МЕЧТАНАТА ВОЙНА

0
162

Гор Видал ( 1925), американски писател, драматург, сценарист, романист. Един от живите класици на съвременната американска литература. Наричан е “злият мъж” на американския роман. Сред по-известните му романи са историческите “Julianus”, “Washington D.C”, “Lincoln”, “Empire”. Последният му роман излезе от печат миналата година – “The golden age”. Изключително популярен в Съединените щати с острия си хаплив език срещу политиците и с постоянните си призиви за съкращаване на американския военен бюджет. Краен песимист по отношение на света: “Вторият закон на термодинамиката е абсолютно в сила. И този закон е, че всичко се разрушава, всичко отива надолу, включително човечеството. В края ние всички ще преживеем ентропия, което е загуба на енергия. Това е нашата съдба, това е съдбата на всички живи същества. Междувременно докато сме тука, ние можем да направим известни споразумения. Първото, което мога да предложа, е Съединените щати да излязат от имперския бизнес и да съкратят своя военен бюджет. Съкратете този бюджет и ние ще имаме пари за училищата, националното здраве и светът ще бъде по-сигурен.”
На следващите страници “Ново време” предлага интересни, полезни и актуални цитати от книгата на Гор Видал “Dreaming war” (“Мечтаната война”), излязла от печат в края на 2002 г.

***
Съдия Джон Пол Стивънс за президентските избори през 2000-ната година, в които щатският Върховен съд обяви Джордж Буш за победител, независимо че Ал Гор получи повече гласове: “Едно нещо е сигурно. Независимо, че никога няма да узнаем с пълна сигурност личността на победителя на тазгодишните президентски избори, личността на загубилия е кристално ясна. Това е националната убеденост,че съдията е неделим пазитeл на закона.”

***
През 2001 година Пентагонът получи 51 процента от общия бюджет.

***
Военните – Чейни, Пауъл и т.н. – ще поръчват музиката и цялата нация ще е в постоянна бойна готовност, защото Джеймс Бейкър вече ни предупреди, че Тероризмът е на поход навсякъде. Никога не можем да бъдем прекалено бдителни. Добре дошли в Разделения свят.

***
… изглежда е прекалено ясно на редица граждански демократи, че 11 септември се разплати не само за нашия крехък Закон за правата, но още и за завидната ни някога републиканска система на управление, която пое смъртен повей предишната година, когато Върховният съд изтанцува един танц в пет четвърти и замени вече избрания президент с бензиново-газовата хунта на Чейни – Буш.

***
От доста години не е тайна, че корпоративна Америка открито и щедро плаща за нашите президентски избори (изборите на Буш и Гор им струваха 3 милиона долара), те още притежават медиите, които биват добре наторявани с дезинфрмация от манипулираните секретни служби като ФБР наример.

***
Директорът на ФБР Джордж Тенет инструктира администрацията на Буш в началото на юли 2001 година: “ Базирайки се на огледа на всяка информация, подадена ни от нашите източници, ние вярваме, че Осама бен Ладен ще предприеме значима терористична атака срущу американските и/или израелските интереси през идните седмици. Атаката ще е грандиозна и ще е с цел да предизвика масови поражения срещу американски съоръжения и интереси. Подготовката за атаките е направена. Атаката ще се състои с незначително или с никакво предупреждение.”

***
Нафеез Моссадед Ахмед относно изявлението на Збигнев Бжежински за това защо Америка беше атакувана на 11 септемри 2001 година: “Бжежински ясно разкри, че установяването, присъединяването и експанзията на Щатската военна хегемония над Евразия през Централна Азия ще изисква нечувана, с отворен изход милитаризация на външната политика, в комплект с безпрецедентен натиск и подкрепяне на на местния консенсус относно тази кампания.”

***
Поведението на президента Джордж Буш относно 11 септември несъмнено дава почва за редица слухове и подозрения. Не мога да се сетя за нито един съвременен водач, който продължава да позира пред камерите за “топли” снимки как слуша малко момиче, което разказва истории за домашния си любимец – коза, докато отвлечени самолети се размазват в три известни сгради.

Според конституцията Джордж Буш не е държавен глава, той е главнокомандващ на военните сили. Нормалното поведение при такава криза е главнокомандващият да отиде директно в Генералния щаб и да ръководи операциите, докато получава последните разузнавателни комюни-кета относно кой, къде и защо.

