бързо заявихме, че ще спазим всички срокове и успешно ще утрепем всички ракети. Вярно, някои неразумни журналисти и политици побързаха да се разсърдят на Пардю, че, видите ли, той ни поставял ултиматуми, но както е видно, на обръгналия от такива емоции посланик не му се накриви шапката.

           Докато в пресата течаха коментари може ли изказванията на мистър Джеймс Пардю да се разглеждат като ултиматум, истинският шамар дойде от най-неочаквано място – Русия. Като гръм от ясно небе руснаците си поискаха 12 фабрики от „златната кокошка“ на българската икономика „Булгартабак“. При това „братушките“ се позоваха на договори и споразумения отпреди 50 години, обвързани с договорите определили устройството на света след края на Втората световна война, т.е. подписани от всички Велики сили. Много интересна в случая бе реакцията на управляващите. Тя бе дори по-интересна от отговора на въпроса дали руснаците действително могат да претендират за дял от „Булгартабак“.

           И така. Първо бе тишината. Напълно в духа на „господаря на мълчанието“ Министерство на икономиката си траеше като пукел за руските писма, с които се искат 12 фабрики. Както вече стана практика в тази държава, медиите научиха и известиха ошашавените българи… и турци, че цигарите скоро могат да си станат направо руски. Във второто действие на драмата „Булгартабак“ министърът Николай Василев, известен напоследък като Хари Потър, призна, че има претенции, след което обяви, че те са неоснователни, защото така пишело в договорите, които обаче били секретни. Което много напомня случая с правителствената стенограма за „Краун Ейджънтс“. И тогава, както сега първо се правиха, че няма такова нещо, а после се оказа, че има, но стенограмата е секретна и не може да бъде огласена. В крайна сметка „Краун Ейджънтс“ си взеха митниците, сега остава да видим дали и руснаците няма да повторят тоя номер.

           Всъщност май няма никакво значение дали руските претенции към „Булгартабак“ са основателни. Така или иначе, всичките произведени за износ цигари отиват за Русия, защото само там все още искат да ги консумират. От тази гледна точка претенциите май се оказват поредния лакмус, имащ за цел да покаже до каква степен управляващите в България са готови да правят компромиси и отстъпки.

           За това, че родните политици са готови да правят всякакви отстъпки в името на единствено понятни за тях цели, наскоро ни осведоми председателят на Световния съвет на ядрените работници проф. Андре Майсьо. Не че ние не си знаем, но по-друго, когато ти го съобщят отвън. Та никому неизвестният до вчера г-н Майсьо направо заяви пред милионите българи: „Не съществуват правни задължения от страна на България спрямо Европейския съюз да бъде спряна АЕЦ „Козлодуй“. В този смисъл било решението на един европейски съд, който не открил никакви документи с правна стойност, задължаващи ни да сторим, по думите на защитниците на централата „национално самоубийство“. Доживяхме! Истината винаги излиза на бял свят! Сега ще им покажем на еврочиновниците! Поне така по силата на логиката би трябвало до възкликнат българските политици и особено обитателите на Министерския съвет, защото в ръцете си получават силен коз срещу затварянето на реакторите. Обаче не. Вместо радостни вопли, откъм управляващите иде ледено мълчание. Никой не ще да коментира. Може би защото думите на Майсьо не им харесват. Може би защото те им дават повод да защитят националния интерес, но това не отговаря на собствените им интереси. Може би защото е трудно да си признаеш, че си направил компромис със собствената си съвест и с бъдещето на народа си. Въпреки това ми е трудно да проумея защо ти трябва да оставаш в историята като трепач на атомни централи, вместо като техен защитник.

           Летните трепачи обаче, подобно на лудите, нямат умора. След ракетите, „Булгартабак“, АЕЦ и още куп „дребни“ неща от живота те се заеха и с конституцията. СДС предложи 24 идеи които ще…. България. Липсващата дума е „променят“, но според авторитетното мнение на конституционалисти това не е много сигурно. Сред идеите на сините, които лидерът на левицата Сергей Станишев определи като „писани след тежък махмурлук“, се мъдри например принизяването на президентската институция до някаква, макар и първа по значимост протоколна служба в държавата.

           Тъй като нещата в държавата не вървят вече 12 години, трябва да се направи нещо. Тъй като конституцията е Законът на законите, значи трябва първо да направим нещо с нея. Въпросът е какво. Ами например вместо да я променяме, може да я накараме да работи. Така например, какво би станало, ако през тези 11 години бe спазен само един от членовете на конституцията – чл. 9 – „Въоръжените сили гарантират живота, суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост“. Може би нямаше да се наложи да си съкращаваме армията, да си режем танковете, самолетите, ракетите, да си уволняваме на табуни офицерите, да си мачкаме достойнството като нация, за да си докажем, че не можем сами да се защитим и поради тази причина да похарчим милиони, за да ни пазят други. В случая НАТО.

           Горното идва да покаже, че проблемът не е в Закона, а както винаги в хората. В случая това са всички управляващи, които не са се оказали способни да спазят дори само два члена от конституцията. Винаги обаче е по-лесно да сменим законите, отколкото хората.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук