Българското правителство полека и неусетно тръгна да приватизира и ядрената ни енергетика. По силата на каква икономическа логика или по силата на кои европейски изисквания? Управляващите мълчат. Депутатите гадаят, а на стотиците организации на гражданското общество им е все тая.
Убедени, че присъединяването към Европейския съюз означава (освен нови закони и нова икономика) нова чувствителност към поведението на властимащите, предлагаме на читателите си щрихи от борбата за запазването на публичния характер на енергетиката във Франция.
Сп. “Ново време”
На 29 юни 2004 г. Националното събрание на Франция прие предложението на Министъра на икономиката и финансите Никола Саркози за промяна на статута на двата колоса във френския енергиен сектор EDF (Националната електрическа компания) и GDF (Националната газова компания). След 58 години вярна служба публичните предприятия с особен икономически статут отстъпват място на обикновени акционерни дружества. Решението предвижда капиталът на EDF да бъде отворен за борсови сделки, като държавата запази 70% от акциите, 15% да бъдат предложени на работещите в компанията, а други 15% да бъдат пуснати на борсата.
Въпреки петдесетте часа дебати и направените повече от 2000 предложения за изменения и допълнения на решението, французите като че ли не бяха убедени защо трябва да се променя една форма на икономическа организация, доказала своята ефективност при електрификацията на Франция и изграждането на най-големия атомен енергиен сектор в целия свят.
Въпросът с промяната на статута на EDF предизвика не само остър политически дебат между представителите на управляващата десница и опозицията в лицето на Френската социалистическа партия. Повече от два месеца Франция беше арена на синдикални протести, стачки и различни граждански инициативи. Съпротивата срещу либерализацията на френския енергиен сектор беше впечатляваща.
Малко предистория
Въпросът за статута на френския енергиен сектор е част от дългогодишната битка за границите на либерализиране на енергетиката в Европейския съюз. Началото на тази дискусия е през 90-те години. Докато в страните от Съюза доминираха леви правителства, се планираше либерализиране само на услугите за промишлени нужди. Особено решителна в тази посока беше позицията на френското правителство. През март 2000 г. тогавашният френски премиер и лидер на френските социалисти Лионел Жоспен заяви пред Европейския съвет в Лисабон, че не приема либерализацията на обществените енергийни услуги. На упрека, че неговата позиция не съответства на логиката на Общия пазар, той подчерта, че “завършването на вътрешния пазар на ЕС поставя на първо място въпроса за хармонизиране на данъчното облагане и борбата срещу формите на нелоялна конкуренция чрез ниски данъчни ставки или освобождаване от данъци”. Верен на тази позиция, през март 2002 Жоспен се противопостави на либерализацията на електроснабдяването и газоснабдяването за битови нужди. Той заяви: “Общественият характер на електроснабдяването и газоснабдяването е част от нашата същност, нашата жизнена култура, нашия социален модел.” За да гарантира запазването на публичния характер на енергийните услуги, Жоспен отстоя приемането на рамкова директива, която да уреди принципите и целите, които отличават услугите с обществен характер от тези, подчинени на общия търговски режим.
Позициите на френската десница и особено на президента Жак Ширак са доста по-гъвкави. Воден от непосредствения си интерес да бъде преизбран, през март 2002 г. Ширак застава зад позицията на лявото правителство и демонстрира единство във ветото на Франция над либерализирането на енергийните услуги за битови нужди. Това не му пречи само шест месеца по-късно да се обърне на 180 градуса и да се върне към традиционното разбиране на десницата в полза на либерализация на енергетиката. Така през ноември 2002 г. новото френско правителство подкрепи решение за либерализация на пазара на газ и електричество, в това число и на услугите за битови нужди.
В Европейския парламент депутатите от Съюза на народно движение и Съюза за френска демокрация (основните десни партии във Франция) гласуваха “за” не само по въпроса за либерализиране на енергетиката, но и на другите основни сектори на обществени услуги.
В какво се състои проблемът?
През април тази година френското правителство в лицето на министъра на икономиката и финансите предложи с оглед либерализацията на френския енергиен сектор, която се налага от споразуменията на европейско ниво, да бъдат направени промени в двете основни енергийни компании на страната, които да гарантират привличането на нови средства за развитие в новите условия на свободна конкуренция на европейско ниво. Реформата се състои в преобразуване на двете предприятия от особен тип икономически структури с публичен характер, разполагащи с финансови гаранции за своята дейност от страна на държавата, в обикновени търговски дружества с мажоритарна собственост на държавата и определен дял собственост на частни лица.
Сред основните аргументи за тази промяна дясното правителство изтъкна и необходимостта от съобразяване на Франция с изискванията на европейското законодателство. Но фактите говорят, че Европейската комисия в нито един момент не е поставяла искане за промяна на статута на двата френски енергийни колоса. От друга страна, комисията констатира, че наличието на специална държавна гаранция за тяхната дейност нарушава правилата на конкуренция на Общия пазар. А без държавна гаранция за дейността на EDF и GDF те реално губят своята същност на особени публични икономически структури.