Това е, което Буш направи или по-точно не направи според Стан Гофф, пенсиониран след 26-годишна служба ветеран от американската армия, който е преподавал военни науки и доктрина в Уест Пойнт. Гофф написва “Тъй нареченото доказателство е фарс”.

Нямам представа защо хората не задават някои точно определени въпроси относно действията на Буш и компания в деня на атаките. Четири самолета са отвлечени и отклонени от курса, като през цялото време са били на радара на Управление на полетите.

Всички самолети са отвлечени между 7:45 и 8:10 АМ източно време. Кой е алармиран? Това вече е безпрецедетно събитие. Но президентът не е уведомен и отива в началното училище във Флорида, за да слуша децата как четат.

Около 8:15 сигурно вече е било очевидно, че нещо не е наред. Президентът любезно се ръкува с учители. Около 8:45, когато полет 11 на Америкън Еърлайнс се разбива в Световния търговски център, Буш се подрежда за обща снимка с децата от начално училище Букър. Очевидно е, че четири самолета са отвлечени едновременно – нещо, което никога преди не се е случвало, а единият от тях току-що се е “гмурнал” в най- известните кули-близнаци на света и все още никой не е известил главнокомандващия на армията.

Очевидно никой не е изпратил и щатски изтребители. В 9:03 полет 175 на Юнайтед Флайт се разбива в останките от сградата на Световния търговски център. В 9:05 Андрю Кард, директорът на администрацията на Буш, който според репортерите за момент “изпаднал в печал”, му прошепва нещо относно инцидента. Дали той преустановява училищната визита и свиква спешно събрание? Не. Той продължава да слуша второкласници, като продължава тази баналност дори когато полет 77 на Америкън Еърлайнс извършва незапланувана маневра над Охайо и се насочва в посока Вашингтон, окръг Колумбия.

Дали е интруктирал шефа на администрацията да изпрати изтребителите? Не. След 25 отегчителни минути той най- после благоволява да даде публично изявление, за да каже на Америка това, което тя вече е разбрала сама – че има атака от отвлечени самолети срещу Световния търговски център. Има и един отвлечен самолет, който се снишава над Вашингтон, но дали Военновъздушните сили са привикани да защитават нещо? Не.

В 9:30, когато той прави своето съобщение, полет 77 на Америкън Еърлайнс е все още на 10 минути от своята цел – Пентагона. Впоследствие админидстрацията ще твърди, че не е могла да предвиди, че Пентагонът може да е мишената, и че са смятали, че полет 77 се е насочил към Белия дом, но факт е , че самолетът вече е полетял на юг и е подминал зоната над Белия дом, която е забранена за полети, и всъщност пори небето с 400 възела.

В 9:35 самолетът извършва поредна маневра – 360 градуса над Пентагона, като през цялото време бива проследяван от радар, и Пентагонът не е евакуиран, а все още няма някой да се е разбързал от страна на Военновъздушните сили в небето над Александрия и окръг Колумбия. Ето и върховното нахалство – искат да повярваме, че пилотът, трениран в авиоучилище за самолети “Пайпър Къб” и “Чесна”, извършва перфектно контролирана спирала, като се снишава последните 7000 фута за две и половина минути, докарва самолета толкова ниско и центрирано, че орязва електрическите жици на улицата срещу Пентагона и се врязва като върха на топлийка в едната страна на сградата със скорост 460 възела.

Когато теорията, че можеш да се научиш да летиш толкова добре в авиоучилище за любители започна да губи почва, бе добавено, че пилотите получили допълнително обучение на симулатор за полети. Това е все едно да твърдите, че сте подготвили дъщеря си – тийнейджърка, за първото й излизане на щатската магистрала в час пик, като сте й купили видео игра с автомобили. Това е историята, която се измисли за тези събития.

***
Канадският медиен наблюдател Бари Цвикер по телевизия СВС, януари 2002. “Из целите Североизточни щати има много американски военни бази. Но онази сутрин нито един изтребител не реагира навреме на тази ситуация с огромен фактор на риск. Това включва и ескадрона Андрюз, който би реагирал най-бързо и е позициониран на 20 мили от Белия дом. Каквото и да е обяснението за това огромно фиаско, няма никави доклади или съжаление, поне доколкото знам. Това нещо отслабва още повече теорията за некомпетентността – некомпетентността обикновено си спечелва укори. Това ме кара да се запитам дали не е имало заповеди да се стои и да се чака.”

