ОБЕКТИВЕН И БЕЗПРИСТРАСТЕН АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА

0
166

 

Новата книга на успешния тандем Искра Баева – Евгения Калинова е поредният успех и за двете авторки, и за преподаването на историческата наука. Макар под формата на курс лекции, в “Следвоенното десетилетие на българската външна политика” са обобщени изследователските търсения на Искра Баева и Евгения Калинова в областта на външната политика на България на фона на конструирането на биполярния свят след Втората световна война.

Книгата разкрива трудните първи стъпки на следвоенната българска външна политика, когато на България й предстои да излезе от положението на съюзник на фашистка Германия, да подпише мирния договор и да намери своето място на Балканите, сред страните от формиращия се Източен блок и да регулира отношенията с Атлантическия блок.

Външната политика в това първо следвоенно десетилетие е белязана най-малко от три много важни обстоятелства. Българската дипломация трябва да се съобразява с факта, че представлява победена страна, която е предадена в съветската зона на интереси и следователно е с твърде ограничени възможности за действие и е крайно зависима от голямата политика на Москва. Защото горещата война е заменена със “студена”, а на война – като на война: формират се съюзнически коалиции, определя се обща стратегия и линия на поведение, най-трудно е по фланговете, където противопоставянето е най-безкомпромисно. Още повече, че Студената война е сблъсък не просто между две съперничещи се групировки за надмощие, а сблъсък между две идеологии за устройство на света. В този случай залогът е много по-голям, в което ние, съвременниците на края на Студената война, мисля, че вече сме се убедили – глобализацията във варианта на американизация засега няма алтернатива.

Как се справя страната и управляващите с тези предизвикателства в началото на това противоборство, какви са конкретните проблеми по пътя на нормализиране на отношенията между страната и външния свят, какъв е истинският характер на връзките в различните икономически, военно – политически организации на Източния блок – отговорите на тези въпроси се съдържат в книгата на двете университетски преподавателки. При това поднесени с точност на изказа, с много факти и информация за вътрешнополитическата ситуация в България и за мотивите и действията на нейните външнополитически партньори и опоненти.

Материалът е организиран проблемно-хронологически в шест глави. В заглавията на главите и параграфите са изведени основните проблеми, които се разглеждат в тях. Много ценни пояснения са дадени в бележките под линия, което допълва и доуточнява изложението и изводите на изследователките.
Евгения Калинова е автор на основните глави, а Искра Баева е очертала мястото на България в Източния блок.

Авторите са използвали най-новите изследвания – български и чужди – по съвременна история и външна политика, както и са направили собствени проучвания на базата на първокласен материал от архива на Министерство на външните работи и от Централния партиен архив. Техните усилия са надхвърлили задачата на изданието да се представи външната политика като поредица от лекции. Многомащабно, с връзка с вътрешната политика са разкрити основните действия на българската дипломация по основните направления – участие и излизане от войната, отношенията в Източния блок, с балканските страни и с основните представители на Атлантическия блок.

Книгата разкрива дилемите пред българската външна политика в пожара на Втората световна война, като акцентира както върху измеренията на неутралитета, така и върху цената на съюза с Германия заради обединението на българската нация. Авторката умело натрупва аргументи за незавидната съдба на България след 9 септември 1944 г., когато с идването на ОФ-коалицията на власт се търси смяна на външнополитическите партньори като изход от излизане на страната от войната. Но изход, предопределен от неразумните ходове на предишните правителства и сляпото им подчиняване на тогавашния съюзник.
България става обект на политиката и пазарлъците на “тримата големи” по това как и къде да воюва, какви да са условията на примирието и как да се развива вътрешнополитическия живот в страната до сключване на мирния договор. Калинова води повествованието с внушението, че страната е фактически изправена пред безусловна капитулация. Това кара управляващите да организират силна военна кампания, която обаче трудно намира признание у западните съюзници, гледащи с подозрение и неприязън България и българската армия. Особено негативно е отношението на Англия, която ревностно защитава интересите на съседните страни и най-вече на Гърция. САЩ е по-обективен в отношението към България, но към 1944 г. оставя съдбата на страната в ръцете на Сталин за сметка на защита на стратегическите си интереси другаде.

Включването на страната в съветската зона на влияние, изразено с прословутите проценти между Сталин и Чърчил през октомври 1944 г., предопределя вътрешнополитическото развитие и външната политика десетилетия наред. Съветският интерес към България в съчетание с действията на левицата, оглавявана от комунистическата партия, от дистанцията на времето трябва да се оценят позитивно. Защото те допринасят за запазване на териториалната цялост на страната в старите й предели, включително и с присъединената Южна Добруджа. Това внушава авторката със задълбочения си анализ на политиката на САЩ, Великобритания и СССР по отношение на България през 40-те години.

Този успех обаче има своята цена и българските управляващи я плащат – а цената е пълно подчиняване на Кремъл, несамостоятелност на външната политика. Още повече, че при сключване на мирния договор страната трябва да преодолее негативната пропаганда на Гърция, нейните ескалиращи претенции, които настройват общественото мнение и политиците срещу България. Е. Калинова отдава дължимото на усилията на външнополитическата пропаганда на българската държава, която се опитва да изтъкне и спасяването на българските евреи, и уникалното за страните – германски съюзници съпротивително движение. Но решаващ се оказва външният фактор. В резултат България трайно влиза в орбитата на Москва и става част от формиращия се Източен блок.

За да се разбере мястото и политиката на България в него е особено важно да се проследи как се формира този блок, какви са отношенията между страните и най-вече поради радиалната му структура – какви са отношенията на всички източноевропейски страни с неговия водещ център – СССР. С тези задача се е заела Искра Баева. Разработвайки проблематиката от българска гледна точка, авторката прави синхронни и диахронни паралели с останалите източноевропейски страни, и внушава, че независимо от различния им статут – част от тях са сред победителите – всички те трябва да се съобразяват със съветския фактор. Нещо повече, Баева доказва, че не само българите, но и всички страни от Съветския блок търсят покровителството на Кремъл, готови са на верноподаническо покорство. И затова бързо и без колебание се отдръпват от Титова Югославия, опитала се да играе в началото ролята на неформален лидер в Източния блок. Такова поведение гарантира и икономическото възстановяване, и запазване на властта на комунистическите партии, овладени от политемигрантите. За него съдействат както институтът на съветските съветници, така и политическите процеси от края на 40-те и началото на 50-те години, – все фактори, които вкарват всички страни в униформения сталинизъм.

Искра Баева проследява вписването на страната в Източния блок като съоснователка на Съвета за икономическа взаимопомощ и Организацията на Варшавския договор. Тя справедливо посочва, че това е единствената алтернатива пред външната ни политика, но която препятства усилията на българската дипломация страната да получи международно признание и бъде приета за член на ООН.

Авторите не налагат своите изводи категорично, те изграждат изложението така, че читателят сам да се убеди в изводите им. За този ефект на книгата допринасят бележките за паралелните процеси във формирането на Атлантическия блок, за големите събития по време на първата силова фаза на Студената война от края на 40-те и през първата половина на 50-те години.

Особено ценни са и главите посветени на конкретните стъпки и действия на българската външна политика. Едно друго достойнство на книгата е, че те са разгледани в генезис и в развитие. Така читателят може сам да потърси отговор на въпроса доколко има приемственост в българската външна политика, доколко тя е обременена от идеологическото противопоставяне или от традиционните противоречия от геостратегически характер. Такъв ракурс има и в проследяването на полюсите на българо-югославските отношения, и в отношенията с Гърция в годините на Гражданската война там, и в решаването на изселническия въпрос с Турция в началото на 50-те години. Като цяло в българската външна политика доминира лоялността към съветската позиция, но с опити за защита на националния интерес.

Тази констатация е валидна и за усилията на България да нормализира отношенията със западните партньори. За съжаление те са белязани най-вече от използването на България като най-верен сателит на СССР като опитно поле за крайностите, до които може да стигне противопоставянето между двата блока. Такова е историята на скъсване на дипломатическите отношения със САЩ, както и слабите контакти с Великобритания. По-успешна е политиката с ГФР и Франция и Италия – страни, с които България има дългогодишни, проверени от времето връзки – търговски и културни. Опитите те да бъдат възобновени са в центъра на вниманието на Е. Калинова.

Книгата е снабдена и с полезно приложение, което включва биографиите на главните действащи лица в българската следвоенна дипломация – министрите на външните работи, а също и хроника на външнополитическите събития.
“Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944 – 1955)” е полезно четиво не само за студенти или професионално занимаващи се с история на съвременността. Тази книга с обективния и безпристрастен анализ на събитията от историята на външната политика на България дава градилото за сравнение и оценка на сегашната и бъдеща външнополитическата активност на българската държава – дали и доколко се постига възможното в условията на предопределеността.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук