Професор, доктор по история. Работи в областта на българо-руските и българо-съветските връзки. Автор е на книгите “Българо-руски революционни връзки 1885-1917 г.”, 1965 г.; “Г.В. Плеханов и социалистическото движение в България”, 1978 г.; “Ленин и България – Биохроника”, 1980 г. (две издания); “Честване на Октомврийската революция в България 1918-1944 г.” в съавторство с проф. Цанко Николов; “Революционна България и революционна Русия” 1987 и др.
През тази година – 2003, се навършват 65 години от смъртта на Карл Кауцки, с основание наричан бащата на Втория интернационал. За старото поколение български социалдемократи той беше учител, първият теоретик на марксизма след смъртта на Фридрих Енгелс, участник във всички конгреси на Втория интернационал, чиито произведения масово се изучаваха от българските социалисти. Няма автор социалист в Европа, който да е издаван в България и превеждан така масово като Кауцки. Първенството по издаването и превеждането може да се оспорва само от Георги Валентинович Плеханов.
Дълги години в нашата марксистка историография господстваше тезата, че българската социалдемокрация в лицето на тесни и широки е израстнала под влиянието на руската социалдемокрация, че се учила на марксизъм и е усвоявала ценностите на европейския социализъм предимно от Плеханов, като се смяташе за ерест твърдението, че тя е изпитвала влиянието и на германската социалдемокрация. Стигаше се до парадоксалното твърдение, че ако българската социалдемокрация първа в международната социалдемокрация се е разцепила на революционни марксисти и марксисти-реформисти (широки и тесни социалисти) това се е дължало на ленинския вестник “Искра”, че решаващ фактор за разцеплението е била книгата на Ленин “Какво да се прави?”, която Благоев смяташе, че е плеханово произведение и че Ленин е един от псевдонимите на Плеханов.
Д. Благоев пръв обяви и обоснова, че ако българската социалдемокрация е изпитвала някакво влияние, което никога не е било решаващо, това е влиянието на германската социалдемокрация.
За Карл Кауцки – един от най-видните дейци на международната социалдемокрация, теоретика, идеолога и организатора на германската социаледмокрация, все още твърде малко знаем. И е време да върнем неговото добро име сред българската социалдемокрация. Ние нямаме основания да забравяме, че първостроителите на нашата партия се отнасяха с огромно уважение към германския социалдемократ. С право той бе наричан бащата на Втория интернационал. Малко известно е например, че Благоев кръсти теоретичния орган на партията “Ново време” – на името на германското списание “Нойе цайт”. А всекидневникът на тесните социалисти “Работнически вестник” също носи името на германския всекидневник “Арбайтер цайтунг”. Така Благоев се стреми да покаже не само уважението си към Кауцки, но и идейната си близост с него. Когато партията иска да отговори или да отхвърли клевети срещу себе си, тя често търси високата и популярна трибуна на “Арбайтер цайтунг” и “Нойе цайт”. Чести са и личните писма на Благоев до Кауцки.
В основата на партийната програма от 1893 г. е “Ерфуртската програма”, разработена от Карл Кауцки.
Той е най-превежданият социалистически автор в България. Умее да прави толкова разбираеми идеите на социализма, че у нас те се възприемат не от оригиналите на съчиненията на Маркс и Енгелс, а чрез популяризацията на Кауцки. Неговата книга “Аграрният въпрос” претърпява четири издания у нас и е предмет на специално обсъждане от конгреса на БРСДП през 1900 г. До войната – 1914 г., на български език са преведени 32 труда на Кауцки. По-късно това ще даде повод на левите сектанти да обвинят благоевци, че те не превеждат Ленин, а предпочитат центриста Кауцки. Дълго време благоевската партия иронично ще бъде наричана кауцкианска. През 1949 г., когато Сталин приема в кремълския си кабинет делегация на БКП, дошла по случай неговия 70-годишен юбилей, ще каже, че БКП дълго време е била плехановска и кауцкианска партия и затова е трябвало да води борба за “изкореняването на теснячеството”, за “превъоръжаването му с идеите на болшевизма”.
Често в дома на Кауцки в Берлин гостуват български социалисти, които той и неговата съпруга Луиза посрещат с голяма топлота. В годините на следвоенната криза те пък ще им донесат от България брашно, захар и яйца. В разговорите си с българските гости Кауцки призовавал социалистите от различните течения да търсят компромиси за спогодба и единение, като е смятал за принципни разногласията помежду им. Докато за руското разцепление той сочел Ленин като виновен, в разкола между българските социалдемократи той никога не е вземал страна. Затова и тесняци, и широканци виждали в негово лице свой наставник и учител. Димитър Благоев се обръща към Кауцки да коментира хода и евентуалните последствия от войната, когато България е все още неутрална. Инициативата на България става повод Кауцки да посвети серия от статии и брошури на войната, посочвайки, че тя не е резултат от възникнали противоречия, а е предизвикана от надпреварата във въоръжаването. Кауцки не е съгласен, че Вторият интернационал е могъл да предотврати империалистическата война. Интернационалът, пише той, беше организиран от мирно време, той беше инструмент на мира, а не на войната. Неговата задача беше да сплоти социалистите от различни страни и националности, които да осуетят войната. Практически през цялото време на Първата световна война и широките, и тесните социалисти се отнасят към Кауцки с огромно уважение. Отношението към него се изменя след Октомврийската революция, когато се извършва и окончателно разцепление в международното работническо движение.
От 1919 г. започва раздялата на Кауцки с българските тесни социалисти, когато БРСДП (т. с.) се преименува и в своята програма включва тезиса, че Октомврийската революция и нейният пример ще бъдат програма и за БКП.
Карл Кауцки се обявява против фашизма, но той го смята за временно увлечение и предвещава неговия скорошен крах. Същевременно той отправя своите критични стрели повече към болшевишкия режим в Русия. Деформациите на социализма в Съветския съюз, растящите репресии, чудовищните съдебни процеси и разстрелите и заточенията дават основания на Кауцки да окачестви съветската система като антидемократична и репресивна.
През 1936 г. неговата книга “Болшевизмът в безизходица”, преведена веднага от партията на българските социалдемократи, го разделя още повече от неговите стари почитатели в България, които твърде много идеализират съветския строй.
Кауцки е грешил, като се надявал, че фашистката диктатура не може да издържи дълго. Малко преди да почине в емиграция в Амстердам през 1938 г., той с горчивина ще отбележи опустошенията, които нанася деспотизмът в цяла Европа.
За симпатиите на Кауцки към България и към славянския свят не бива да се пренебрегва и един личен, емоционален фактор. Неговият баща е чех с примеси от полска кръв. Затова на младини Карл кауцки е бил привърженик на панславизма. Той реабилитира славянските народи, които заради поражението на революциите през 1848 г. бяха осъдени от Маркс и Енгелс като контрареволюционна сила.
В неговото огромно и все още неизучено литературно наследство България, Балканите, и славянският свят заемат значително място. Наред с Плеханов Кауцки е бил най-четеният социалист. Той е и сред най-ревностните привърженици на идеята за обединение. Българската социалдемокрация ще бъде вечно задължена на своя първоучител и той трябва да заеме своето достойно място в общата история на социализма в България.