Нужна ли е промяната в статута на двете предприятия? Според министъра на икономиката и финансите Никола Саркози тази стъпка е необходима, за да станат EDF и GDF конкурентоспособни на европейския пазар. Чрез присъствието си на борсата те могат да придобиват акции в други дружества и така да засилят позициите си на европейско ниво. Тази теза обаче пропуска една малка подробност, че консолидацията на европейския енергиен пазар е почти завършена. И EDF погълна доста от своите конкуренти.
Левицата, водена от Френската социалистическа партия, отхвърля реформата изцяло, отстоявайки запазването на публичния характер на електроснабдителните услуги и изключвайки бъдеща приватизация. Основните аргументи на противниците на преобразуването на двете фирми са, че то ще доведе до нарушаване на принципа за равен достъп на потребителите, тъй като в гъсто населените градски райони цената на електричеството и газта ще бъде много по-ниска, а в изостаналите селски и планински райони услугата ще струва много повече.
Според социалистите промяната на статута на EDF ще направи френския енергиен сектор по-слаб в конкурентно отношение на европейския пазар. Защото ще ограничи възможностите за дългосрочни и мащабни инвестиции. Франсоа Брот, говорител на работната група на ФСП по проблемите на енергетиката, изтъква, че “истинският проблем не е в отварянето на капитала за частни лица, а в промяната на модела на управление, която неизбежно следва от това. При частна собственост върху акциите на дружествата центърът на тежестта в дейността на предприятието неизменно се пренася върху печалбите в краткосрочен план за сметка на дългосрочните инвестиции и мащабното разрастване на производството. Това ясно се вижда от ефекта, който имаше откриването на капитала на France telecom върху развитието на предприятието.
Левицата и синдикатите, които са другият основен противник на промените в енергийния сектор, изтъкват, че либерализацията на енергетиката и приватизацията на електропроизводствените и електропреносните структури, водят до неизменно повишаване цените на електричеството. Това се доказва от ситуацията във всички страни, приложили този подход. Оттук се стига и до цялостно повишаване на цените на редица други стоки и услуги и цялостно поскъпване на живота. Противниците на реформата напомнят, че нищо в европейското законодателство не налага преминаването на енергийните предприятия в частни ръце. И защитават тезата, че запазването на публичния характер на EDF има стратегическо значение за развитие на френската икономика.
Нещо повече. Практиката в други страни – като Великобритания, Италия и САЩ, ясно показва, че приватизацията на енергийните структури не само не води до по-добри резултати в тяхната работа, а напротив – води до нови, и то доста сериозни проблеми. Във Великобритания редица от приватизираните предприятия изпаднаха в тежко финансово състояние и това принуди държавата да започне обратно изкупуване на производствени структури в енергийния сектор. В Италия през септември 2003 г. електроразпределителната система блокира поради грешки в подаването на електричество от швейцарски производители. През 2000 г. електроснабдяването в Калифорния също се срути. Главната причина – електроснабдителната компания на щата не е отделяла достатъчно средства за поддръжка и развитие на електроразпределителната мрежа.
Какви са перспективите?
От 1 юли 2004 г. монополът на EDF в електроснабдяването на Франция остана в историята. Повече от 70% от френския пазар на електричество ще бъде отворен за конкуренция. 3,5 млн. потребители – малки и средни предприятия, свободни професии и местни власти, ще могат да избират доставчик на електричество, различен от националната електрическа компания на страната. От февруари 2000 г. такова право имат и 2500 крупни потребители, големи икономически и индустриални структури. В действителност обаче отварянето на френския енергиен сектор за свободна конкуренция може да има само декларативен ефект. Очаква се не повече от 25 000 по-големи потребители на електричество, като печатниците например, да бъдат реално заинтересувани от либерализацята.
Ще се увеличат ли цените? Според Брюксел отварянето на националните пазари за външна конкуренция трябва да доведе до понижаване на цените, като естествен резултат от механизма на конкуренцията. Практиката сочи друго. При либерализирането на електроснабдителните услуги за промишлени нужди се стигна до сериозно повишаване на цените. Защото енергийният пазар не е обикновен пазар и той се подчинява на други правила. От определящо значение в този сектор винаги е цената на петрола. През последните 10 години се наблюдава ясна тенденция на нейното повишаване, както и на покачване на цените на всички енергийни суровини. В резултат европейските електропроизводители и най-вече EDF се хвърлиха в един курс на експанзия към нови пазари. Днес те трябва да връщат направените инвестиции.
Във Франция ситуацията е допълнително усложнена заради специфичните разходи, свързани с публичния характер на услугата. Но дори и да иска EDF не може да остане извън тенденциите на европейския пазар, защото произвежданите от нея количества не са достатъчни, за да имат регулиращ ефект за цяла Европа. Освен това електричеството не се складира, не може да се задържа. Естествената логика на пазара е то да бъде продавано там, където нуждите са по-големи от предлагането – като Германия или Италия. Така цената на електричеството в тези страни се превръща в ниво за цяла Европа. Затова докъде ще стигне повишаването на цените на електричеството във Франция и в Европа едва ли може да се каже.