***
СNN, януари 2002. “Президентът Буш лично помоли лидера на мнозинството в Сената Том Дашчъл да ограничи разследванията на събитията от 11 септември в четвъртък, това научи CNN от източници близки до Конгреса и Белия дом. Молбата била направена на частна среща с конгресни лидери. Източниците твърдят, че Буш е започнал разговора. Той помолил само разузнавателните комисии на Белия дом и Сената да разследват потенциалните пропуски във федералните агенции, които биха позволили терористичните атаки да се състоят. Обсъждането в четвъртък било последвано от рядко обаждане на вицепрезидента Дик Чейни, който поискал същото.”

***
Буш старши, доходоносно платен от Карлайл Груп, която е собственик на най-малко 164 компании по цял свят, бива адмириран от верния на богатите “Уол Стриит Джърнъл”, забелязва: “Ако САЩ, увлечени в собствената си защита, предприемат откровени терористични акции, може да се появи един неочакван печеливш – семейството на Бен Ладен – богатият саудитски клан е инвеститор във фонд, основан от Карлайл Груп, в добре позната Вашингтонска търговска банка, която се специализира в изкупуването на компании за национална сигурност. Осама е едно от 50-те деца на Мохамед бен Ладен, който изградил семейния бизнес за 5 милиарда долара.”

***
Съдебен наблюдател, 28 септември 2001 година: “Джордж Буш, бащата на президента Буш, работи за биснеса на семейство Бен Ладен в Саудитска Арабия чрез Карлайл Груп, международна консултанстка фирма – Буш старши се е срещал със семейство Бен Ладен поне два пъти.”

***
Старши съветник Лари Клайман: “Идеята, че бащата на президента, самият той бивш президент, има бизнес с компания, която се разследва от ФБР за терора от 11 септември, е ужасяваща.”
***
Франс прес, 7 ноември 2001: “Агенти на ФБР, разледващи свързани с родения в Саудитска Арабия заподозрян Осама, били помолени да преустановят разследванията си малко след като Джрордж Буш става президент.”

***
BBC-TV новините, 6 ноември 2001: “Дни след като похитителите излетели от Бостън, целейки се в кулите-близнаци, специален чартърен полет излетял от същото летище, превозвайки 11 члена на семейството на Осама обратно в Саудитска Арабия. Това не притеснило Белия дом. Тяхната версия е, че семейство Бен Ладен не са заподозрени.”

***
“Над закона”, Грийн Прес, февруари 2002: “Ние претърпяхме това, което се смята за най-голямата издънка на разузнавателната общност от Пърл Харбър досега, но от всичко, което научаваме сега, става ясно, че това не е било издънка, а заповед.”

***
Въпреки че САЩ от няколко години сочат Осама като терористичен главен организатор, който е взривил няколко от нашите посолства в Африка и който проби огромна дупка в корпуса на докуващия в Йемен наш разрушител, нито един сериозен опит за залявянето му не е направен преди 11 септември – според тексаския закон да бъде доведен пред съда жив или мъртъв. Планът на действие на Клинтън му бе предаден от Кондолиза Райс, която пък го получила от Санди Бергер, въпреки че го отрича. Далеч назад през март 1996, когато Осама бил в Судан, генерал-майор Елфатих Ерва, суданският министър на отбраната, предложил да го екстрадира. Според “Вашингтон пост” от 3 октомври 2001 : “Суданските секретни служби с радост ще наблюдават отблизо Бен Ладен в услуга на САЩ. Но ако това не е достатъчно, правителството е подготвено да го задържи и да го предаде на американските власти.” Просто го помолете да напусне държавата, не му разрешавайте да отиде в Сомалия, където вече е бил веднъж относно успешната атака на “Ал Кайда” над американските сили през 1993, когато загинаха 18 войници. Ерва казва в едно интервю: “Ние казахме, че той ще отиде в Афганистан, а американските представители казаха да го пуснем.”

