Роден е на 3 август 1956 година в град Елхово. Завършил е специалността “Българска филология” при СУ “Климент Охридски”, работил е последователно във вестниците “Марица – изток”, “Септември”, “Днес”, “Домино”, “Континент”, “Стандарт”, Радио “FM+” – Стара Загора, “Земя” ,”Сега” и “Република”. Сега е кореспондент на в. “Дума” за Старозагорска и Хасковска област. Автор е на документално-публицистичната книга “Стъпала към хоризонта”, посветена на енергийно-промишления комплекс “Марица – изток”. Член е на СБЖ.
В дните, известни сред народа като “горещници” България се оказа с ново правителство. Нещо, за което политиците от всички посоки на разноцветната палитра настояваха комай от първите часове на кабинета.
Разбира се, всеки със своите си аргументи.
Които, както трябваше и да се очаква, премиерът Сакскобурготски , не желаеше не да приеме, а дори и да чуе.
В крайна сметка, малко преди да се окръглят прословутите 800 дни /в края на които българинът трябваше да започне да живее поне малко по-добре!/, роденият за да бъде цар , а случил се …премиер в самото начало на ХХI век Симеон реши да преподреди къщичката си, както обича да се изразява един от верните му пажове -ексбодигардът и настоящ главсек на МВР генерал Борисов.
За разлика от топполицая , който поне дава вид , че не цепи басма никому,министър-председателят така овъртя нещата, че хем правителството се оказа с нови имена в състава си, хем и косъм не падна от фризурите на основните му играчи.
Само за сведение на бъдещите поколения ще кажем в скоби, че българинът отново си има трима вицепремиери,като на овдовялото още лани , костадинпаскалево бюро приседна недолюбеният от мнозинството жълти депутати доц. Пламен Панайтов, кой знае защо титулуван като “находка” не от друг, а от самия шеф на коалиционния партньор ДПС Ахмед Доган.
На “находката” премиерът вмени в задължение да … координира процесите на евроинтеграцията.
Нищо, че за тази, същата координация отколе се грижат както външният везир Соломон Паси, така и министърката на евроинтеграцията Меглена Кунева.
Назначението даде повод на независими наблюдатели да кръстят доц. Панайотов…плачущата върба.
Демек, нещо като арменския поп, пред когото Кунева ще се жали ако някой от министрите не рачи да свърши в срок и качествено онова що главният комисар по договорянето с ЕС Гюнтер Ферхойген е заръчал.
За другите двама вицепремиери може и много и нищо да се каже в скобите.
Тъй като ако Николай Василев, известен повече като Хари Потър свърши в новия си транспортен ресор толкова, колкото и в предишния икономически, по-добре щеше да е принц Кирил да му беше купил еднопосочен билет за Лондон. Ако все още му пазят мястото в банката, откъдето преди две лета го изровиха.
Колкото до Лидия Шулева, отговаряла досега за снижаването на процента на безработицата /най-вече с източване на пари от републиканския бюджет за закупуване на метли и плащане на минимални заплати на временно заетите в хигиенизацията /,тепърва ще гледаме дали ще помпи брутният ни вътрешен продукт или …инфлацията.
Останалите промени са в стила на “Пременил се Илия, погледнал се …пък бил в тия.”
Щото що за промени са кадрилите, в които на мястото на едного министър слагаш заместника му?
А променения пращаш да те съветва в лично качество.
Какъвто е случаят с доскоро транспортния Пламен Петров и образователния Владимир Атанасов.
Виж, за здравния Божидар Финков все още не се знае къде точно ще ходи, но от сърце му пожелаваме да не попада в спиралата на долекарската помощ, че след препирните с джипитата миналата есен може и скоропостижно да потърси услугите на едни агенции, дето кореспондират направо с Всевишния.
Неспомената в редичката остана единствено наследничката на Шулева в социалното ведомство Христина Христова, но за нея стигат и думите на синдилидера д-р Желязко Христов: “Наше момиче, изучи се…”.
Дано не е на гърба на оредяващите плащачи на членски внос.
Минути след като “на косъм” промените преминаха през парламентарната зала премиерът отпътува. както и се очакваше – за Мадрид. Ама не съвсем, а за десетина дни, щото се оказало, че опозицията все още не била готова да управлява.
И как да е готова, след като докато Сакскобурготски умнееше над министерските промени синята Надежда взе че изтегли кандидатурата на СДС за кандидат кмет на столицата.
Под благовидния предтекст, че не трябвало да има и капчица съмнение относно връзките на градоначалника с представителите на едрия бизнес, а всъщност под натиска на едни хем външни, хем вътрешни за ексуправляващата партия сили.
А с изтеглянето на Пламен Орешарски се заформи едно друго изтегляне, което като едното нищо може да доведе до третомандатно закарфичване на Стефан Софиянски в кметското кресло.
Харесаният пък от БСП банкер доц. Стоян Александров поне още месец ще се чуди кои ли аджеба ще бъдат евентуалните му подръжници в бъдещия столичен общински парламент в лявата полоса, след като градската организация зацикли в подредбата на листата си.
Тоз бил заслужил, оня още по, третият пък май се бил нагушил и му било ред да си ходи, ама не щял…
А лидерът Станишев се оправда, че не било редно, а и не му приличало да вкарва ред в суматохата, след като партийният устав не давал право на намеса.
А на ненамеса дали му дава, запитаха се редови левичари,запомнили от партийната си младост романа на Чернишевски “Что делать?”.
За същото заглавие се сети и президентът Първанов, след недотам дипломатичното изрепчване на г-н Ферхойген, че си е наша работа какви ги вършим, ама ако до началото на октомври не си променим конституцията ще се наложи през крив макарон да гледаме присъединяването към ЕС.
И направо попари морските миражи на депутатите с намека, че може и през август да залягат над поправките, наместо над плажните дюшеци.
И докато едни умуваха над курортните оферти, а други стягаха куфари за посланически назначения, на трети, като председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков им се наложи да се препотяват над сложни казуси от рода на : как хем да зачетат паметта на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа, хем да не стане ясно от чия точно поробителска ръка са хвръкнали главите им юнашки преди точно 135 години.
Ама нали народът го е рекъл, че не трябва да се пита старило , а патило и професорът – юрист му намери колая на завъртения казус.
И в триминутното си слово край паметника на Хаджията край Историческа поляна в Стара планина не намери и секунда време за ботевия стих .
От което рехавата публика изпадна в потрес : дали аджеба поборниците не са воювали с някоя от армадите на извънземните?
А после се чудим откъде на кандидатстудентите им хрумват “бисери” като “Ботев е лесен, ама не сме го чели…”?!
И защо ли да го четат?
21 юли 2003 година
