Две книги на професор Въло Иванов
I
Научните интереси на проф. Въло Иванов обхващат твърде широк диапазон. Той е автор на повече от двайсет книги, разнопосочни в тематично отношение, като: “Обществено-държавното устройство на България” /1950/, “Съпротивата на Европа през Втората световна война” /1959/, “Корени и традиции на ораторското изкуство в България” /1959/, “Борбата против фашизма за демокрация в Народното събрание – 1923 – 1944” /1997/, “Ал. Стамболийски звезда на политическия небосвод на България” /1997/, “БЗНС и съдбата на България” /2001/ и “Нашият роден край – община Долни Дъбник” /2002/. Предстои да излязат от печат: “Парламентарните борби и традиции на БКП /1891 – 1944 г./ и “Жан Жорес и България”.
През последните двайсетина години проф. В. Иванов насочва изследванията си за изясняване ролята на БКП /БСП/ и БЗНС в българската история. Десетината негови книги на тази тема не само разкриват историческата връзка между тези две организации през изминалото столетие, но и набелязват нови форми за взаимодействие. Такава е по своята същност книгата му “БЗНС и съдбата на България”. Авторът, на основата на богат фактологичен материал и редица малко познати в историографията ни документи, разкрива прогресивната роля на организираното земеделско движение. Още от създаването му през 1899 г. БЗНС воюва чрез принципите си срещу котерийността на старите политически партии и едноличната диктатура на Фердинанд. Значително място е отделено на антивоенната дейност на Ал. Стамболийски и на земеделската парламентарна група на Седемнайсетото ОНС против въвличането на България в Първата световна война. Както в затвора, където е осъден до живот, заради “скандалното му поведение” при срещата с княз Фердинанд, а също и след предсрочното му освобождаване през септември 1918 г., поради трагично – завършилата за България война, Ал. Стамболийски се изявява като една от най-ярките политически фигури. Заедно с д-р Райко Даскалов,той оглавява разбунтувалите се през септември войници и обявява така нар. Радомирска република. След спечелване на мнозинство в изборите за осемнайсето ОНС през 1919 г. от БЗНС /втората политическа сила е БРСП/т.с./, България тръгва по нов път. Начело на правителството застава Ал. Стамболийски, което въпреки убийствените решения на Ньойския мирен договор /1919 г./ и вътрешната съпротива от ляво и от дясно, повежда България по пътя към демокрацията. Реформите, които извършва Земеделското правителство, особено след като поема изцяло властта след Деветнайсетото ОНС /1920 г./, довеждат до бързото излекуване на раните от войната. Превръщането на българския лев в конвертируема валута, е едно от безспорните доказателства за бързото икономическо развитие. Извършват се редица реформи в областта на духовното развитие – просветата и културата се ползват със заслужен приоритет от страна на властта. Истински бум получават училищата, когато със закон основното образование става задължително и безплатно. Във всяко село се изгражда читалище и здравна служба, където лечението е напълно безплатно. Земеделското правителство, въпреки съпротивата на някои консервативно мислещи професори, извършва реформата в българския правопис. За първи път в българската история са организирани всенародни чествания на именити български творци, начело с народния поет Иван Вазов /1921/ на композитора Добри Христов, на поетите Кирил Христов, Теодор Траянов, проф. Иван Шишманов и др. Знаменателно по своя факт е и гостуването в България на Московския художествен академичен театър МХАТ, начело с неговия художествен ръководител Немирович – Данченко.
Реалистично осветени и анализирани в книгата на проф. Въло Иванов са също и проблемите с осъждането на зараждащия се в Европа фашизъм, както и хитлерофашистката инвазия,с която започва Втората световна война. И все пак ако можем да говорим за нови акценти в това изследване, малко или почти неразработвани в родната ни историография, то те се съдържат в последните две глави – Петата и Шестата. Озаглавени са: “БЗНС през годините на Втората световна война /1919 – 1945/” и “БЗНС през периода 1944 – 2000 г./”. Проф. В. Иванов е между малкото автори, които отделят място в изследванията си и на политическата емиграция, най-вече от БЗНС до ноември 1989 г., както и през последното десетилетие. Не само за политолозите, но и за обикновения читател представляват интерес страниците от най-новата история на БЗНС, драматичното му разслоение.
С книгата си “БЗНС и съдбата на България”, проф. въло Иванов доказва убедително родолюбивата роля на организираното Земеделско движение в продължение на повече от едно столетие. Затваряйки последната страница читателят, засипан с факти и доказателства, не би могъл да отрече авторовата теза, че без БЗНС съдбата на България би изглеждала по-бедна и по-безинтересна.
II
Новата книга на проф. Въло Иванов “Нашият роден край община Долни Дъбник” не може да бъде причислена изцяло към КРАЕВЕДЕНИЕТО. По думите на автора на нея трябва да се гледа като на “своего рода скромен паметник за събития, участници, потомци и източник за патриотично възпитание и гордост при сегашните сложни и трудни условия на живот” … за сведение на читателя трябва да посочим, че от всичките шест раздела на книгата петте първи са били подготвени за печат преди 10 ноември 1989 г. Те са озаглавени: “Поглед в миналото /1394-1878/”, “В годините след Освобождението /1878-1919/”, “В годините на управлението на БЗНС, борбата против настъплението на Капитала и фашизма. Участие в Юнското антифашистко въстание /1919 – 1923/”, “През годините на Фашистката диктатура и режима на Народния блок. Борбата за народен фронт и против Втората световна война /1923-1940/”, “Въоръжената борба против фашизма и хитлеристка Германия за победата на Отечествения фронт /1941-1944 г./”. Последният раздел носи заглавие: “ПО ПЪТЯ НА ПРЕОБРАЗОВАНИЯТА И СТРОИТЕЛСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА /1944-1989 г./”. Всеки от разделите е разработван по периоди с оглед на най-значимите исторически събития. Липсата на място не ни позволява да се спираме по-обстойно върху съдържанието на отделните глави и акцентите в него. Бихме могли да кажем, че като изследовател авторът добросъвестно /независимо от левите си убеждения: убеден привърженик на Жан Жорес, социалист и участник в борбата против фашизма – б.м. Ив. В./ е използвал много документален материал при написването на тази книга. Искал е да докаже /и е успял да го стори/, че населението от Долнодъбнишкия регион не е оставало безразлично в нито един момент, когато държавата е била изправяна пред рискови изпитания. Това е било и през турско робство, и в Руско-турската война, където населението от селата в състава на сегашната община с център гр. Долни Дъбник: Горни Дъбник, Бъркач, Градина, Крушовица, Садовец и Д. Дъбник са играли особено важна роля в борбата за освобождаването на Плевен.
Бунтът на жените по време на Първата световна война, проведен в с. Долни Дъбник, говори за революционния дух на населението от този край. Под влиянието на прогресивните идеи на такива изявени социалисти, като Ламби Кандев и съпругата му Райна, Генчо и Мара Гайтанджиеви, учителствали в Долни Дъбник, по-късно израстват десетките борци срещу хитлерофашистката агресия. Цялата трета глава на книгата е посветена на развитието на Земеделското движение в селата от сегашната община Долни Дъбник. Още при създаването на БЗНС тамошната земеделска дружба е била сочена за пример по добрата си организираност и масовост. Известно е, че Бешко Дунов, бащата на големия български художник Илия Бешков, е не само между създателите на БЗНС, но и между първите народни представители – земеделци. Един от най-изявените дейци на земеделското движение Цоно Матов е от с. Крушовица. Той е известен не само като талантлив организатор при изграждането на земеделските дружби в Плевенско, на кредитни земеделски кооперации и читалища, но и като един от най-активните народни представители. Вносител е на редица от най-прогресивните законопроекти, свързани с реформите на земеделското управление. Убеден демократ, той не рядко влиза в спорове не само с противниците на БЗНС, но и с неговите съидейници, когато нарушават принципите на народовластието, както и за доказани прояви на корупция. Цоно Матов достигнал по пътя на самообразованието висока култура и задълбочени познания до такава степен, че проявява интерес към трудовете на Маркс, Енгелс, Богданов и Ленин. Неговите речи в Народното събрание /Осемнайсето и Деветнайсето, 1919-1923 г./ свидетелстват и до ден-днешен за правилните му политически позиции за регулиращата роля на БЗНС, за изграждането на общ демократичен фронт срещу реакцията.
В книгата си “Нашият роден край – община Долни Дъбник”, Въло Иванов по различни поводи споменава редица личности, които с делата си са се превърнали в пример за родолюбие. Между тях има хора с различни професии: общественици, просветни и културни дейци /Илия Бешков, Марий Ягодов, Пею Гаджев/, дипломати, журналисти, учени, офицери … За прегледност авторът представя списъци на личностите с национално и регионално значение от Долни Дъбник /56/, Горни Дъбник /15/, Крушовица /9/, Садовец /43/, Бъркач /15/, Петърница /4/, Градина /14/. Разбира се, че при това изреждане са допуснати някои празноти, тъй като авторът не е разполагал явно с добри информатори. Така бихме могли да си обясним толкова многото имена от Долни Дъбник и Садовец и обратното за другите селища …
Както вече бе посочено един от разделите на тази книга разказва за важен исторически момент от българската история – Преврата на 9 юни и Юнското антифашистко въстание. Тази година се навършват 80 години от това събитие, което все още продължава да разделя становищата на българските историци. проф. Въло Иванов определя преврата като Военнофашистки, извършен от армията в съюз с македонстващите и под идейното ръководство на Народния сговор. И със знанието на Цар Борис III. Само за една нощ България осъмва под знака на извършения преврат. Сбъдва се предвижданата от няколко месеца опасност, че законно избраното от народа правителство на БЗНС, начело с Ал. Стамболийски, ще бъде насилствено свалено. В книгата на Въло Иванов много точно са описани събитията: как се стига до преврата, как се организира и протича Юнското въстание.