През 1996 изгонват от Судан Осама и три хиляди от неговите сподвижници. Две години по-късно администрацията на Клинтън, следвайки великата американска традиция никога да не се благодари, относно предложението на Судан да предаде Осама, продължава да обстрелва с ракети фармацевтичния завод в Судан на Ал Шива с версията, че Судан приютява терористите на Бен Леден, които изработват химически и биологически оръжия, докато всъщност във фабриката се произвеждат ваксини за ООН. Четири години по- късно Джон О’ Нийл, почитан агент от ФБР, е докладван, че се оплаквал, че САЩ, а зад тях петролното лоби, спират опитите му да докаже пред президента Буш вината на Бен Ладен. Посланикът на САЩ в Йемен забранил на О’ Нийл и неговия екип да навлязат в Йемен през август 2001 година. О’ Нийл напуснал от гняв и поел поста шеф на сигурносттта на Световния търговски център. Той починал на 11 септември.

Айриш Таймс, 19 ноември 2001: “Очевидно Осама се радва на двупартийна подкрепа от страна на Америка, след като бил привлечен в редиците на ЦРУ в опита им да изгонят руснаците от Афганистан.”

***
Ветеран от Втората световна война: “Странно е, че Буш и Чейни са толкова очаровани да ни вкарат във война, когато по време на войната във Виетнам и двамата бяха това, което наричахме хитреци с пагони.”

***
Завоюването на Афганистан нямаше нищо общо с Осама. Той беше просто претекст за замяната на талибаните с относително стабилно правителство, което да позволи на Юнион Ойл Калифорния да построи тръбопровода си.

***
Джоузеф Шумптетер, 1919, описва древния Рим по начин, който странно напомня на Съединените щати през 2001 г. Книгата на Стивън Гоуън “Война в Афганистан – врява за 28 милиарда долара.”

“Нямаше кътче на познатия свят, което да не беше набедено, че е в опасност от някаква атака. Ако интересите не бяха римски или на римските съюзници, или ако Рим нямаше съюзници, такива щяха да бъдат измислени. Борбата винаги беше подплатена с аура на легалност. Рим винаги беше нападан от злонамерените си съседи.”

***
Уилиам Пфаф: “Вторият дебат във Вашингтон беше дали да се направи непровокирана атака срещу Иран, за унищожението на ядрен реактор, (който се строеше тогава с руска помощ, под наблюдението на Световната агенция за атомна енергия и под забраните на Пакта за неразпространение на ядрената енергия). Нито едно друго правителство на света не би одобрило подобна акция, освен израелското, което би го направило не защото очаква нападение от Иран, а защото просто се противопоставя на всякакви ядрени възможности в ръцете на което и да е ислямско правителство.”

***
Джеймс Медисън: “От всички врагове на свободата на обществото войната може би е тази, която е най- ужасяваща, защото обхваща и доразвива бацила на всеки друг враг. Като родител на армиите, войната окуражава задълженията и таксите, познатите инструменти за подчиняване на множеството на малцината избрани. Във войната слободията на началника е разширена, а всички средства за съблазняване на умовете са предоставени на тези, у които е силата.”

***
След 11 септември Конгресът и медиите са мълчаливи, както главнокомандващия, чрез пропаганда и манипулирани проучвания привличат умовете, докато през това време немислими досега центрове на властта като Отечествена отбрана биват разработвани, а 4 процента от населението е поканено да участва в TIPS – гражданска шпионска система, която докладва за всеки, който изглежда подозрителен, или този, който възразява на действията на главнокомандващия в страната или извън граница.

***
Хунтата Чейни – Буш иска война, за да подчини Афганистан, да установи контрол върху нефта на територията на Евразия, да построи тръбопровод за своите бизнес-партньори, както и да причини колкото се може повече загуби на Иран и Ирак заради версията, че тези зли страни ще покрият с килим от антракс или нещо подобно нашите кехлибарени поля.

***
Там-тамите на войната още бият и фактът, че по- голямата част от света е против нашата война, само леко поруменява бузите на Буш старши от Карлайл Груп, Буш младши от Харкен, Чейни от Халибъртън, Кондолийза Райс от Хеброн – Тексако, Ръмсфелд от Оксидентал, Гейл Нортън от Амоко. Ако има администрация, която да се спаси благодарение на въпросите, отнасящи се до енергията, то това е тази хунта. Но те не са като никоя друга администрация в нашата история. Техните сърца се реят някъде другаде, правейки пари, далеч от нашите римски храмове, докато ние си оставаме само с техните глави, които мечтаят за война, за предпочитане срещу слаби, далечни страни.

