Завършил е технология на машиностроенето и металите във ВИММЕСС Русе. Научната му работа е в областта на пластичната обработка на металите. През 1983 г. специализира Инженерно-стойностен анализ в гр. Гданск – Полша, в която област работи в България и бившия СССР до 1990 г. Народен представител в 7 ВНС и 38 ОНС. Председател на Комисията за защита на конкуренцията от юли 1991 г. до декември 1997 г.
”Великите дела искат решителни действия, защото често обществото става жертва не толкова на измамници, колкото на своето безотговорно лекомислие”.
Днешната външна среда за държавното управление е глобализацията
Глобализацията на световната икономика не е самоцелен процес или продукт на субективна позиция. Този процес произтече от въздействието на иновацията върху производствените сили. С други думи, глобализацията е продукт на голямата наситеност на науката в технологиите на съвременното производство, с което то се превърна в масово и ефективно. На масовото производство са необходими голям географски пазар, големи количества суровини, бърза реализация на готовата продукция и продължителен производствен цикъл. Тези изисквания, принудиха ръководствата на големите производствени компании да търсят съответните решения от правителствата си с политически средства. Но присъщият за капитализма стремеж да се получава максимална печалба, при това без да се подбират средствата за това придобиване, превърна глобализацията в един користен процес за подчиняване интересите на едни държави, на интересите на други.
Администрацията на САЩ отиде още по-далеч. Стремейки се да установи еднополюсен политически модел в света, тя вече иска да подчини интересите на целия свят на собствените си интереси. Характерен пример за този стремеж е войната им в Ирак.Но при естествената неизбежност на този процес, изпълнителната ни власт трябва да избере най-добрия вариант за икономическата интеграция на българската икономика.
Опитът от създадените вече икономически зони и статистическите данни за нашата икономика показват, че за България е най-добре да се интегрира в икономическа зона, (съставена от държавите на Балканския полуостров с голяма част от държавите на ОНД) която да бъде свързващо звено между интересите на азиатската икономическа зона и икономическата зона на Западна Европа. Една теза, която изисква допълнителна и подробна обосновка.
Характерните принципи на държавното управление
Изразени с езика на математиката, те представляват дефиниционната област на една функция,определена с отворения интервал, на който крайните стойности са политическите режими на абсолютната демокрация и абсолютния тоталитаризъм. Както в математиката, където крайните стойности на отворения интервал не могат да се заемат, така и управлението на една държава, съобразно конюнктурата във вътрешната и външната си среда, се стреми към някоя от тия крайни стойности, без да се покрива с тях.
Характеристиките, които определят политическия режим на държавата в даден исторически момент имат различно проявление, в зависимост от конюнктурата, в която се намира държавата. Но винаги тези моментни характеристики са количествените части на един бином, съставен от определен брой принципи на тоталитаризма и демокрацията, което се явява баланса на политическите характеристики, определящи реалния политически режим. Такава трактовка за принципите на държавното управление позволява да се направят следните изводи:
1. Всяко държавно управление се изгражда върху политически принципи, които съдържат както елементи на тоталитарното общество, така също и на демократичното. Количественото съотношение между тях зависи от икономическата, социалната и военна конюнктура, в която се намира държавата.
2. Управление преследващо конкретни измерими цели, които трябва да се постигнат във фиксиран във времето срок, е необходимо да прилага принципи, които стоят по-близо до тоталитарните.
3. Независимо, че лявата и дясната политически доктрини са прибягвали в определени периоди до тоталитарните принципи, за да реализират заложените цели в програмите си, лявата ценностна система естествено ползва тоталитарните принципи при управление, защото в нейната ценностна система е заложена обществената справедливост, за която са необходими регулативните мерки на държавната власт.
4. Еднопартийното управление е частен, но крайно радикален случай на тоталитарната държава.
Последното твърдение почива на факта, че при еднопартийно управление, репресивните органи на реда и националната сигурност се превръщат от органи на държавата в органи на партията.
Животът е показал, че добре дозираните тоталитарни принципи, съобразени с моментното състояние на държавата, са гарантирали преодоляването на кризисни ситуации в редица държави. Този модел в науката е познат като “Консултативен авторитаризъм”. Именно той даде възможност да постигнат просперитет за държавите си, такива политици и държавници, като Рузвелт, Аденауер, Де Гол, Дън Сяопин, монархиите на Швеция, Дания, Йордания, Мароко и др.
Всяка власт избира принципите за управление, в пряка зависимост от целите, които си поставя да постигне. Целите имат количествени и качествени характеристики и подлежат на отчет пред обществото. тези цели не са константна величина, защото конюнктурни причини могат да им наложат корекции, които не бива да бъдат принципни и с голяма амплитуда на отклонение от първоначално декларираните цели, както – и от ценностната система на политическата сила, която е излъчила управлението /за разлика от политическата практика на България през последните 13 години/.
Кризата, в която се намира българската държава и българското общество, и липсата на алтернатива, как да излезем от нея поставя пред изпълнителната власт, която ще излъчи 40 ОНС задължителното условие да се реализират две главни цели :
– Извеждане на националната икономика от разрухата в която се намира.
– Възстановяване на държавността, т.е. възстановяване ролята и ефективните функции на отделните независими власти и на техните институции.
Първата цел се отнася до големината на БВП произведен на глава от заетото в производството, услугите и търговията българско население, както и до общата стойност на произвеждания от държавата БВП. Втората цел се отнася до ролята на държавата за постигане на висок стандарт на националната сигурност и обществения ред, както и до просперитета на всеки български гражданин. Тази цел зависи от средствата, които бюджетът на държавата може да задели за издръжка на МВР, МНО, Съдебната система, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, НОИ и др. Количественият еквивалент за едно успешно управление означава реалната икономика на България да произведе около 12 000 евро БВП годишно на глава от икономически активното население и общият произведен от държавата БВП да възлиза на около 36 милиарда евро.
Ще се спра и на една специфична функция на държавното управление, свързана с втората главна цел. Заедно с подсигуряване на необходимия финансов ресурс за независимите власти, управлението на държавата трябва да възстанови и системата за ефективен контрол върху държавните институции и отделните публични личности. Много добър пример за такъв контрол може да бъде програмата “КОИНТЕЛПРО” на Съединените щати, която се осъществява от ФБР и ЦРУ. Изрично искам да подчертая, че ако изпълнителната власт не започне да прилага в най-къси срокове ефективен контрол върху държавните институции и публичните личности, държавата ще стигне до пълен разпад, който се прикрива с гръмките фрази за свободата на личността, а в действителност се прикриват деянията на тези, които печелят от тази разруха. Да действаш като независима власт в условията на едно демократично общество, това означава да намираш истинското и най-приемливо конкретно решение, което защитава утвърдения обществен интерес. Обратната страна на независимите власти, в т.ч. и на съдебната власт, е липсата на демократичен контрол и подотчетност.
Връзка между принципи и доктрина за управление на държавата
Политическите доктрини, които днес намират приложение са : Консервативната, Либералната и Социалистическата. Всяка една от тях може да реши икономическите проблеми на една държава. Но не всяка от тях може да реши проблемите в едно общество. Нека се опитаме да аргументираме какъв трябва да бъде изборът на българското общество между трите. Този избор трябва да е продиктуван от социалната политика, която ще провежда изпълнителната власт, тъй като всяка една от тези политически доктрини, непосредствено е свързана с определена социална група на обществото. Следователно всяка от тези три политически доктрини е пригодна за такъв тип общество, в което тази социална група е преобладаваща.
Практиката е дала два основни критерия, които да ориентират обществото, когато то трябва да избира политическата доктрина, с която да се управлява държавата му:
1. Когато държавата, разглеждана като обществена система е в криза, е необходимо да се ограничат антисистемните действия, които могат да разрушат системата, т.е. при преодоляване на кризисни състояния, в системата е необходимо да се установи едномерност. Принцип заложен в ценностната система на демократичния социализъм, защото животът е дал достатъчно доказателства, че единствено доктрината на демократичния социализъм може най-добре да съчетае развитието и ефективността на една икономика, в корелация с едно справедливо общество. Наистина това справедливо общество се постига с принудително налагана обществена справедливост от институциите на държавата, но без тази принуда да потиска предприемчивостта на отделния член на обществото и без да елиминира регулиращите функции на пазара.
2. В държави, в които преобладаващата част от обществото гравитира към социалната група на малоимотните граждани или към групата на хора с ниски доходи на член от семейството, /каквото е днешното състояние на българското общество/ най-добре проблемите се решават с доктрината на демократичния социализъм.
Каква трябва да бъде партията на демократичния социализъм?
При разглеждането на този въпрос, ще се опирам на статията на Андрей Бунджулов (в-к “Дума” от 14.05.03 г.) за необходимата организационна структура на Нова левица. Коректността изисква да отбележа, че извършените от автора съждения в статията, се изграждат върху изказвания на “вождовете”, а не на “индианците” на лявата политическа идеология. Но и техният изказ съдържа вече нещо ново, което заслужава адмирация. Новото е, че и лидерите са убедени, че Нова левица трябва да се превърне в единен политически субект, в рамката на конкретни цели, които да са общовалидни за целия структурен спектър. В отделните мнения има нюанси – от ПАСОК, през федеративна или конфедеративна структура, до широко движение. Но всички единодушно отричат сливането или вливането, зад което отново явно прозира препъни камъка за българската левица през последните 13 години: Броят на “вождовете” да не се съкращава, напротив да може да се увеличава.
За да намерим отговора на въпроса, каква трябва да бъде партията на демократичния социализъм, ще използваме опита на политическата практика и на науката за управление на обществените системи. Практиката показа, че устройството на такива обществени системи, като ООН, ЕС, ОНД и др. не позволява ефективно управление и възможност да се вземат оптимални решения, когато с тях трябва да се постигне определена цел в лимитиран срок, поради заложения принцип в тези структури, решенията да се вземат с консенсус. Принципът за вземане на решения с консенсус, в условията на динамично променяща се външна и вътрешна среда, елиминира възможността за мобилно управление.
Ако политическото ръководство на Нова левица отчита; че българската държава и българското общество се намират в криза; че държавата е пред разпад, а социалният мир се намира в една взривоопасна точка; че в света протичат процеси, които ще оказват продължително въздействие върху всички държави, и че когато конюнктурата налага в управлението на държавата ще се ползва умерена доза тоталитарни принципи, то тогава е ясно, че такова управление на държавата може да се реализира само от една монолитна и хомогенна партия на демократичния социализъм. Партия, която има една програма, един устав, една ценностна система и едно ръководство.
На фона на тези разсъждения, направените организационни предложения от лидерите за статута на Нова левица, в цитираната статия, налагат въпроса: имат ли тези лидери политическия интелект и политическата интуиция, за да се справят с отговорностите, които им поставя живота. Отговорът на такъв въпрос, трябва да се търси през критериите за “историческата личност” развити в марксистката философия.
Процесът за оптималното преструктуриране на българската левица не е нито труден, нито трябва да притеснява някого. На учредителния конгрес на Бузлуджа всички са били заедно. И бъдещите комунисти и бъдещите тесни и широки социалисти. За това днешните 76 леви партии и движения, проявявайки политическа отговорност, трябва да се редуцират до две: една комунистическа и една на демократичния социализъм. Членският им състав сам трябва да направи своя избор в коя партия да членува. Избор – съобразен с днешните им идейни схващания и позиции. Две партии, които трябва да бъдат и коалиционен партньор и взаимен коректив, в управленческата програма на левицата за управление на държавата. Така както е във всички нормални държави по света.