Той е между тези български историци, които аргументирано застават на позицията, че то е първото в света антифашистко въстание. Знае се, че въстанието протича с различна сила главно в няколко района на страната: Пазарджишко, Търновско, Варненско, Плевенско, Поповска околия, Харманлийско … най-големи размери въстанието приема в Северна България – в Шуменски, Търновски и Плевенски окръзи.
Онова, което не успява да направи Ал. Стамболийски, който при извършването на преврата е в родното си село Славовица, Пазарджишко, успяват да сторят най-добре в Плевенско. Известно е че Стамболийски не може да организира ефикасна съпротива срещу армията и мекедонстващите. Той е заловен след предателство в с. Голак, Пазарджишко, разкарван по казарми и участници и убит на 14 юни по най-зверски начин от македонстващите.
Въстанието в Плевен получава организиран характер. Негови ръководители са видните дейци на БЗНС : Ал. Обов, министър на земеделието, Цоно Матов, доскорошен народен представител и любимец на селските маси, майорът от запаса Георги Кочев, подофицери от запаса от селата Садовец, Долни Дъбник, Петърница, Биволаре, Ясен, Крушовица, Горни Дъбник. В книгата много подробно е разказано как е извършена организацията, как е работил създадения Главен щаб в чифлика “Клемантина” край с. Долна Митрополия, какви решения и по какъв повод са вземани. Въпреки въприетото от ЦК на БКП становище за пълен неутралитет по отношение на Преврата на 9 юни и въстанието, за което комунистите научават от телеграмата на Тодор Луканов, Плевенската партийна организация застава на страната на селяните. Начело на въстанието в Плевен е Асен Халачев, запасен офицер и секретар на Плевенската организация на БКП. По-късно той е примамен от превратаджиите в казармата на 9-ти пехотен полк и убит …
Много са документите, които свидетелстват за организирания характер на въстанието в Плевенско и за политическата зрелост на неговите ръководители. Във въстанието, обхванало само за по-малко от 24 часа, вземат участие повече от 20 хиляди селяни. Сутринта на 10 юни, Плевен се оказва изцяло окупиран от селската армия, която за съжаление е съвсем слабо въоръжена. Ръководството на въстанието се свързва с Плевенските комунисти и очаква знак от тях, за да нахлуе в града и да арестува шайката от превратаджии. За съжаление, поради разколебаването на комунистическото ръководство в града, взаимодействието така и остава неосъществено. Най-важният между многото документи и решения взети от Главния щаб и разпратени до въстаниците е “МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД”. Ето неговото пълно съдържание:
“Известно Ви е, че на 9 юни сутринта шепа запасни офицери си позволиха по незаконен начин да свалят правителството и да вземат някои от главните градове в България и най-главните пунктове от телеграфните, телефоните и железопътните съобщения.
Понеже с тая акция отечеството се хвърля в една опасност, ако успеят да вземат властта гореспоменатите офицери, заедно със своите генерали – първият ден след техния успех ще обявят обща мобилизация, чрез която да заздравят и възстановят старата тирания в България и отменят всички земеделски, либерални и народополезни закони. Независимо от горното, тяхната външна политика ще наложи на българския народ едно пряко подчинение на заинтересованите чужди сили, който народ под заповедта на същите сили ще бъде пратен да води война и сваля опасния за горните сили руски болшевизъм.
Считаме за необходимо да Ви уведомим, че пуснатият слух – какво всички министри били арестувани, не е вярно. Истината е, че по-голямата част от министрите са в провинцията между възмутения народ, който верен на себе си и отечеството, в най-скоро време ще постави нарушителите на реда и законите на отговорните места.
Законното правителство в България в Плевенски окръг в лицето на министъра на земеделието г-н Оббов, действа от Министерския съвет – обявява обща мобилизация.
Да живее България!
С нас е Бог!
За министър-председателя Ал. Стамболийски /подписал/ министър на земеделието Ал. Оббов.
Главнокомандващ Оранжевата гвардия: /п./ Ц. Матов.”
Цитираният документ не се нуждае от коментар! Разгромът на въстанието настъпва чак на 14 юни 1923 г., когато от София пристига военна част с артилерия и съпротивата се оказва невъзможно. Започналите съдебни процеси, обхващат повече от 1000 души. Ръководителите на въстанието /Ал. Оббов емигрира, а Ц. Матов минава в нелегалност/ са осъдени на доживотен затвор. Цоно Матов е убит на 1 юни 1925 г. по време на масовия терор, след атентата в черквата “Св. неделя” …
Трябва да кажем, че позовавайки се изцяло на документи и на извършвани от него изследвания, проф. Въло Иванов е написал богата политическа история на своя роден край. Тя заслужава да бъде прочетена и изучавана не само от населението в Долнодъбнишката община, но и в цялата страна. И то най-вече от политиците, и от младите хора. Поуката ще е безспорно голяма!