***
Мохамед Хейкал, брилянтен египетски журналист, за “Гардиън”, 10 октомври 2001: “Бен Ладен е под наблюдение от години: всеки телефонен разговор е наблюдаван и в “Ал Кайда” са проникнали агенти на американското разузнаване, пакистанското разузване, саудитското разузнаване, египетското разузнаване. Не може да са запазили в тайна операция като тази, която изисква такова ниво на организация и с такава сложност.”

***
Джейнс Дефенс Уикли, 14 септември 2001: “През 1988 със знанието на САЩ Бен Ладен създава “Ал Кайда” като ядро с конгломерат от квазинезависими ислямско-терористични клетки, разпръснати в поне 26 държави. Вашингтон се стреми да не поглежда към “Ал Кайда”.”

***
Благодарение на нашата образователна система и на медиите, които съобщават само добри новини от корпоративна Америка, всеки, който се опитва да разбере защо сме нападнати от мюсюлмански пилоти, ще трябва да открива наново топлата вода. Всеки, който дори намеква, че действията на Америка са довели до атаката, е просто “америкомразец”, антисемит или по-лошо, ако има въобще такова.

***
Ноам Чомски е заглушен от американските медии и поради тази причина той има главно чуждестранни интервюта и многобройни читатели.

***
Общото между мен и Чомски е интересът към публичните въпроси и очарованието от лъжите, които властта ни разказва; лъжи, които ние разнищваме; лъжи, които очароват и афектират редица наши съграждани, които четат наистина сериозно.

***
Повече от 200 хиляди записани военни нападения, които САЩ са извършили срещу страни от Втория и Третия свят, е огромен скандал, който не се обсъжда в нашите медии и не е известен на данъкоплатците.

***
Имаше време, когато истинската политика се отчиташе, къде отиват хорските такси и данъци и защо. Откакто американската войска получава повече от половината от бюджета всяка година, това би било най-важният проблем за обсъждане. Но не и тази година, и така, по задължение всеки нов кандидат се обрича на все по-големи вноски за Великата военна машина, като лениво се оглежда по света в търсене на врагове.

***
Монтайн: “Лъжата е прокълнат грях. Само чрез думите се свързваме и ставаме хора. Ако осъзнаем ужаса и тежестта на лъжата, ще забележим, че тя е по-достойна за осъждане от другите престъпления. Въднъж оставен да лъже, езикът придобива този навик и е страшно чудно колко трудно може да го накараш да се откаже от него.”

***
Франклин Делано Рузвелт, на чиято местна политика се възхищавам, предпазливо провокира японците да ни нападнат при Пърл Харбър. Защо? Както през 1940 той искаше да сме във война с Хитлер, но 80 процента от американците не желаеха намеса в европейска война след разочарованията от 1917 година. Той не можеше да направи нищо, за да размърда изолирания електорат. За негов късмет (и може би на света) Япония имаше военно споразумение с Германия и Италия. Редица години Япония бе въвличана в имперска мисия за завладяването на Китай. Тайно Рузвелт поде редица провокации, за да потикне японците към нещо, което се оказа атаката над нашия флот при Пърл Харбър, по този начин правейки неизбежно нашето сърцато участие във Втората световна война. По въпроса има обширни публикации, почващи още през 1941 с Чарлз А. Биърд и неговата книга “Президентът Рузвелт и започването на войната” и продължават и до днес с “Денят на измамата” на Робърт Б. Стинет. Публикации като тази сега се обсъждат в САЩ. Стинет описва точно всички стъпки към войната, подбудена от Рузвелт, включително и на 26 ноември 1941, когато е ултиматумът срещу Япония относно Китай и напускането им на пакта на държавите на брадвите. Това оставя Япония без друга алтернатива освен война.

***
Следващият мит е, че наследникът на Рузвелт – Хари Труман, пусна двете си атомни бомби над Хирошима и Нагазаки, защото се страхувал за милионите американски животи, които биха били отнети при инвазия. Това е лъжата, която той разказвал по това време. Адмирал Нимиц на мястото на действията и генерал Айзенхауер, намиращ се някъде другаде, не се съгласили – японците вече били загубили войната. Нито атомни бомби, нито инвазия били необходими, още повече че японците се опитвали да се предадат още от май 1945 след разрушението на Токио от бомбардировачите В-29.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук